От империя на империя?

– Каква ни е толкова ползата от Евросъюза? – сподели днес един познат. – Поредната империя, към която ни присъединяват. Първо Византийската, после Османската, след това Руската. На тях им видяхме сметката – и на Европейската ще я видим…

Чувал съм тоя рефрен неведнъж. Този път обаче ме впечатли безразличието, с което каза “Руската”. С точно същия констативен тон, както и “Византийската” или “Османската”. Неведнъж съм си мислел, че всъщност Съветският съюз и целият соцлагер всъщност бяха продължение на Руската империя, под идеологическа външност. Но не бях виждал досега някой, който да го приема като обикновен, безспорен факт. СССР реално беше Русия плюс присъединени територии. А останалите страни от “соцлагера” бяхме реално колонии.

Няма белег, който да определя едни взаимоотношения като колониални, и да не важи за отношението на СССР към соц-страните. (Като изключим може би формалната държавност и подчиненост. Колко беше реалната обаче знаем всички – при дори не твърде големи вътрешноикономически реформи в тях СССР възстановяваше нещата с танкове. Повечето скорошни империи са имали по-голяма толерантност към колониите си.) Чувал съм аргументи, че СССР строял инфраструктура и промишленост у нас, че обучавал кадри и какво ли не още – че коя империя не го е правела? Че нямал агенти у нас – хайде холан, съвсем още скачаме по дърветата… Да, дребни разлики с тази или онази империя има, но не по-големи, отколкото между кои да е две империи. Така че за мен “народната демокрация” у нас е, и ще си остане руски колониален режим.

Интересен е другият момент. Присъединяване към империя ли е присъединяването ни към ЕС? В много голяма степен, да. Ако ще живеем на този свят, ЕС е заформяща се в момента империя. Ако САЩ са съвременният Рим (аналогиите са страшно много), ЕС се очертава да бъде Византия на близкото бъдеще. Така че – да, присъединяваме се към империя.

Тънкият момент е, че ни присъединяват не като колония, както беше със СССР. Да, ролята ни определено е подчинена за момента на тази на по-старите и силни европейски държави. (И слава богу. Че иначе както умеем да си избираме управници, щяхме скоро да останем 7 и половина хиляди…) Но с времето вероятно ще стане достатъчно равностойна, особено ако се научим да мислим, преди да гласуваме. Ще сме в позиция в ЕС, много по-близка до тази примерно на американски щат в САЩ, отколкото на колония на империя. Така че според мен е напредък.

Да, ЕС определено си има купища кирливи ризи, гадни моменти и невероятни тъпни. Корупцията там не е много по-малка от тази у нас (може би само с порядък-два), разпоредбите, които ограничават правата и свободите на хората са повече от звездите на небето, и още списък, сигурно по-дебел от Библията. Да, въобще не е меко легло с розов балдахин. Да, би могло дори да се спори дали е по-добре да сме в него, или извън него. Но поне ще сме в него в ролята не на колония, а на партньор, равностоен колкото се е показал.

8 Responses to 'От империя на империя?'

  1. Георги Says:

    И какво ни е равностойното? Едните не искали български работници, другите ни чесаха с някакви връщаници по границите, третите ни използват като мулета да им пренесем някакви работи от точка А до точка Б или като евтина туристическа дестинация. И като имам наблюдения на отношението на някои европейци към нас – ние сме и ще си останем несретниците на Европа. Може би заслужено…

    Географски погледнато ние винаги сме били част от Европа, а дали ще ни “изгонят” от EU или той самия ще се разпадне? А може би ще бъде заменен от Междугалактически съюз на колониите? Само времето ще покаже…

  2. Сашо Says:

    Дали в твоята аналогия ЕС вместо Византия няма да се окаже Картаген, или даже Египет?

  3. voxy Says:

    а най-интересното е, че обръщаш внимание на толкова абсурдно мнение, иначе и аз да си го кажа, ЕС е отбор, нормално всеки отбор си има тартори, но важното е че сме част от отбора, докато в другите случаи сме били с кофата и парцала в кенефите, също да се поставят едно робство и една зависимост като не много различаващи се си е пълна гавра, абсолютен кретенизъм

  4. Григор Says:

    @Георги: Уви, точно така е – и най-вече, че сме си го заслужили.

    @Сашо: Като съдба може да се окаже всичко. Но като аналогия САЩ е точният съвременен образ на Рим, а сравнението между Рим и Византия много точно наподобява сравнението между САЩ и Европа. Същите прилики и разлики, същите тенденции, същите особености…

    @voxy: Хубавото е не че е зависимост вместо робство, а че от нас си зависи какво ще е. (Или, като знам какви сме българите, може да е по-скоро лошото.)

  5. norman Says:

    от Norman :

    Ми какви въпроси да си задава Горчо докато чака да го наемат за некоя нискоинтелектуална, физческа ( разбирай технологично-лумпенска ) работа или докато се мести от точка А, до точка Б по издълбаното от собствените му немалки и не много чисти крака – Цариградско шосе. Разбира се, че за империи с размах ще мисли и ще се чувства така малко като философ на динамичното време ъв което живвееме. Горчо, не всички са наемници по дух и професия като тебе и стига си опростявал и примитивизирал градската и интелектуалната среда на съвремието ни с писаниците си.

    БЛОГЪРИТЕ НА САПУН !

  6. Григор Says:

    @norman: Докато беше смешен, те търпях. За съжаление ми стана скучен.

    Чао.

  7. Делибалтова Says:

    Изкуших се да напомня на Норман, че писаниците разкриват не какво е някой друг, а какво е самият той. На мен не ми изглежда добре.

    Имаше през 80-те години на миналия век една интересна книга на грузинец, “Дата Туташхиа”. Там авторът разсъждава за империите и неизбежния им крах, между редовете направо прорицаваше края на СССР. Не съм компетентна, но се забавлявам с разсъждения по темата. Изглежда с нас или без нас, империите си загиват от собствените си вътрешни напрежения. Иначе си има и много аналогии, но и много разлики. Сравнително лесно се идентифицират в начините на управление.
    По-любопитни са ми обаче културните взаимодействия, намирам ги за определящи. А умните хора казват, че в основата на всяка култура стои религията.
    Дали е от еврофилията, каквато си имам, или наистина е така, но не възприемам Европа като империя. Главно защото никой не влиза насила в нея и може да я напусне кагато пажелае. Както например Гренландия излезе с референдум от Евросъюза, въпреки че засега си е част от Дания.

  8. ~!@#$%^&*()_ Says:

    хм, за мен руската имперска мисъл е между:

    — сматри как пъют ьеврапейцъй – жената
    и
    — у вас в бъьлгарих йест винограда – бабата

    та още тогава, ’89 и империята беше на кръстопът….

Leave a Reply