Избори

Днес е ден за размисъл – само че аз пък ще агитирам за кандидат за изборите за кмет на община. Сега смогнах, сега ще вдигна глас. Това тук е моят дневник, ако и да е онлайн. Ще пиша в него каквото и когато си поискам. Ако някой смята, че може да му повлияя нежелано по този начин – предупреден е какво ще прочете по-долу. Нека спре дотук.

Живея в община “Оборище” – София. Към момента тук е кмет Пенка Арменкова. На балотажа за кмет утре тя е срещу Людмил Леонидов, кандидат на ГЕРБ.

Признавам си – не зная кой е Людмил Леонидов. Може да е свестен и достоен човек. Нито пък имам нещо против факта, че са го издигнали ГЕРБ (Бойко Борисов не ми е симпатичен, но това е персонално към него.) Но съм склонен да отдам предпочитанията си на Пенка Арменкова – и ще призова живеещите в община “Оборище” да гласуват за нея.

Причината е най-вече работата й като кметица досега. Пълномощията на общински кмет в София са скромни. Властта и ресурсите, с които се разпорежда, са почти никакви, а пък каквото и общинско да закъса в района, все той е на топа на устата. Но дори при тези условия смея да отбележа, че Арменкова свърши доста прилична работа. Намериха се спонсори за поддръжка на сума ти общински обекти. Понякога на комични условия – погледнете табелите “Един проект на ЕДИН ЛЕВ ИНС” около паметника на Васил Левски – но ги има. Не паднаха от небето, с много търчане и убеждаване стана.

Общинските проблеми като цяло се движат и решават – често с пропуски, често без достатъчно пари, понякога дори по не най-добрия възможен начин – но се работи по тях. Корупцията в общината е доста ниска – преди знаех за десетки случаи, за нейния мандат не съм чул за нито един. (Нищо чудно да има случаи, за които не знам, но впечатлението ми все пак е за повече чистота отпреди.) Прочетох и отчета за мандата й – да, на такива отчети работата им е да изглеждат предизборно добре, но този ми хареса.

А може би най-силният ми аргумент да гласувам и агитирам за нея е информацията, която предостави на Вени Гюрова по случая с опита реално да бъде приватизирана незаконно част от Докторската градинка. Без принципа на откритост и достъпност на информацията, който наложи Пенка Арменкова в община “Оборище”, и без самоотвержената помощ на чиновниците й, сега в градинката щеше да се издига поредното мутренско заведение, и почиващите си да се чудят къде да бягат… Нали искаме да дойде човек, който реално да се грижи за нас, и да си струва да бъде подкрепен? Ето човека. Намери се. Сега остава ние, гласоподавателите, да си мръднем заспалите четирибуквия, и да го подкрепим.

Не го ли направим – просто е. Значи не заслужаваме свестен управник. И дори случайността да ни прати такъв, ще го проспим, и ще си изберем друг – било непознат, било комунистическо политическо ченге, превърнало се “кой знае как” в крупен пост-соц-бизнесмен. И ще жънем после плодовете на лайнодушието си. И ще вием до небето как не случихме на управленци, ами са все едни такива, дето няма кого да избереш сред тях…

Придошла веднъж селската река, и водата заляла цялото село. Всеки се спасява както може, само попът стои на едно хълмче, до колене във водата, и се моли… Прегазили край него няколко селяни, хванали се за прът – да не ги повлече водата поотделно.

– Дядо попе, идвай бързо, хвани се и ти за пръта! Заедно ще изгазим някак, ей ги хълмовете де са!

– Не, чада мои, вървете. Аз на Бога съм се посветил – редно е той да се погрижи за мен.

Когато водата вече стигала до кръста му, преминал скалъпен набързо сал, с двама души на него.

– Качвай се при нас, дядо попе, трима ще ни издържи салът, няма страшно!

– Няма нужда, деца мои. Цял живот на Бога служа, той ще си ме спаси.

Стигнала водата до шията му – задала се лодката на селския рибар.

– Дядо попе, дай бързо ръка, че като по чудо сме навреме! Ние сме последните, всички се спасиха, и за теб едно място запазихме!

– Не ме убеждавайте, чада мои. Бог е с мен, той е всемогъщ – каквото и да стане, ще спаси слугата си…

Удавил се попът. И когато застанал пред свети Петър, се заоплаквал:

– Каква е тая безхаберност божия, свети Петре! Цял живот на Бога служа, в името му се кълна, славя го, а той? Всички да спаси, а мен да остави да се удавя…

– Абе, ахмак такъв! Той и селяни с прът ти прати, и сал после ти прати, чудо стори и лодка да ти докара накрая – ти пръста си не мръдна! Бог дава, ама…

4 Responses to 'Избори'

  1. [vladi] Says:

    Хубав пост, при това не за първи път 😉 Пожелавам ти да имаш своята кметица, както и всички други честни хора да могат да видят себе си правилно представени и нуждите им справедливо зачетени…

  2. sv Says:

    Не познавам Пенка Арменкова, но щом е успяла да спечели доверието ти, аз също й пожелавам успех (той така или иначе вече трябва да е факт или напротив; но съм болна, доста, и не съм гледала днес телевизии).
    А приказката с попа… ааах, каква болна тема. Твърде често знаковата природа на нещата ни убягва – или не вярваме в знаците, или ги четем погрешно…

  3. [vladi] Says:

    И честито…

  4. Armenkova Says:

    blagodarq vi za podkrepata. Mojem mnogo neshta da spasim i napravim po-hubavi ako imame grajdansko chuvstvo i rabotim zaedno.

Leave a Reply