Тайно и полека…

Докато мъчех компютрите на едни клиенти днес, се заслушах в радиото.

Изказваха се няколко политици от БСП. Така и не разбрах къде. Темата пък беше разкритията в МВР. Как на нищо не приличало да се подкопава авторитетът на тази толкова стара българска институция. Как Румен Петков бил невинен и чист като майчина сълза, и плюс това щял да си понесе цялата отговорност. Как новосъздадената ДАНС щяла да разкрие истината, и да въздаде възмездие на всички виновни. Как мръсните бивши генерали (начело, разбира се, с Атанас Атанасов) и долните им подвиквачи петнели имиджа на България. И т.н.

С една дума – типичната демагогия за пред страхливи идиоти. Отдавна съм я научил наизуст. Но за кой ли път вече не мога да се сдържа да не отбележа старата подлост – когато някой разрови насраното от висш корупционер и поиска справедливост за престъпленията му, моментално бива плют, че руши авторитета на България, и че е антибългарин и се бори срещу държавата. Демек, да се занимаваш с корупция е пробългарско и патриотично, а е антибългарско да се бориш срещу това. И е също и антидържавно, така че очаквай тежката ръка на държавата да ти въздаде възмездие за вината ти… Да, ама стига толкова. Писна ми. Моля, и мен също в списъка на антибългарите и антидържавниците, дето чакат тежката ръка на държавата да се стовари върху тях. Казвал съм го вече неведнъж – някои арести, полицейски тормози и дори присъди са по-истински орден от тези, дето ги присъждат на “видните българи”. Да видим дали най-обикновената решимост на шепа хора не е по-силна от репресивния апарат, командван от корупционерите.

… Дотук не казах нищо ново. И оттук нататък няма да е ново, но мисля, че е важно.

За добро или лошо, капитализмът (поне българският му вариант) е свят на парите. Без пари никоя политическа партия не може да постигне кой знае какво: парите печелят избори, особено когато свестните хора ходят да берат гъби, а гласуват купените с кебапчета и двайсетолевки. Затова и който дава парите на политическите партии, той поръчва музиката, с мълчаливото одобрение на гъбарите. Чрез преносителя на куфарчето с банкнотите.

За БСП от много време е публична тайна, че този преносител е Румен Петков. Още по-публична (и по-малко тайна) пък е кой дава парите. То не беше Маджо, то не бяха Галевци – до един все от бранша. Много ли е чудно, че в България в затвора влиза който се опита да се защити от престъпници? И че повечето, може би дори всички партии си имат своя Румен Петков, дето носи пари, а парите идват от пак същото място?

(Не, не ни е виновен Румен Петков. Той просто си гледа интереса. Още по-малко пък Маджо и прочее, и те също. Съжалявам, ама не са те виновни. Нека не търсим под дърво и камък кой ни е срал в гащите. Не е луд който яде чужд зелник, луд е който си му го дава. И се оправдава после, че “ама няма за кого да гласувам” – все едно някой друг му е длъжен да му намери за кого да гласува. Да открие свестните хора, да ги убеди да се кандидатират, да ги подкрепи, да ги лансира и направи известни. Това в нормалните държави го правят сигурно добрите феи. Или там почвата е особена, и от нея никнат специални политици, свестни… А когато пък някой политик засмърди до небето, същият давач на зелника не си и помисля да излезе и да митингува всеки ден, докато не го махне. Защото е “на работа”. Ама не се замисля защо работи колкото германеца или французина, а взима колкото албанеца. Така качествено не вижда връзката, че и пет пъти да му я навреш в очите, пак не я вижда… Но това е друга тема.)

Всъщност нещата тръгнаха оттам, че на някои хора (най-вече пак в БСП) почна да не им харесва кой поръчва музиката. Не защото е престъпник, с това проблем няма, а защото не са те. Издебнаха удобен момент, тоест силен натиск на ЕС за борба с корупцията, и създадоха ДАНС. С идеята да изземат власт от Румен Петков, да го компрометират и малко по малко да го отстранят.

Ще каже човек – чудесно! Щом намалява корупцията, всяко средство е добро! Щом за почистването на държавата ни е нужна служба като ДАНС, значи точно такава ни е нужна! Да, ама не. И да убиеш бълхата е добро, ама не си струва да изгориш за целта юргана. В случая – демокрацията ни. Като създадеш служба като ДАНС.

