Онлайн съдържанието – въпросник на МС

Попаднах през блога на Пейо на ето този линк. Оказва се, че Европейската комисия е пуснала допитване до обществото на тема онлайн съдържанието и правата му. А нашите МС, както са си свикнали, са го забавили, докато от срока за предаване на мнения не е останала една седмица… Така или иначе, нищо не пречи човек да се опита да прати мнението си на указаните адреси. А може и пряко до ЕК, преведено на английски, и с невинния въпрос “защо дадохте срок само една седмица, така човек няма време да помисли”…

И аз успях да пратя мнението си чак сега. Пускам го и тук.

Отговори на Въпросника за обществено допитване в държавите-членки на ЕС за творческото онлайн съдържание в единния пазар

Управление на цифрови права:
1)
– Съгласни ли сте, че насърчаване на приемането на оперативно съвместими системи за управление на цифровите права според мен би подпомогнало развитието на услуги, свързани с онлайн публикуването на творческо съдържание на вътрешния пазар?
В някаква степен – да. Оперативната съвместимост на УЦП системите е част от потребителските качества на предлаганото творческо съдържание. Увлечението по все по-рестриктивни УЦП системи напоследък сериозно уврежда потребителските качества на съдържанието (напр. купуваш си защитено аудио СД, което обаче, за разлика от обикновените, и от общоприетата практика, можеш да слушаш само на компютъра си, а не и на автомобилния плейър). Важно е да се отбележи обаче, че оперативната (не)съвместимост е отговорна за малка част от увреждането на потребителските права; голямата му част се дължи на неправилна политика на предлагащите съдържание. Ако предлаганото съдържание няма задоволителни потребителски качества (ограничава нежелано възможностите на потребителя да го използва законно, правата му на fair use и т.н.), това ще продължи да стимулира незаконния достъп до съдържание (т.нар. “пиратство”), и трайното пренасочване на интереса на потребителите към други видове творческо съдържание (напр. компютърни игри вместо музика или филми).
– Какви са основните препятствия за напълно оперативно съвместими системи за управление на цифровите данни?
Самата същност на идеята. Под “управление на цифрови права” обикновено се разбира “ограничаване на възможностите на потребителя да ги използва”. Това изисква запазване в тайна на методите за ограничаване, което пък води до технически трудности, често нерешими в реалната практика, при реализиране на средствата за управление на правата. Крайният резултат са системи за управление на права, които не са оперативно съвместими. Пълна оперативна съвместимост, и реално работещи системи обикновено се получават при други подходи, които управляват цифровите права, без да ограничават потребителите им – напр. системи за преценка на използваемостта на различните произведения, и адекватно възнаграждаване на праводържателите на съдържание.
– Какви практики бихте препоръчали по отношение на оперативната съвместимост на системите за управление на цифрови права?
Има практики, които могат да подобрят тези системи в сегашния им вид. Проблемът е, че самата му концепция е търговски погрешна: “управление на права” чрез ограничаване на потребителя, т.е. възприемане и третиране на клиента като враг и априори престъпник – перфектната рецепта за пазарен провал. Добро пазарно приемане могат да очакват трайно само концепциите за УЦП, които не работят чрез ограничаване на клиента: при избор между “ограничаващи” и “неограничаващи” системи клиентите предпочитат вторите, и конкуренцията между двата типа неизбежно води до пазарен провал на първия. Затова препоръчвам да се инвестира в практики, които стимулират системи за УЦП от неограничаващ клиента тип, и създават адекватна инфраструктура за тях.
2)
– Съгласни ли сте, че осведомеността на потребителите по отношение на оперативната съвместимост и характеристиките във връзка със защитата на лични данни на системите за УЦП би следвало да бъде подобрена?
