Започването на оправянето

В предишния запис споменах какво можем да направим за оправянето на държавата си по време на избори. Има обаче нещо много важно, което можем (по-точно трябва) да правим и между изборите. Иначе другото правене ще е безрезултатно.

Вчера един мой познат каза за един от министрите: “Че що да не краде? Може – краде. И ти да си там, и ти ще крадеш.” Контрирах го, че няма да крада, колкото и да не му се вярва, и че честно изкараният сух хляб е по-вкусен и засища повече от откраднатите луксозни манджи. Беше едновременно смешна и тъжна гледка как умът му признаваше, че съм прав, но всичките му навици заявяваха, че съм луд. Човекът просто не знаеше на коя част от себе си да вярва. И следва ли да търси отговорност на крадливия министър, или някак не му е по душа, въпреки че знае много добре, че никога няма да стане министър. Просто защото “и аз да съм, и аз ще крада”.

Мисля, че това е основна част от българската инертност – усещането, че нямаме очи да протестираме срещу кражбите, защото и ние бихме крали. Тези, които не биха крали, са много по-склонни да предприемат действия срещу крадците. Така че може би първата схватка с корупцията и престъпленията е вътре в нас.

Сладка работа са дребните далаверки, откраднатите кутии цигарки, келепирчетата, изпазарените жълти стотинки. Мързелуването, и вършенето на работата през пръсти, вместо както трябва… Сладка, но за дребните души. Често започваме да ги вършим, за да не изглеждаме смешни в очите на околните, и да не ни обявят за “будали”. Но с времето душите ни издребняват от тези постъпки, и започваме да мислим как да откраднем за стотинки, а не как да направим добро за милиони (ако изобщо има как да се измери с пари). Изгубваме самочувствието си – нещо в нас усеща, че няма на какво отгоре да го имаме. Осъзнаваме малоценността си – усещаме, че стойността ни е спаднала до нищо. Изгубваме мечтите си – започваме да мислим единствено как да излъжем половинката, или как да се напием довечера.

И от Хора се превръщаме в мънички-мънички човеченца, виждащи единствено до върха на носленцето си. Такива, които никога няма да се преборят за правата си, защото знаят – права има, и може да ги отстоява който струва нещо, а те не струват нищо. Идеалният добитък за тези, които се изживяват като овчари, стригачи, доячи и колачи.

Как се върви по обратния път ли? Много просто. По пътя към човеченцето-маймунка се върви, като гледаш и мислиш единствено как да взимаш. По обратния се върви, като мислиш и как да даваш – и като го правиш.

Да, не всеки има пари. Не е задължително обаче даването да е в пари. Да събереш боклуците около блока, или да пометеш улицата, без да чакаш на реално несъществуващата “Чистота”, и без да ти пука какво ще кажат съседите, е чудесен начин. Да напишеш статия в Уикипедия, дори много неумела и грозна – също. Да излезеш през уикенда да посадиш някъде дръвче-две, било организирано, било самосиндикално. Да участваш в петиция за защита на природата, или срещу тотално олял се министър, или в митинг или протест. Да варосаш улично дърво, да вдигнеш от земята и пуснеш в кошчето изхвърлена хартийка даже – всичко това е даване.

Да, в него няма нито далаверка, нито келепир. И точно затова е даване.

Дава ли човек известно време, един ден открива, че вече не е човеченце. Че се усеща в правото си да изисква как да бъде управляван, и не е склонен да прощава на крадливите министри, с “и аз да бях…”. Че е готов да действа срещу тях, било с гласа си на избори, било с присъствието си на митинг, било с името си в подписка за нечия оставка. И че някак не го е страх, че “може да има последствия” – напротив, готов е да създаде “последствия” за опиталите се да го сплашват. (Не с тероризъм и престъпления, а с изваждане на заплахите им на бял свят, и използването им, за да агитира срещу тях.)

Да даваме, да творим, да правим страната си по-красива, е начинът да се чувстваме нейни собственици. В правото си да наредим на мениджърчетата, наричащи себе си “властта”, да я управляват както на нас ни е изгодно, или да ги уволним. Даването е, което ни превръща от безгласни поданици на България в собственици на България. Което ни дава сили и увереност да й бъдем собственици, и да усещаме най-сетне кражбите от нея като кражби от нас.

Което е и истината.

20 Responses to 'Започването на оправянето'

  1. [vladi] Says:

    Хубаво написано, въодушевява! Дано почвече хора го прочетат и осмислят.

  2. Ани Says:

    Гриша, не си прав.

    В даването е най-голямата “далавера”, най-грандиозният “келепир”.

    Всеки, който някога е дал ОТ СЪРЦЕ, след това изпитва истинско щастие. Който е бил заливан от това цунами на удовлетворение, радост, обич и желание да дава още повече, в още по-голям мащаб, не би имал нужда да бъде агитиран за каузата.

    Даването не по задължение, а по желание е най-висшият израз на принадлежност, привързаност и … егоизъм 🙂

  3. Делибалтова Says:

    Григ, знаеш ли, че проповядваш основи на християнската етика? С помагало за практикум. Разбира се, много ми е приятно да чета този текст, правих го няколко пъти за удоволствие. Абсолютна истина е! Този мироглед никога не подвежда, ама хората са слепи. Ти добре си го обяснил механизма на ослепяването.

    Ани, много ми хареса и твоята забележка. Само в действена обич и грижа за ближния, което е еднозначно с любовта към Бог, ние можем да бъдем щастливи човеци.

    Недоумявам, когато човешкото щастие се замени за “щастието” на преяла и въргаляща се в нечистотии свиня. Да не говорим, че свинското щастие неизменно свършва с ножа на касапина, а човешкото е богоподобно личностно безсмъртие.

    Но, както знаем, всеки има свободна воля да си избира. Ние можем само да свидетелстваме къде е истината, пък който намери сили в себе си, никога не е късно сам да опита.

    Уловката на демокрацията е именно слепотата на заразените от злото индивиди. Те и да искат, не могат да отличат честния човек, сякаш е прозрачен, та чак невидим за тях. Общественото мнение може да неутрализира индивидуалната слепота. Има си съвременни изследвания и доказателства, че се случва така, но не ми се рови да ги цитирам точно.

    Бедата ни е липсата на обществено мнение. Престъпните манипулатори, и самите те не знаещи защо го правят, успяха да ни разделят на цветове, етноси, вери, поколения, класи . . . Веднъж забравим ли, че хората сме равни пред Бога и закона, сривът е неизбежен. Отплеснах се!

    Исках да добавя, че когато няма обществено мнение и хората не са изградени, самостоятелно мислещи личности е невъзможно с демократични средства да се постигне добро управление. Затова подобни общества се ориентират към авторитарно управление. Познато ни е. Усетихме и новия повей откъм Русия. Да помним, че нито сривът в образованието, науката, културата, правораздаването и прочие трикове са случайни. Пътят към нечии цели минава от там, но това не е моя път.

    По изброените причини трудно ще наложим избора на честен човек. Свидетели сме, че няма отклик дори идеята да предложим някой, а от сега трябва да се започне, изборите са скоро. Но винаги съм навита да го направим, дори предложение имах.

    Ако това не проработи, можем да формулираме конкретни искания, да ги предлагаме на някои по-надеждни срещу гаранция да ги изпълняват и да проконтролираме процеса. Така работят граждански организации със Столична община за спасяване на парковете и постигат резултати.

  4. Григор Says:

    @Ани: Келепирджиите и далавераджиите не могат да осъзнаят този “келепир”. Те сами са избрали да ги топлят дребничките и гадничките неща. И съответно вече да не могат да осъзнаят и да се зарадват на истинските. Когато получат амброзия, тя да се превръща в устата им в пепел. Не по нечия повеля, а по техен собствен избор.

    @Делибалтова: Не вярвам в съществуването на богове – освен на тези, които ние създаваме. Но съм поразен от точността на думите ти – “свинското щастие неизменно свършва с ножа на касапина”.

    А предложението за подкрепа срещу гаранции за обещанията е страхотно – приемам го! Дали да не създадем една полу-официална групичка, която поема ангажимента да подкрепи някого срещу поемане на определени ангажименти от негова страна? Бройте ме вътре. Заедно с блога ми.

  5. Делибалтова Says:

    От снощи мисля каква е най-полезната и същевременно осъществима кауза. Никой няма да се ангажира, ако не види ползата, а е ясно колко сме далновидни като общество.

