Срещу полицейския произвол – 8

Този запис е последният от една дълга серия, в която подхвърлих някои идеи. Идеи как да се действа, когато срещу блогери се извършва произвол от страна на служители на полицията.

Най-вероятно много от идеите в нея не са подходящи, или приложими. Но тя все е някакво начало, нещо, от което да се тръгне. Важна е с това, че търси не начини как блогерът да бъде потаен и нелегален, все едно е престъпник – а как да подгони по закон извършителите на произвола, да застави тях да треперят и да бягат, и да минават в нелегалност. Защото те са престъпниците. Нека сложим нещата на краката им, а не на главата им.

Веднъж вече написани, тези идеи могат да бъдат прегледани от юристи. Пълните провали могат да бъдат задраскани от списъка. Тези, които са добри – да бъдат описани в нов, изчистен списък. А тези, които имат нужда от дообмисляне и доизкусуряване – да бъдат поставени на обсъждане, за да могат да бъдат доведени до нужното за употреба качество.

Блогерите засега сме една доста малка общност. Но с малко модификации и допълнения, този план и списък може да бъде използван и от други журналисти и медии, и от граждански активисти. От всеки, чиято кауза е доброто на обществото, и който е враг на задкулисните престъпници, дърпащи конците на МВР-служители и шефове. Успеем ли да изготвим набор инструменти, с които всички тези хора могат да се защитават, ще имаме една немалка общност, която да ги използва и доусъвършенства. А това е едно добро начало.

Създаде ли се тази общност, няма да е трудно тя да се организира за своята защита. Да се подберат адвокати, които да поемат защитата на жертвите на полицейския произвол. Да се осигурят хора, които биха желали да бъдат свидетели на случващото се, и да се изправят с имената си срещу скритата зад полицейски униформи мафия. Да се говори с журналисти, които да бъдат готови по всяко време да отразяват събитията, честно и открито, без страх от заплахи на мутри, и готови да убеждават заплашваните си началници на медии, че си струва нещата да бъдат изнасяни.

Не зная възможно ли е да стигнем дотам. Когато се опре до защита на правата му, българинът е безнадежден безхаберник. Най-вероятно мафиотите ще ни смазват спокойно един по един, докато другите от “общността” тъпо и безучастно чакат своя ред. Поне досега винаги е ставало точно така…

Но искам поне да пробвам. Поне да направя каквото ми е по силите, да дам едно добро начало, нещо от което да може да се продължи нататък. За да мога, ако се стигне дотам някой ден да бягам от тази държава (всъщност, от този народ – страната ни е красива, дори държавата ни е почти поносима, но народът ни е… знаете какво е казал дядо Петко Славейков), да кажа с чиста съвест: “Пробвах. Направих каквото можах. Дадох от себе си всичко възможно. Нямам от какво да се срамувам. Нямам за какво да съжалявам – нито за кого.”

Други източници:

http://www.rsf.org/rubrique.php3?id_rubrique=542

One Response to 'Срещу полицейския произвол – 8'

  1. Ружа Says:

    В България има полицейски произвол и достатъчно възмутителни доказателства за това.
    За мен също така възмутително е волското тъпрение и магарешко безхаберие на българина.Всеки е готов за сеир,но никога не е готов да се притече на помощ на някого.Никога няма да забравя един простичък пример,който се е запечатал в съзнанието ми за цял живот.Бях млада мед.сестра и пътувах с градският автобус за нощна смяна.Накипрена,както си му е ред и съм някъде в средата на автобуса.Изведнъж настъпи някакъв смут в предната част на автобуса.Видях,че някакъв мъж се е строполил на стъпалата до предната врата на автобуса и граждани казват на шофьора да спре,защото човек е припаднал.Промъкнах се напред и се залових да оправям човека,който беше паднал в неудобна позиция,сгънат на стъпалата,а трябваше да му се осигури дихателен път.Обаче човекът много тежък,не знам как съм успяла да преместя главата му,да оправя подгънатите му ръце и крака в неестествена поза,извадих езика му,защото беше паднал назад и със сигурност щеше да се задуши,ако не се бях намесила.До автобусната спирка,щеше да бъде безжизнен труп.Поддържах с една ръка главата,с другата езика,и вдигам поглед и на нивото на главата си виждам краката на лекарка,с която работим в едно отделение-кардиология.Няма да спестя името на дебеланата,която не трепна д-р Мирчева.
    Помолих я,докторе,ела да правим сърдечен масаж,пулса слаб,мек,изпотен със студена пот,може да е инфаркт и т.н….Докторката най-спокойно ми отговори,че в автобуса тя е пътник,а не лекар и не е на работното си място.На мен,ако ми е хоби да се правя на велика в автобуса и да правя сеир на хората си е мой проблем!На автобусната спирка свалихме болният,който си беше в безсъзнаие,случайно минала линейка с друг болен спря и ни взе и ни откара в “Бърза помощ”.По спешност болният беше приет в реанимация,лекуван и спасен.Доста време след този случай колежките подигравателно не пропускаха да кажат,че щом съм на смяна ще си доведа болен,за да не скучая.Дълго време не можех да се отърва от потреса,който изпитах от безразличието и бездушието на тази лекарка,която по никакъв начин не мога да уважавам,а тя оттогава откровено си ме мрази.Може би този пример на пръв поглед да изглежда,че няма връзка с полицейкото насилие,но за мен точно това е благоприятната почва за появата на негативни явления,които са свързани помежду си.Безхаберие и бездушие.Как тази жена,която не можа да защити човешкото у себе си и да прояви капка милост към страдащ човек в безпомощно състояние,нито професионализма си в екстремална обстановка та ще се юрне да подкрепи някого,когото бият несправедливо?!Или да зареже торбата с покупките за домакинството и ще лиши себе си и семейството от поредното плюскане,за да иде да протестира пред някоя институция!?И тъжното е,че тя не е изключение,а типаж.Българина не уважава институциите,но трепери от страх пред тях и предпочита да си няма главоболие,пък щом става дума за някой друг пък въобще.Намира начин да преодолее пречката било с връзки,с пари и си се плацика доволен в собственото си застояло блато и никой и нищо не може да го извади от там.На българина”да няма ядове,това му стига”.Не мисля,че българина не проявява признаци на гражданско общество от простотия или липса на интелигентност.Някой изпразни от смисъл и съдържание думите другар,колектив и ги направи мръсни думи.Липсата им на употреба в ежедневието чудесно пасна на индивидуалността на българина,който поотделно и сам винаги се справя със всяка ситуация,но много трудно много българи могат да бъдат привлечени за обща кауза,независимо каква е тя ,дори когато касае неговите собствени права.Всеки е пропит от мания за величие и никой никому евалла не дава. Надеждата ми е в младите хора,които израстнаха във време на пълен нихилизъм на обществото към тях и може би именно негативният пример на възрастните,да се окаже “препъни камъчето” и ще им даде мотивация да се обединят и сплотят в едно ново по-чувствително общество,към проблемите на човека до себе си и на обществото като цяло.Ха дано!И се радвам и на зелените тигри, и на блогърската общност,защото това са признаци,че будни съвести има и нищо не е напразно.В България е налице не само полицейски произвол,а произвол във всяка сфера на живота ни.Години се нагледахме на парламентарен произвол,и както казва народа”Рибата се вмирисва от главата”.И какво от това?Да има отзован депутат за това,че не се е явил на работното си място,че е бил там,но е решавал кръстословици или кротко си подремва след як банкет,че се налива в съседните кръчми около парламента,докато колегата му в същото време гласува с камарата от карти на цялата парламентарна група или митка за сметка на данъкоплатеца из чужбина?Да има санкциониран депутат за непопълнена или попълнена с невярно съдържание имотна декларация?Няма дори нито един осъден за престъпления документни,икономически,криминални,
    въпреки че има такива в изобилие.Темида е дълбоко заспала като депутат в парламента ни или се преструва на такава,защото никой от нас не иска да я изръчка,дори ако е нужно с пръчка.
    За да е налице полицейски произвол той е следствие на парламентарният и съдебен такъв.

Leave a Reply