Тайни служби има във всички демократични страни. Навсякъде обаче те се подчиняват на няколко строги условия:

– службите са няколко, за да могат да се контролират една друга
– равнопоставени са, за да не може една от тях да поеме контрола върху другите
– на подчинение на различни, като правило избираеми органи са
– ръководят се от строги, като правило публични нормативни системи
– в тях са недопустими хора от репресивни апарати (примерно бивши соц-ДС-та)

Причините за тези условия са прости. Тайните служби са понякога необходимост, но тъй като тайната им ги поставя извън публичния контрол, те са магнит номер едно за корупцията и незаконното концентриране на власт. Затова се прави всичко възможно властта им да се ограничи единствено до преките им задачи, персоналът им да бъде колкото може по-старателно подбран, и контролът върху тях да е колкото се може по-широк. Всъщност, дали една държава е “бяла”, “демократична”, “западна”, “развита” – наречете го както щете, едно и също е в крайна сметка – се определя до голяма степен от условията, в които са тайните й служби.

Как стоят нещата при ДАНС?

– единствената, монополна тайна служба в България е
– всякакви други органи на реда са й подчинени, или са длъжни да изпълняват разпорежданията й
– на подчинение е на възможно най-непряко избирания държавен орган (доколкото изобщо е ясно на чие подчинение е)
– регламентът за дейността й е секретен, и се разработва от директора й
– изградена е почти изцяло от персонал на бившата ДС, с предпочитание към политическите отдели

С други думи, ДАНС е създадена, като е взет учебник как се прави тайна служба в демократична държава, и е обърнат наобратно. Ако някой вярва, че това се е получило случайно, и целта е била различна от това да се създаде ченгеджийско-мафиотско звено за управление на държавата, този човек сигурно вярва буквално на оправданието: “Ами той ме нападна, набоде се на ножа, падна, пак стана, и така трийсет и пет пъти”. Или дори ако се е получило случайно (“нападателят” наистина се е набол трийсет и пет пъти на държания в самозащита нож), резултатът пак няма как да бъде различен. Такава позиция в държавата има точно една от известните ми тайни служби по света – руската ФСБ.

Казано с други думи – в момента става тиха подмяна на държавния строй. От “лоша демокрация” към “добра диктатура”. (Ако някой не е съгласен, нека ходи в Русия, там по конституция е демокрация, и да застане на Червения площад и да наругае… не, не Джордж Буш.) Казано другояче, предлагат ни да продадем свободата си срещу… не, не по-малко корупция. Срещу обещания за по-малко корупция – разликата е много сериозна, особено когато ги обещават нашите политици.

Какво ни очаква по-нататък ли? Моделът е ясен, и вече има осем години развитие зад гърба си. Става дума за Русия.

ФСБ беше създадена в Русия по точно същия начин – като средство, което да изчисти наследената от Елцин корупция. Руските новобогаташи, точно както и българските, живееха сред разкош, съсипвайки народа си. Затова ФСБ беше изключително подкрепяна сред масите, особено след като се разправи с новобогаташите. Или поне с тези, които бяха противници на Путин – Березовски, Ходорковски и прочее. Хилядите шефове на банди един по един загинаха от ръката на ФСБ. Престъпността беше… не точно овладяна, но някак вкарана в релси. Стандартът на живот се повиши. И масовият руснак в момента благославя Путин, и търси как да го избере за цар-батюшка.

Не би било лошо и България да мине по този път, нали? Да, ама не.

Промените в Русия всъщност са само смяна на караула. Хората на Путин, например Медведев или Дерипаска, станаха още по-богати от предишните “новые русские”. Престъпността не довежда живота до пълна несигурност, но продължава да я има, и да е огромна, и да носи големи печалби – просто вече я ръководят не отделни главатари, а хората на ФСБ. (Не се шегувам, нито злословя. Имам прекалено много познати в Русия, за да не съм наясно какво точно е положението там.) Свободомислието в руския Интернет бива смазвано от специализирани отдели на ФСБ (тук-там из нета може да се прочете подробно как и с какви средства); упорито се лансира идеята за отделен руски Интернет (да го кажем другояче, велик кремълски файъруол, по подобие на китайския). Ще спра с изброяването дотук, но мога да продължавам още много повече, отколкото ми се иска…

