Скучен ден

По логиката на повечето хора днес ми е скучен ден. Тичане по клиенти, доправяне на частта на сайта на английски (най-сетне поне там има нещо). Началото на един анализ върху металицензиране на свободния софтуер. Планове как ще си сготвя нещо вкусно, като се прибера…

Да, ама денят не ми е скучен! Отчаяно не ще да бъде сив и незапомнящ се. Помогнах днес на един страхотен приятел и приятелката му да си купят матрак. Навсякъде придвижих нещата при клиентите до успешен край. Правих се на лекар – слагах околоставна инжекция (и я сложих добре). Такива дни си струват живеенето.

И за капак, прочетох в Интернет една история, която не мога да се сдържа да не преразкажа:

В офиса на фирма за поддръжка на компютри звънят техни клиенти.

– Добър ден, от фирма еди-коя си сме. Имаме проблеми с компютъра…

– Да, кажете какъв е проблемът? – отзовава се колегата ми.

През следващите пет минути той обяснява на момичето оттатък какво точно да прави, но е на нокти. Защото от слушалката непрекъснато се чува на заден фон някакъв смразяващ, душераздирателен вопъл. Някой се дере, или по-точно вероятно го дерат жив, и го ръсят със сол. Вопъл, след който човек с месеци се събужда нощем, облят в студена пот…

И когато вече техникът дебне удобен момент, за да се извини небрежно, да заглуши телефона и да звънне в полицията, момичето споменава:

– Извинявайте за грешките, но главата ми се наду от шума тук. Не знам дали и при вас се чува.

– А, да, да, чува се нещо. Не мога да разбера какво точно…

– Ами… ние водим уроци по пеене. И това е… хм… една от не най-талантливите ни ученички.

One Response to 'Скучен ден'

  1. Стас Says:

    Это болгарский? Я даже кое-что понял 🙂

Leave a Reply