“Ролан Гарос” и общинските избори

Знаете ли кого подкрепя публиката на “Ролан Гарос”?

Французите? Близо е до ума, но не.

По-силния играч? И това е близо до някои умове, но също не.

По-атрактивния? Още едно близо до ума, но невярно предположение.

Подкрепя губещия към момента играч. За да гледа мача по-дълго време… Просто си гледа изгодата. Почти всичко са отишли там, за да се радват на мач, а не за да спечели по-силният, по-атрактивният или дори техният. Така че това е разумната им стратегия.

Какво общо има това с българските общински избори ли? Многото близки до ума, но грешни отговори на въпроса “как да избера за кого да гласувам”.

Много българи гласуват за “моята партия”. Те живеят с илюзията, че тази партия ще ни оправи (в илюзорния, а не в реалния смисъл на думата). Твърди се, че еднодневно подслушване на разговорите, водени в партийните върхушки, лекува от тази илюзия завинаги. Но уви, върхушките си ги водят скрито. Поне истинските разговори.

Други гласуват за обещаващата най-много мед и мляко партия, което е още по-наивно. Която и партия да дойде на власт, ще разполага с все същите ресурси. Който обещава повече, с много голяма вероятност просто лъже повече. Тоест, това обикновено е начинът да подкрепите най-безсрамния лъжец. Ако след това и очаквате да не ви ограби най-качествено… ще го повярвам.

Трети, като по-хитри, гласуват за по-окопалата се в икономиката партия (която обикновено е на власт в момента). На принципа “сегашните мухи са се напили вече с кръв, а дойдат ли други, ще са гладни”. Учебникарски пример за “хитрата сврака – с двата крака”: аз досега не съм видял портфейл или банкова сметка, които да са прелели и да не побират повече.

Четвърти пък, като по-идеалисти, гласуват за по-чистите и свестни (поне като имидж в медиите) хора. Трудно ми е да им се сърдя – и аз съм бил от тях. Но честните и свестни хора не винаги са добри управленци (макар че при корупция, фрапантна като нашата, май всеки некорумпиран е по-добър управленец от наличните). Да не говорим че имиджът в медиите често няма много общо с реалността, особено по въпроса чистота и свястност…

Според мен човек има нужда държавата му да бъде управлявана свястно, а не от “неговата” партия – точно както има нужда хлябът, който си купува, да е свестен, а не да е от “неговата” хлебарница. Ако е клисав, ползата, че е от свои хора, е единствено в случаи на разбиване на монопол – и дори тогава за максимално кратко време, според мен… Да, много хора вярват, че името на “тяхната” хлебарница е гаранция за хубав хляб. Икономическата реалност обаче е доказвала безброй пъти, и продължава да доказва всеки ден друго – качеството на стоката се дължи не на твърдата подкрепа на потребителите, а на натиска на конкуренцията. Ако Х държи монопол, или почти монопол, хлябът, или софтуерът, или какъвто и да е продуктът му, ще е клисав. Това е положението.

Точно същото е в политиката. Докато на власт е една и съща мафия, която сменя марионетки като изгорели бушончета, няма конкуренция, и хлябът е не просто клисав, а за изхвърляне. Затова често подкрепям в тази ситуация властомани като Иван Костов или Бат Бойко, ако и да виждам много добре що за… политици, да го кажем учтиво, са. Който е с амбицията да бъде не бушонче, а главен шалтер, няма да се спогоди със сегашната мафия. И ще има надежда да възникнат различни центрове на властта, между които да има конкуренция.

Дотук – добре. Но всевластен Бат Бойко ще е точно толкова монопол, колкото и всевластна ДСарско-мутренска мафия. Може да бъде полезен за мен, дребния човечец, само при едно положение – ако властта, която е получил, е на кантар, и конкуренцията диша във врата му. Ако от изборното поражение го дели минимална разлика, и всяка негова недозагриженост за мен рискува да му я изяде. Тогава, и само тогава той непрекъснато ще се напъва да доставя качествен продукт. Колкото и да вярваме иначе, това е, което реалността е доказвала безброй пъти, и продължава да доказва всеки ден.

Какво е реалното положение? Въпросът е единствено дали Бат-ман ще вземе изборите още на първия тур, или ще е на балотажа. Дори да се стигне до балотаж, победата му ще е разгромяваща. Така че е по-разумно човек да се погрижи конкуренцията да го доближи максимално.

