Кризата

Тези дни по случайност успях да прочета една още непубликувана статия на проф. Румен Георгиев, финансист и преподавател в СУ. Тя ме наведе на куп рошави мисли, които ми се ще да споделя.

Статията беше на тема кризата, и ефектите й у нас. Уви, вече ми се е омешало в главата кое беше написано в нея, и кое ми хрумна като извод; смятайте всичко свястно и вярно за дошло от статията, а всички грешки и глупости за мои изводи.

Много се тръби, че финансовата криза няма да има особено отражение у нас. Че тя удря по банките с ниска ликвидност, и ще се отрази зле на държавите с голям външен дълг. А нас това не ни касае, защото банките ни са високоликвидни, и държавният ни дълг е малък. Боя се обаче, че това не е вярно.

Наистина, банките ни са сравнително високо ликвидни (повечето), но ликвидността им е в лева, а не в твърда валута. Да, левът е обвързан с еврото чрез валутен борд. Но същността на този борд е централната банка (или държавата) да поддържа валутен резерв, еквивалентен на левовете в обращение. А това в един момент може да се окаже невъзможно.

Една от причините е външният ни дълг. Задълженията на държавата ни към външни кредитори наистина към момента са сравнително ниски, под 3 милиарда евро. Стабилността на валутата ни обаче се определя от общата външна задлъжнялост на всички национални субекти, не само държавата, но и частните банки и фирми. А тя е огромна – превишава брутния ни национален продукт за година. (Това беше и причината наскоро кредитният рейтинг на България да бъде намален.) Така че стабилността на лева към еврото е под много сериозен въпрос.

И това не е най-лошото. Външнотърговският финансов баланс на България е силно отрицателен, разликата е над 1 милиард евро годишно. (Това е, което е натрупало толкова голяма обща външна задлъжнялост.) И тази разлика продължава да расте, дори в нормални условия. Причината е проста: потребяваме повече, отколкото произвеждаме, и внасяме разликата.

(Не, не работим по-малко отпреди. Работим дори повече. Но структурата на икономиката се влошава. Все по-малко се развива производственият сектор (промишленост и селско стопанство), все повече – преразпределителният сектор. Страдаме от “дезаводизация” и “хипермагазинизация”. Естествено и логично е това да не е на добро: теоретично стига дотам всички да работят, може би денонощно, за да продават, превозват, рекламират, облагат с данъци и такси, и какво ли не още, блага, които обаче никой не произвежда. Ако някой политик предлага програма, която да не предвижда драстични мерки за оправяне на този структурен дисбаланс на икономиката, той няма никакви шансове да ни доведе до добро.

Капакът на нещата е, че структурата на външнотърговските ни приходи е най-лошата възможна в криза. Ние разчитаме за постъпления на валута основно на две неща: инвестиции в България, и приходи от туризъм. Само че точно това са двете неща, които западат най-силно по време на криза: инвеститорите се боят да инвестират, и обикновените хора икономисват най-напред от туризъм. Тоест, с напредването на кризата и без това недостатъчните ни валутни приходи ще се сринат.

Резултатът от ситуацията е, че наличната в страната твърда валута изтича навън неконтролируемо, и това се очаква да се засили. Единственото, което може да се направи в такъв случай, е девалвиране на лева спрямо твърдите валути. Мои познати икономисти твърдят, че реалният курс на лева към еврото вече е от порядъка на 3.5 – 4 лева за евро. Невъзможно е да се предскаже докъде ще стигнат нещата, играят страшно много фактори. Не бих се учудил обаче да спадне и под 6 и повече лева за 1 евро – повече от 3 пъти под официалния. Такова положение няма как да бъде удържано дълго.

Допреди кризата имаше някакви надежди, че балансът може да бъде удържан при 2 лева за евро до приемането на еврото у нас (ако стане през 2011 г.) С унищожителните доклади на ЕС институциите за състоянието у нас приемането на еврото най-вероятно ще се забави. А кризата ще направи невъзможно да удържим баланса дори до 2011 г.

Накратко: Чака ни девалвация на лева спрямо еврото, и като последствие рязък скок, може би в пъти, на цените спрямо заплатите. Въпросът вече е не дали, а кога.

Отговорът не е лесен. Като начало, след 6 месеца ще има избори. Управляващите ще направят всичко възможно, за да удържат положението дотогава, дори с цената на мерки в стил бай Тошо. Ако кризата в света не стане внезапно много лоша, вероятно ще успеят. (Пък после и потоп – ние ще се давим, не те…)

Какви мерки ще са необходими за временното удържане на положението? Зависи от външноикономическата ситуация. Ако е добра, е възможно положението да може да бъде удържано без груби мерки дори доста време след изборите. Ако е лоша, е възможно още преди изборите да бъдат въведени (вероятно тихомълком) ограничения върху свободната обмяна на валута, а може би и върху боравенето с банкови влогове.

Какво следва да се прави в такава ситуация? Да се мисли със своята глава. Мога да споделя какво бих направил аз, но може и да греша. Всеки трябва сам да поеме отговорността за своето решение.

Като начало, бих се погрижил да прехвърля всичките си спестявания и парични наличности в твърда валута. Най-добре в евро: все пак сме част от Евросъюза, то ни е удобна валута. Доларът може да се окаже и много по-печеливше вложение, и много по-губещо, трудно ми е да предскажа, много зависи от фини политически игри на световно равнище.

Като продължение, бих се пазил от вземане на кредити. Банките вече играят мръсни номера на кредитополучателите: най-популярният е да отпускат кредит със сравнително ниска лихва, и ситен текст в договора, че банката си запазва правото да коригира лихвата, но без да е указано в какъв размер и спрямо какво, или да е указано нещо на тежък банкерски език, което впечатлява, но не значи нищо. Съответно, максимално бързо лихвите литват в небето, а кредитополучателите чуват “Четете си договорите, уважаеми, там си пише…” Също, в криза банкерското лоби с гаранция ще издейства от “държавниците” ни големи и неоправдани протекции – някои типове хора ловят риба най-удобно в мътна вода.

Като се комбинира това с несигурния по време на криза доход, ако съм заложил каквото и да било срещу кредита… не бих разчитал твърде много да го запазя. Ако имам възможност, и наказателната лихва за предварително връщане не е безумна, бих се опитал да върна допреди изборите колкото мога от кредита, дори с цената на някои лишения. Логиката “ще изтегля пари, ще купя евро, левът ще падне, ще си върна кредита и ще спечеля” не ме блазни – много е вероятно при падането на лева лихвите да станат такива, че да съм на сериозна загуба.

Не бих посмял точно сега и да купя недвижима собственост. В момента цените й са “балонни”, далеч над реалните, движени в големите градове и в курортите от наплива от чужденци, от бързо забогатели високоплатени мениджъри и донякъде специалисти, и може би най-вече от лесните кредити. В условията на криза обаче чужденците ще се дръпнат масово, високоплатените ще почнат да си правят сметката много по-стегнато, а кредитите… вероятно пак ще са лесни, но условията им ще са страшни, и ще ги търсят предимно мошеници. (Което пък ще се отрази в покачване на лихвените проценти на изрядните платци – банката трябва да си покрие загубите от измамите…) Възможно е цените на недвижимата собственост да паднат после доста, особено ако положението е лошо, и вложените в нея средства да се стопят.

И още нещо: криза обикновено означава съкращения – или на заплатите, или на персонала. Правя си сметка как ще живея с доста по-ниска заплата, и се оглеждам каква друга работа, дори по-нископлатена, но по-сигурна, мога да потърся, ако остана без работа. (И не забравям, че ако това стане, ще е в разгара на кризата, когато другата работа ще е много по-трудно достъпна от сега.) Не съм професионален песимист, но не съм и излишен оптимист. Надявам се да няма черни дни – но се подготвям отсега за в случай, че дойдат.

8 Responses to 'Кризата'

  1. ss7 Says:

    Леле, ти си по песимист и от мене 🙂

    Аз мерките съм ги взел отдавна – т.е. свободните пари във валута, повечето в купени евтини долари, другото в евро. Сега е рисковано да се купуват долари.

    Борда няма да падне скоро, т.е. в близката една година. Ще се опитват да го задържат със всякакви средства, дори и със непокриването на левовете с валутни резерви.

    Възможно е и борда да издържи доста по дълго време – при криза вноса ще намалее доста, а България има и доста голям износ. Въпроса е износа дали и колко ще намалее, и основния въпрос – какво ще стане с краткосрочния външен дълг – около 10 милиарда евро.

    Иначе дефакто България е фалирала – имаме 14 милиарда евро резерви и 33 милиарда евро дългове. Не виждам изобщо как ще се връща тоя дълг, особено пък като спре външното кредитиране.

    А най-интересното нещо е евентуалното приемане на еврото. Почти съм сигурен, че ЕЦБ няма да са навити да стане на сегашния курс, дори да удържат борда до тогава.

    Изобщо предстоят ни интересни времена 🙂

  2. Григор Says:

    @ss7: Не съм песимист – реалист съм. 🙂

    При непокриване на левовете с валутни резерви борд няма как да има – същността му е покриването. А износа ни… уви, но е около една трета от вноса. И много от този внос са неща, дето без тях няма как, така че няма да спре.

    Колкото до ЕЦБ и курса – всеки разумен човек ще е обърнал всяка свободна стотинка в евро още година преди приемането (което ще подбие жестоко валутния ни баланс). Така че каквото и да решат ЕЦБ, твърде малко от левовете ще бъдат обърнати по избрания от тях курс – освен ако още преди това не бъдат въведени сериозни ограничения на търговията с валута.

  3. Тоше Says:

    Хм, точно днес писах по темата за световната кредитна криза. Чудих се как така всички твърдят, че в България кризата нямало да се усети, ама бях забравил за наближаващите избори. Със сигурност сътресения на икономиката ще има, и може дори и да се окажеш прав за еврото и лева. Само че имам някои резерви – след като Исландия е почти на прага на фалит, а Швейцария и Украйна поискаха извънредна финансова помощ, Европейската Банка и Международния Валутен Фонд се задействаха сериозно, за да ограничат размера на кризата в Европа. Не мисля че ще остават България да потъне… поне не с много. Причините са прости – ако страната фалира най-губещи са нейните кредитори, доста от които са именно държави от Европейския съюз. Но че идват трудни времена – в това съмнение няма.

  4. Григор Says:

    @Тоше: Няма да оставят България да потъне с много, но зависи в какво отношение. Докато нещата са на гърба на българския данъкоплатец, вероятно ще ги оставят да потъват колкото си искат – българинът е доказал, че е търпелив и послушен, защо да не бъде изцеден до сухо?…

  5. asktisho Says:

    Айде да се включа и аз в дискусията с кризите: http://asktisho.wordpress.com/2008/10/28/crisis/

    Черногледство и негативизъм са излишни. Ако корабът вземе да потъва, всички ще се издавим, каквито и валутно-финансови игрички да си правим на дребно. Европа също страда от инфлация, господа, и тази инфлация е в евро.

  6. ss7 Says:

    Да те подплаша още малко.

    Последната седмица, благодарение мъдрото ръководство на партията, от България са изтекли навън 750 милиона евро. Само за една седмица !

    http://ss7.dupnica.net/?p=954

  7. За кризата от коневръза « Седим и мислим… Says:

    […] прочетох два поста по темата – на Григор и на Тишо. Както винаги Григор се опитва да обясни […]

  8. WHS » Кризатa Says:

    […] […]

Leave a Reply