    Дали да не потърсим най-доброто и да го изтласкваме нагоре. В националния характер е да правим обратното и това ни предопределя драматичната съдба. Както казват, характерът определя съдбата. Това изглежда важи и за народите.

    Човешките качества са морални и професионални. Логично е да има някаква корелация между тях. Моралът няма как да се измери, но квалификацията може. Дали да не опитаме с високо квалифицирани специалисти, да настояваме управляващите да им позволят реализация на качествата. Да изискаме точен подбор на най-кадърните, а не на най-послушните по ключовите позиции?

    Според мен по този начин най-бързо ще се постигне нормализация и бурно развитие на страната ни.

    Имам ли съгласни или напротив?

  6. Ани Says:

    Дерибалтова, има логика в това, което казваш. Но кел файда от високо квалифициран, но неморален професионалист. По какъв начин ще бъде от полза на обществото човек с 5 висши, ама с душа на вампир?

    Пък и къде са повечето квалифицирани хора? Намериха ли те място за реализация на българска почва? А образователната ни система може ли да произведе наистина добри специалисти?

    Аз продължавам да мисля, че контрол му е майката… Обществен. Тогава няма да пращат в Германия, примерно, за посланик човек, който не знае немски, казва “че отидеме”, не си реже ноктите и не му пука за българските поданици на немска земя.

    Само дето за целта трябва да се разрови бунището и да се мотивират онези, които все още могат да мислят.

  7. Маркуча Says:

    > А предложението за подкрепа срещу гаранции за обещанията е страхотно –
    > приемам го! Дали да не създадем една полу-официална групичка, която поема
    > ангажимента да подкрепи някого срещу поемане на определени ангажименти от
    > негова страна? Бройте ме вътре. Заедно с блога ми.

    Първото, което ми идва наум, е меракът на Бого да става евродепутат. Да видим каква му е програмата…

  8. mick Says:

    Какво се сетих: В момента в България е валиден само един принцип – принципът на пазара: Купувай евтино, продавай скъпо. Нашите управници, 99% от българите веднага свикнаха с него. Проблемът е, че сам по себе си, този принцип води до анархия – защо? Ами всеки гледа да спечели, как няма значение, кражбата, корупцията, даже симулирането на работа – са най-печелевшите според пазарния принцип. Проблемът е, че така на никого не може да се разчита – за малко по-голяма печалба хората са готови на всичко. Никакви закони не могат да помогнат в този случай.
    Защо обаче САЩ, Англия, държавите в които пазарният принцип се използва стотици години работи без да създава хаос? Просто защото има църква. Религията е формирала морал, който 90% от хората спазват – така се определя кое може да се купува и кое продава. При нас обаче, нямахме дълго време религия, имахме социалистически идеали – и те вършеха основната си задача формираха морал, вътрешни правила, само, че след 89та и избухвнето на демокрацията, идеалите отпаднаха, църквата не можа да наложи християнския морал… и какво? останахме само с пазарния принцип – водещ до хаос. И сега 90% от хората са “морални” само когато става дума за другите хора, когато стане дума за тях самите – тогава просто не могат да проумеят, че и в този случай трябва да се спазват правилата.
    Даже още нещо – не напразно едно време църквата е имала огромна власт и така използвайки влиянието си върху хората е можела да влияе даже и върху самозабравилите се властимащи. Вярно, че по върховете пак е имало кражби и т.н. но основната част от населението е спазвало някакви морални норми. Едно е 95% от населението да спазват някакви правилата, и друго е 95% да нямат въобще такива – тогава се отива към хаос.

    Та мисълта ми е, че без морални норми, ще си бъдем все в “преход”.

  9. Делибалтова Says:

    Сигурно прекалявам с натрапването си в този блог. Извинете ме, моля! Само защото ми се струва важно, ще продължа.

    Ани, съгласна съм, “човек с 5 висши, ама с душа на вампир” е изключително опасен, но за щастие се среща пренебрежимо рядко и предполагам лесно се разпознава. Споменах корелацията (имам предвид положителна), свързаността между компетентност и почтеност. Не е сложно да се разбере защо и как.

    Но полезен ли е и честният лаик, който не е наясно какви ги върши и на кого служи? Ей такива подвеждат и себе си и околните, не дай си Боже да зависим от тях! Те са удобни на злодеите, несигурни в себе си, объркани и лесно манипулируеми.

    Нека търсим честни хора, но сред знаещите и можещите. И стигаме до най-трудното. Ние, българите, трудно признаваме, че някой го бива повече от нас. В смисъл на “не е възможно тоя/тая да ме превъзхожда”. Това примитивно мислене е националната ни трагедия според мен.

    Така най-кратко изразих, каквото исках. Дано този път съм го формулирала ясно.

    И последно, ще работя за групичката, предложена от Григор. Ти (който четеш) защо не искаш?

  10. Ани Says:

    Мик, по мои наблюдения моралният разпад на България беше започнал преди 89-та. Кражби на дребно, корупция и симулиране на работа имаше още в началото на 80-те. Престъпността беше ниска, но заради страха от работещите служби.
    Иначе за ролята на религията в САЩ си прав. Има и други причини обаче: децата тук се възпитават да бъдат патриоти от най-ранна възраст както в училище, така и в семейството, та и от поп-културата. Ежедневно им се обяснява как те са обществен фактор; как те имат не само правото, но и задължението, и отговорността да упражняват граждански контрол; да следят за нередности, да ги отстраняват сами, ако могат, а ако не – да ги докладват. Ежеседмичното ходене на църква има по-скоро социална функция и показва принадлежност, идентификация. Това е така в още по-голяма степен след 11. септ.

    Дерибалтова, ако прекалим и обсебим блога на Гришата, той ще намери начин да ни го каже тактично. Смятам, че той вижда, че в момента просто правим тук своеобразен brainstorming.
    Права си, трябва да открием хората, които комбинират в себе си морал с компетентност. Работила съм с некадърни добряци, знам какво имаш предвид.
    Хубаво, нека си поставим за цел да отворим съзнанието и очите си, за да разпознаем онези, които са наистина в състояние да отведат народа и страната ни към просперитет. Убедена съм, че сме срещали такива хора и преди, но, обсебени от ежедневието, не сме ги забелязали. Като начало ще сложа линк към този блог в профилите си във Facebook и форумите, в които пиша. Ще провокирам и разговори на темата, за да отсея житото.
    А под каква форма ще обединим хората, които наистина стават? Или да оставим това на тези, които умеят да мотивират (визирам теб, Гриша; прощавай, че те издоброволчвам)…

  11. Делибалтова Says:

    Ани, на твоя отговорност продължавам да досаждам.
    Според мен капацитет по въпроса за изграждане на общност и издигане на читав елит е Харалан Александров.
    Не знам какъв човек е, но нямам задръжки да установя контакт. Редно е да представям някаква общност, за да има тежест предложението ми. Или може би някой го познава лично? За мене сега е трудно да намирам привърженици, но твоите намерения ми вдъхват надежда.

  12. Григор Says:

    @Ани: Обсъжданията са много-много добре дошли! 🙂 И да, мисля, че “общественият договор”, какъвто го възприемат хората, е много важен. Все се каня да напиша по въпроса, но напоследък съм поуморен – повечко работа ми се струва. Дано за в бъдеще се поосвободя.

    Иначе, не зная дали си струва да слагаш линкове към блога ми. В края на краищата, той е просто личен дневник, без претенции за нищо повече. Или, ако трябва да съм честен докрай, напоследък е много повече, но благодарение изцяло на вашите коментари.

    (В писането на свободен софтуер често е валиден т.нар. “закон на Реймънд”, наречен на описалия го автор. Идеята му е, че когато човек започне да прави нещо, отворено и за други хора, често около него се събира общност, и скоро нейният принос става толкова голям, че личният негов е миниатюрна частица от цялото. Но навсякъде хвалят въпросния “създател” като “човекът, дето направи онова голяаааамо нещо”. А когато той се опита да каже истината – че неговият принос е една много малка част от нещото – всички само кимват и добавят в един глас: “Не само талантлив, но и скромен!”…)

    За обединяването на хората – на който каквато форма му харесва, под такава да присъединява своите усилия. Бива ли да определяме на другите как да дават от себе си?…

    @Делибалтова: Уви, трудно ми е да формулирам някакво обяснение за общност, което да не изглежда смешно за повечето хора наоколо. Неформална политиканска група? Изборен клуб?… Определения, съдържащи изрази като “висок морал”, “за благото на хората”, “истинска демокрация” и прочее ме карат да подскачам. Не е останала дума, която да не е опорочена и оцапана…

    Другото е, че нямам представа дали Александров изобщо би искал да се занимава с, хм, групичка читатели на нечий блог, тръгнали да спасяват страната, и да оправят държавата. А без той да дава доста акъл, и да полага лични усилия, просто няма как да е от полза… Абе, с една дума, срам ме е да занимавам човека. Особено при положение, че до немалка степен ще го занимавам с дневника си. Да беше психотерапевт – разбирам, а той е социален антрополог…

    От друга страна обаче, ако една такава покана би му дала тласъка и надеждата да бъде полезен и по този начин, съм с две ръце и два крака за. 🙂

  13. Ани Says:

    Ето едно начало:

    http://www.facebook.com/group.php?gid=12675496294

    Присъединете се!

  14. Йорданка Богдева Says:

    Най-актуалната тема! Най-важната!…
    От вчера тя ме “отпуши” да почна своя блог (днес), където публикувах едно писмо, дошло в моята електронна пощенска кутия, озаглавено “Тревога! Държавата е в кома”…
    Новак съм и не знам как това писмо може да се прочете от много-много хора, но е важно! А дали това е начинът? И аз не знам… не мога да проумея… така беше и в края на 1989… Прочетете го! Пуснах го като първи постинг на моя личен, чисто нов блог (http://yoalbo.wordpress.com/) със заглавие “От вчера в електронната ми пощенска кутия”, а също така и на фирмения ми сайт: http://www.ometeo.com/publishing/TREVOGA.htm
    Много искам да видя коментари по въпроса, но най-вече искам да достигне до много хора!

  15. Йорданка Богдева Says:

    … а що се отнася за ‘даването’, аз съм силно ЗА! ама се сещам за една поговорка (мисля, че е останала от турското робство, не съм сигурна…) НАСИЛА МОЖЕШ ДА ВЗЕМЕШ, АЛА НАСИЛА НЕ МОЖЕШ ДА ДАДЕШ
    … но това е само един аспект, разбира се…
    иначе, изчетох всички коментари преди мен и съм съгласна до голяма степен с тях, вкл. и за ролята църквата; и съм особено впечатлена от Делибалтова…
    а що се отнася за “човек с 5 висши, ама с душа на вампир” – имам си свое мнение:
    1) на човек не му трябва ‘висше’, а му трябва ОБРАЗОВАНИЕ! (‘аман’ от необразовани висшисти!)
    2) ако под “човек с 5 висши” се разбира много образован и подразбира “умен човек”, то такъв човек няма как да е толкова зъл – дейстивително умният и образован човек няма как да не разбира… е, тук става дума вече за морал…
    3) защо ли ние, българите, се отнасяме с толкова подозрение към учените хора, като към някакви злодеи?… и т. н. (друга тема)

  16. Григор Says:

    @Ани: Не зная дали Facebook е най-добрата идея. Не особено компютърните хора (които не са малко) може да не смогнат с регистрацията и подобните “сложнотии”. Някои по-компютърни пък може да не искат да си дават е-майла (и ще са абсолютно прави: аз по принцип не се регистрирам никъде, където ми искат задължително е-майла). Иначе напълно разбирам, че е някакво начало, и горещо подкрепям принципа (а най-вече това, че действаш, а не чакаш на другите 🙂 ).

    Иначе, има и други такива места. Твърде малко са посветени принципно на идеята как да изберем свестни управници; много обаче поддържат идеята за гражданския активизъм, и вероятно биха приели и другата. На първо четене се сещам за mredjan – група в Yahoo, посветена на активизма. Да го пеопитам дали може да я използваме и ние? Тъкмо може да стигнем и до повече хора.

    @Йорданка Богдева: Такова писмо се пише лесно (и е писано много пъти, от кого ли не). Трудното е да постигнеш резултати. Ако има как в дебата, който обявяват, да се участва от София, ще е супер – аз нямам как да отида до Стара Загора. Ако не – нека видим как ще мине този дебат, и ако има някакви конструктивни резултати, и аз бих ги подкрепил.

    А иначе, уви, съм виждал хора, които имат по няколко висши образования, и са завършени егоисти – а това означава най-истински злите хора, които има как да съществуват. Малко са, но ги има. 🙁

  17. Йорданка Богдева Says:

    Ами аз не съм се наканила да тръгвам за Стара Загора, пък и ще ми е трудничко (и скъпо, и време не стига…), но идеята ми за това писмо (да, и други подобни съм получавала… пък и фактът, че в писмото имаше правописни грешки…) е малко по-различна – иска ми се да го четат повече хора, защото се опасявам, че твърде много са хората, които не си дават сметка, не осъзнават, че те са всъщност ФАКТОР… че очакват нещо да се случи, някой от някъде да дойде и да оправи нещата… в средата на най-обикновените, най-редовите граждани (на тъй наречения електорат) се шири широко ‘понятието’: ‘това не е моя работа!’ (рецидив от времето на социалистическите предприятия – служебно всеки се оправя кой как може, особено ако е в близък контакт с шефовете – все ще се намерят глупаци да свършат някоя работа, ако има такава да се върши… важното е в края на месеца да си получат заплатите, и то най-вече по заслуги – който е най-близък с шефа или най-послушен – за него най-добрата заплата и т. н.)
    Заинтригувана съм от предложението на Ани, ще трябва да видя Facebook – дано ми стигне времето, защото имам да решавам студентски задачки… какво да се прави, отново съм ученичка (след повече от 30 години!…) – все някак си трябва да си изкарвам хляба (уви, на борсата нямам никакви конкурентни предимства дори и пред една неграмотна ромка)

  18. Делибалтова Says:

    Много сте мили, благодаря ви. Никога не съм срещала накуп толкова хора, с които да се разбираме за какво говорим. Сама по себе си съм едно нищожно човече с голям инат, но сега като ви открих, започвам да се чувствам част от нещо добро и силно.

    Вчера разглеждах какво има в интернет за и от Харалан Александров. Много знае, но наистина е страшно ангажиран. Намерих 2 негови е-майла. Ще му пиша във вторник, за да не затрие писмото покрай съботно-неделния спам.

    Дори да няма време за нас, струва си да се прочете какво е писал. Повечето неща сме обсъждали вече, но той отива в къде по-дълбоки води! Например българите не формираме общественото си мнение с вникване и проучване на проблема, а стихийно и по-скоро емоционално, убедени, че решението е лесно и ясно за нас. Този неадекватен начин той нарича “здрав разум” и вижда в него причината никоя разумна промяна да не се приема. Това е препъни-камъкът и на това трябва да се търси лечение. Предполага, в сферата на подсъзнанието, защото съзнанието отхвърля промяната като заплаха. Май ни трябва чичко доктор, Григ!

    Още не съм съчинила писмото да Харалан Александров. Може би имате добра идея какво да съдържа. И аз ще се постарая. Да го съгласуваме ли преди да го изпратя?

    Ани, за мой срам не разбрах Facebook за какво може да ни послужи.

    Григ, според мен трябва да опитаме всички начини за популяризация. Дали да не съставим нещо като огласяване на намерения и покана за предложения и участие? То пак ще стане подобие на писмото от Стара Загора, но как иначе? С лични разговори ли?

    За Стара Загора, ако не можем да заминем, защо не изпратим поне хабер, че ни има? И се радвам, че не произхожда от София. Много хора от страната имат предубеждения към софиянци.

  19. Ани Says:

    Дерибалтова, ами ти си отговорила сама на въпроса за какво може да послужи Facebook: “трябва да опитаме всички начини на популяризация”. Искам да протегнем колкото се може повече ръце към будните хора, готови да действат. Facebook се ползва и от българи в чужбина (жалко, че Skype няма подобна функция – там потребителите са в пъти повече). Вярвам, че като са стъпили на краката си и имат относителен финансов конфорт, те ще започнат да търсят методи да помогнат за оправянето на ситуацията в България. Особено след като са имали възможността в по-дълъг период от време да виждат контраста между българската и западната действителност. Да не говорим, че не е ясно от кой храст ще изскочи заекът. Аз съм длъжна да направя каквото мога с ресурсите, с които разполагам.

  20. Делибалтова Says:

    Самотно се рея в безвъздушното пространство. . .

    Засега няма да безпокоя човека. И без “моя лудост” си има достатъчно поводи да се кахъри.

Leave a Reply