Ако става дума за предлаганото съдържание, категорично да. Клиентите имат право да знаят потребителските качества на предлаганата им стока; несъобщаването на информация за ограничения на потребителските й качества е потенциално наказуемо съгласно Търговския закон. Ако пък става дума за лични данни на потребителите, които потенциално биха могли да бъдат разкрити от СУЦП, тук Законът за защита на личните данни е категоричен: СУЦП, която разкрива лични данни на потребителя, или дори само ги събира, е в нарушение на закона, и прилагането й е подсъдно.
– Според вас, какви биха били най-уместните средства и подходи за повишаване на осведомеността на потребителите по отношение на СУЦП? Какви практики бихте препоръчали по отношение на етикетирането на цифровите продукти и услуги?
Когато съдържание се предлага чрез СУЦП, тя е част от предлагания продукт, и следва да бъде надлежно описана така, че потребителят да бъде информиран за особеностите й, преди да закупи продукта. Това следва да се регламентира законово, както например е регламентирано описването на съдържание на основни съставки в различните храни. Задължително е описанието да бъде на достъпен за средностатистическия потребител език – напр. “това СД може да бъде просвирено на компютър, но не и на повечето видове автомобилни плейъри”.
3)
– Съгласни ли сте, че като се понижи сложността на лицензионните договори с крайните потребители и се подобри достъпността им, това би подпомогнало развитието на услуги, свързани с онлайн публикуването на творческо съдържание на вътрешния пазар?
По-простите лицензионни договори са по-разбираеми за потребителя, и повишават доверието му в продукта. Логично е това да подпомогне развитието на съответния пазар. Полезни биха били и достъпни за обикновения потребител разяснения какви точно права и задължения включват различните лицензионни договори.
– Какви практики бихте препоръчали по отношение на лицензионните договори с крайните потребители? Смятате ли, че има въпрос по тези договори, който трябва да бъде обсъден?
Честа практика в лицензионните договори с крайните потребители е наличието на клаузи, които лишават потребителите от права, полагащи им се по закон, или общоприети като практика – право на добросъвестно цитиране (fair use), право да създават за лична употреба резервни копия на съдържанието, право да продават закупения лиценз (“втора употреба”), право да променят СУЦП на съдържанието в рамките на лично потребление или добросъвестно цитиране. Бих препоръчал тези клаузи да бъдат обявени за недопустими, било чрез специален закон, било чрез признаването им за противоречащи на наличното законодателство. Обсъждането на тази проктика е разумно дотолкова, доколкото е разумно да се обсъжда следва ли и редно ли е лицензиращите да нарушават закона, или не.
4)
– Съгласни ли сте, че алтернативните механизми за разрешаване на спорове във връзка с прилагането и управлението на СУЦП биха повишили доверието на потребителите в новите продукти и услуги? Какви практики бихте препоръчали в тази връзка?
Механизми, които защищават правата на потребителите по-добре, биха повишили доверието им в новите продукти и услуги. Механизми, които не ги защищават достатъчно добре, биха понижили това доверие.
5)
– Съгласни ли сте, че е необходимо да се осигури недискриминационен достъп (например за МСП) до решенията за управлението на цифровите права, за да се съхрани и насърчи конкуренцията на пазара за разпространение на цифрово съдържание?
На практика всички СУЦП, които са показали реална ефективност в практиката, са разработени от малки и средни предприятия (фирми). Осигуряването на пълен достъп на МСП до тези решения е не просто необходимо, а жизнено важно, и не само за конкуренцията, а дори за съществуването на пазара. Без него пазарът не би имал, или почти не би имал реално ефективни СУЦП. Отделно от това, конкуренцията на този пазар се движи от големия брой предлагащи: когато те спаднат под двадесетина, пазарът започва да се държи като тесен олигопол, а слязат ли под десет, се доближава като характеристика на предлагането до монопол, тоест престава да бъде пазар. Недискриминационният достъп на фирми и организации до СУЦП е единственият начин това да се предотврати.

Лицензиране на права за много територии
6)
– Съгласни ли сте, че въпросът с лицензирането на права за много територии трябва да бъде разгледан с препоръка на Европейския парламент и на Съвета?
Лицензирането на права за много територии е логична стъпка за освобождаване на пазара на съдържание. Докато то е добре подплатено с адекватни антимонополни мерки, ще носи само полза за пазара.
7)
– Кой, според вас, е най-ефикасният начин за насърчаване на лицензирането на права за много територии в областта на аудиовизуалните произведения?
В тази област има много специфика. В едни случаи едни начини ще са ефикасни, в други – други, или дори противоположни на първите. Един най-ефикасен начин няма как да съществува.
– Съгласни ли сте, че един модел на онлайн лицензи, основан на разграничението между основен и второстепенен пазар, обхващащ много територии, може да улесни предоставянето на лицензи за целия ЕС или за много територии във връзка с творческото съдържание, с което работите?
Ползата от модел, основан на такова разграничение е спорна. В някои случаи той е полезен, в други – вреден. За да се избегне вредата, моделът трябва да позволява както лицензи с разграничаване на двата пазара, така и лицензи, които не ги разграничават. Когато имат повече избор, лицензиращите по-лесно ще предоставят лицензи за целия ЕС или за много територии.
8)
– Съгласни ли сте, че лицензите за права за много територии за произведенията, които заемат по-задно място в каталозите (например произведения от повече от две години), благоприятстват бизнес моделите, основани на идеята за продажба на малко от много неща, според т.нар. long tail theory?
От една страна, те захранват бизнеса потенциално с повече произведения, и така благоприятстват тези модели. От друга обаче, рязко засилват уедряването и монополизма в този бранш (географски изолираните разпространители са вид специфична конкуренция едни на други, особено в условията на глобализиран пазар, при който потребителите избират откъде да купят), и така съсипват много от бизнесите в сферата, оставяйки малко.
Отрицателният ефект в този случай може да се намали, а положителният да се засили, чрез категорична антимонополна регулация на пазара. Възможно е например да бъде наложена практика, която би била трудно представима за традиционния разпространител, но е спасяваща конкуренцията при глобализиран онлайн пазар, а оттам и самия пазар – да се забрани ексклузивното лицензиране на дистрибуторите на съдържание от праводържателите му. Подобна практика би имала и друг силен благоприятен ефект – би регулирала сегашното положение, при което създателите на съдържание получават незадоволително ниско възнаграждение, докато потребителите му са принудени да го купуват на незадоволително високи цени, и/или при незадоволителни условия на ползване (потребителски качества).