Коя е конкуренцията? Ако живеем в света на лакардиите, основният му конкурент ще е сигурно Митьо Пищова или пък Юлиана Дончева. (Оп-паа. Пищова май беше кандидат за друг град. Все тая, в света на лакардиите такива подробности като различни градове са прекалено дребни.) В реалността възможните конкуренти са двама – Мартин Заимов и Бриго Аспарухов.

Личните ми впечатления от Мартин Заимов са, да бъдем пак културни, не твърде добри. (Не са лични – признавам.) Казано откровено, не знам дали в България има лудница, в която да не може да се намери по-добър управленец от него. С валутния борд, не мога да оспоря, се справи. Но като гледам изявите му в предизборната кампания, не разбирам как е успял. Всъщност, не разбирам как успява да си върже връзките на обувките. Да, има блог – но без да съм сертифициран експерт, бих предположил, че го пише някой друг. Не мога да повярвам, че този от блога и онзи от екрана или радиото са един и същи човек… Най-доброто, което бих могъл да кажа за него, е “добродушен наивник”.

Впечатлението ми от Бриго Аспарухов е точно обратното. И неговият блог вероятно го пише друг, но защото звучи прекалено тъпо като за него. Съобразителен, изобретателен, действен и манипулативен е до дупка. Абсолютно вярвам, че е склонен да върти цяла държава на пръста си, та камо ли един град. Ако беше по-добронамерен и свестен, щеше да е идеален прототип за лорд Ветинари… И точно там му е проблемът. Струва ми се, че изрази като “бивше ченге няма”, и “кука е не професия, а манталитет”, са измислени конкретно за него. Само че “ченге” и “кука” не в смисъла на полицай, или дори разузнавач, а в смисъла на бивш ДСар, на един от строителите на Системата – такава, каквато беше наистина.

Мартин Заимов? Разсмива ме. Не ща такъв кмет. Ще оплеска какво ли не… Но пък Бриго Аспарухов направо ме плаши. Такъв кмет още повече не ща – в състояние е да открадне и съсипе абсолютно всичко. Има както ума и връзките, така и целоживотната подготовка и професионален манталитет. Ако искате да видите как изглеждат кукловодите, които сменят иззад кулисите политическите бушончета, погледнете Аспарухов. Той е едно от много малкото публични лица от тази категория хора. И си правете изводите за останалите. А, като гледам на какъв хал е държавата ни, дори на фона на безнадеждно изостаналата от нас преди години Румъния – и как ще управлява София. Умно, интелигиентно, без изцепки и издънки, право към дъното точно по разписание… Не, благодаря. Предпочитам Мартин Заимов. (Още повече като се има предвид, че няма да му се наложи да бъде кмет, а само да диша в гърба на Бат-ман. С това все ще се справи някак си.)

Това е и моят избор – за кого ще гласувам за кмет. В преценката ми влизат и много други фактори, но ако опиша всички, само лудите ще дочетат този запис докрай. (А аз ще съм за лечение от графомания.)

Надявам се да съм отговорил на разните въпроси – за кого смятам да гласувам, и по какво го избирам. Поне отчасти. Направете си и вие вашата сметка – за да не е денят за размисъл, както обикновено в България, след изборите.

8 Responses to '“Ролан Гарос” и общинските избори'

  1. Христо Христов Says:

    Гриша, само да спомена, че логиката с конкуренцията специално тука не върви. Защото ако не спечели с голяма преднина, който и да е за кмет, то общинския съвет става шарен като детска въртележка. Съответно с разнороден съвет от всякакви партии познай как се управлява каквото и да е било. Баснята за орел, рак и щука я знаеш 🙂 та няма да я цитирам. Същото важи и за правителството :). Номера с конкуренцията на става. Няма как да стане просто. Трябва управляващия да има мнозинство за да може да направи каквото и да е било. Ако няма мнозинство, колкото и да се пъне и да драпа другите ще го спират.

