Еволюцията на етиката

Етиката се посочва от някои хора като доказателство за сътворяването на човека от по-висша сила. Етичното поведение е неблагоприятно за индивида, казват те. Ти се държиш добре с другите, дори когато те се държат зле с теб – те печелят, ти губиш. Би трябвало еволюцията да го е почистила, ако тя беше създала човека. И ако изобщо я имаше, добавят някои, и вдигат лозунга: “Еволюцията е теория, а не факт”.

(Техни предшественици дори през 20 век са продължавали да издигат друг лозунг – “Въртенето на Земята около Слънцето е теория, а не факт”. Но това е друга тема.)

За да не вкисвам деня на религиозните хора, ще го кажа меко – този аргумент е погрешният за тази теза. Етичното поведение е едно от най-благоприятните еволюционно неща. Много повече например от физическата сила.

Представете си две племена, затворени всяко в своята пещера от дълга и гладна зима. Храната не им достига. Вождът на едното взима решение – да яде до насита, пък другите от племето ако изкарат, изкарат. Вождът на другото решава храната да се разпределя поравно, а на слабите и нуждаещите се да се дава и по повечко.

Когато пролетта дойде, вождът на първото племе е в чудесно физическо състояние, но каквото е останало от племето му са живи призраци. Много от тях няма да оцелеят през предизвикателствата на живота извън пещерата; останалите ще се съвземат и съберат сили доста бавно и трудно.

Във второто племе никой не е напълно здрав и силен, но почти цялото племе е оцеляло, и има сили да продължи. То се съвзема и събира сили далеч по-бързо от първото племе, от него оцеляват повече хора, стигат до зрялост повече деца, раждат се повече. С времето то ще измести първото племе, било в пряка схватка, било с броя си, въпреки здравия му и силен вожд – сам вожд племе не прави… В крайна сметка: предимствата на етичността на ниво социална група далеч надминават недостатъците й на ниво индивид, от еволюционна гледна точка.

А има ли наистина етичността недостатъци за индивида? Практиката показва, че етичният човек е далеч по-ценен, и с по-висок социален статус от юначагата на селото (квартала… групата). Всеки предпочита да го има за приятел, и да разчита на него при нужда. А изпадне ли етичният в беда, много го защищават – просто за да има и утре кой да ги подкрепи. Така че всъщност е изгодно да си етичен. И тези родители, които не са глупави, го разбират – и учат децата си на това. В противовес на глупавите, които учат децата си “да си гледат изгодата, и да не им пука за другите”.

Нещо повече. Безкрайно търпеливи хора няма дори сред етичните. Държи ли се един човек добре с теб, не върви ти да му отвръщаш с лошо – просто ще изгубиш доброто му държане, ползата си от него. Така че, освен всичко друго, етичността се оказва заразна. Появила се у един, тя се разпространява върху цялата група. При групи, живеещи сред сурови условия, като правило етичността бързо добива статут на основна ценност на групата; там неетичните просто не оцеляват дълго физически.

Надали съм казал нещо, което да не е известно на всички наоколо. Ама все някой трябваше да го каже, в открит и прав текст. За да се знае защо точно е добре да си свестен човек, който се грижи за другите. И защо е мъдро да учиш на това и децата си.

Защото, освен че е благородно, просто е и изгодно.

9 Responses to 'Еволюцията на етиката'

  1. Делибалтова Says:

    С голямо уважение към автора добавям моя коментар.
    Етичният кодекс се определя от мирогледа. И мафиотите си имат свой. При всички случаи е по-красиво и полезно да го има, но ако сравним различните етични правила, бързо става ясно кои са по-съвършени.
    Донякъде познавам православната християнска етика. Тя е различна от Вашите примери, Григор. Съответно и изводите Ви не са точни.
    Опитвам се да го формулирам максимално кратко. Християните буквално извършват саможертва и знаят за какво го правят. Не за да оцелеят в този свят, а за спасението на душите си. Това е в личен план.
    По отношение на “оцеляването” на групата. Последното нещо, което християнската етика би допуснала е унищожаването на друга човещка общност. Тази етика изисква да се направи възможното за спасението на живота и здравето им.
    Разбира се, толкова висока етика е по силите на единици.
    Сега ако се върнем към еволюцията, връзката е само в общочовешки план – индивидът и групата се жертват, за да оцелее човечеството, но няма борба и оцеляване на най-приспособени.

  2. Жилов Says:

    Моите пет стотинки –

    Днес е прието, че няма и не може да има универсална ценност, която да е валидна за всички хора. Защото всички хора и общества са различни, следователно – няма универсална етика. Всъщност не е така. Има нещо, което е валидно за всички хора, нещо, което ни свързва. Това е човешката ситуация, в което се намираме всички.

    Всички ние сме съзнания в един огромен, безразличен към нас свят. Светът не е нас, ние не сме него. Той може да ни смаже. Затова ние имаме нужда от нещо друго като нас, нещо, което да прилича на нас (разходка в мъртъв град като Чернобил неслучайно действа ужасяващо). А дотолкова, доколкото ценим ядрото си – човешкото в нас, е ясно, че ще го ценим и в другите хора. Ако наистина обичаме себе си (което е различно от това да си егоист), ще обичаме и другите.

    Обратното – ако не обичаме себе си (мразим живота си и света), ще считаме и живота на всички останали за грешка. Или пък, ако бягаме от тежестта на човешкото съществуване, ако бягаме от себе си (чрез собственост, опредметяване на себе си и на другите, празни удоволствия, дрога, садизъм, мазохизъм и други неща, които ни правят зависими) пак няма за какво да ценим живота на останалите, защото не сме научили истински ценността на нашия собствен.

    Искам да кажа, че бягството от личността, съзнанието, свободата, разумът работи и в двете посоки (към себе си и към другите); също както и отиването към тях.

  3. Божо Says:

    @Делибалтова >” Последното нещо, което християнската етика би допуснала е унищожаването на друга човещка общност. ”
    Моля? Да изключим случаите, когато християни са клали “неверници”, ами случаите (продължаващи и до днес в някои страни! ) когато едни християни искат да унищожат други, защото не вярвали “както трябва”?
    Да напомням ли “крилатата” фраза: “Избийте всичките, Господ ще познае кои са неговите” (цитирам по памет)

  4. Victor Says:

    Aaa, molia, molia, hristianstvoto e neshto, koeto ne koli i ne besi. Vsashtnost, az may ne poznavam nito edin hristianin… Iska mi se da sam az, no edva li sam. Za tova hristianstvo govori zhenata… 🙂 Deto go niama, ama e mnogo hubavo. Az iskam da sam takav, i dori malko se stremia. 🙂

  5. Григор Says:

    Нека не спорим на тема религия. За лични неща не се спори. Обсъждах нещата от напълно нерелигиозна гледна точка.

  6. Нина Says:

    Всеки път се учудвам на изключителната любов към хората, която се вижда във всяка твоя дума. Такъв ли си и в живота? Винаги ли се раздаваш по този начин?

  7. Григор Says:

    @Нина: От тези точно думи се вижда не любов, а сметкаджийство 🙂

  8. кики Says:

    heiiiiii k1de e etikata dness poo bobre da se opravi darjavata ma :}}}}}}}

  9. Григор Says:

    @кики: Нe знам как държавата ще се оправи без етика… 🙁

Leave a Reply