Grigor Gatchev – A Weblog

(Последните дни изостанах здравата със събитията. Моля за извинение.)

За споразумението им: нищо ново. Мили родни усмивки от старите ленти. Очаквам всеки момент да прозвучи от някого известното на поколения българи бай Тошово “Ха-ха-ха!”…

Ей този коментар на Иван Бедров по въпроса ми хареса. Браво, Иване!

… Като се замисля, полицаите наистина заслужават някакво признание за труда си. Докато между тях обаче има такива, които заслужават съд и затвор, полицията ще се ползва със славата и авторитета на… милиция. Някогашната.

А за Съюза на писателите… Да предложа име за първия сборник в подкрепа на МВР? “Априлски сърца” е утвърдено име, с традиции в българската литература. Защо да не е “Априлски сърца – 2”? Или “Майски сърца”, примерно? Добре звучи. Веднага подсеща хората за какво става дума.

И още едно предложение имам. Дали да не помогнем на писателите? Тъй де, блогерството си е половин писателство. Да понапишем това-онова. Не само за онези, дето ритаха Чората, и онези, дето не си мръднаха пръста да спасят живота на битите шведо-иракчани. Безименният Катаджия отдавна се нуждае от паметник неръкотворен. Безименният Началник на Районно, и той – особено в раздела за борба с наркотиците, автоджамбазлъка, домашните обири… абе, където го погледнеш.

А бойците на тихия фронт, дето четат блоговете ни, пък направо поредици романи заслужават. Така и така ни четат, поне да се радват. Може дори да драснат някой коментар, да помагат за достоверността. Героизмът им заслужава да бъде запомнен и възпят. Стига сме ги карали да се занимават с глупости като наркодилърите, престъпността, корупцията, националните предателства на политиците ни, и други дреболии. Страшен вътрешен враг борят те, ама хората не го разбират. Дайте да ги възпеем, да отворим на хората очите!

This entry was posted on Thursday, July 26th, 2007 at 11:10 pm and is filed under Uncategorized. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.