Законно предлагане и пиратство
9)
– По какъв начин едно задълбочено и ефикасно сътрудничество между заинтересованите страни може да подобри зачитането на авторското право в онлайн пространството?
Чрез изработването на правила за потребление и разпространение, които да удовлетворяват всички заинтересовани страни. Сегашните правила за потребление на съдържание, създавани като правило едностранно от разпространителите му, често са незадоволително ограничаващи за потребителите – лишават ги от техни логични и законни права над заплатеното съдържание, и биват налагани чрез монопола на разпространителите над конкретните съдържания (всяка една книга, песен, филм и т.н. като правило се предлага на един пазар от един-единствен дистрибутор – монополист за нея). Правила за потребление и разпространение, които са задоволителни и неограничаващи за потребителите, автоматично биха довели както до много по-високо зачитане на авторското право от тяхна страна, така и до много по-висок авторитет на авторското право сред тях. Обратното, излишно ограничаващите правила са косвената причина за сегашното незачитане и нисък авторитет на авторското право, и запазването им такива може да има като резултат единствено продължаващо, или дори по-голямо незачитане, и допълнително спадане на авторитета на авторското право.
Като автор, който предлага своите произведения онлайн, съм сериозно загрижен поради тази възможност. Дори ако предлагам своите произведения под нерестриктивни лицензи, масовото предлагане на съдържание под неразумно рестриктивни лицензи създава лошо отношение към авторското право по принцип, а оттам и към лично моето авторско право. Създаването на правила за потребление, които запазват в пълна степен интересите на потребителите, ще подобри отношението им към моя труд. Обратното, ако влошаването на правилата за потребление, и оттам на авторитета на авторското право продължи, е вероятно да ме принуди на някой етап да престана да творя.
10)
– Смятате ли, че наскоро приетият във Франция меморандум за разбирателство е пример, който трябва да бъде последван?
Меморандумите за разбирателство са добро нещо на теория, но на практика нито са юридически обвързващи за страните, нито задължително отразяват правилния баланс на правата им (и неразбирателството продължава). По тази причина според мен те не постигат целта си: нужно е ясно юридическо уреждане на нещата.
11)
– Смятате ли, че прилагането на мерки за филтриране би било ефикасен начин за предотвратяване на нарушения на авторското право?
Единствено ако тези мерки са строги до степен на пълно лишаване на гражданите от всички форми на лична свобода и тайна на личността – тоест, ако се превърнем в ултра-тоталитарно общество, на фона на което най-лошите примери от съвременната история биха изглеждали демократични и свободни. Вече съществуват технически средства, способни да заобиколят всяка степен на филтриране, по-малка от тази; при опит филтрирането да бъде наложено вероятно те бързо ще бъдат подобрени до степен нарушенията на авторското право да могат да се предотвратят единствено чрез пълна забрана на връзките онлайн, и закриване на Интернет.

Григор Гачев

(П. П. Съжалявам за слабата публичност, и изключително краткия срок за предаване на отговори на този въпросник. Ако той беше по-широко оповестен, и срокът достатъчен, вероятно щяха да бъдат получени повече и по-ценни мнения.)

6 Responses to 'Онлайн съдържанието – въпросник на МС'

  1. growchie Says:

    Има ли адрес на който може да се изпращат въпросите директно към ЕК?

  2. Йорданка Богдева Says:

    Сложничко ми идва, но темата ме интерисува и вълнува (отдавна). Радвам се, че това мнение е успяло да стигне навреме до предназначението си. Крайният срок е изтекъл (15.II.), разбира се, и какво остава? Повод за дискусии? Но нека! Тези въпроси трябва да се дискутират! И то още по-широко, и офлайн също, и чрез други медии (TV, радио, преса и пр.)…

  3. Григор Says:

    @growchie: Не съм смогнал да потърся, но сигурно из сайта на ЕК го има.

    @Йорданка Богдева: Аз подех вече дискусията в медията, която ми е достъпна. Ваш ред е. 🙂

  4. suncho Says:

    Хахаха, Григоре. Опитвал ли си да търсиш нещо в сайта на ЕК? Прилича на библиотеката на НИИЧАВО.
    (Момент да потърся цитат… хммм, май беше от Приказка за тройката това, не мога да го намеря)

    Носят се слухове, че тридесет и три нива по-навътре в сайта на ЕК имало рецептата на философския камък, заедно с подробен списък на правата на европейския гражданин. Само че никой досега не е успял да се пребори и да стигне дотам.

  5. Sel Says:

    Ахахахахах, за Философския камък съм сигурна, че го има повече от някой и друг имейл… 😆 Уебмастерите им явнто имат някаква връзка с уебмастерите на сайта на СУ. 😛
    Иначе, като видях в сайта на Министерството на културата, че срокът е бил до 15-ти, доста се ядосах. Въобще не съм се сетила да ровя навреме.
    Може би трябва някой по-наясно с юридическата част да се опита да направи някакъв вид жалба и да я разписваме на следващия протест. Знам ли, не разбирам много от тия неща.

  6. bglinux.org » Blog Archive » ЕС се истересува от мнението на гражданите относно авторските права Says:

    […] сайта на Григор Гачев научаваме, че е имало въпросник изпратен към всяка […]

Leave a Reply