“Легенда за Землемория”

Намерих си копие и го гледах. Какво да кажа?…

Харесвате ли книгата? Ако да – за бога, не го гледайте! Пощадете чувството си за естетика, дори ако сте 100% убедени, че нямате такова. (Да го гледате е добър начин да разберете, че имате.)

Режисьорът без съмнение е талант. За да произведеш такъв боклук от такава хубава книга не е достатъчен идиотизъм, независимо от количеството. Единствено музиката е на ниво може би малко под средното, всичко друго е… ужас.

Кастингът примерно е показателен. Гед (в оригинала с външност приблизително като на американски индианец) е бял и светлокос. Оджиън (същата външност в оригинал) пък е негър. Сигурно за баланс. Веч (в оригинала висок, сух и мургав до черно) е белокож, нисък и дебел (и майтапен за килограмите си). Върховният жрец (в оригинал дребен и фин) е грамаден дебелак. Върховната жрица Косил (в оригинал дебела, чернокоса, черноока и зла) е секси блондинка – интригантка. За цар Тигат идея нямам какъв е в оригинала, защото там го няма… Да спрем дотук, иначе ще напиша още една “Землемория”, поне като обем.

Актьорската игра също е… хм… бая зле. Шон Ашмор (Гед) се опитва да прави нещо, но режисьорът успешно го е осакатил. Дани Глоувър (Оджиън) се справя толкова добре, че пробива през всички пречки и прави доста добра роля. Кристин Крейк (Тенар) не успява да направи чудо от шаблонизираната си до дупка роля. Изпълнителките на Тар и Косил се стараят що-годе, но са решени в план като за осемгодишен почитател на приказки. Същото важи за царя. Върховният жрец, вместо впечатляващата персоналност на Немерл от Оригинала, е идиотски хибрид от Гандалф (а ла Йън Маккелен) и Дъмбълдор (и двата екранни варианта). Джаспър изглежда мъъъъничко по-достоверен, което е чудесно постижение, като се има предвид тъпотата на ролята по сценарий. Епизодичните герои вероятно са изпълнявани от кандидат-студенти в НАТФИЗ или някой негов еквивалент – по мое впечатление първокурсниците вече се справят по-добре…

Ефектите са поевтинен и оплескан вариант на тези в стандартната конвейерна продукция на Холмарк. Подборът на пейзажи е плачевен: вероятно аз бих могъл да нарисувам нещо, което да изглежда по-реалистично. Декорите и костюмите са средно лоши, което е блестящо постижение на фона на останалото…

Сюжетът… за него вече ми е трудно да кажа лоша дума, просто няма такъв. Вероятно е чопнат от 769-та серия на някой латиноамерикански сериал. Вместо дълбоката философска линия и в “Магьосникът от Землемория”, и в “Гробниците на Атуан” (двете книги, на които като че ли е базиран), имаме любовно-приключенска история в стил ….. (попълнете тук най-нелюбимия си автор на розови романи, пребоядисани като фентъзи отгоре-отгоре). Официално филмът е “по мотиви на …”, но според мен е твърде далече от оригинала за това определение. По му приляга “базирано на образи от …”. С добавка: “версия за деца с ограничено умствено развитие”.

Събирам си багажа към къщи, и си мисля: добре, че Урсула Льогуин е жива. Сега най-много да хвърли топа, като го види. Ако беше умряла, нищо чудно да вампирясаше…

Толкова за филма. Ще ми се да забравя, че съм го гледал.

А за книжния цикъл – препоръчвам го на всички. И особено на тези, които не са го чели, но са гледали филма – да си промият мозъците от лошия вкус.

За незапознатите: основната му част са петте романа – “Магьосникът от Землемория”, “Гробниците на Атуан”, “Най-далечният бряг”, “Техану”, “Другият вятър”. В него влизат и няколко разказа (поне един от тях, “Водно конче”, е ключов за разбирането на “Другият вятър”). Силно препоръчвам четене в оригинал – езикът на Урсула Льогуин е направо вълшебен, много трудно е да се преведе истински добре. На български пак става, но магията вече не е с такава сила… Ако в историята на фентъзито има достоен конкурент на света на Толкин, това е Землемория.

За челите го, една закачка: помните ли мотото на първата книга?

Само в мълчание е словото,
само в мрак светлината,
само в смъртта животът;
ярък е полетът на ястреба
на небето сред пустотата.

Това е част от най-древната балада на Землемория, “Сътворението на Еа” (трийсет и втори куплет, да бъда точен :-)). Изглежда, че за цялата ще чакаме още, ако не и завинаги. В един апокрифен текст обаче с изненада се натъкнах на първия куплет от баладата:

Преди на Сегой словото, и на островите дните,
утринният вятър летеше над вълните…

Като го чета, се чувствам като куче, което слуша симфоничен концерт, и а-ха да вдигне глава и да запее и то с музиката… 🙂

За протокола: и двата цитата са под авторското право на Урсула К. ЛьоГуин. Преводът обаче си е мой. 🙂

3 Responses to '“Легенда за Землемория”'

  1. ВеБ:лог » Blog Archive » Холивудски бози Says:

    ирлия да е! Холивудски бози Онзи ден четох при Григор за разочарованието му от “Легенда за Зем […]

  2. Пепо Says:

    А, мерси, тъкмо щях да го свалям, но сега се разубедих. 🙂

  3. Филип Петров Says:

    Вчера изгледах анимационният Tales from Earthsea на Горо Миязаки от 2006г. Много ми хареса. Казвам го без да мога да изкажа сериозно мнение относно книгите.

Leave a Reply