“Десет на минус девета”

(В превод на старогръцки – “нано”.) Така се казва новата книжка на Николай Теллалов.

Преди десет години, оглеждайки сергиите на “Славейков” за нещо българско, се натъкнах на неголяма книжка със заглавието “Да пробудиш драконче”. Купих си я с доста съмнения и опасения. Започнах да я чета с предусещане за скучно разочарование. А я завърших с този бесен, бликащ като фонтан ентусиазъм, с който съм чел най-любимите книги на детството си. Мамка му, не бях подозирал, че българин може да пише толкова свежо и интересно!

От този момент станах личен фен на Николай Теллалов. Издирвах под дърво и камък всичко от него, и го четях с настървение. А когато най-сетне съдбата ни сблъска и запозна, не пропусках удоволствието при възможност да си поприказваме за бъдеще и минало, за Космоса наоколо и за този вътре в нас, за перспективи и блянове, модерни летящи килимчета и древни космически кораби. Пътища на развитие на човечеството, конструкции на личностови схеми, кибернетични възможности и срещи с извънземни – единственото, което ограничаваше разговорите ни, беше липсата на време.

В сряда имах удоволствието да присъствам на представянето на “Десет на минус девета”. Вече бях имал удоволствието да прочета последната редакционна версия на книгата, и да разгледам новия сайт на Ники – drakonche.zavinagi.org. И въпреки че знаех какво се случва, пак ми беше удоволствие да чуя това-онова лично от автора, и да участвам в дискусиите. И тук ще кажа каквото казах там – че не мога да понасям Ники. Едно, защото по някакъв телепатичен път винаги успява да ми открадне идеите за писане, дори когато не съм ги споделял не само с него, но и с който и да е друг, и да ги напише преди мен. И второто, още по-страшно – защото ги пише по-талантливо и майсторски, отколкото аз бих могъл. 🙂

Не зная с какво ме грабна толкова “Десет на минус девета”. Може би с невероятно достоверното, логично и издържано описание на едно възможно нано-бъдеще – не утопично, не и киберпънкарско, без изсмукани от пръстите хрумки, до немай-къде реалистично. Може би със завладяващия сюжет – и най-философската и дълбока фантастика не струва много, ако не ти спира дъха, докато я четеш: храната трябва да е не само полезна, но и вкусна, била тя физическа или духовна. А може би и с ясното и добре защитено послание: човекът може да е смъртен, дори човечеството като цяло също, но човечност ще има винаги…

Добре де, стига съм ви дразнил апетита. На сайта можете да намерите откъси от книгата (а и от други негови произведения) – не са “най-доброто” от нея, тя цялата е добра. Ако сте на същия акъл като мен, нищо чудно да ви харесат. 🙂

(За край, ще издам и още една тайна. В момента Ники довършва една страховита, хилядостранична тухла, под работното заглавие “Слънце недосегаемо”. Предполагам, че всеки любител на “Да пробудиш драконче” и последвалите я книги ще чете тази в упоение. Но нека изчакаме и тя да бъде завършена, и да излезе…)

6 thoughts on ““Десет на минус девета”

  1. Морфиус

    Неведнъж в клуб фантастика Теллалов е казвал, че Слънце недосегаемо е завършена но няма договор с издател.

    Reply
  2. Григор Post author

    Имам усета, че това, че е завършена, още не значи, че не бива непрекъснато подобрявана. 🙂

    Reply
  3. Eneya

    Мога само да кажа… защо не ми драсна ред в кю за това? Тюх колко ме е яд, че го пропуснах…

    Reply
  4. Angel S.

    “- Всичките тия „комбайни“ се заемат с ремонт на клетките, реставрация на ДНК, дезинтеграция на вредни структури. Като следствие всички тъкани оздравяват, биологичното време се връща назад. Можеш да си избереш някаква възраст, до която да те докарат веднъж, а после само ще я поддържат… и ще те пазят от инфекции, отрови, радиоактивни поражения на микроравнище и увреждания от порядъка на травми и фактури.”

    Поздрави…

    Reply
  5. Anonymous

    Хе,хе като дете слушах една приказка по радиото,в която кожата от която са направени обувките зараства.Риташ топка на воля,окаляни,очукани,обелени.Почистваш ги и ги оставяш в коридора и на сутринта чудо…обелената кожа зарастнала и обувките нови новенички..Та се сетих за “гладната кокошка,дето просо сънувала” 🙂

    Reply
  6. Eol

    “Да пробудиш драконче” е най-доброто българско фентъзи което съм чел… или поне за което се сещам. Благодаря за индиректната препоръка.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *