Старата игра

… под името “N неща, които не знаеш за мен”.

Този път няма да прехвърлям топката на никого. Но пък ще я приема. Както писах в предишния запис, истински силните нямат страх да разкрият истината за себе си. (Правя го не затова, а защото е вярно и обратното – това да не криеш истината за себе си тихичко и неусетно те прави силен, по най-истинския начин. Отвътре.)

Този път N = 8, а топката дойде от Енея. С обвинението, че не се забавлявам достатъчно. Ами как да се забавлявам достатъчно, като денонощието е само 24 часа? 🙂

1. Обожавам да карам кола – но мразя да карам бързо, особено извън града. Любимата ми скорост е 75 км/ч, за да се любувам на пейзажа наоколо. Нямам нищо против стигането на целите, но защо да изпускам заради тях удоволствието от пътуването?

2. Възхищавам се на огромните мъжаги. Спомен от времето, когато бях най-хилавият в класа. Сега единици измежду връстниците ми могат да ми се опрат по сила и издръжливост, но детското възхищение си остава.

3. Нямам късмет с програмирането. Тъкмо науча някой език що-годе добре, и се налага да почна да програмирам на друг. Минал съм през поне 10; най-ранните вече съм почнал да ги позабравям. (От поне още два пъти по толкова съм позакачил това-онова.)

4. Доста рядко ям месо. Жал ми е за животните. (И за растенията, ама все пак трябва да се съществува.) Сигурно съм лицемер – не съм пълен вегетарианец, защото обожавам месо. Ако имаше как да се получава изкуствено месо, вкусно като истинското, трудно щях да сядам на трапезата без мръвка.

5. Нещо напоследък съм се повредил на тема млади жени. Не си падам по жени по-малко, но под 25, понякога дори 30-годишните, ми изглеждат като дечица. Тя на 25-6-7, с две-три деца, а аз като я гледам, ми хрумва единствено да я водя за ръчичка на училище… Смях в залата.

6. Мечтая си за къща американски тип. С голям двор. (До 16-годишен съм расъл в къщичка с двор, и страшно ми липсва.) Ама ако някой очаква да си подстригвам ливадата, е сбъркал – не знам дали в двора ще има насадени домати и чушки, или гора елфически тип, ама няма да е американска ливада. Навява ми асоциации с други късо подрязани американски неща.

7. Поне девет десети от идеите за разкази, които ми хрумват, ги забравям до 15 минути. И въпреки това на компютъра ми има започнати един куп. Искам да живея толкова дълго, че да успея да напиша всички неща, които са ми хрумнали като идеи. Може да се наложи да удължават лиценза на Вселената заради мен.

8. Същото е с идеите за всичко друго. Страшно съм любопитен дали връщането под хипноза в минал живот не е скрита форма на психофизиологична декапсулация. (И за куп други неща около хипнозата, ама не останаха достатъчно луди, че да си направим експериментаторска група.) Дали положението колко информация се съдържа в едно послание не е всъщност старият спор между материализъм и идеализъм. И… Стига толкова. Защо да изброявам, като никога няма да ги смогна?

Ако някой друг иска да сподели 8 малко известни неща за себе си, да се чувства поканен. 🙂

10 thoughts on “Старата игра

  1. sol_lam

    Обаче забелязваш ли как нещата се увеличават? Хиля се, разбира се. Предния път бяха “5 неща, които не знаете за мен”, сега са 8, айде – другия път – 10. Ама пък колко е интересно! Ти малко се застъпваш с предната игра, но с нетърпение и любопитство ще чакаме следващата. Това пак е сравнително лесно. Мен снощи на едно т. нар. женско парти ме накараха да играя на друга игра. Не само всички писаха как си представят бъдещия си мъж (най-мечтания за тия, които вече имаха бивши), а после се наложи и да прочетем написаното! Доста интересни неща се чуха, това е идея за подобна игра и тук!

    Reply
  2. Григор Post author

    Ако си останат само 10, ще е добре. Да няма “10 000 неща, които не знаете за мен”… 🙂

    А колкото до играта “как си представяте бъдещия си мъж” – честно казано, не съм играл на нея. 🙂 Защо не разкажеш нещо?

    Reply
  3. sol_lam

    Охо, тоя отговор ми прилича на страничното измъкване на котките! Сложи една наклонена черта и добави жена 🙂

    Reply
  4. MacTeP

    Аз се чувствам поканен да споделя 8 неща за мен, благодаря на Григор за поканата, така и безизвестни псевдо богери като мен могат да се включат

    Reply
  5. Григор Post author

    sol_lam: Твоят отговор също прилича на странично измъкване – разкажи все пак, деееее 🙂 А и на игра “как си представяте бъдещата ви жена” също не съм играл. Както се знае, когато са насаме, мъжете си говорят за… автомобили, футбол и подобни неща. 🙂

    @МасТеР: Безизвестни псевдо блогери няма (или пък всички сме такива). Бъди добре дошъл! 🙂

    Reply
  6. komata

    Не ги обичам този тип игрички. Според мен са имитация на откровеност и сближаване. Всеки споделя за себе си неща тип любопитни факти и обикновено си премълчава наистина важното.
    И все пак:

    1. Честичко имам пристъпи на болезнена стеснителност. Изобщо не го крия, ама като си кажа, никой не ми вярва.
    2. Нямам особено високо мнение за човешкия род (поради което на нарочна акция официално се отказах от принадлежността си към него и се обявих за заек).
    3. Но все пак, доколкото изобщо може да се говори обобщено за “мъжете” и “жените”, мнението ми за т. нар. противен пол е една идея по-високо от това за моя собствен.
    4. Много силно реагирам на хора чисто физически. Нерядко ми се случва да ми се драйфа от някого не в преносен, а в съвсем буквален смисъл.
    5. Порядъчно ми е писнало да съм център на внимание и вечно да ме зяпат в очакване какво ще кажа и направя.
    6. Доказан технически дебил съм. Само да пипна нещо, и се поврежда. Трудно уча неща, свързани с точни науки и техника, ако “уча” изобщо е думата. Също съм и доказан социален дебил, но по собствен осъзнат избор.
    7. Най-широко разпространените възгледи и представи за любовта и секса ми се виждат меко казано смешновати.
    8. Била съм пребивана и изнасилвана.

    Reply
  7. Григор Post author

    @komata: Абе аз колко пъти да ти казвам, че си струва да си имаш свой блог? Мисля, че имаш какво да напишеш вътре много повече от куп народ с блогове. Примерно мен. (Мисля го напълно сериозно.)

    Reply
  8. sol_lam

    Не бе, не се измъквам, просто чак сега мога пак да вляза, иначе най-прилежно през уикенда успях да си припомня почти всичко, което бях писала, и че ми беше някак много неудобно да го чета, ама се справих с леко заекване. Представя нямам защо го правихме, билата може и да е била много, аз пих само чашка и пак ме цепи после глава. Какво й направиха на тая била, не разбирам?!!! Дължината на списъка е показателна за много неща, но нямам намерение да го съкращавам.

    Искам мъжът:
    – Да може да се усмихва, често, мило, на мен.
    – Да иска деца.
    – Да ми има доверие, че не бих го излъгала, нито бих му изневерила, дори и аз да не съм толкова доверчива към него.
    – Да прекарва поне половината от времето си без мен и да си има свои занимания и интереси.
    – Да ми се обажда преди всяко важно нещо, което прави, или да иска да съм наблизо, а след това да си говорим за него.
    – Да изслушва идеите ми и ако види, че не зная откъде да започна или искам да избягам по някое време, да ме насърчава да остана и доведа всичко до край.
    – Да ми разказва за своите идеи така, че да ме запали по тях.
    – Да е възпитан, да не крещи, да може да плаче, да е дипломатичен и умен.
    – Да е поне средна хубост в леглото.
    – Да не се къпе с мен.
    – Да отделя поне два пъти седмично време за поддържане на тялото си и/или хармонията в себе си, както той разбира това.
    – Да яде кулинарните ми експерименти, да не се сърди когато види да купувам или изхвърлям много и различна храна и да не настоява непременно и аз да ям с него.
    – Да ме защитава винаги, когато съм или не съм с него, и да ме успокоява, ако съм уплашена.
    – Да приема нормално това, че оценките ми не винаги са като неговите, както и вкусовете ни.
    – Да не иска да ме променя и да ми се прави на учител.
    – Да има кола, която се движи и да иска да ходим веднъж седмично някъде извън мястото, в което живеем, поне на пикник. Да ме научи да карам.
    Аз трябваше на блога, ама по-нататък, че съм се заела да опиша там друго, преди да го забравя:)

    @ Кома, не те познавам, но ще ти бъда редовен читател ако си направиш блог. Щом аз успях, и ти ще можеш, по-лесно е отколкото отстрани изглежда 🙂 Откровеността ти е наистина откровеност…

    Reply
  9. sol_lam

    Ако се бях събудила, щях да напиша “представа” и “бирата”, правописът е по-добър вариант от грешкописа. Ще разкажа по-подробно какво било тва женско парти аджеба, на мойто място, по кое време – не знам точно. А вие ще напишете ли каква е вашата представа за мъжа/жената? Всички, които не се притеснявате да споделите? А най-хубавото, което бих написала и аз, но направо ще е плагиатство, бе написало едно момиче: че иска мъжът, с когото ще бъде, да я прави добра. В смисъл – да й помага да е такава, когато е загубила ориентир или е издивяла за нещо или просто й се е прищяло да е лоша и е позабравила другото. Най-учудващото – жените продължават да пишат, че искат мъжете им да са със стегнати дупета, тва го чух за пръв път като студентка и ме озадачи още тогава. Защо да не им е стегнато нещо друго? Освен това дори дебелите мъже имат неочаквано стегнати дупета, поне така ми се струва, права ли съм или ми е грешно наблюдението?

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *