Проектът GNU навърши 25 години

Преди горе-долу толкова един млад аспирант в Масачузетския технологичен институт изпрати писмо до фирма, автори на драйвер за принтер. С него той ги им съобщаваше, че в драйвера им има грешка, и някои разпечатки се омазват. И им предлагаше да му пратят изходния код на драйвера, за да оправи грешката им безплатно. А получи отговор, че изходният код на драйвера е собственост и търговска тайна на фирмата – с други думи, няма да може да си разпечати дисертацията.

Резултатът беше проектът GNU. Аспирантът, естествено, беше Ричард Столмън.

Оттогава мина много време. Вече разполагаме със свободен софтуер за почти всичко, което може да си представи човек. Не просто безплатен, а свободен. И това даде свобода и възможности не само на тези, които го използват, но и на тези, които използват комерсиалния софтуер, конкуриран от свободния. Да напомням ли колко пъти некачествени комерсиални софтуери не са били оправяни с години, но при появата на качествен свободен конкурент внезапно развитието им е продължавало?

По-долу е (съкратен) превод на статията на Карла Шрьодер в Linux Today..

ТОВА Е ВОЙНА

Проектът GNU навършва 25 години, и всеки потребител на Линукс на света би трябвало да хапне малко торта и да му благодари. Защото той е нещо повече от софтуер. Глин Муди посочва една от причините в “Истинската причина да се празнува рожденият ден на GNU”:

“Учените обикновено пишат статиите си безплатно. Изпращат ги в списание, където други учени ги рецензират (безплатно). Накрая статията се публикува, но само за тези, които плащат. Даже авторското право върху статията ще принадлежи на издателя, а не на авторите й. И най-странното е, че огромният процент от средствата, дадени за откритието, са платени от данъкоплатците, но ако тези данъкоплатци поискат да видят продукта, за който са платили, трябва да платят отново – и то необосновано високи суми.”

Свободният софтуер воюва срещу точно този манталитет. Непрекъснато виждаме заглавия за войната между Линукс и Майкрософт, между свободния софтуер и собственическия софтуер, между отворената обмяна на идеи и заключването в сейфове на “интелектуалната собственост”. Някога мислех, че това е само глупаво преувеличение, и предупреждавах и другите да го приемат така. Но то не е – то всъщност е война, и отива далеч отвъд правилното решение при избора на софтуер. То засяга всичко около нас:

Както правото да правим каквото пожелаем с това, което притежаваме.

Както гражданските ни права, защото правителството, силите на закона и комипетите по стандартите имат изгода да прибират рушвети, а не да се грижат за обществения интерес.

Както държавното образование – ще научат ли училищата нашите деца на полезни умения и самостоятелно мислене, или ще отщамповат следващото поколение тесногръда, късогледа, лишена от интереси евтина работна ръка?

Честността

Свободният софтуер кара хората да бъдат честни. Това е основната причина той да има толкова силни и добре платени противници. Той е магическото огледало, което показва истинското лице на тези, които изкарват прехраната си със сеене на лъжи. Лъжата, която всеки път ме кара да настръхвам, е хвалбата на големите ИТ фирми как те създават новото. Единственото, което те създават, е стагнация и бариери пред новото. Класическият пример е инициативата One Laptop Per Child. Каквото и да мислите за нея, тя е, която започна революцията на ориентираните към Мрежата мобилни компютри. Титаните на ИТ индустрията можеха да ги създадат от години насам, но предпочитаха да се опитват да плюят и спъват OLPC. Сега обаче не смогват да избълват достатъчно бързо своите аналози на OLPC.

Смелост

Свободният софтуер прави хората смели (някои – по-бавно). Най-сетне виждаме големите ИТ марки да мислят за Линукс на десктопа. Производителите на хардуер още са доста наплашени, и открито поддържат Mac OS X повече. Да, зная всички аргументи, и те са глупости – техническите трудности нямат нищо общо.

Революцията

Без свободния софтуер нямаше да имаме Groklaw, нито неизброимите блогове и лични сайтове, които пишат за хилядите неща, за които не се пише другаде. Това е истинска революция, по-важна от тази на Гутенберг, защото “свободата на печата принадлежи на този, който го притежава”. И “информацията е власт”. Лошите закони, като DMCA и сегашните идиотски закони за авторското и патентно право са всъщност умишлени ограничения на свободата на словото. (Вижте “Честността”.)

Този уикенд ще хапна една хубава торта, и ще вдигна чаша мляко в сърдечен тост за всички в света на свободния софтуер – известните, неизвестните и всеки, който някак помага за доброто на всички. Наречете ме глупаво старо хипи, но смятам това за по-достойно за празнуване от кудкудякането около последната лъскава джаджа, създадена от царуващите барони на кражбата.

