Поредният митинг

Бях там. Видях го. И… ми е трудно да намеря подходящите думи.

Очаквах организаторите да са хора на Бойко Борисов. Бях сгрешил. За пръв път виждам подобно нещо, от самото създаване на СДС насам – групичка мънички организацийки, всяка със своя, често твърде различна кауза, и дори самосиндикални граждани. Обединени от неприемането на корумпираността на държавата ни. Смешни и жалки на фона на големите ни политически партии, щедро финансирани (от организираната престъпност, както се оказа, и изградили с престъпните й пари мащабните си структури). Но въпреки това свикали митинг.

Говорителите бяха и те същите. Необучени в риторика, неумели в изказ, без мярка колко говорене е колкото трябва, без мисъл какво от казаното ще хареса на околните, и какво не. Просто казващи си кой какво го мъчи – един едно, друг друго. Виждащи спасението ни всеки в различно нещо – кой в ревностното християнство, кой в намесата на ЕС, кой в решителното митингуване…

Същите бяха и посетителите на митинга – надали и двеста души, объркани, търсещи каква да е надежда, отчаяни. В един миг пред очите ми като че ли стоеше по-масова версия на “Гражданите на Кале” на Роден – съсипани, изтощени, победени хора, които отиват да се предадат на завоевателя. Почти без надеждата, че той може би ще ги пощади. За да спасят останалите от своя град.

Стърчах сред тълпата като нелепо дърво, и в мен се въртеше маелстрьом от мисли, емоции и чувства. Видях познати, с които си поговорих – объркани, обезверени, готови да очакват чудеса. Чух оратори да призовават да не признаваме повече българското правителство, да искаме да сме на пряко управление на ЕС, все едно това ще помогне с нещо. Десетки пъти видях ядовити кимвания към подминаващите минувачи: “Как не им пука! Не разбират ли, че онези изедници горе смучат и техния живот, не им ли е жал за собствените им деца, за самите тях като остареят?…”

Не разбират, и не им е жал, мислех си. Добитъкът си е добитък, време е да го разберем. Който сам си е избрал да е добитък, нищо и никой на света не може да го спаси от ножицата за стригане, ведрото за доене, оглавника, повода и коледния нож. Още преди много години са казали, че най-страшният враг на свободата е доволният роб. Не е вярно. Безразличният роб й е още по-страшен враг – доволният поне е жалък, а безразличният е единствено отблъскващ, и то само за тези, които се гнусят от лайна.

Но може би все някой от тях, все още, е спасяем. Може би все още някои решения да бъдат добитъци не са окончателни… Наскоро четох как младите сицилианци са се организирали, за да убеждават местните бизнеси да не плащат рекет на мафията, и малко по малко започват да завоюват влияние, и да вземат превес. Това в самото сърце на мафията… Може би има някакъв шанс и за българите, поне за някои, колкото и да сме по-зле и сицилианците. И си струва ние, хората, да се борим за него.

Идеше ми да се разплача и да избухна едновременно, когато чух оратор да призовава за управление от ЕС, което щяло да ни оправи. Не мога да не му отговоря, макар и тук. Ще се повторя, за кой ли път. Съжалявам – някои неща трябва да бъдат повтаряни.

Виждали ли сте човек, който по Коледа отказва да купи подаръци на децата си? С думите: “Това не е моя работа, работа на Дядо Коледа е.”? Как мислите, ще поднесе ли Дядо Коледа подаръци на децата му? Какво мислите за този човек – изпитвате ли към него уважение, разбиране, желание да му помогнете?… Или единствено съжалявате децата му, а него го презирате?

Дядо Коледа и добрият еврокомисар имат едно общо – и двамата са приказни герои. Единият от книжките за деца, другият от градските легенди, които създаваме в опит да припишем своята отговорност другиму. (Пак в тази компания са и добрият цар, добрият пъдар и другите подобни.) Ще ни оправят когато Дядо Коледа долети от Северния полюс да донесе подаръци на децата ни. Чакаме ли ги, ще дочакаме единствено презрението на околните.

Не можем нищо да направим ли? Безсилни сме ли? Трябва някой друг да го направи заради нас ли?!… Бе не ви ли е срам?!

Хан Аспарух кого е чакал да му завладее България?

Хан Крум на кого се е надявал да разгроми заради него нашественика Никифор Геник? Или да му напише законите?

Цар Борис кого е чакал да му организира покръстването на българите, или да му приеме и подслони учениците на Кирил и Методий?

Симеон Велики от кого е искал да му създаде Златният век на България? И да я опре на три морета?

Петър и Асен кого са чакали да ги освободи от Византия? Калоян на кого е разчитал да му разгроми кръстоносците? Или Иван-Асен – кого е очаквал да се сражава вместо него, и да му плени Теодор Комнин?

Ивайло на кого се е молил да победи вместо него Константин Тих, и да даде отпор на татарите?

Паисий Хилендарски на кого се е надявал да напише вместо него История славяноболгарская? А Софроний Врачански кого е чакал да я преписва и разпространява?

Петко Славейков, Любен Каравелов, екзарх Йосиф и още неизброими будители кого са чакали да пробуди българския народ вместо тях?

Светецът български Васил Левски на кого се надяваше да освободи България? Кого диреше да му изгради революционна мрежа? Кого чакаше да не предаде никого пред османския съд, и да увисне на бесилото вместо него?

(“Народе????”)

Героите на Априлското въстание кого очакваха да го вдигне вместо тях? А българските опълченци на кого се надяваха да отбранява вместо тях Шипка, и да умре вместо тях на нея?

Българските войници кого чакаха да превземе вместо тях Одринската крепост, Гургулят, Тутраканската крепост… господи, тоя списък не искам дори да го започвам! И на кого се надяваха да опази всички бойни български знамена, едно да няма пленено от чужда армия?

Димитър Пешев, и хилядите други българи със съвест, кого изчакваха да спасява българските евреи вместо тях?

… Ето на какви хора сме потомци. Дали ще бъдем техният срам, или тяхната гордост?

Зависи единствено от нас.

Не е нужно да сме герои. Много от изброените по-горе не са били от кристал и диаманти. Никога няма да забравя как Захари Стоянов описа в “Записки по българските въстания” всичките водачи на въстанието каквито са си били – маниаци, страхливци, пияници, авантюристи, вейхайвеи, идеалисти, някои даже престъпници. И след това добави: “Те, и никой друг умиха лицето на България, когато умните и свестните се криха под миндера.”…

Нека се борим както умеем, колкото можем, несъвършени и непремъдри, всеки башка луд. Но да се борим, а не да се крием под миндера. Нека търсим истината и я подкрепяме – ще ни лъжат пак и пак, но не губим ли никога надежда, и продължаваме ли да се борим, ще спечелим.

Най-важната битка – тази за превръщането на добитъците в хора. Хора, които сами си метат къщата и си мият чиниите, а не чакат добрият еврокомисар да дойде да им почисти. Това е, което ни прави хора – осъзнаването, че отговорността си е наша, и поемането й. Нека там, където няма слънце, да светим ние – ако ще като свещица да е, но да светим, а не да се крием в мрака. Мракът не се прогонва с още мрак – мракът се прогонва със светлина.

10 Responses to 'Поредният митинг'

  1. emo Says:

    всеки път като гледам новините си мисля за това, но не знам какво да направя.
    искам да има възможност по демократичен път да се парви имипийчмънт на
    министри и депутати дори. или избори всяка година. аз съм съгласен на тези
    извънредни разходи, ако това ще вкара политиката във верният път

    Според мен, тук в София са се събрали хора, които смятат, че живеят по-добре
    от хората на село. Мисля че това им служи като успокоение. Установено е че
    за хора е по-важно да се чувстват относително по-добре от околните отколкото
    в абсолютно изражение.

  2. Крис Says:

    Драги ми, Григоре,
    имам усещането, че живея в някаква реалност, несъвместима със здравия разум. Гледам тези, към които се обръщаш: Гледам новите млади – обърканата им ценностна система (виж им героите и мечтите), арогантно самочувствие (единствено какво искат, а не какво да дадат), отчайващото им безкултурие (видях анкета с въпрос колко книги сте прочели с удивителни отговори) и фрапиращо невежество (скоро в един форум 20-ина годишни си обясняваха, че Левски бил един обикновен пощальон?!?)… Гледам моето поколение – объркани и непригодни, възпитани в едно и изправени пред друго, изживяващи се като прецакани, като пожертвано поколение и мрънкащи срещу времето, срещу географското положение, срещу някой си, в когото били и хляба и ножа, мрън, мрън, мрън… Гледам старите – трогателните им опити да разберат и пълната невъзможност да го сторят, потънали в болежките и в идеализираните си спомени с празен поглед (де е мъдростта?)… Напрягам си сетивата да я видя тази врата с надпис “изход”, ама и да я има, чудя се има ли кой да мине през нея…?
    Сега виждам, че има и други като мен, затворени в подобни реалности… но не ми действа нито успокоително, нито обнадеждаващо, защото механичният им сбор не прави общата реалност… А в главата ми са все ония думи на Стратиев за бългаския модел и рецептата за отърваване от него :-/ …

  3. lyd Says:

    Григоре,

    Представи си, че тези, които наричаш добитъци станат това, което дефинираш като хора. Би ли могъл да опишеш по-нататък? Какво очакваш да се случи? В какви посоки, по какъв начин виждаш промяната?

    Каква е визията за бъдещето, която предлагаш ти, пробуденият човек?

    Ако имаш вече текстове по въпроса, дай ми линк.

    Лек ден.

  4. icoBgr Says:

    Ей това е въпроса. Какво е да станеш човек. Ако се огледаш наоколо ще видиш колко много хората са се разложили. Няма морал, няма любов, няма вяра. С протести не мисля че ще се постигне нещо. Много лесно може да се организира тълпата и да се свали властта. А после какво? Кой ще дойде? Пак ще крадат и лъжат. Там е проблема. Смешно ти е че някой говори за християнски добродетели, но точно там е разковничето. Хората се обърнаха от вярата, загърбиха Бог и после се чудят защо става така. Ми така става. След като агнето се отдели от стадото при овчаря и отиде в гората е нормално да бъде изядена от вълците. Всички крадем и лъжем на дребно, и се учудваме на тези, които се опитват да не го правят. А после се чудят защо тези, които ни управляват крадат и лъжат. Ми същото е. Само че в по-голям мащаб. Ако хората се обърнат отново към Бог, намерят загубената любов към него, обичат ближните около себе си, нещата сами ще станат. Защото никой не е вечен. Но за съжаление не ми се струва, че ще се оправят нещата. Може да има някакво временно подобрение, но само малко. В общи линии цялата обстановка върви към разруха и възстановяване на Римската империя. Подготвя се пътя на антихриста. И за съжаление, много хора ще го посрещнат, като техен “спасител”.
    Извинявам се Гриша ако съм прекалил малко, но аз така виждам нещата. Който има очи нека гледа, който има уши нека слуша. Който не иска да не чете :).

  5. emo Says:

    а който има разум мисли… а не вярава

  6. Делибалтова Says:

    Не ми беше лесно вчера. Бях там, но почти не възприемах. От депресията е.
    Очаквах повече настроение и повече хора. Поговорих с Григор. Не беше весело.
    Днес съм на легло. Дори чиния не мога да измия.

    Обмислям ситуацията и усещам, че няма да се предам. Абе ако ще да ме убият, като тези боклуци няма да стана. Не съм светица, не съм герой, дори най-обикновена добра домакиня не съм способна да бъда, обаче свиня не ставам на никаква цена!
    Елате ми насреща, долнопробни подлеци! Предизвиквам ви и казвам – по силна съм от вас!!! НЯМАТЕ ВЛАСТ НАД МЕНЕ И НЯМА ДА Я ПОЛУЧИТЕ!!! Моята сила е моралната правота и това е най-великата сила! Ако искате да знаете вече съм ви победила, защото ви отричам, заедно с цялото огромно зло, на което служите!

    Стана ми хубаво от тези думи, защото са искрени.
    Бог да прости греховете ни, да ни помилва и да ни закриля!

    Гриша, грешиш! Не знам как си представяш “ревностното християнство”, обаче защо сам не провериш дали има Бог? Достъпно е за всеки честен човек. Просто си задаваш този въпрос непредубедено и чакаш да те осени прозрението. Ако не си затваряш ума и сърцето, ще получиш отговора.

  7. Григор Says:

    @Крис: Не бъди тъмничар сам на себе си – потърси начин как да промениш тази реалност. Защото всички останали също сме в нея.

    @lyd: Не зная как изглежда краят на пътя – сигурно като превръщане на хората в богове. 🙂 Но знам как изглеждат първите стъпки. Смятам следващият ми запис да е за тях.

    @Делибалтова: Много пъти съм си отварял ума и сърцето, и за християнския Бог, и за всеки друг, който претендира да е добър. Но досега съм получил само едно просветление – че Бог е нещо като дядо Коледа: искаш ли той да донесе подаръци на децата ти, трябва ти да им ги купиш. Искаш ли да има Бог, който помага, помагай ти, защото друг Бог освен теб няма… Не искам да обиждам нито теб, нито никой вярващ – просто аз така виждам нещата, и от тази гледна точка се мъча да помагам на хората, колкото мога и както умея.

  8. Вени Г. Says:

    Не сме народ, не сме народ, а мърша

  9. Къде вирее мафията « полетът на костенурката Says:

    […] света по-добър? А може би просто съм страхлива, просто добитък от стадото, което Вени (Вени, не можах да открия онази […]

  10. Пещерата на неандерталеца » Трай коньо Says:

    […] да гледаме и да се смеем на комшиите, да вземем да се вземем сами в ръце. И който и да дойде, царя, пожарникаря или гробаря, да не […]

Leave a Reply