  2. Zoran Says:

    Ами така си е… Демокрацията е хубаво нещо. Имаме си шарени избори: мутри, ченгета, певици, футболисти, манекенки… за всеки вкус по нещо. Сигурно на някои хора демокрацията не им харесва в този вид, но това е – по-добро няма. И конкуренция се създава… така че никой не може да си прави каквото си иска без да се съобразява, защото рано или късно и неговия майстор ще се намери. И е наивно да вярваш, че някой идва да те оправи…да помечтаем…аз съм кмет…има много проблеми за решаването, на които се искат пари, а такива трудно се намират…хората чакат за нещо дето си им обещал, ок но вече са ме избрали, как ще ме свалят…ще чакат до следващите избори…все пак нещо трябва да се направи за общото благо…нали след кметското място може да се наложи да се кандидатирам за нещо повече, па макар и след години…каквото мога ще направя, така или иначе не разчитам на кметската заплата…стига мечти, това е реалното положение…всички кандидати са еднакви. Е, има сигурно и кандидати за заплата…
    А сега за философията на моя избор. Ами много просто. Избирам според лозунгите и посланията. Не защото вярвам в тях, а защото вярвам в манталитета на човека, който стои зад лозунга. Всеки кандидат е хвърлил усилия в тази посока, значи по-умният ще успее.
    А и още нещо, не обичам парашутистите, има нещо гнило в тях и партиите, които ги издигат. Не си спомням да има успял парашутист, ей така от въздуха да дойдеш и хоп – кмет, президент или каквото щеш !?! Просто не става.

  3. Григор Says:

    @Христо Христов: Ако той се напъва да прави свестни неща, а другите го спират, те сами му връчват абсолютната власт в ръцете на следващите избори. Гледа ли си кметът работата наистина свястно, съветниците от другите партии сами вредят на партиите си, ако му пречат.

  4. komata Says:

    Ммм, ден за размисъл. Току-що се връщам след тежко размишляване над незнайно какво количество канички вино, в любимата ми кръчма на Стоян, нещо като местната версия на Кръчмата на Калахан. Щото според народните вярвания днес беше Зайковден, демек, имах Видовден :-). Утре смятам да се наспя едно хубаво и после да се видя с едни приятели, щото алтернативата да гласувам за кретен, щото е само кретен, а не и ченге плюс, не ме блазни. Пък и няма гаранция, че не е.
    Григоре, имам към теб едно конкретно питане:
    Преди време ти много се зарадва на това, че някакво си министърче си направило блог.
    Още ли се радваш на подобни неща?

  5. sv Says:

    @Григор: Аз съм с теб тоя път. И за бушончетата и клисавия хляб – и за стратегията, кто имаш предвид.
    … :)Точно за “по-чистите и свестни” съм гласувала и аз, само че не според образа, кто им изграждат медиите, а според този, в който аз си ги виждам. Забелязах обаче преди време, че търсенията ми се изместват също в посока на по-здравата ръка – щото, аз съм последната, дето ще агитира за диктатура (примерно), но видя се, че без скърцане на зъби и юмруци по масата (не другаде, нали) няма да се мине. Затова доста се радвах, че батБойко реши да влезе в политиката. Не проследих точно какво му се случваше там, защото по това време вече почваше да ми се гади от политика и политици.
    …В момента ме караш да съжалявам, че напук на изгледах сегашните дебати:)… но каквото е минало, минало е. Пресконференциите сигурно ще ги гледам. Всеки път го правя – да им четеш лицата надминава като тръпка доста филми (в такива моменти преструвката е по-трудна, а и вече не си дават усилия за нея – или поне сменят маската).
    Не че обръщам политиката изцяло на психология – ама поне от тая гледна точка още не ми е омръзнала.

  6. Григор Says:

    @komata: Да, радвам се. Защото показва, че това министърче признава ролята на онлайн общността – с други думи, тя е лост за контролирането му да не се самозабравя съвсем докрай.

    Поне когато е общност. Защото на теория българите сме народ, ама…

  7. Божо Says:

    @sv – и какво направи “здравата ръка” на бат Бойко? Озапти ли някой рекетьор, спаси ли някоя градинка или детска площадка от построяването на бетонно чудовище на мястото й?

  8. sv Says:

    @Божо: Aми аз обясних, че не съм в течение какво е направил и какво не е – освен дето все се чуваше за пътищата:) – затова не съм в състояние да коментирам. Просто споделих как ми са се изменяли разбиранията за това какъв политик/ци са нужни.

Leave a Reply