Повишеният жизнен стандарт ли? Това е най-тъжният момент. Жизненият стандарт на обикновения руснак е малко по-висок отпреди благодарение на едно-единствено нещо: пробилите небето цени на петрола. (Ако някой случайно не знае: Русия е един от най-големите износители на петрол и газ на света.) Дори така, до средния руснак достига смешен процент от спечеленото от продажба на петрол. Въпреки ежесекундния златен порой в руската хазна, средният стандарт на живота в Русия нищо чудно да е по-нисък от българския: разликата между Москва и провинцията е поне десет пъти по-голяма, отколкото между София и провинцията тук. Ако петролът рухне обратно до 30 долара на барел, ще се наложи сегашните новобогаташи да се откажат от всичките си приходи, за да не стигнат обикновените руснаци до глад като при Сталиновата колективизация. А те надали ще искат…

Петролът може и да не рухне, но примерът е показателен на какво всъщност се дължи повишеният жизнен стандарт в Русия. А не знам дали знаете, но България не е сред големите износители на петрол. Така че развитието на България по руски модел би означавало за средния българин икономическа катастрофа. Съжалявам, че звучи плашещо, но просто е истината.

Затова и хич не съм ентусиазиран от идеята за “добрата ДАНС, която ще почисти лошите корупционери”. Да, от сърце и душа искам да ги видя почистени. И, за разлика от средния българин, съм готов да действам, за да се случи това. Но мисля, че създаването на ДАНС и даването й на тези правомощия беше може би единственото реално постижимо лекарство, което е по-лошо от болестта. (Дали е случайно съвпадение примерно, че се въвежда подслушване на Интернет точно сега? Да, знам, ЕС бил натискал. Дали натиска точно за това вече е обсъждано и изяснявано неведнъж. Остава да се сетим и как така се хвърлихме да изпълняваме този натиск на ЕС точно сега.)

… Стана дълъг запис, а може да се каже и много повече. Но си мисля, че няма нужда. Както във вица за чисто белите позиви: “Защо трябва да пише нещо на тях? Всичко и така е ясно…”

20 thoughts on “Тайно и полека…

  1. Апостол Апостолов

    Ето какво ми разказа за ДАНС мой близък приятел, в миналото топ полицай. Пратил сина си да кандидатства там, а тези синковци му поискали 50 000 лв. Тези новоизлюпени изроди продават конкурса дори! За останалите неща да не говорим. Надежда всяка тука оставете!

    Reply
  2. roujkabg

    Гриша, ето ти един кратък цитат от книгата на Борислав Костов /струва си да се прочете/ “Аз бях Август в една безкрайна зима”.

    “Никога няма да забравя това, което ми каза един ден Доброжелателя, имащ информация и преди, и след промените: ИДВАТ ТРЕТАТА ВЪЛНА АГЕНТИ.
    ТЕ СА НАЙ- СТРАШНИТЕ. НИКОЙ НЕ ГИ ЗНАЕ!” Те не са подписвали книжни декларации, не са давали сводки на оперативни, имената им не фигурират
    с подозрителност в справките на МВР. Те обаче работят в диктуван от някъде икономически синхрон, произвеждат си политици и съдебни закрилници,
    а напоследък с лекота подчиняват в своя услуга и границите на хиляди километри от тук.

    Та това е то ДАНС.

    Reply
  3. Делибалтова

    Даваш ни изключително ценен, желязно аргументиран и навременен сигнал!

    Не бях се замисляла. По стар български обичай се приспивах с познатата песен “Да изчакаме да видим”. Ама то за разумните хора е казано “По плодовете ще ги познаете”.
    За особено упоритите глупаци, дето и след 20 години продължаваме да чакаме под трънката, защото тези дето ни я продадоха скъпо и прескъпо ежечасно ни повтарят, както всяка пролет, че вече непременно ще върже банани, а на нас толкова ни се иска . . ., та за нас може само да се въздъхне “Като толкова добре ги познавате, защо чакате плодовете им?!?”

    Ами да действаме! Всичко е ясно, трябва ни устойчив на корумпиране човек, повече такива хора. Аз за тебе нямам колебание, но ако кръшнеш, няма да ти го простя и ще те разоблича на часа!
    Кой е “за” да кандидатираме г-н Григор Гачев за първите избори за нещо си? Кой би вложил усилия за такава кампания?