Присъединявам се към тоста, и към тортата. 🙂

11 thoughts on “Проектът GNU навърши 25 години

  1. Жилов

    E, сега, свободен софтуер, затворен софтуер. Все е софтуер. Говорим си за едно и също, само го наричаме с различни имена. Какво значение имат имената? Та ние сме братя, това е важното. Каква война, защо така агресивно? Нали важното е да се обичаме. [следват три смайлита].

    Reply
  2. Григор Post author

    @ssk: Линукс може и да се провали. Но конкуренцията, която е създал, и иновациите и качеството, създадени от тази конкуренция, и това колко по-добър са направили живота ни напоследък, няма как да се провалят – те са наличен факт, който е невъзможно да бъде върнат назад.

    Reply
  3. Pingback: 111bits » Blog Archive » GNU става на 25 години

  4. mdam

    Радвам се че хората се сещат за него. Когато за първи път(91-92г) прочетох за движението му и на мен ми се стори измислица – поредния луд с номера си. Не съм се интересувал от Столман, но като цяло съм с впечатлението, че не е от най-гениалните програмисти – рядко се изказва по технически въпроси. Неговата гениалност обаче се състои в идеите и вярата му в правотата им. Човек е толкова голям колкото големи са мечтите му.
    П.С.: разбира се че ако трябва да избирам м/у Торвалдс и Столман бих избрал втория.(разбира се за мен).

    Reply
  5. Григор Post author

    @mdam: По мое впечатление Столман е много по-лош организатор от Торвалдс, но много по-добър програмист.

    Почти всички най-ранни проекти на GNU – Emacs, GCC и прочее – са започнати от Столман. Специално за Emacs, в продължение на две години са писани две различни негови версии – едната свободна, от Столман лично, другата комерсиална, от фирма с над сто програмисти. И през тези две години Столмън се е държал сам наравно с над стоте програмисти на фирмата, без да изостава от тях. На цената на тежък тендовагинит, в крайна сметка, но кодерското постижение е впечатляващо. Аз съм стигал в напрегнати моменти до почти 2000 реда код на ден, седем-осем пъти над дневната норма на програмист, но той вероятно е правел в пъти повече, всеки ден през тези две години…

    Reply
  6. Морфиус

    Е честит “РД” на проекта и участниците 🙂
    Докато има хора с подобно мислене – не всичко е загубено.
    И е хубаво, че все повече се прави разликата м/у финансовата стойност и свободата – защото двете са много много различни.

    Reply
  7. go_fire

    Жилов, не е все софтуер, собственическите програми са “половин софтуер”. Защо, творчеството на същия RMS или дипломната разработка на Калоян Доганов.

    Гачев, точно за тези подвизи, се намериха хора да злословят, клеветят и обвиняват в лъжа, повече тук:

    http://dlweinreb.wordpress.com/2007/11/11/rebuttal-to-stallmans-story-about-the-formation-of-symbolics-and-lmi/

    Иначе още снощи видях чудесния, както винаги превод, но бях пребит (психически) от работа и си легнах. Сега на свежа глава го прегледах пак. И публично ще попитам тук, може ли да публикувам превода в следващия брой на вестник “Home Linux”?

    —————————
    напълно извън темата
    —————————

    И да с продължа от предния път. Виждаш ли колко е хубаво да НЕ пишеш за политика. Тя разделя хората. Ти си творец по душа, пиши за нещата от живота. Всичките ти последни писания са брилянтни. Вярно не събират десетки коментари, но възгледите за живота, любовта, честността са нещата, които истински ни интересуват.

    В този ред на мисли, не мисля да категоризирам написаното за синята зона като “политика”, а като житейско мислене на виден Интернет интелектуалец, защото намесва история, психология, традиция и виждания. Под “политика” не разбирам ориганалното значение на думата, а свинщините правени и говорени от наричащите се “политици”, който понякога с охота, неосъзнато повтаряме.

    Reply
  8. Григор Post author

    @go_fire: Блогът ми е под CC-BY – можеш спокойно да публикуваш каквото поискаш от него, стига да се позовеш на автора. 🙂

    (Забележка: Никога не съм се смятал за виден интелектуалец, в Интернет или извън него.)

    За политика обаче ще продължавам да пиша. По една проста причина.

    По какво можеш да познаеш бъдещия роб?

    По израза “Не ме занимавай с политика”.

    Политиката става ненужна единствено когато стане ненужна свободата.

    Reply
  9. Pingback: GNU става на 25 години - high|in|the|cloud - the future is coming... soon enough!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *