Свободният софтуер и балансът на идеологиите

За повечето в бранша не е тайна разделението между free software и open source software. Както и че това разделение е изначално май много повече междуличностно, отколкото принципно: Столмън и неговите поддръжници срещу Ерик Реймънд и неговите.

С времето обаче разделението стана и принципно. Столмън е по-категоричният от двамата, Реймънд е по-прагматичният. И останалите се групираха около тях, за да изкристализират два центъра: на “твърдите” поддръжници на свободния софтуер, и на “прагматиците”. (Нещо като тесните и широките социалисти от нашата история. :-))

И това разделение се оказа най-доброто нещо, което можеше да се случи на свободния софтуер – поне според мен. Очевидно е, че той се нуждае както от ядро твърди поддръжници, така и от широка периферия прагматици. Без твърдо ядро той лесно би бил подчинен или премачкан. Без периферията от прагматици би останал изолиран и неприет масово, или приемането му би било много по-трудно и бавно… А пък двете позиции няма как да бъдат съчетавани от едни и същи хора. Не би изглеждало достоверно, най-малкото.

(Интересно е отношението на двете крила едно към друго. Всяко смята другото за изключително добре организирано и здраво стъпило на солидна и широка основа, а себе си – за по-скоро илюзия, отколкото реално сериозно начинание. А изводите от това са много, и някои от тях са доста весели. :-))

Стигнали дотук, лесно виждаме, че балансът между двете крила е изключително важен. Наруши ли се в едната посока сериозно, той лесно може да бъде изкривен докрай – комодитизацията в сферата на софтуера е традиционно силна. Затова с любопитство следя промените в този баланс.

Доскоро нещата изглеждаха, като че ли везните постепенно се накланят в посока на прагматиците. Те получаваха все повече поддръжка от бизнеса, и ресурсите, с които разполагаха, започваха да натежават. Създаде се OSDL, авторитетът на OSI започна да натежава в обществото и професионалните среди по принцип… Но вместо везните да започнат да се накланят още по-бързо, те тръгнаха напоследък обратно! Фондацията на Столмън придобива тежест, докато тази на OSI намалява. Сред масовите поддръжници на идеята има преливане в посока към по-твърди позиции, по-категорична подкрепа за свободата на софтуера. Спада относителният дял на комерсиалните дистрибуции на Линукс, расте този на поддържаните от общества-проекти.

Една очевидна причина е недоволството на масовия поддръжник от комерсиализацията на нещата. Напоследък куцо и сакато вече обявява свободен (или псевдосвободен) софтуер, включително фирми, които не са любимци на хората на свободния софтуер. Нещата съвпаднаха с някои организационни проблеми в OSI, и се създаде този ефект.

Нарушен ли е грубо балансът в момента? Определено не. Но се люшка напред-назад повече от обикновено – и ако някой достатъчно хитър налучка резонанса, може да успее да обърне лодката на свободния софтуер. Неприятна перспектива.

Тук нещата са малко като с футбола. Човек може да е запален привърженик на Левски или ЦСКА, но за да има добър футбол, трябва да са силни и двата отбора. Не е нужно непременно да си неутрален, за да го разбираш – и да го поддържаш. Защото за запалянкото те може да са смъртни врагове, но за нормалния човек са два вола, впрегнати в едно и също рало.

Затова и си мисля, че балансът между “хардлайнери” и “прагматици” трябва да бъде поддържан, с усилията на всеки, и да бъде пазен от резки люшкания. Независимо към коя от двете линии клонят симпатиите на човек, той трябва да осъзнава нуждата от този баланс, и да работи за него – съзнателно, умишлено, целенасочено…

На всичкото отгоре, безнадеждни запалянковци има, и ще има – така че поддръжката на баланса остава за всички нас, що-годе нормалните.

Популяризирането на нуждата от тази поддръжка – също.

2 Responses to 'Свободният софтуер и балансът на идеологиите'

  1. Пламен Тонев Says:

    Добре казано 😉

  2. Григор Says:

    Да се надяваме, че и добре сторено…

Leave a Reply