    Reply
  4. dzver

    По телевизиите някак приписват успехите в борбата с корупцията на ДАНС, а всъщност заслугата е на ген. Атанасов, ген. Танов, ген. Илиев и комисията за вътрешна сигурност към парламента с председател Минчо Спасов. Басирам се, че ако беше възможно, ДАНС щеше да потули нещата.

    Препоръчвам книгите на Литвиненко като източник на информация за това къде сме ние.

    Reply
  5. Григор Post author

    @Апостол Апостолов: Ако е вярно, е логичното да се очаква от подобна структура, още със създаването й… Аз пък знам какви са били преди някои от висшите кадри там – Сертов, Осенов… Познай.

    @roujkabg: Твърде малко от тези “ченгета” ще са в ДАНС. Повечето ще са извън нея, и ще й дават нарежданията.

    @Делибалтова: За управленец трябва не само добро желание, и дори не само честност – трябва и управленска кадърност. Не съм убеден, че я имам. Едно е да управляваш малка фирмичка, друго – община, примерно.

    @dzver: Основно на Атанасов (който иначе хич не е цвете за мирисане, поне аз така си мисля). Ако не беше той, Танов и Илиев нямаше да посмеят да говорят – щяха да знаят, че нещата ще се потулят. Атанасов обаче знае къде да прати информацията, за да няма как да се потулят, и изигра ролята на техен гръб. А това, че телевизиите приписват заслугите на ДАНС – прави си изводите. За ДАНС и за телевизиите.

    (Какво стана със zabraven.com? Ти си му създателят, поне ти пиши там. Има какво…)

    Reply
  6. Делибалтова

    Не се съмнявам, можеш да се справиш. Аз нямам по-добро предложение. Ако ти или някой от четящите твоя блог имат, моля ви да го споделите, защото искам да гласувам, а никой кандидат не ми внушава доверие.
    За разлика от теб кандидатите за ключовите длъжности не се интересуват от изпълнението на задълженията си, а всички знаем от какво.
    Имам трагичния опит как ръководителят може напълно да обезсмисли и унищожи труда на подчинените си, докато маскира действията си с помпозни речи. Непоносима е тая гавра с хората и добрината им.
    Предложете нещо по-добро, ще помагам. Каквото можах сама, направих го. Много е малко, а силите ми свършиха. Търся единомишленици за съвместни действия. Не чакам друг да ми подреди живота. Ти си, който открих досега.

    Reply
  7. emo

    Една истинска интернет партия? Нищо общо със смешника Д.Божилов 🙂

    Reply
  8. Апостол Апостолов

    Е, колкото и скептично да съм настроен, не мога да не отбележа, че горните коментари почиват все пак на догадки и предположения. Ще поживеем, ще видим…

    Reply
  9. roujkabg

    Апостолов,

    кви догадки, кви предположения, бе пич?!

    Досиетата на сътрудниците на ДС бяха публикувани и те са:
    и в парламента, и в правителството, начело с президента.

    И Алексей Петров и Маджо, били офицери от ДС под прикритие,
    ама в същото време народа ги знае като мутри, ограбили париците му.

    И за теб това били съмнения и догадки, а за потърпевшите това си е
    мутренска държава, начело с мимистъра на МВР, в миналото гарант на кредитни милионери
    в северна България, в качеството си на областен партиен секретар в Плевен. Може да не си
    чувал за делото Акрам в Търново, пък според един от подсъдимите по делото бившият шеф
    на ДС

    Reply
  10. roujkabg

    Радославов, обвиняем по същото дело, с това прозвище са били регистрирани няколко палестински възпитаника
    на ВНВУ, “В.Левски”, В.Търново с преподавател- офицера от ДС ,депутата от БСП Димитър Йончев.
    Апостолов, нищо не почва от днес, а ти като представител на старата гвардия, живяла по онова време би трябвало
    да ги знаеш тия неща много по- добре от младите и да не се правиш на “ощипана мома на седенка”, а да наричаш
    нещата със собствените им имена.

    Нищо лично към теб. Нито те знам кой си и какъв си, ама се надявам на почтенност и обективност.

    Reply
  11. Делибалтова

    Емо, лично на мен партия не ми се вижда добър вариант, но ако има желаещи, добре. Няма да откажа помощта си. Но виж, правят хората партия и започват боричкания.
    Идеята ми беше да направим нещо различно и нехарактерно за българския манталитет. Да се огледаме, да преценим качествата на познатите си и като постигнем достатъчно хора единодушие, да насърчим и подкрепим най-подходящия за свършването на работата човек. Ние гарантираме за него и го контролираме директно, без междинни структури, които омъгляват ситуацията и заличават личната отговорност.
    Аз не познавам по-подходящ човек от Григор. Някой познава ли друг заслужаващ доверие с активно и действено отношение към обществените проблеми?
    Не ви ли е ясно колко недостойно е да хленчим като бебета и да си чешем езиците като селски клюкарки или алкохолици в кръчма?
    Ако сме пълноценни хора и един ден не трябва да търпим без съпротива да ни владеят и манипулират престъпници.
    Само Григор и Емо предлагат нещо, а струва ми се доста повече хора четат този блог.

    Reply
  12. Morfius

    И 10 нови партии/движения да се създадат, ще станат като старите…
    Не фигурките са важни, а правилата на играта.
    Та не е ли по-разумно да се търси промяна в правилата?

    Reply
  13. Делибалтова

    Morfius, струва ми се, говорим именно за промяна. Най-важната промяна, която всеки прави със себе си, за да поеме отговорността за своя живот. Да не очакваме никоя партия или подобна шайка да ни предопределя избора, а сами да преценим на кого можем да се доверим. И да изискаме от него определени действия.
    В записа на Гришата се споменава, че този подход е нормален в нормалните държави. Правят го нормалните хора.
    Каква по-голяма промяна можеш да предложиш?

    Reply
  14. Ани

    Дерибалтова, аз съм твърдо против това Гришата да се занимава с политика професионално. В един мой отдавнашен пост на шега бях попитала защо Гришата не ни стане президент. Всъщност, ако изобщо разбера, че го е споходила подобна мисъл, с подскок бих го хванала за краката, за да го сваля обратно на земята.

    Гришата не може да е политик. Той е принципен, честен и самоотвержен. Неподкупен, грижовен и мил. Ме Как подобен човек се вписва в българската политическа действителност?

    Искам Гришата жив и здрав. Според мен той е доста по-полезен така, с блога и с цялостната си дейност. Народен будител в истинския смисъл на понятието.

    Reply
  15. Делибалтова

    Ани, не отричам, гризе ме съвестта за това предложение. Прекалено жестоко е за прекрасния човек. Сигурно ако ми беше приятел нямаше да съм толкова жестока. Но ако все пак той се жертва, бих се чувствала длъжна да направя всичко, което зависи от мен, за да не му се случи нещо лошо.
    Може би има и по-подходящи хора за тази работа, предложете такъв, моля. Аз просто не познавам друг с тези качества.
    Това, което искам да се промени е сбърканата ни представа за лидерство. Григор и хората като него са истинските лидери. Някога са ги наричали благородници. Те са хора на честта и дълга, никога не биха се предали или продали. Имат ценности, а не цена.
    Такива хора има между нас, но не ги поставяме, където им е мястото и където са истински полезни за всички. Допускаме на тяхното място да стоят престъпници. После ревем, че не ни е хубаво.

    Reply
  16. Ани

    Дерибалтова, разбирам напълно. Всеки един от нас иска най-доброто и за Родината ни, и за сънародниците ни. Само че Гришата не би бил най-доброто, ако е на политически пост. Мечтателите водят хората с ума и сърцето си, не със закон и бухалки.

    Пак казвам, според мен Гришата трябва да продължи да бъде такъв, какъвто е сега и какъвто го обичаме, ценим и подкрепяме. “Хората на честта и дълга” не се занимават с политика, понеже “не биха се предали и продали”, пък и обичат живота.

    Или, както Гришата написа в един свой разказ, “Човек има каквото му е нужно за туй, що му е отредено да стори”.

    Гриша, прегръщам те и ти благодаря. За вдъхновението, за надеждата, за силата.

    Reply
  17. Григор Post author

    @Делибалтова, Ани: Моля ви, стига със суперлативите. Ама наистина. Благодарен съм за добрите думи, но не смятам, че са оправдани. И ми е ама наистина неудобно, когато говорят такива неща за мен.

    Щом сте решили, че съм толкова прекрасен, няма да ви разубеждавам. 🙂 Всеки има своето право на мнение. Но моля ви, спестете ми неудобството. Ще съм ви наистина благодарен, от сърце и душа.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *