ДАНС, Интернет… и този път Огнян Стефанов – 2

И днес почти всички разговори, които случайно дочух, касаеха политиката и случилото се с Огнян Стефанов. И почти навсякъде хората казваха едно и също: “Ножът вече опира до кокала”. А това ме радва.

Първо, защото икономически ножът всъщност не е опрял чак толкова до кокала. Позакъсваме последните месец-два, но сме много далеч от закъсването, до което трябваше да стигнем през 1996 г., за да почне да се говори по същия начин. Което значи, че този път хората се активизират малко по-навреме. Някакви, макар и далеч недостатъчни поуки отпреди 12 години са извлечени. Току-виж българинът се окаже не чак толкова безнадежден добитък, колкото го рисува обезкуражението ми.

И второ, защото “Ножът вече опира до кокала” не в икономически смисъл. Да, не живеем особено добре напоследък. Но хората са раздразнени и разбунени от това, че някой се опитва да убие журналисти. Не от това, че мафията вече им е изяла и трохите от масата, а от това, че я има, и че е започнала да става нагла. Тоест, търпимостта към безумно нагли и безпардонни мафиоти във властта започва да се изчерпва. Изчерпи ли се още малко, политическата ни класа ще започне да усеща припарването под стола й. А не вземе ли мерки, или ако мерките й не са убедителни, напрежението отдолу ще продължи да расте. И нищо чудно или да се получи някакъв вид революция, или, ако положението бъде удържано до изборите, загубата на сегашните управляващи да бъде катастрофална. Тоест, българите малко по малко почват да стават… мърша. (Което е огромен напредък – досега и мърша даже не бяхме, и за тор даже не ставахме. Ако продължаваме така, в един момент даже на народ може да заприличаме, колкото и труден и дълъг да е пътят дотам. И колкото и невероятно да изглежда.)

Въпросът тук е – къде сме ние, блогърите?… Прочетох трийсетина блога, попаднали ми наслуки, за да видя колко са писали по темата. Три. Останалите пишат за по-важни неща – кой както сънувал, кой как се облекчил в тоалетната, и т.н…

Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода щях да сторя
на баба си на хурката!…

Мисля си – защо не съм и аз блогър като другите, да пиша за цветенца, плажовете еди-къде си и други беззъби неща? Искам ли да продължавам да се обявявам като блогър? Опит в подобни решения имам – преди петнайсетина години спрях да се обявявам като лекар. Чувствах, че е несъвместимо с това да помагаш на хората…

Ако писалите за нещата, ясно и безкомпромисно, останем малко, дали няма да е доста лесно също да пострадаме от чукове? Сигурно. А на тези, дето са писали в същото време за изгорели мрежови платки и за новите си лъскави возила, дали ще им е съвестно, че са ни предали? Надали. Нищо чудно въобще да не разберат какво са направили. Особено ако има кой да им каже.

Дано поне чуковете им платят нещичко за това. Гледам, че по Петричко вече мутри почнаха да плащат по двайсет лева на бабите и дядовците, които не са гласували. И не са попречили на купените с кебапчета тумби да изберат поръчалия кебапчетата…

На мен обаче вече не ми пука. Точно както не ми пука, че ДАНС щели да се борят с анонимността в Интернет. Не си крия името. Тези неща ги пиша аз, Григор Гачев. Никак не е трудно да бъда намерен. (Колко е лесно да бъда пребит не знам; надявам се да успея да счупя поне един-два гръбнака, преди да счупят моя. Не защото парализираният бияч ще стане по-свестен: не вярвам в насилието. А защото ще спася от ръцете му незнайно колко сродни ми души, паднали се след мен в списъка. Заради себе си не бих го направил; заради тях ще го направя.)

Смятам и занапред да пиша, и да подписвам с името си, каквото мисля и каквото зная. Смятам да продължавам да се боря за свястно общество, в което нормалните хора са на свобода и здрави, а престъпниците биват разследвани, разкривани и вкарвани в затвора, вместо във властта. За общество, което да мога с удоволствие да оставя на децата си, вместо да ги подготвям за емигранти.

Смятам и занапред да говоря каквото знам за корупцията във властта, всевъзможните служби за сигурност и т.н. За срастването между властта и престъпността. За мераците на властта (тоест престъпността) да създадат държава, в която гражданите са прозрачни за нея (тоест за престъпността), а тя (тоест престъпността) не е прозрачна за гражданите – и как да се борим срещу тях, и да ги отхвърляме така, че дори на престъпниците да не им стиска да ги повторят.

Престъпниците може да имат ордите си от биячи. Аз обаче имам несравнимо по-силно оръжие – името си, и смелостта да застана зад него. Можеш да пребиеш един, пет или десет будители. Хиляди не можеш да пребиеш – те могат да те смъкнат от власт, законно и почтено. Било на избори, с гласовете си, било извън тях, с протестите си.

Не знам дали тези, които стоим зад името си и не се боим да казваме истината, ще станем хиляди. За това трябва народ, а не мърша. Но човекът, за който Айнщайн е казал: “Идните поколения няма да вярват, че такъв човек е ходил по земята в плът и кръв”, е дал прост и мъдър съвет:

“Бъди ти промяната, която искаш да видиш в света.”

Нека ние бъдем промяната, която искаме да видим в нашата страна.

Утре, 25 септември, четвъртък, от 10:00 ч. в градинката пред черквата “Свети Седмочисленици”, до МВР, ще има мълчалив протест срещу насилието към говорителите на истината. Нека започнем да бъдем промяната, която искаме да видим, с това да отидем на този протест.

Нека бъдем достойни, свободни хора.

24 Responses to 'ДАНС, Интернет… и този път Огнян Стефанов – 2'

  1. Васил Колев Says:

    Григоре, аз няма да съм се прибрал дотогава (в момента съм на една конференция в щатите), за да дойда. Обаче и да бях тук, не знам дали щях да напиша нещо по въпроса.

    Основно защото няма какво да се каже. Всички знаем за какво става въпрос. Написва се в една страничка. Няма какво да се добави от тебе самия, цялото нещо е очевадно и … колкото и да е неприятно, съвсем очаквано и “нормално” за нас. Ако се случваше адски рядко и не беше част от цялата “нормална ситуация”, сигурно щяхме да пишем по въпроса, само дето просто не е така.

    Не знам за теб, аз отдавна съм изгубил чуството, че живея в същата реалност, в която живее нашата държава.

  2. yoalbo Says:

    🙂 тук си сверявам часовника, защото под влияние на емоциите (и тъмните сили в душата, които понякога се опитват да вземат превес) се обърквам – изоставам или напредвам в някоя глуха…

  3. Десислава Делибалтова Says:

    Не съм съгласна с Васил Колев. Досега чак такова показно зверство не е имало. Предполагам, целта е била сплашване на стадото, но се случи друго.

    Лудобрадвовата ми кръв кипна, не пиша, но не спирам да говоря и този път дори гласувалите за червените сатанисти ме разбират и се съгласяват с оценките ми.

    Само чаках обявяването на протест. Свобода или смърт!

    Предизвиквам ви, роби на злото! Ако ще убивате – започнете с мен! Стара съм, болна съм и не искам пак да преживея жесток опит за убийство на достоен човек.

  4. Селин Says:

    Ами, и аз не съм писала в блога си. Всъщност, за нищо сериозно не съм писала скоро. Не ми се отдава много писането на постове, затова и повечето са май някакви несериозни. Затова и повече коментирам и по-рядко пиша. Сложих банера на svobodata.org и отложих поста за някой път като повече ми върви на писане. Може пък все пак да се опитам да драсна някой ред. Току-виж излезе нещо.
    Успех на протеста, този път разбрах късно, но ако има следващ идвам, ако ли не – ще се видим чак на 11-ти.
    Това, което пишеш – че хората са се стреснали – ме радва. Около мен няма някаква особена реакция (един приятел, който почете от Опасните новини дори заяви, че сайтът е толкова глупав, че и той би го спрял), но това не променя собственото ми мнение.
    Десислава, дано бъде свобода. Поздравявам те!

  5. Маркуча Says:

    @Десислава
    “Такова показно зверство” имаше и още как. Гръмнаха апартамента на онзи журналист от Нова ТВ, не помня добре името му, който също беше започнал да се рови в управленската кал и разкри (или по-скоро каза на висок глас) някои нелицеприятни истини.

    @Григор
    А какъв смисъл има да се пише? Ситуацията е като в стария виц:

    Един човек тича по улиците и раздава на минувачите бели листове. Към него се приближават двама полицаи.
    — Гражданино, какво раздавате?
    — Как какво? Не виждате ли — раздавам позиви.
    — Ти с кого се бъзикаш, бе? Това не са позиви, а чисто бели листове.
    — Не, това са позиви.
    — Е като са позиви, защо нищо не пише на тях?
    — Че какво да пише, то всичко е ясно.

    Всички са наясно в що за държава живеем, въпросът е колко ще поискат да направят нещо по въпроса.

  6. Божо Says:

    Всъщност доста хора писаха. Ако погледнеш в svejo.net има много постове по темата.
    Интересно е друго, че на всички задължително има по няколко отрицателни гласа.

    Явно има хора, които казват, “бе тия кво ми досаждат с тия глупости” и удрят отрицателен вот.

    Или пък дежурните ченгета, кото следят “свежо” праксат отрицателни оценки?

  7. Григор Says:

    @Маркуча: Промяната тръгва от това ти лично да бъдеш промяната. Липсата на промяна тръгва от “ама другите…”.

    @Божо: Предполагам, че дежурните ченгета – хората, които смятат това за досадно, не се трудят да обхождат всеки запис по темата да му удрят минуси. Руски патент: там политченгетата си имат и щатни форумни хвалячи, облайвачи и псувачи, и прочее сган. Като гледам, челният им опит започва да се споделя от нашите политченгета – щатни сплашвачи на админи и форумни гласувачи вече си имаме. Да видим дали няма да последват и другите руски методи.

    Админите на Свежо сигурно могат да кажат от кои IP-та идват тези отрицателни гласове – дали не са едни и същи, и какво точно се намира на тях. 🙂 Сериозно, силно се надявам да го направят. Иначе ще са наплашени съучастници на чуковете.

    (Ако подобна сган се завърти тук, имам грижата да я проследя и разкрия.)

  8. emo Says:

    на този сайт свежо.нет кое е глас за – зелената стрелка насочена надолу или червената нагоре?

  9. Божо Says:

    @emo – червената е +, зелената е –

  10. Алекс Says:

    Звучи страхотно и обнадеждаващо! Реших, че няма да ви следя дали спазвате написаното, защото може и да ви хвана.

  11. Маркуча Says:

    Да си ме видял да казвам “ама другите”? Да, промяната започва от всеки лично, не от чакане на “другите”. И да, намирам, че част от драмата се състои в това, че неофициално всеки знае за какво става дума, но официално няма никакви последици. Доскоро това работеше безотказно — “няма доказателства”, “прави се с цел да урони авторитета на институциите”… Един каза нещо, което всички знаят — че “корупцията в Министерството на земеделието е просто кошмарна”. Земеделският министър заплаши да го съди за клевета. Пред ОЛАФ обаче такива номера не минават. И ето ти криза…

  12. Григор Says:

    @Васил Колев: Има какво да се каже. А именно: “Не приемам да ме управляват бандити, и съм готов да се изправя срещу тях, с името си и истината, и без страх.” Това е, което ги плаши. От аматьор-килър лесно ще се опазят, имат си еничарчета за това. От много хора, готови да кажат истината за тях, и на избори да качат на власт такива, дето може да ги вкарат в затвора, обаче треперят, и ще треперят. Иначе нямаше да бутнат с пръст Огнян Стефанов – това, което той прави, води до многото хора, в които възмущението е надвило страха. Зверското му пребиване е доказателството, че ги е страх от това, и то много.

    Затова призовавам всеки с ум и съвест да каже: “И в мен възмущението победи страха, и съм готов да отстоя истината”. Този е от моментите, в които бездействието също е избор. В полза на престъпниците.

  13. Michel Says:

    Ами не само говорим или пишем, и правим.

    Ето, аз днес бях на “мълчаливия мокър протест”. Е, и? Дойдоха малко хора, постояхме си, понамокрихме се и се разотидохме…

    Мафията не ще бъде преборена така… А как — не знам. Може и да не е възможно… Искам положително промяна, но в България? Вече не вярвам в нея… 🙁

  14. optimiced | bg » “А какъв смисъл има?” Says:

    […] виц (цитирам #): Един човек тича по улиците и раздава на минувачите […]

  15. Селин Says:

    @Michel – няма невъзможни неща.

  16. emo Says:

    мисля че трябва да измислим начин как да използваме сегашната система, и гласуването само ми се вижда твърде пасивно.
    може би някаква партия, колкото и гнусно да звучи, но с конкретни и прости цели, като хора могат да се включват активно за конкретен проект,
    без щатни кадри и разтегачи на локуми… нещо като партия на безпартийните

  17. Десислава Делибалтова Says:

    Michel, бях там. Накрая стана най-важното, но дали и друг го разбра?

    Пристигнаха протестиращи пенсионери и потърсиха обединение. Ораторът им изброи протестиралите досега групи хора: свещеници, миньори, лекари, учители, животновъди и т.н. Всички – поединично рересирани от властващите престъпници.

    Възрастните хора протестират може би повече от година всеки четвъртък. Не бяха приети добре от присъстващите. Аз обаче си представих колко лесно ще постигнем целите си, ако превъзмогнем дребнавия егоизъм и обединим протестите.

    Не мафията е силна. Ние сме слаби, докато омразата и погнусата от българин към българин вирее в сърцата ни.

  18. Григор Says:

    @Michel: Да. Точно така ще променим нещата, или поне ще започнем промяната. (Всъщност, не е честно да слагам себе си – на днешния протест внезапно не можах да дойда; лични причини, нищо общо с проблеми със “службите” или други престъпници.)

    Другия път (не дай боже) може да сте пак сто – но хората насъбират възмущение и гняв, а вие им показвате, че има как да го излеят. Следващ път (може да е и по далеч по-безобиден повод) внезапно може да се окажете хиляда, а после десет хиляди. А десет хиляди митингуващи са милион мълчаливи последователи. Кажат ли се правилните неща, вземе ли се решение за политически действия, може да подсигурите достатъчно подкрепа, за да наклоните везните в схватката между престъпници и свестни хора. Защото свестни хора все още има, немалко, дори и във властта (ако и на по-ниските нива).

    Да, може би ще изберете пак престъпник, но малко по-малко безскрупулен. Страхливо пооткрадващ не твърде много, вместо открито биещ и заканващ се. Ако и на следващите избори престъпниците допотънат, точно заради спомена какво представляват, останалите политици ще си направят изводите. Ще стане “обичайно” да се пооткрадва страхливо, но да не се бие и сплашва. И тогава ще е ред на търсенето кой краде още по-малко, а в същото време работи малко повече.

    Така че – да. Дошли сте малко хора, понамокрили сте се, отишли сте си. Но телевизиите и радиатата се скъсаха да отразяват митинга, и милиони хора са го видели. И знаят, че вече на някои някъде почва да им прелива, и да надвива страха им. А когато вече се е появила такава група, е много по-лесно да се присъединиш към нея, отколкото да тръгваш сам, първопроходчески… Така че сте постигнали много повече, отколкото си видял.

    @emo: Аз бих мислел за нещо като “групи на доверието”, които поемат задължението да преценят кой политик от наличните е най-полезен (или най-малко вреден), и да го препоръчат на тези, които им вярват. Групи от хора, които активно преглеждат политиците, и стоят с имената си зад своите препоръки. Които не участват в никоя партия, изкарват си хляба от работата си, а преценяването на качеството на политиците им е хоби плюс начин да помогнат на страната си.

    @Десислава Делибалтова: Когато се появят българи, с които да се гордеем, омразата и погнусата от българин към българин ще се огънат, и ще започнат да отстъпват.

    И пак ще цитирам Ганди: “Искаш ли да видиш промяна в света около себе си, бъди ти промяната”.

    Нека ние бъдем хора, с които другите да биха се гордели. Колкото умеем, и можем. Така ще помогнем за победата на българите над омразата и погнусата.

  19. emo Says:

    казах това за партията, защото от медиите ни убеждават, че едва ли не е заето цялото политическо пространство, имаме си десни, леви, центристи, че и цар-министър-председател си имахме по едно време.
    според мен в политическото ни пространство има огромна незаета ниша, която обаче старателно се прикрива, защо тези които биха я заели ще трябва да изчистят всичките тези л-на които се подвизават сега в политиката.
    сигурно съм утопист… не знам…

  20. Десислава Делибалтова Says:

    Не е ли обичта между хората първото и единствено задължително условие да се наречем човеци?

  21. emo Says:

    според мен човеци са тези, които променят средата в която живеят, вместо да се нагласяват към нея.
    обичта няма нищо общо. има стадни животни които също се “обичат помежду си”
    с това не казвам че не ми харесва да има обич между хората.

  22. Десислава Делибалтова Says:

    Нека не излизаме от контекста. Говорим за състоянията, връзките и процесите в една човешка общност, а не сравняваме биологични единици.
    Емо, ако използваш собствената си класификация ще изкараш мафиозо-политико-ченгетата най-човечните, тъй като са променили Бългаиря в идеално за тях място и са останали асолютно същите, каквито бяха и в периода на легалната им злоупотреба с власт.

  23. Григор Says:

    Нека не смесваме “хора” с “човечност”. Да, политченгетата определено не са най-човечните. В същото време те са, които се показаха като хора, които променят света към себе си, докато ние се показвахме като добитъци, които чакат да бъдат напасени, издоени, остригани и от време на време клани. Чудно ли е, че държавата в момента е каквато изнася на тях, а не на нас? И какво е необходимо, за да започне да е добра за нас, а не за тях?

  24. Десислава Делибалтова Says:

    Трябва да призная, че наистина номенклатурата се изяви като една много сплотена общност със силна солидарност, лоялност и активност. Нямам право и да ги отлъчвам от човешкия род.

    Позволявам си обаче да ги нарека социопати, защото не създават жив обществен организъм, а само някакъв патогенен паразит, който почти уби народа ми.

    Не споря за терминологията. Само пояснявам и допълвам мнението си: поединично не става. Ще ни довършат преди да ги победим. Но ако бъдем човеци и видим човеци в сънародниците си, ако се уважаваме и си вярваме, ако не се предаваме и ако разбираме и усещаме чуждата болка като своя – тогава ще сме истински народ.

Leave a Reply