Кризата, развитието и изходът

Към момента кризата в управлението на България вече се поизясни. Ако загърбим приказките на политиците пред медиите, нещата са прости.

Сергей Станишев е амбициозен момък. Иска да управлява България, а не да бъде нечий фигурант. Само че пред мечтата му имаше пречка, на име Румен Петков.

Паритекупуват предизборни плакати и медийно време, а също и кебапчета и двайсетолевки, които пък купуват гласове. В БСП тези пари ги държи (и донася отнякъде) Румен Петков. Откъде ги донася и преди скандала беше публична тайна. Срещу какво ги получава – също. (Да, смеехме се на тези, които го казваха, обявявахме ги за специалисти по конспирации и кукута, но усещахме, че май са прави.) Който плаща, той поръчва музиката. Иначе не плаща, и няма пари за плакати и купени с кебапчета гласове. Така че като поръча той музиката, БСП я свири.

(И не само БСП. Почти всички известни ми български партии имат своя Румен Петков, и парите им идват не само от същия бизнес, но доста често и от същите хора. Но в момента на власт е БСП, и затова нещата се провиждат по-ясно в нея.)

Изходът от схватката между Станишев и Петков беше предрешен. Тези, дето дават парите, бяха впрегнали в подкрепа на Петков, или пък срещу Станишев, всички, на които плащат. Следете кой накъде насочва нападките си, и на кого дава гръб, и лесно ще си направите списъка. (Аз лично не очаквах, че скъпият ни Президент ще се ангажира толкова юнашки в подкрепа на Петков, но… факт. Тъй де, и за неговата предизборна кампания дадоха парите пак тези хора – време е да им посвири каквато музика поръчват.) Станишев обаче е дал на Барозу обещания, че ще прекрати финансирането на партиите от престъпността, а и се твърди, че е чул от него на четири очи много неприятен ултиматум какво очаква България, ако това не стане. Така че към момента ЕС даде гръб пък на него, а гърбът на ЕС е бая по-масивен дори от партиите и президента заедно. И одобрявам резултата – предпочитам да ме управляват даже бивши комунисти, отколкото скрити зад кулисите настоящи босове на криминалната мафия. Но… ще видим.

А докато гледаме, е време да си спомним нещо просто. Демокрацията не е гаранция за богат живот и уредена държава, точно както свободата да си изчистиш и подредиш къщата не е гаранция, че къщата ти ще бъде изчистена и подредена. Тя ти позволява да го направиш, без да трябва да вдигаш революции – но правенето продължава да си зависи от теб.

В случая с държавата то се изразява в избор на колкото по-свестни политици могат да се намерят, и непрекъснат железен контрол върху тях. Законодателна възможност за импийчване на всички изборни длъжности – президент, депутати, кметове, общински съветници и пр. – би помогнала. Но и без нея може. Ако всеки ден се събирахме по двеста хиляди души на митинг да искаме оставката на министър Х, и дадяхме ултиматум, че след един месец ще минем към гражданско неподчинение, министърът щеше или да си подаде оставката, или да бъде изритан с шут от колегите си, за да не си тръгнат и те с него… Имаме средствата – мирни, законни, безопасни – и сега. Просто ни харесва така, или пък ни мързи и ни е страх да променим нещата (което е пак същото).

Писнало ми е някой да хленчи, че нямало за кого да гласува. Драги, чие задължение е да ти намери свестни хора, да ги убеди да си издигнат кандидатурите, и да ги подкрепи? На Румен Петков ли? Или на добрия еврокомисар?… Пак другите ни сраха в гащите.

Не знам точна рецепта как да изберем свестен политик. Но мога да предложа отлична рецепта как да изберем качествен негодник.

Има два начина. Единият е да си харесаме измежду политиците някой отявлен негодник, и да гласуваме за него. Вторият е да отидем за гъби, вместо да гласуваме.

Първият начин изглежда по-надежден, но всъщност е много по-несигурният. При нашите медии как можем да бъдем сигурни дали не гласуваме за оклеветен честен човек? Също, дори ако наистина е негодник, има още много други негодници – шансът да подберем точно най-големия клони към нулата.

Вторият начин е далеч по-сигурен. При него “свестните” хора оставят изборите да ги спечели този, който купува най-много гласове с кебапчета и банкноти по списък. За да успее, кандидатът трябва да се докаже в съревнование с другите като него, едновременно в две отношения. Първото е изкрънкване на най-много средства от криминалните групировки (тоест, даване пред тях на най-много обещания, и най-много гаранции, че обещанията ще бъдат спазени). Второто е най-безскрупулно, широко, безсъвестно и нагло купуване на гласове, мачкане на опитите това да бъде извадено на бял свят, и т.н. Комбинацията от двете дисциплини, плюс конкуренцията в тях, подсигурява надеждното избиране на най-големия негодник. А когато бъде упражнявана в течение на много години, сполучливо довежда държавата до… където сме в момента.

Е, сега вече знаем защо е нужно да гласуваме. Правило за гарантирано избиране на свестен политик може и изобщо да няма, но разберем ли колко е важно, ще търсим начини да го изберем, и ще ги налучкаме.

7 Responses to 'Кризата, развитието и изходът'

  1. Божо Says:

    Бе тя баш пречката пак Румен се казва, ама не Петков.

  2. Иван Says:

    Ти сериозно май си вярваш… Хората с многото пари, които дърпат коницте, си имат много варианти и инвестират добре, така че който и да спечели инвестициите ще им се върнат за сметка на данъкоплатците.
    Жалко, че тези групировки не са акционерни дружества. Бих си купил акции – много години още схемата ще е безотказна – така както в много други страни.

  3. Вени Марковски Says:

    Малко наивно звучи: Станишев обаче е дал на Барозу обещания, че ще прекрати финансирането на партиите от престъпността, а и се твърди, че е чул от него на четири очи много неприятен ултиматум какво очаква България, ако това не стане.
    С такива твърдения доникъде няма да стигнем…

  4. Апостол Апостолов Says:

    Сега вече всичко ще се оправи! От отлично информирани източници, които пожелаха да запазят анонимност, разбрах, че новият министър на вътрешните работи е ген. Любен Гоцев. Сега вече ще видите къде зимуват раците! Сега ще видите кой кум, кой сват, кой на булката брат!
    Важно е освен това да държим високо знамето на демокрацията и парламентаризма и нещата ще се оправят от само себе си!

  5. Ани Says:

    На мен ми направи впечатление това, което каза Р. Петков, като обяви, че си подава оставката: “Никога не съм предал човек от ръководството.”

    А Родината и народа предаде ли, бе?

    …………………………………………………..

    Да, сега са с един по-малко. То така се почва.

    Само че тръпки ме побиват като се опитвам да сметна колко още има да махаме…

  6. mdam Says:

    Радвам се че мисля по сходен начин с тебе(може би и с много други хора). Преди време се зачудих, добре тези като не стават кой? Сега пак. Петков като не става и тези продължават да не стават, кой? Истината е че няма кой. Няма политици защото такива са гласоподавателите, неебателни, без съвест и чуство на отговорност към себе си и обществото. Отговорността означава и как караш, как пресичаш, къде си хвърляш фаса(аз на улицата) и като видиш че някой не прави горните неща правилно дали се чустваш в правото да го изгледаш накриво и да му направиш забележка. И когато правиш грешки, срам ли те е? Никой не ми е правил забележка за фаса, въпреки че вече малко са пушачите и пушенето уж е презряно. Та ако търпите мене, по всяка вероятност ще търпите и да ни/ви управляват такива като Румен Петков. Малко по(незнам как да го кажа) обществено ориентиран, по граждански възпитан народ трябва май. А то не е толкова трудно – първо създваваш себе си после изискваш същото от другите – и готово.

  7. Ани Says:

    За да се чувстват конфортно гражданите на една страна, държавните й институции трябва да функционират нормално.

    С риск да ви отегча ще дам няколко примера, за да имате възможност за съпоставка.

    Вече съм разказвала за полицая, който прибра парче гума от 3-лентова магистрала. Новите ми впечатления от тукашната полиция са не по-малко … разтърсващи по много изненадващ, приятен, и топъл начин.

    Неотдавна получихме писмо от полицията, в което изразяваха загриженост поради факта, че GPS-а ни беше оставен на видно място в колата, паркирана близо до гара.

    Втората случка се дължи на един училищен микробус, с 5-6 ученици вътре, който почти ме изблъска от пътя по време на рисковано и неправилно изпреварване. На принципа “Ами ако този караше моите деца?” се обадих във въпросното училище. Стори ми се, че там не ме взеха насериозно, затова им написах имейл с копие до местния полицейски участък. За мое най-голямо изумление, на следващия ден ми се обади полицай, за да ми обясни, че съм объркала участъка, но, цитирам: “аз си позволих волността да препратя писмото Ви до правилния участък, както да се свържа с училището и с организацията за училищен превоз; надявам се, че нямате нищо против”.

    Последната история е от преди няколко месеца. Един тип ми поизкриви задната броня, понеже не беше спазил дистанцията. Полицаят дойде след няма и 10 мин. Първо се увери, че сме добре, после бързо (и грамотно!) попълни документите. Докато чакахме, още една полицейска кола спря пред моята. Офицерът дойде при мен, попита ме дали имам нужда от помощ и ме успокои, че щом неговият колега е при нас, всичко ще се оправи.

    Сега знам защо американският полицай е издигнат в култ. Serve and Protect. Real-time.

    Не идеализирам тукашното общество. То също си има корупция. Наричат я “лобизъм”. Има си mdam-овци, хвърлящи фасове по улиците. Като всяко общество и това е изградено от хора. С всичките им достойнства и недостатъци.

    Но отговорността не се прехвърля. Поема се. С гордост.

Leave a Reply