Състезанието

Май трябваше да си направя специален раздел в блога – “Сънища”. Всъщност, не е късно… 🙂

Наскоро сънувах поредния странен сън. Беше нещо като филм, в смисъл, че не бях участник – гледах нещата отстрани. Две големи фармацевтични фирми се конкурираха жестоко на пазара. Всяка се опитваше да направи нещо по-най, и да измести другата.

В един момент шефът на едната получи компрометираща информация за другата фирма. Ако я беше използвал, можеше да ги накара или да фалират напълно, или да ги купи, или поне да престанат да бъдат едър играч. И неговата фирма щеше да остане на практика монополист…

Той обаче, за смайване на всичките си подчинени, отказа да го направи. Без обяснения. И на борда на собствениците успя да защити някак идеята си, пак без да каже истинските си съображения. Писаха му за това голяма черна точка, и в крайна сметка изпадна в немилост. Но не го допусна.

Другата фирма в това време продължи да се конкурира жестоко с тях. Налагаше се да хвърлят безумни пари за изследвания, и собствениците бяха много ядосани на шефа за пропуснатата възможност. Понижиха го в зам-шеф, след това в шеф на дребен регионален отдел. Това му се отрази много тежко, но той го прие – вече беше пред пенсия, и не му се занимаваше.

А междувременно двете фирми наливаха десетки милиарди годишно в изследвания. Твореше се наука, та се вдигаше пушек. В един момент едната направи лекарство срещу повечето видове рак. Другата само след година – друго, срещу още повече видове рак. Бившият шеф пък през това време тихичко се пенсионира – с прилична пенсия, пообиден, но не и паднал духом.

След пет-шест години го хвана рак на стомаха. Откриха му го доста късно, вече не можеше да го оперират, но междувременно лекарствата срещу рак бяха станали достатъчно евтини, за да може той да си ги позволи. Излекува се.

След още десетина години конкурентната фирма извади лекарство за безсмъртие. Шумотевицата беше страшна, станаха едни истории, хиляда пъти повече от тези около лекарствата срещу СПИН. Бившата му фирма също се включи в игрите, нещо нямаше много късмет, едва не фалира, и се превърна в третостепенна сила във фармацевтиката. Конкурентите пък станаха едноличната голяма акула в бизнеса, но им наложиха толкова регулации и задължения, че до пет-шест години лекарството за безсмъртие пак стана достъпно за повечето хора, ако не за всички.

В това число и за бившия шеф. Той вече беше бая престарял, и може би съвсем лекичко почнал да склерозира. А пък лекарството не връщаше младостта, само спираше стареенето и свързаните с него болести. И той си заживя така – преклонен старец, който тихичко се радва на света около него, и на това, че поне е жив.

Мина време, и го намериха журналисти за интервю. Помежду другото го питаха не съжалява ли, че неговият погрешен ход на времето е струвал на фирмата му не знам колко стотин милиарда долара за наука в повече, отколкото иначе, и в крайна сметка я е и загробил.

Той се усмихна и отговори, че благодарение на тези стотици милиарди са открити първо лекарствата срещу рака, а след това и другото, за безсмъртието.

“Фирмите не страдат, и не ги боли, като умират – боли ги хората. Да, късметчето се падна на конкурентите. Така става понякога. Но ако не бях постъпил така, нямаше да доживея тези лекарства да се открият… Просто бях достатъчно мъдър, за да зная, че смъртта на конкурента ни е смърт и за нас. И благодарение на тази мъдрост аз още се радвам на света, а вие има от кого да вземете интервю.”

Както и с повечето други сънища (поне моите), този не казва абсолютно нищо ново. Изтъркана истина, открита от древни мъдреци, повтаряна хиляди пъти от кого ли не и под каква ли не форма, до степен да се просмуче в сънищата на хората. Какво толкова?

Това, че често я забравяме. Мислим си, че най-хубаво за свободния софтуер ще е Майкрософт да фалира и изчезне. Че Империята на Злото (СССР, САЩ, Ирак, ЕС, Китай … Антарктида) ще е най-добре за всички нас да изчезне, ако може с добро, ако не – както може. Че победят ли веднъж и завинаги силите на Бога (Демокрацията, Комунизма, Анархизма, Вегетарианството … Марсианците), ще има щастие завинаги. И т.н.

И не се замисляме, че истинската победа не е тази на Едната Страна над Другата, а човека над себе си. Че без непрекъснатата борба няма вложени безкрайни, и да, често мъчителни усилия – а без тях няма всичко, което те дават.

Така че, колкото и странно да звучи това на някои – да живее Майкрософт! Или поне да ги има, и да са сериозна и агресивна конкуренция винаги. Защото печалбата от това не знам дали е за Бил Гейтс, но определено е за всички нас.

А за да бъде победа, не е зле да се хванем да повложим някое усилие в нея. (Което пък ме навежда на мисълта, че докато аз си губя времето да пиша тези записи в блога си, обещанието ми пред Христо да му помагам за превода на OpenOffice.org 2.0 на български гори със син пламък… Срамота! Не зная с какво помагате вие, които четете това, но аз съм за бой. И е добре да се поправя.)

18 Responses to 'Състезанието'

  1. iko Says:

    Браво ! Много интересни разкази. И този и предишните.

  2. yovko Says:

    Лееееекичко не съм съгласен! 🙂

    Състезанието не е 100% полезно ако не провокира някакви положителни емоции у състезателите. Едно време е имало такива състезатели по галерите, ама им викали роби. Всяко нещо, което правиш ако доставя удоволствие на теб навярно е полезно и за останалите.

    Времето никога не стига за нищо. И аз самия съм ти обещал около 100 неща, които висят на закачалката.

    Но ако превеждаш OpenOffice за сметка на писане тук, ще ощетиш друга част от теб или пък такива части у някого другиго. Затова е хубаво да правим от всичко по малко, включително и да мислим за себе си. Не защото е егоистично, а защото…

    Преди години спрях да мисля за себе си, спрях да пиша, спрях да се занимавам с фотография, спрях да играя тенис, отказвах се едно по едно от много неща, които харесвах. И накрая се оказах зарит от обещания за несъвършени ангажименти, защото нямах силата и енергията, която са ми давали удоволствията, егоистично моите. От генератор на идеи се бях превърнал в скучно винтче или прост лостов механизъм, който правеше шаблонни неща, но не и нещо креативно.

    Балансът е важното – балансът да не се загубиш в себе си 🙂

  3. случайна Says:

    хихик:) Има сигурно хора които бавно и мъчително биха ти късали крайниците за това което си написал за Майкрософт. А и за другото…Не мислиш ли обаче че ние хората не можем да си позволим да бъдем толкова широко скроени. Че мястото ни е на едната страна, която и да е тя. Че в момента в който разберем че враговете ни са ни нужни, ще спрем да гледаме на тях като на истински врагове. Не мислиш ли че изтънчеността на ума, който вижда в цялост схватката между Ин и Ян и необходимостта от всяко за съществуването на другото, му пречи истински да се впусне в кипежа на живота и да вярва в каузата си (била тя Ин или Ян). Че го прави страничен наблюдател, и му отнема насладата да бъде участник?

    P.S. … и си беше обещал да не бъдеш вече Великия Индоктринатор:) Отива ти и когато си просто човек {}

  4. Wankata Says:

    Случайна: Не знам какво мисли Григор, но ето какво мисля аз;): Според мен този изтънчен ум, за който говориш ти ще е всъщност главният участник, защото точно такива хора са нужни, за да запазят статуквото или пък да го променят ако се стигне до твърде негативни последици от него, това са хората, които гледат напред, които дърпат напред.
    Григи: Още един пример допълващ аргументите ти: Преди няколко месеца с един много скъп мой приятел проведохме дълъг разговор, в който по едно време се заговорихме точно по тази тема. Той ми каза нещо, върху което не бях мислил до този момент, нещо, за което говориш и ти. Странното е, че знаех за събитията, а не съм ги разбирал… какво ли му е странното… 47ма година Генерал Маршал създава план за възстановяване на следвоенна Европа. На базата на този план се създава Европейската огранизация за кооперирано сътрудничество(не съм сигурен, че точно така се превежда на БГ) и се наливат купища пари, за да се изправи на крака умрялата европейска икономика. Пари, които директно никога не се връщат на САЩ. Сега идва логичният въпрос, защо САЩ са се жертвали така за някакви си там държави, когато са можели да станат единствената световна сила и да управляват мизерната ни планетка. Тук на помощ идва и това, което казваш ти, а и много други. Ако САЩ бяха станали единствена сила, те със сигурност нямаше да останат сила. Докато сега не са единствената сила, но пък продължават да са Силата:) Под “сила” разбирам политическа, икономическа и военна… малко куцо се изразих, ама вие ще ми дешифрирате идеята, знам аз:)
    Over.

  5. Митьо Says:

    Провет Григоре,
    за пръв път попадам на твоя блог (препартка от http://open-culture.net/)/.
    Много, много добра статия, (сън, четиво, лекция, проповед и т.н.).
    Много е добра. Отдавна не бях се впечатлявал от нещо подобно :).

    ‘смъртта на конкурента ни е смърт и за нас’ .
    Не си го казал първи ти, няма и да си го казал последен :D. Но ти давам пример от реалният живот – банковият сектор! Там банките и да се конкурират здраво една с друга, ако взема да фалира една от тях – всички се втурват да и помагат (да не фалира де 😉 ), че ако някоя оспавя следва одно домино от фалити… :)). Уф. много яка тема, ама става за по бира :->(
    поздрави от мен и все така !
    (пс. ‘случайна’, ябе и като Великия Индокринатор, не е зле :))) )

  6. Григор Says:

    lko: Благодаря!! 🙂

    Йовко: Прав си. Но искам освен да имам баланс в себе си, и да си плащам дълговете и спазвам ангажиментите. 🙂

    Случайна: Насладата да бъдеш участник е радостта на детството – едно прекрасно и слънчево чувство. И дори пораснал, понякога се връщам с удоволствие към него. 🙂 Но понякога ми се налага да бъда възрастен, да видя зад маската на врага лицето на объркания и заблуден приятел – и мисля, че този случай е такъв.

    Ванка: Планът Маршал е продиктуван от желанието на САЩ да използват Западна Европа като “предна стена” срещу СССР. От тяхна гледна точка, тези пари са инвестирани в собствената им отбрана, а никак не в създаването на конкуренция… Но въпреки това, те довеждат реално до появата й – за щастие. Защото според мен започналото ограничаване на свободите вътре в САЩ е логична последица от превръщането им във външен лпан от освободител на света в негов поробител…

    Митьо: Темата наистина е много яка, и става за толкова много бири, че почвам да гледам на зигзаг, като си помисля. 🙂 И ти благодаря.

  7. случайна Says:

    Ей, пичове, ами аз да взема да си сложа пак Уиндоуса…Така ще стана враг и всики много ще ме заобичате. Хм:)

    Някога един познат ми обясни защо винаги губя в преговори, отстояване на правата си или каквото и да е там. Защото имам глупостта да виждам правотата и на моите аргументи и на аргументите на противника. Виждам правото ми да искам нещо, както и неговото право да не е съгласен да ми го даде. И съответно започвам преговорите от една компромисна позиция която ми се струва справедлива. Но противникът ми е яростно убеден САМО в своята правота и отстоява нея с всички сили, а аз понеже съм убедена в моята и неговата правота нямам сили да му се противопоставя истински, така че в крайна сметка винаги правя огромни отстъпки . Тук може да направим каквито си искаме квалификации за тесногръдието на противниците ми, но в крайна сметка никой не си избира противниците и именно често сме в противоборство с хора, които не приличат на нас.
    Мисля че е наистина изтънчено и зряло да видиш двете страни на нещата, но също така е необходимо дълбоко в себе си да избереш една страна и да действаш така сякаш само тя е правилната. На война като на война. Другото е за чашата с чай пред камината с внуците…просто теория..:)

  8. Nick Angelow Says:

    @ Wankata
    освен това, което григор казва за плана ‘маршал’, ключовата дума в твоето твърдение е ‘директно’.
    да, директно сащ не са си върнали тези пари, но индиректно — печалбата им е много, много, ама ужасно много много по-голяма, макар и получена за по-дълъг период от време. но темата е много, много, ама много много по-обширна за да я разнищваме в коментари към блог 🙂

  9. Nick Angelow Says:

    @случайна
    много те обичам и без да слагаш пак windows.
    а в това, което пишеш има нещо вярно, но предпочитам да виждам и двете страни.
    иначе и война мога да водя, макар и с по-малко странна нагласа — не с презумпцията непременно да я спечеля. не, моята цел е много по-прозаична — да нанеса колкото се може повече и по-ужасни щети на противника. това е достатъчно.

  10. Wankata Says:

    Nick това ми е пределно ясно:) Съвсем неслучайно написах “директно”
    Григи: Няма как да споря с теб, когато си прав, но не можеш ли поне за малко да си представиш, че в САЩ оно време е имало и интелигентни хора, които са мислили И за конкуренцията, от която имат нужда, а не само за защита. Да, планът е създаден и за защита, но имай предвид, че първата последица от него е една чисто икономическа организация. Мисля, че малко по-рано/по-късно вече е било създадено и НАТО, което вече е директно обвързано и с това, което казваш.
    Абе я не ме слушайте, споря и аз за глупости, които не разбирам:) Ще пусна линкче на онзи мой добър приятел, на който само това му е в главата да ви разнищи от мое име:PPPPPPPPP
    Случайна: Слагай Windows, че да има какво да махам после, иначе с какво ще си изкарвам хляба…. и салама:)))))

  11. Григор Says:

    Случайна: Няма как само да спечелиш, или само да изгубиш.

    Когато се сблъскаш с противник, който печели в спора, понеже е яростно убеден в правотата си, той печели спора – но губи достойнството и мъдростта си. А ги печелиш ти.

    Вярно е, достойнство и мъдрост не се ядат – поне на пръв поглед. Но на втори поглед не само се ядат, но и хранят много повече и по-вкусно от яростната убеденост. Така че дори ако човек е обикновен използвач (не твърдя, че ти си!!!), пак си струва да се замисли! 🙂

    Поне аз мисля така, де.

  12. случайна Says:

    Ех, Григоре, не знам дали е толкова достойно и мъдро да загубиш битки които си искал да спечелиш. Ако си много мъдър, но оставяш да те надвият със сила и ярост, значи мъдростта ти не струва нищо. Ако в мъдростта си оставяш да те уязвят, аз бих го нарекла глупост.
    Виж, ако си толкова възвишен, че победата няма за теб никакво значение…тогава наистина може да си позволиш да губиш.

  13. Григор Says:

    Човек като че ли търси баланса.

    Целта не е без значение – но и не винаги оправдава средствата. И всеки случай е сам за себе си…

  14. Силвина Георгиева Says:

    Случайна: Един съвет, който ми даде моят адвокат. 🙂 Започни от позиция, че искаш всичко и не си готова на компромис. След като противникът изложи своите доводи, направи компромис с онова, което предварително си се подготвила да му дадеш, така или иначе. Онова, от което бездруго си била готова да се откажеш. Не особено достойно, тъй като скриваш част от истинските си намерения, но резултатно.

  15. bubamara Says:

    Здравей, Григор 🙂
    Много хубаво и много дзен!
    Това, за което пишеш може и да е “изтъркана” истина, ама те тези изтърканите всъщност са шлифовани и най имаме нужда да си ги повтаряме…
    Има една фразичка: “Някой ми го показа – и аз го открих сам.” (Лу Уелч).
    Ами точно така ми повлия и разказа на съня ти, а и коментарът на Йовко после (страхотен)!

  16. Григор Says:

    Зависи какъв резултат целиш.

  17. Явор Атанасов Says:

    Да оставим малко философията настрани, ако може. Има пророци в момента, които твърдят, че безсмъртието ще е постижимо в рамките на следващите 20 години. Към това време ако съм жив аз ще съм в състоянието на този шеф – пенсионер, начало на склероза и т.н. Съмнявам се, че ще искам да живея вечно в това състояниел Съмнявам се, че ще искам да живея вечно и без наличието на отрицателните ефекти на старостта.
    А вие бихте ли искали?

  18. Григор Says:

    Ако остаряването просто бъде спряно, човек ще може да доживее по-спокойно до момента, когато ще бъде върнато и назад. Така че надали ще му се наложи да живее вечно така.

    А колкото до вечния живот по принцип – веднъж сънувах страхотно интересен сън на точно тази тема. Лошото е, че си спомням прекалено малко от него, за да мога да го разкажа убедително – може да се наложи да доизмисля доста, за да става за четене, да не е само гола идея… Ще го пусна някой ден като запис тук. И обещавам да запазя същността на идеята. 🙂

Leave a Reply