– Найш колко ми дреме къде ще паркират? Техна си работа – сепна ме нечий глас.
Огледах се. Докато вървях замислено по тротоара, бях стигнал до място, където работници слагаха колчета срещу коли. Отстрани двама възрастни мъже, вероятно познати, може би съседи от сградите наоколо, кротичко спореха:
– Недей така бе, Тоше. Погледни, тротоарът е към четири метра широк. По закон кола трябва да остави 2 метра до стената, пешеходците ще минават спокойно. Какво ти пречат колите?
Спрях да огледам ситуацията. Често паркирах на това място, като идвах до клиенти. Ако продължат до края на улицата, а сигурно ще продължат, вече няма да има как да се спира. Гадоооост. Ще трябва да паркирам на повече от километър оттук, и да губя по двайсетина минути. Недай боже пък да се наложи да пренеса от или до колата някой по-сериозен UPS…
– Е като не пречат, що тогава слагат колчета? За да харчат пари ли? – Диалогът отстрани продължаваше.
– Парите са от моя и твоя джоб, що да не ги харчат? А защо ги слагат – за да пращат колите на платените паркинги, и на сините зони, да пълнят гуши общината и разните им фирми на баджанаци.
– Че аз карам ли ги да идват с коли по центъра? Колко от колите тук са на хора от входа? Половината със зор. Останалите са на хора от офисите, идват с тях на работа. Не могат ли да идват с автобуса?
– Защо да идват с автобуса, като може с кола? По-удобно им е…
– Бах им таковато. Аз се дрънкам в автобуса, те ще ми се правят на тежкари с коли. Щом аз мога с автобус, и те могат. Може па и да не дойдат на работа точно на високи токчета и с курвенски тоалети! – заби гордо кола анти-автомобилистът.
Опонентът му премига – не знаеше какво да отговори. На мен обаче ми стана весело, и реших да се намеся:
– Извинявайте, господине… да се пътува с автобус не е лесно. Често ли пътувате?
– Всеки ден по два пъти! – гордо се изпъчи човекът. – Верно че е голяма тъпканица, ама нищо не ми е станало.
– И искате и тези с колите също да пътуват с автобуса? Щом вие можете, и те могат?
– Именно! Какво ще ми се правят на важни. Знаете ли колко по-чист и свободен ще стане центъра? Хем и той ще си паркира по-лесно колата – кимна мъжът към събеседника си, който стоеше отстрани и ме гледаше хитро. Май усещаше, че готвя някакъв номер. За момент ми стана жал за анти-автомобилиста, но продължих:
– Много по-свободен ли ще стане центърът, според вас?
– Ухааа! Половината народ вече пътува на работа с коли, ако не и повече. Знаете ли как ще се изчисти тук, ако си оставят колите в къщи? Тука са… четири… шест… осем… единайсет коли в момента. От тях… две… пет са на хора от кооперацията, останалите шест са на хора, дошли с тях на работа. Половината коли ще изчезнат!
– Разбирам… Прилична кооперация си имате. Шест етажа по два апартамента?
– На два от етажите са и по три! – гордо кимна човекът.
– Общо четиринайсет. И имат само пет коли?
– А, не са само пет. – Той бързо запресмята на пръсти. – Още пет… не, шест коли има.
– А къде са?
– На работа са сигурно. Вечерта бяха тук всичките…
Събеседникът отстрани вече се смееше на глас. Подтиснах желанието да се присъединя към него – не бях свършил още.
– Значи към… половината хора, да кажем, пътуват на работа с коли, другите – с градски транспорт?
– Там някъде ще да е.
– А като направят невъзможно да се пътува с коли, с какво ще ходят на работа шофьорите?
– Как с какво? С градски транспорт, нали това обяснявам.
– Аха… Кажете ми, като тръгнете сутрин на работа, ще ви хареса ли, ако в автобуса има два пъти повече хора отсега?
– Че то няма как да има два пъти повече хора! Те и сега не се побират, чакам по два-три автобуса, докато успея да се вредя! – Човекът май упорито не разбираше какво се мъча да му кажа.
– Ако спрат колите, ще има два пъти повече хора. Шофьорите няма да имат как да идат на работа, освен с автобус – търпеливо поясних аз.
Внезапно лицето на събеседника ми просветна за миг, след това помръкна. Помисли минута-две старателно, след това проточи неуверено:
– Ами, общината сигурно ще пусне повече автобуси. Ще измислят нещо, ще направят нещо. Не може да оставят хората така. С гаранция ще се измисли нещо…
Продължих си по пътя – бях закъснял. И се усмихнах тъжно на наивността на човека. Очевидно не му хрумваше, че два пъти повече автобуси отсега са страшно много пари – и за возилата, и за гаражи за тях, и за заплати за персонал, и какво ли още не. И че приходите от билети надали ще покриват тези разходи – общините са прочути с това, че стопанисват на загуба транспортни линии, от които реалният бизнесмен печели прилично. Че надали има откъде да паднат експресно няколко хиляди новообучени шофьори, да се материализират от въздуха още толкова трамвайни и тролейбусни пътища, да се съградят за година останалите диаметри на метрото. Накратко – че това, което си представя той, не е възможно технически.
Отделно пък не е реално политически. И сега пътуващите с градски транспорт в София се блъскат и гъчкат както сигурно само в най-западналите страни от Третия свят. На времето токийското метро ме изумяваше като претъпканост – за последните 10 години то се пооправи, а софийските автобуси задминаха най-лошото му положение. И общината непрекъснато приказва как ще оправи транспорта, ще пусне повече коли и какво ли не още, но не си мръдва пръста. Защото линиите и така са на загуба, а ако по тях за същия брой хора се пуснат и повече автобуси или мотриси, съвсем ще потънат…
Не това имах предвид обаче.
Драгият ми събеседник беше видял в колчетата решение, което спасява лично него – ще има по-малко паркирали коли, ще е по-приятно. (Не се беше замислил, и грешеше – но това е без значение.) Затова го подкрепяше, без да се замисли, че така прецаква стотици хиляди хора. И че тези стотици хиляди неизменно и задължително, точно както е винаги и във всичко, ще направят пък неговия живот черен. Не за отмъщение, а защото нямат как иначе. Идеята “спасявам се поединично” беше затъмнила в ума му не само това, че така съсипва другите, но дори това, че и той ще бъде прецакан.
Преди време бях писал, пак за колите, за инициативата на Столична община да “разреши” на живеещите да паркират колите си пред жилищата, срещу (не дотам) скромно заплащане. Много от коментарите, за мое смайване, бяха убедени, че това е правилно, и така центърът ще се изчисти от коли. И че “синята зона” трябва също да стане по-скъпа, и т.н.
Да, всеки има право на мнение. Но и всеки има правото да анализира мнението на другите, и да си прави преценката за него и за тях. Почти всички тези мнения ми направиха впечатление с една и съща логика – “аз съм по-богат от повечето хора, мога да си позволя да плащам повече от тях – ще подкрепя идеята, ще ги прецакам да си махнат колите, и ще паркирам на тяхно място”. Класическо “прееби-другарче”, може би не умишлено, но абсолютно… Чудя се, как да обясня на тези хора, че просто така няма да стане?
Да, отначало ще се получи. И те гордо ще паркират, а по-бедните прецакани ще ги гледат накриво. Само че те ще са се вредили, и ще са глухи и слепи за околните… Но след това цените ще скочат още. После и още. Докато не станат непосилни и за тях.
Тогава внезапно ще пропищят. Ще ги озари идеята колко лошо и несправедливо е така, колко е нахална общината, и каквото още щете. Ще започнат да мрънкат и хленчат, както може само някой, който е свикнал да прецаква другите, но този път е бил негов ред. И за нищо на света няма да могат да разберат защо по-бедните, които още преди това са били разкарани, не им съчувстват, и не ги подкрепят. Защо им се подхилват, а може би и направо подиграват.
А своята досегашна позиция ще продължават да чуват, заявена убедено, от шофьорите на фирмени коли. (Парите за паркиране ги плаща фирмата – какво значение има колко са?) Да, вече ще им звучи ужасно неубедително, и просто няма да разбират как е възможно при тези престъпни цени да подкрепяш идеята. И ще бистрят по кафенетата и в къщи с горчилка какъв егоист е българинът, и как гледа само своето, а не подкрепя другите.
(Да ги утеша – ще дойде ред и на шофьорите на фирмени коли. В момента, в който шефът каже: “Много нараснаха разходите – заплати ли ще съкращаваме, или служители?”. Тогава и те внезапно ще прогледнат колко вредни и страшни са големите такси за коли, и ще пропищят от тях на свой ред… Поединичното спасяване винаги води до давене.)
Колите и таксите им са само един пример. Българите сме такива във всичко. Затова и сме толкова пропаднали – защото признаваме само поединичното спасяване. А да живееш в общество означава да можеш да се спасяваш предимно, или почти само колективно. И е достатъчно престъпник на власт да ни “затопля водата” постепенно, за си направи супа от всички нас – всеки път, когато някой изпищи, другите дружно ще му отказват помощ. Първо един, после друг, трети… до последния. Честито!
Спасението е простичко, но и много трудно. Сигурно втръснах на всички вече с Ганди, но пак ще го цитирам – “Бъди ти промяната, която искаш да видиш в света”.
Преведено на съвременен български – като видиш някой закъсал, не се прави на разсеян, а си мръдни задника да му помогнеш! Дори ако трябва да се понапънеш. И без да въртиш тънки сметки дали ще си получиш помощта обратно с тлъста лихва. Мръдни си шибания задник и помогни на закъсалия, даже ако се вътриш! Иначе такива като мен ще ти серат всеки път на главата, заслужено и с кеф!
Дано тази изказна форма да стигне и до тези хора, които е нужно да го разберат.
Само си пропуснал едно нещо. Когато спрат (намалят) да се движат колите и се освободят улиците, трамваите (тролеите, автобусите) ще могат да се движат доста по-бързо. За същото работно време ще могат да правят повече курсове.
Още преди да продължа да чета, се захилих наум и си направих простата аритметика, че човекът НЕ съобразява, че нищо пред кооперацията му няма да се промени! Верно, няма да има шест паркирани от хората от околните офиси коли, ама съседските шест пак ще са там 😉 Крайният резултат – все същия, а градският транспорт два пъти по-тъпкан…
Аз не разбрах твойто решение, но както и да е. Проблемът не е в колчетата а в това, че всичко живо трябва да премине през идеалния център, по света отдавна са го разбрали и са си организилали не само движението. В центъра на Лондон няма кола върху тротоар. В столици като Копенхаген и Амстердам масово се карат колела, а тук понеже всички сме шефчета и ни е страх да не настинем си тънем в нерви (не казвам, че всички трябва да караме колела, но ако отиваш наблизо и можеш да караш колело защо не, не е срамно а е и полезно). Така, че само метрото и манталитетът ще ни спаси, а и надеждата, че движението ще се рацонализира. Аз редовно си прекосявам големи дистанции пеша, а има хора с по три коли които до съседното магазинче не могат да отидат без да запалят возилото. Това е пристрастяване за мен не знам за вас
Абе ще махнат колчетата. Няма спирачки българина, когато трябва да да руши… И съм готова да се обзаложа, че ще го направят съседите на това чичи, “анти-автомобилиста”. Щото няма да има къде да паркират колите си, докато са в София по почивни дни и празници.
Друго е по-впечатляващо: “Българите сме такива във всичко. Затова и сме толкова пропаднали – защото признаваме само поединичното спасяване.”
Кога ли ще ни уврат главите?
Сметките нещо не излизат, защото в доста европейски столици няма колчета по тротоарите, а и коли няма, какво, нямат пари да си купят коли ли!? Просто е скъпо да паркираш в центъра на който й да е европейски град. Да не забравяме, че градът е на хората, а не на колите…….
Дори и поединичното спасяване не е толкова страшно, колкото факта, че за да се спасим от удавяне потопяваме някой друг. Никога не търсим решение, което да е изгодно за всички, а винаги изхождаме от презумпцията, че ние сме прави, а другите са наши врагове и решението, което намираме на всеки проблем, е такова, при което нашето добруване е винаги за сметка на страднието на съседа. Ама к’во ни пука – съседа кучета го яли!
Великолепен разказ, поздравления! Разбира се, ще пусна link и кратък коментар за единодушието и вярата в мита ‘спасявай се поединично’. Струва ми се обаче, че хората, до които трябва да достигне ‘тази изказна форма’ не присъстват в net-а, а и мнозина, които присъстват предпочитат да четат по диагонал или само… ‘по-пикантно’ съдържание. И все пак – по-добре е: капката като капи по-продължително върху камъка, може и дупка да направи…
Pingback: Ще измислят нещо… « От моята камбанария
@Марин: Наистина ще има някакво забързване, но твърде малко. Ако колите съвсем изчезнат, го пресмятам на около 10%. А и шофьорите ще пропищят, че по-бързото каране ги товари повече (и ще са прави).
@Владо Георгиев: И за мен това беше комичен момент. Помогна ми да не се разсмея само мисълта, че човекът можеше да има и други, верни причини да е на това мнение. А и тъжното заключение, че работата всъщност не е в колите или против тях, а в главите. Или против тях…
@Мартин: Имам познат, живял две години в Лондон. Оплаквал се е неведнъж колко скъп е подземният гараж там. Но никога не е отричал, че място в подземните гаражи винаги има предостатъчно. А тук провалят всяка инициатива да се направят подземни, надземни или какви ще да са гаражи из центъра, за да не се изпразни гушата на общината (и по-точно пълнените от нея гуши на братчедските фирми). И защо да не ги провалят? Не е луд който яде чуждия зелник…
@Анна: Абе не ги махат. Напротив, много от хората сами слагат пред къщите си колчета, синджири, антипаркинг устройства. След което по някое време изпищяват, защото и съседът също вижда от тях и си слага, и те вече нямат как да си паркират колата пред него…
@Крис: Той градът не е и на къщите, а на хората, нали? Дай да изринем всички къщи от София…
@Майк Рам: Поединичното спасяване ВИНАГИ е за сметка на потопяването на някой друг. Това е, което го различава от колективното, или взаимопомощното.
@yoalbo: Уви…
Айде всички които имаме коли да си ги свалим в центъра щото държавата ни е лоша и транспорта не отговаря на високите ни естетични разбирания. Ще си ги подредим плътно по улиците, ще слезем и гордо ще отидем на работа пеша. Е така ще се спасим групово, дет се вика, по европейски!
Няма да коментирам сметките, че много ще се отнеса… 🙂
(Само да вметна, че ми е приятно да имам 2 метра тротоар за ходене, а ако може 3, и 3 ми е приятно. А колчетата са, понеже сме, с извинение, простаци. Няма ли колове, спира се на всякакви тротоари, знаци не важат в България. А смешките с двата метра разстояние — кой ли ти ходи и мери наоколо? Правилно. Никой. Затова всички (почти) тротоари са с паркирали коли по тях. Както и много градинки. Вече паркират и в парковете, ако не сте забелязали. А на много места няма не два, не един, ами и 50 сантиметра няма, от паркирали плътно коли. няма 50 сантиметра за ходене. Ще ви покажа поне 10 такива тротоара, без да се напъвам да зе самисля дори… Не 10, а 100, също. Паркира се на тротоари, а не на улиците! А вие ще ми говорите… за това колко хубаво е колите да спират на тротоара… Срам…)
PS Имам автомобил. Не го карам в София. Колелото ми е на 21’000 километра вече. А хората, които имат нужда да пренасят тежки неща като UPS-и и компютри, с личния си автомобил, са малцинство в този град. 90% от хората сутрин и вечер пренасят само собствената си ценна персона, с 1-2 тона возило, на разстояние 3-15 км, и чакат с часове в задръстванията, правейки въздуха ни още по-мръсен… :-/
Странно, само Анна и Майк Рам ли разбраха за какво тук иде реч? НЕ Е ЗА КОЛИТЕ, БЕ ХОРА, НЕ ВИЖДАТЕ ЛИ, НЕ МИСЛИТЕ ЛИ?
Аз не обичам противопоставянето, а в България това тече постоянно — “Вие хората с кучета срещу хората без кучета” “Ти с този огромен джип а аз без огромния джип” и т.н.
Все пак, //on the sideline, искам да отбележа, че ми допада, че в София поне на някои тротоари няма да може да се спира с коли, като сложат колчета… или поне до момента, в който някой не счупи колчетата и нещата станат по-старому…
И последно, мисля, че каквото и да си говорим, автомобилите в София станаха твърде много и това не може да продължава така… Мисля, че е редно да се мисли за подземни паркинги извън абсолютния център, да се мисли за метро, да се мисли за построяване на истински велоалеи, за увеличаване (а не намаляване!) на парковете и градинките, за подобряване на градския транспорт и за забрана в центъра да се влиза в автомобил, или за въвеждане на много висока такса “център”, която да направи най-после неизгодна опцията “отивам до центъра с кола и паркирам на тротоара — на улицата — където ми падне — и не ми пука, а после правя задръстване вечерта”. В Лондон има такава такса и колите в центъра са намалели, а велосипедистите са се увеличили. Това е добре.
А пък хората, пренасящи в София тежки неща с коли, са си малък процент. Останалото са “ама и аз, и аз искам с кола, на мен ми е добре така!” — а не че не може да ходи пеша или с колело… В София изобщо си е ужасно… каквото и да си говорим (трафик, задръствания, неспазване на правилата на пътя, тротоари с коли, малко велосипеди, адски мръсен въздух…).
yoalbo, точно за колите става въпрос. Ако те дразни положението с трафика с София и това че губиш около 20% от неработното си време в придвижване, то промяната трябва да започне от теб самия (в крайна сметка човек, реално, не може да носи отговорност за нищо друго, освен за собственото си поведение) и да сперш да си караш трошката из града, освен ако не си натоварен с неща непреносими в градския транспорт – като 3 деца да речем:)
Винаги се получава така, дори и сега – винаги един смята, че е по-прав от другия и че разбира по-добре нещата… Понякога имам чувството, че не говорим на български…
Григи, ти си абсолютно прав и точно ти си човекът, който смятам, че дава личен пример не само на думи, но и на действия… Това е същественото. Приказките, колкото и умни да са, са си просто приказки и рядко попиват в нечия куха глава. Те хващат декиш само тогава, когато някой ги е търсил истински.
Всеки е поединично прав, сам за себе си…
@слави: Когато съм с кола, и мога, взимам хора за докъдето съм. Нищо чудно да съм единственият в София, който го прави.
Когато не съм с кола, и видя да не дават някой да паркира, въпреки че няма да пречи на никого, се застъпвам за него. Нищо чудно и в това да съм единственият в София, който го прави.
Ето за това става дума – че всеки в България гледа как да спаси себе си за сметка на другите. И естествено, не успява, и така му се полага. Затова шофьорите няма да има къде да паркират, пътуващите с градския транспорт няма да имат свестен градски транспорт, пешеходците няма да има къде да ходят, и т.н.
Затова съществува изразът “БЪЛГАРСКИ КАЗАН В АДА” – който дяволите не го пазят, понеже опита ли се някой да излезе, другите го дърпат обратно.
Ти от кои си – тези, които помагат на другите да излязат, или тези, които ги дърпат обратно? (Подсетка: вече си отговорил.)
@yoalbo: Не виждат. Не мислят. И да им крещиш, също не чуват. Твърде заети са да защитават интереса си. Поединичния.
Това е интелигиенцията ни. Дето ползва компютри, чете блогове и пише коментари. А ние чакаме да станат свестни тези, дето идеалът им са салатката и ракийката…
Вече сериозно се чудя дали единственият изход не е летище София.
Някой опитвал ли е да стигне от точка А до точка Б в без да му се налага да заобикаля множество коли, за които тротоар означава паркинг. Пресен пример от вчера – спускам се по Св. Наум към Хемус и на два пъти ми се наложи да стъпвам на улицата, за да заобиколя паркирали на тротоара автомобили. Не е голям проблем цялото упражнение, но дразни – трябва да се оглеждаш да не те отнесе някой, защото там си карат с прилична скорост. Ами ако си с детска количка .. тогава ? Тротоара не е паркинг, нито пък е още една лента от платното за движение, преди време и на това станах свидетел … За решението на проблема, няма какво да кажа. Всички знаем как трябва да се направи, а защо не се прави е друг въпрос.
Георги, това със спасяването поединично никак, ама никак не е характер единствено на българите.
Ето едно стихче, в мой (груб) превод. Надявам се че си го срещал и преди.
—
Когато нацистите дойдоха за
комунистите,
не казах нищо,
не бях комунист.
когато дойдоха за
социал-демократите
не казах нищо
не бях социал-демократ
когато дойдоха за
синдикатите
не казах нищо
не бях синдикалист.
когато дойдоха за
евреите
не казах нищо
не бях евреин.
Когато дойдоха за мен
не беше останал никой
който да ме подкрепи.
—
“First They Came ….” (1976 version) by Pastor Martin Niemöller
Original published in the book “They though they were free” by Milton Mayer (1955).
Виж, това е вече мъдро! И аз се питам за същото… 🙂
@saiman: Не, не е друг въпрос – точният въпрос е. Колите са друг въпрос…
Летище София (или пък Варна) аз виждам само като отправна точка за екскурзия в чужбина 🙂 и винаги ще си мечтая за това…
@yoalbo: И аз дълго време съм го виждал само така 🙁
Може би проблемът ни е, че все чакаме някой да ни поведе, за да направим нещо голямо, някаква тотална революция – в съзнанията, в ежедневието ни… чакаме някой да започне нещо, ще погледаме отстрани, ще поразсъждаваме по въпроса и ако евентуално ни хареса, имаме свободно време и настроение, ще вземем да го подкрепим. Което рядко се случва, разбира се. Обикновено приемаме критика, само дотолкова доколкото тя е хвалебствена. До тази точка стига толерантността ни.
Аз лично допреди време се чудех, какво ще трябва да стане, та да се оправим? Тия дни си отговорих – трябва да почна от себе си. Ако живеех другаде, сигурно щях да съм перфектен гражданин – плащам си сметките; дупча си билетчетата в градския транспорт, който и двамата с мъжа ми ползваме в града, а колата – за извънградско или по работа; плащам си съвестно данъците. Но се оказва, че за България това не е достатъчно. Трябва да се направи нещо повече – трябва да свършиш нечия чужда работа, като например да се бориш с Топлофикация, за да не изгуби някой живеещ в чужбина апартамента си тук…
На това всеки се надява. Аз съм чистила градинката пред блока, в който преди живеех. Сама го направих. Няколко хора ме похвалиха, но никой не дойде с мен. Сега не ми се чисти. Започвам да свиквам с мърсотията. Не се и възмущавам даже. Интересно как всички българи, цапащи иначе, като отидат във Великите Американски Щати стават съвсем други поданици – прилежни, трудолюбиви, учтиви…
И като усещам настроението тук, излиза че непременно трябва човек да се похвали на всеослушание за някое добро, което е свършил, та да му се брои за точка.
Интересно ми е, кой точно визираш под “Това е интелигиенцията ни. Дето ползва компютри, чете блогове и пише коментари.”? Не че не е така, но има отенък, който съществува спрямо едни хора и липсва при други?
Исках да доуточня, че ползваме колата по работа, различна от обичайното работното ежедневие.
И ми се щеше още един въпрос да задам, какво според теб трябва българската интелигенция да направи?
Аз имам съмнения по въпроса, дали се числя към тази споменаваната интелигенция, защото смятам, че съм обикновен човек, а за мен интелигенцията е върхът на едно общество – хора, образовани, мислещи, с достойнство, с уважение към околните и към себе си… Така както ги изредих тия качества свеждам интелигенцията до един много малък процент от нашия народ. Затова и нямам самочувствието да се причислявам към нея, но бих се присъединила към всяка инициатива на ползу роду, която се очаква от тази българската интелигенция…
Не смятам също, че някой винаги трябва да обърсва чуждия задник от миризливите ла..на, с които оня другия сам се е оцапал, защото този на когото му обърсват задника ще се научи така и ще си мисли, че така е правилно и това му се полага по наследствена линия. Понякога главите на всички ни трябва да са заврени в помийната яма, да ни засмърди до безобразие, за да ни светне в главата и да се спретнем та да направим нещо заедно.
Винаги подавам ръка на хора в нужда и особено на ощетени от природата. Но никога на такива, които смятат, че това им се полага и дори разчитат на такава намеса. Те са черна дупка, там колкото и да наливаш, то все по-голяма паст ще отваря. Тук съм в разрез с твоето мнение и не смятам, че безразборно трябва да се помага, когато някой правейки се на интересен, очаква поредния балък, на чиято глава да стъпи. Ти нали видя, как госпожата в злобата си се зарече, че ще гласува за гадните и мръсни комунисти, само за да си отмъсти на мен, че не искам да й свърша работата, па на всичкото отгоре и най-нагло й отговарям… Всъщност не трябваше да повдигам въпроса, ти винаги защитаваш слабите, “невинните” и беззащитните, независимо от подбудите им.
Искам да те питам още нещо – защо точно сега се разочарова толкова много? Ти не познаваш ли българите в тази ни светлина, та сега се разочарова така? Не е ли логично случващото се в тази държава, предвид населението й? Какво очакваше да се случи, а то не стана, та се замисли отново за самолета?
Не трябва ли да отчетем факта, че ние винаги сме били манипулирани, дори и в този момент не е ясно, дали това което ни се поднася, стои по начина по който ни се поднася? Не отчиташ ли за себе си факта, че ние самите с възрастта приемаме света по доста различен начин и че вероятно случващото се сега не е много по-различно от вече случили се други неща, а само нашето възприятие го прави по-болезнено?
Ти винаги си ми бил пример за това, как голямата промяна започва от нас самите, с малките промени вътре с нас. Аз лично ще се чувствам предадена, ако точно ти хванеш самолета и си подредиш хубавичко живота, във Франция например. Не че искам /и мога/ да ти повлиявам, изборът си е твой естествено и всеки има право да си подреди хубавичко живота, там където смята за добре. Казвам само при мен как стоят нещата.
Ако искаш изтрий ми коментарите. Отпуснах се да пиша толкова много, защото усещам нещо различно в тона ти, което не ми харесва и ме кара да словоблудствам. Ако това е трудното сега, редно ли е да се отчайваме, вместо все повече да помислим, какво може да се направи?
Григор, браво за поста. Не искам да коментирам по същество, само искам да дам един пример:
Тук в Лондон има няколко различни зони. Града е разделен така, че най-централната част е зона едно. Когато отиваш по-навън от центъра стават зона 2, 3, 4 и т.н. Респективно живота във всяка зона е малко по-евтин от живота в зона 1, следователно в зона едно живеят само хората които могат да си позволят да плащат за това, напр., да имат кола. Също така има така наречената “congestion charge” такса или иначе казано, такса замърсяване на околната среда или нещо такова. Не съм сигурен точно, защото не използвам кола и съм от месец тук, но със сигурност мога да кажа, че колите които паркират в центъра плащат солени такси за да са тук. ДА не говорим че и пътищата се оправят дори и при най-малкият проблем като например счупена тротоарна плочка и т.н. Въобще, май не може да сравняваме София с Лондон, просто инфраструктурата в двата града няма нищо общо. Тук и улиците и паркингите, всичко е направено с мисъл, а в София всичко е един тотален хаос.
П.П. Съжалявам за дългия коментар, май трябваше да го напиша като пост в моя блог.
@Таня Джекова: И аз ще се чувствам предал себе си, ако замина за чужбина. Но ме е страх, че може да се окажа между избора да предам себе си и да предам децата си. Децата са по-важни от мен. И ако не успея да науча достатъчно добитъци да бъдат хора в оставащото ми до появата на децата време, ще съм длъжен да се погрижа за тях.
@Djgeorgie: Отново опираме в крайна сметка до въпроса кой гласува за който реално защитава интересите му, и кой по избори ходи за гъби, а после се чуди защо новият му управник е избран все едно от цигани, продали гласовете си срещу кебапчета…
Не, за да привличам посетители на блога си, а за да обърна внимание, че ОБЕДИНЕНИТЕ УСИЛИЯ ДАВАТ РЕЗУЛТАТ, предлагам link към Вашият подпис имаше смисъл – всеки, който е участвал в подписките за опазване на природата в България, вероятно е получил такъв e-mail…
На мен ми се струва невярна тази аритметика за колите и автобусите. Ако хората пътуваха с автобуси, определено щеше да е по-ненатоварено и по-чисто. Ако пък хората порицаваха тези, които пътуват без билети, вместо да ги подкрепят, може би състоянието на градския транспорт щеше да е друго. Ако има по-голям натиск за изграждане на велоалеи, може би всички ще спечелят.
Колкото до децата ти и внуците ти, които ще живеят щастливо в “нормална държава”…заблуждаваш се. Просто ще бъдат роби на друго място, по друг начин. Свободата е в главата, а казват че трудните времена са един добър начин да прогледнеш.
“Свободата е в главата, а казват че трудните времена са един добър начин да прогледнеш.” много хубаво казано браво!!!
Може ли да ви помоля да не използвате изреченията “българите сме такива” “българска му работа” а вместо това “циганите са такива” “селска му работа”, защото хората почват да си вярват, че това състоятние е по подразбиране и свикват и после ходи да му разправяш, че България е супер, а тя е!!!
На наглярите трябва да им се казва всеки ден, че са л….а за да не се размазват навсякъде 🙂
Винаги съм носил тежки и големи неща в градския транспорт и пеша. Рекордът ми е бойлер, висок почти колкото мен и много тежък. Дори не съм си и представял друг начин за транспортиране. Едва последните години разбрах, че нормалните хора използват таксита или дори собствен транспорт. Сега имам достатъчно пари да си купя прилична кола, но просто не ме влече. Но това все пак е като с къпането – по-голямата част от живота си съм се къпал с кофа и канче и допреди няколко години ми убягваше концепцията за душ / вана (все още ми убягва, всъщност).
Но да се върна към позицията си на пешеходец. Преди 10 години в градския транспорт имаше много по-дълги возила и по-голяма тъпканица, а сега не ме подпират от всички страни и мога дори да чета книга. За сметка на това пътищата се претъпкаха с коли и от 2 години насам по моя път за работа се е появило едно задръстване, което трае от 10 до 40 минути всеки ден. Ти си различен от другите и с колата си помагаш на много хора, но прилагаш това върху всички останали шофьори. Мисля, че това не е коректно. Освен това, аритметиката ти няма как да е вярна.
@случайна: Да, ако всички пътуваха с автобуси, улиците щяха да са по-свободни, и въздухът мъничко по-чист. (Метрото е още по-добро.) Но разликата нямаше да е твърде голяма. Много хора имат коли, но не пътуват с тях, защото градският транспорт им върши по-добра работа. Много обаче пътуват с коли, защото с градски транспорт им е по-неизгодно, и като цена (въпреки че пътуват сами в кола), и като време. Един добре уреден градски транспорт сигурно би намалил много броя на вторите (дори ако не се създават проблеми на автомобилистите). И сигурно много от гратисчиите ще се засрамят, а много от редовните пътници ще порицават с по-чиста съвест нередовните.
Проблемът е, че градският ни транспорт не се очаква скоро да стане по-свестен. Напротив – с ограничаването на автомобилите ще стане по-претъпкан, а оттам и по-амортизиран, с по-нервни шофьори и с повече пътници, които не си дупчат билета, разчитайки, че контролата няма да успее да се провре в блъсканицата. И нередовните пътници само ще бъдат подкрепяни още повече, защото всеки ще разбира, че градският транспорт се ползва по принуда, а не защото ти предлага нещо срещу парите ти. Изграждането на велоалеите – също: чудесно пожелание, и дотук. Също трябват пари, които е къде по-гот да ги лапнат братчедските фирми срещу нищо.
И да, децата ми определено няма да са абсолютно свободни никъде. Само че на някои места ще са много по-свободни оттук. Например в страни, където народите дръпват килимчето на политиците си, ако станат твърде нагли. Където е непредставимо да те карат да плащаш парно, което не ползваш. Да ти създадат пречки за паркиране, вместо удобства. Да оставят градския транспорт да изглежда като нашия, че да те е страх да влезеш в него, и да трябва да ползваш кола. Да те сдружават насила със съкооператорите ти, за да се караш с тях, вместо да съдиш загубилия граници на алчността си монополист… Има ли смисъл да изброявам? И утешение ли е, че наглеците тук са много и самозабравили се, понеже добитъците наоколо им позволяват? Че не е луд който яде чуждия зелник?
@мартин: Уви, докато на наглярите им го казват двама души и половина от осем милиона, ползата е нула. Трябва от осемте милиона поне половината да престанат да са добитъци, и също да почнат да го казват. А това няма да стане. Затова хората казват “българите сме такива”, и това е истината. Уви.
@Жилов: Не е вярна? Опровергай я. 🙂
@Жилов: Не е вярна? Опровергай я.
http://www.core77.com/blog/object_culture/car_bus_bicycle_taking_up_space_in_the_same_place_8015.asp
Без коментар.
Аз предлагам вече да не му казваме на Григор, че не трябва да заминава, защото и аз някога може нещо такова да съм казал, че лесно е за него да замине. Нека замине човекът, но да обещае, че пак ще пише в тоя блог. 🙂 Достатъчно живя тука и писа, ако пише и от оттатък, ще е пак много интересно да четем. 🙂
@Michel: О, с доста коментар. (Намек вече дадох по-горе.)
Като начало, с коли ходят на работа най-вече хора, за които пътуването с градски транспорт би било много по-неудобно. Главно защото биха сменяли по две и три превозни средства, или пътуват допълнително през работния ден (и биха сменяли много повече превозни средства). Или пък които ще пренасят неща, които или няма как да се пренесат с градския транспорт (или не са по силите на всеки), или най-малкото биха заемали в него място за още един или повече хора. Така че автобусите трябва да са не един, а два или три, ако не и повече. Велосипедите са по-близо до истината, но доста от пътуващите с коли (а и с градски транспорт) просто няма как да се качат на колело, а и трудно ще возиш на колелото бойлер, няколко компютъра или енергично хлапе. Особено в дъждовно, студено или снежно време. (Возил съм на колелото си по над 100 кг доста често, допреди шест-седем години карах целогодишно, и имам отлична идея за какво става дума.)
И като продължение, не знам дали си забелязал, че снимката с колите е приближена и хваната така, че да изглеждат много, а тези с автобуса и велосипедите – отдалечени. Вземи и това предвид, като коригираш пресмятането. 🙂
Сума сумарум – опровергахме или потвърдихме?
Хехе (не съм толкова сериозен, колкото ме забавлява дискусията тук…), ами… ОК, нека аз кажа някои числа и сметки.
(А за приближаването и отдалечаването на снимката съм съгласен, но е факт, че самите снимки или изчисления не са fake, ок, нека вземем обикновен малък пример:)
1) 100 човека, нека ги поставим един до друг, като обикновени пешеходци, мястото, което ще заемат, ще е около 50 квадратни метра, ако на един квадратен метър се побират съвсем комфортно по двама души. Да речем, че тези хора вървят пеша, за тях ще достатъчно да имат 80-100 квадратни метра, при движението си. Значи, за 100 човека като пешеходци, имаме: 50 квадратни метра (неподвижни), и 100 кв. метра, когато се движат.
2) 100 човека се побират в един средно голям автобус или трамвай, прилично комфортно (е, някои ще стоят прави, а други ще седят). Един средно голям автобус или трамвай заемат може би около 40-50 квадратни метра. При движение, същото превозно средство ще заема малко повече място, заради безопасните дистанции. Да речем, 70-80 квадратни метра са достатъчни. Значи: 100 човека в автобус или трамвай: 50 кв. метра — неподвижен, до 80 метра — движещ се.
3) 100 човека на велосипеди, застанали неподвижно, ще заемат може би около 150 квадратни метра (по две колела на всеки 3 квадратни метра). Ако се движат всички едновременно, мястото ще е повече, заради безопасните дистанции. Да речем, 300 квадратни метра са ок. Значи, за 100 велосипедиста заемат около 150 кв. метра неподвижни, и максимум 300 при движение.
4) 100 човека в автомобили. Средно в автомобил се движат около 1.5 човека (1-2 души сутрин и вечер отиващи на работа, важи за 90% от автомобилите). Значи, леко ще променим сметката и ще приемем, че 65 автомобила са достатъчни за 100 човека, а не 100 човека в 100 автомобила. Един автомобил заема около 10 квадратни метра, спрял. Значи 65 x 10 = 650 квадратни метра, ако колите са неподвижни. При движение е необходимо пак да добавим малко дистанция отпред и отзад (е, отстрани, поне 1 метър)
(I hate Taccidental TAB -> ENTER! oufff)
4) 100 човека в автомобили. Средно в автомобил се движат около 1.5 човека (1-2 души сутрин и вечер отиващи на работа, важи за 90% от автомобилите). Значи, леко ще променим сметката и ще приемем, че 65 автомобила са достатъчни за 100 човека, а не 100 човека в 100 автомобила. Един автомобил заема около 10 квадратни метра, спрял. Значи 65 x 10 = 650 квадратни метра, ако колите са неподвижни. При движение е необходимо пак да добавим малко дистанция отпред и отзад, теоретично и отстрани, но оптимално, приемаме, като при велосипедите, че е необходимо поне удвоение на дистанцията. 650 x 2 = 1300 квадратни метра, за 65 движещите автомобила.
И така, какво получаваме? 100 пешеходеца — 50-100 кв. метра, 100 човека в автобус или трамвай — 50-80 кв. метра, 100 човека на колела — 150-300 кв. метра, 100 човека в автомобили — 650-1300 кв. метра.
Мисля, че сметките ясно показват, че автомобилите изобщо не са оптимален вариант. И именно затова в Лондон, Амстердам, и много други европейски градове, все повече хора се движат пеша, с колело и с градски транспорт. Изключвам хората, които ползват автомобилите за превоз на тежки товари, те са малцинство. А за децата… хаха. В Амстердам над 50% от родителите возят децата на училище и детска градина с велосипед. Над 50%! И то, забележи, често по две деца на едно колело, на едно! Та…
@Michel: Не оспорвам, че автомобилите отнемат повече място. Оспорвам обаче, че разликата е толкова голяма.
Като начало, средно големият автобус е почти точно 50 квадратни метра – но това е дреболия. По-значително е, че ти трябва повече от един автобус (колата предпочитат обикновено хора, които иначе ще сменят 2-3 превозни средства до работа; много малко хора пътуват с кола, ако имат удобен директен градски транспорт). Така че 80-те квадратни метра за автобуса стават 200.
Като продължение, трябва да се отчете разликата в скоростта на движение: по-бързите средства заемат мястото за по-малко време, освобождавайки го за други средства. При твърде сериозно задръстване автобусите са само 10-15% по-бавни от колите, а велосипедите са дори по-бързи. При нормално движение обаче средната скорост на автомобила е около 3 пъти над тази на автобуса (заради спирките) и на велосипеда (който не спира, но достига по-ниска максимална). Ако движението е като в средностатистически голям западен град, автомобилът е около 2 пъти по-бърз от автобуса – т.е. автобусите заемат ефективни 400 квадратни метра, а велосипедите 300-600. Разликата с автомобилите остава, но вече не е толкова голяма.
А за децата и Амстердам… не вярвам там родителите да си возят децата на колело и в дъждовно време, поне повечето. (А в София 50% от родителите не биха могли да превозят и себе си на колело. Да не говорим, че в София то е опасен транспорт: докато карах интензивно, поне по 4-5 пъти годишно единствено опитът и вниманието ми ме спасяваха да не ме помете някой пиян или надрусан.)
ОК, ясно е, че ако имаш нещо наум и дълбоко вярваш в него, ще успееш да извъртиш всички изчисления така, че да подкрепят тезата ти. В случая, въртиш и обръщаш числата така, че накрая да се получи, че автобус с 100 човека заема повече място от 65 коли със 100 човека, че е по-бавен, че колите са 3 пъти по-бързи, и че велосипедът не е алтернатива., Е, добре тогава… Върти си числата, както искаш. Аз моите си ги казах, ако трябва, и по-точни изчисления ще приложа, но явно това няма смисъл…
А, и между другото, да, холандците карат и когато вали. Не им пречи. И, да, возят децата си с колела, нищо не им пречи. Ако не вярваш, не мога да помогна…
Колкото до това, че в София е опасно с велосипед — да, опасно е. Заради 500’000 други човеци, които твърдо вярват, че колата е единственото възможно средство за придвижване в града, и са готови на всичко, за да продължава градът ни да се задушава от изгорелите газове, да няма място на тротоарите (“тротоарите са за паркиране”), да тънем в безумни задръствания, да няма място за хората, но колите, те са толкова важни… удобни… бързи… комфортни… бе без тях не може.
Нищо, че средната скорост на движение с автомобил в София, сутрин и вечер, е под 10-12 км в час, а средната скорост на движение с колело е 15-20 км в час, по същото време.
Нищо, че колелото не създава задръствания, че не заема място (почти), не гори бензин, не вдига никакъв шум, и прави тялото ти по-здраво.
Нищо, че в един автомобил, който тежи между 1000 и 2000 кг, и гори между 5 и 15 литра гориво на 100 километра, средно се возят само 1-2 човека, с общо тегло под 200 кг, а един велосипед тежи само 15 кг и превозва безопасно и бързо поне един човек. А велосипедът не гори и никакво гориво.
Нищо, че на един велопаркинг с площ 1000 кв метра биха се побрали поне 1000 колела, и само 100 коли. За какво ни е мяста, в София има толкова много свободно място, нека вкараме още коли в града… Те не пречат на никой…
Айде, че очевидно няма смисъл.
С една дума — мен колчетата не ми пречат. На малкото места, където ги има, те ще спрат (поне за малко) колите от паркиране на тротоарите, които са за хората, не за колите. Тротоарите са за хората. За хората, повтарям. А че няма място за колите ни — няма. Факт. Това не променя факта, че тротоарите са за хората…
Евала Michael 🙂 така е защото ние много силно копираме модели и сме стреснати от сериозността в ежедневието.
Давам един друг пример: когато идват архитекти от чужбина се изумяват от броя климатици накацали по прозорците и очевидната липса на всякакви слънцезащитни средства като капаци, характерни за слънчевите страни. Защо? Защото сме овце, каквото ни предлагат такова консумираме! Едно слънцезащитно устройство е в пъти по-евтино, не хаби ток, не се разваля и дори е красиво за фасадата. Същото е с колите, тези неща са дълбоко кодирани вече, ние сме идеалните консуматори 🙂
@Крис – не съм ходил из много европейски градове. Сигуроима места, където паркиранеро е много скъпо. Но специално във Франция имаше паркинги достатъчно, на не много високи цени, като навсякъде където бях, даже и в Монте Карло първият час беше безплатен.
Между другото, Григоре, струва ми се, че сметките ти не са много верни. Един съчленен автобус събира 150 човека ( с повече псуване и повече, но да говорим за нормално натоварване.) По дължина той заема място за 3 коли (максимум 15 човека) 150 души ще се натоварят минимум в 30 коли – по-голям разход на гориво отколкото 1 автобус. Ако има и метро, което обикаля целия град – още по икономично и ефективно.
Но съм съгласен, че вместо да реши проблемите с транспорта и паркирането, общината предпочита да рекетира хората.
Впрочем както и (гр)адския транспорт – в цяла България автобусите са с кондуктори, само тук има контрольори и хайки с полиция. Бас държа, че хайките излизат по-скъпо отколкото биха били кондукторските заплати, но явно някой има дивата идея, че от глоби и актове ще спечели повече.
Всъщност не ставаше дума за колите, Мишел.
Ставаше дума за това, че българите винаги търсим решението, което изнася на нас лично, но не и на другите – и после се чудим защо не го получаваме…
Pingback: uhaaa.com
И тук си личи как всеки мисли на принципа – на Вуте да му е зле… което ме кара да мисля, че подобрение – след някое друго поколение!
Не можете механично да пренасяте работещи решения от други градове, в хаоса тук.
Как ще поделите София на ценови кръгове, като изгоните досега живущите ли?
Как ще наложите велосипедите като София не е равнинен град като Амстердам?
Как ще ме принудите да стоя прав 2 часа в смръдлив, гнусен и претъпкан до задушаване автобус като имам кола?
Не проумявате ли, че трафика в София не страда от движещите се коли, а от паркирани и най-вече малоумно управление?!?!?!
Григоре не си напълно прав. Истината е че в много случаи отнема горе долу едно и също време пътуването с кола или с градски транспорт. Става въпрос за ако трябва да пътуваш по задръстените булеварди, като Цариградско, България и т.н. (където м/у-впрочем минава голяма част от трафика през деня). Ако не ми вярваш се опитай да засечеш за колко време ще стигнеш от Младост до Орлов Мост с кола и с градския транспорт. Даже ако ползваш трамвай по бул. България или по бул Борис ще пристигнеш много по-бързо от колкото ако се тъпчиш по задръстванията. Още повече че там трамваите (5-ца или 7-ца ) са си много редовни и не са препълнени. Да не говориме за метрото. Истината е че ако по Цариградско колите не се движат по бус-лентите и там ще пътуваш по-бързо с градския транспорт. А голата истина е че няма по-бърз транспорт от Маршрутките. Е естественно не за хора със слаби сърца, но пък се свиква. Аз лично ако трябва много да бързам, оставям колата и си хващам маршрутка. Освен това ме кефи да карат в насрещното.:)
Та, като оставиме настрана тези Софиянци на които наистина им трябва да пътуват с кола или пък трябва да сменят 3 транспорта, всички останали пътуват с кола щото българите като цяло сме си със селски манталитет. Да по удобно е да си креташ с 10-15 годишната тарайка купена и поддържана с много труд, лишения и т.н. но пък ако си сметнеш колко време и отделяш и колко разходи хвърляш по нея ще излезне, че за да си подхранваш и показваш селското его плащаш сумати пари. Един интересен пример който мога да дам е със фирмата където работя в момента, а и с фирмите където съм работил преди. Понеже компанията е от порядъка на 200-300 човека, много от моите колеги живеят в едни и същи квартали. Обаче какво се получава? Вместо да се комбинират и да пътуват заедно в една кола, всеки си се бута в задръстванията поотделно и после псува колко кофти е движението в София. Ми … No Comment. И понеже това явление се наблюдава във всички по-големи фирми за които се сещам в момента (около 5-6 с персонал над 50-служители) смея да твърдя че и при останалите компании положението е същото.
Изводът другарки и другари е, че докато не надживееме селяниата (без значение кой от къде е), задръстванията в София нямя да се оправят. А още по генералния извод е че докато не пуснат метро по цяла София, положението няма да се оправи 🙂
П.С. За тези които са готови веднага да ме напсуват мога само да им кажа че типичното поведение на селянина е да тръгва сляпо да се бие без да се замисля.
@Морфиус: Трафикът в София страда И от движещите се коли, освен от паркираните. По много основни булеварди няма да видиш паркирана кола, но въпреки това са жестоко задръстени в час пик (напоследък – почти половината денонощие).
Истината има много елементи:
– ако градският транспорт беше по-удобен и по-читав, много хора нямаше да ползват коли
– ако някои ключови улици и кръстовища се разширят (ще е скъпо, но задръстванията са по-скъпи), трафикът много ще се облекчи
– ако се построят достатъчно паркинги където може (дори няма да е скъпо, просто някои хора трябва да преглътнат, че няма да гушнат пачката), проблемът с паркирането ще изчезне
– ако хората се организират да пътуват заедно в една кола, броят на колите по улиците ще спадне поне 2 пъти
– ако се направят читави велоалеи, повече хора ще ползват велосипеди (и колите ще са по-малко, и автобусите по-малко претъпкани, поне извън зимата)
Сигурно не съм се сетил за още няколко пъти по толкова. Въпросът обаче не е в това. А в неспособността ни да потърсим решение, което урежда и двете страни. Всеки настоява да стане изгодното само за него, а другите вълци ги яли. Резултат: всичките нас вълци ни ядат…
@Безименния: Писал съм за времената на пътуване по-горе. В задръстване разликата в скоростта между кола и автобус е минимална, а велосипедът е дори по-бърз. Извън задръстване обаче (което е желаното положение), колата е повече от 2 пъти по-бърза, а повечето хора си имат работа, и бързат. (Маршрутките не ми се коментират – не мисля, че тяхното престъпно каране може да е начин за нещо, освен за пълнене на гушите на собствениците им, и за предизвикване на катастрофи.)
Пътуването с кола има и още едно огромно предимство: по-евтино е. Преди 2 години офисът ми беше сравнително далече от дома. Имах удобен пряк транспорт (трамвай), но въпреки това ходех на работа с кола (е, и защото ми трябва и да обикалям клиенти). Смятал съм неведнъж – освен 2 пъти по-бързо (въпреки че минавах през центъра) ми излизаше и значително по-евтино. Дори като взема предвид всички разходи, от ремонти до амортизацията на колата. А повечето софиянци сменят поне по 2 превозни средства до работата си – плащат 2 пъти повече. Да си правиш сметката на разходите според мен не е селяния.
За комбинирането в колите си напълно прав, особено ако колегите идват и си тръгват по едно и също време. (В по-големи фирми, където аз съм работил, хората доста често се комбинираха – или до тях, или поне до удобен транспорт.) А още по-добре ще е, ако се комбинират така и съседи – много ще работят недалече един от друг, точно както много колеги живеят недалече един от друг. Най-сетне, нищо не пречи ако примерно тръгваш от “Люлин” или “Младост” към центъра, или обратно, да минеш през автобусната спирка в тази посока, и да кажеш на хората: “Към кооперативния пазар съм – ако някой е натам или по пътя, левче за пътуване с кола вместо с претъпкания автобус”. С доста голяма вероятност ще напълниш колата (и ще си на печалба). А когато това стане известно и се поналожи, много бързо ще почнат да го правят много хора. В тази насока си струва да се действува.
За пускането на метрото обаче съм отчасти скептичен. Едно, че е много скъпо мероприятие (много по-скъпо, отколкото примерно да се изградят в центъра под дворове на училища, под улици и над реки паркинги с петдесетина хиляди места) – няма как да стане бързо. И второ, че и да стане, ако тъпканицата е ужасна, а комфортът нулев, хората пак ще си ползват колите – ще можеш ли да ги обвиниш за това?
Изобщо, за да си зарежат хората колите в полза на градския транспорт, той трябва да е поне малко свестен като качество и поносим като цени. Някакви усилия към качеството се полагат, да сме честни – но трябва още. А докато пътуването с кола за 2 души им излиза по-евтино от типичните 2х2 билета в едната посока, има само да си пожелаваме. Нещата могат да се решават по кожодерския фирмено-братчедски начин, чрез скъпи такси за колите. Правилният начин обаче е да се стопанисва градския транспорт ефективно и без корупция – тогава цените му ще станат реални, а и качеството нищо чудно да се подобри още.
В крайна сметка: докато на автомобилистите не им пука за пешеходците и обратното, ще врим в българския казан. Можем да излезем от него само като се борим да удовлетворим проблемите на другия наравно с нашите.
@Григор както знаеме в момента през деня в София почти несъществува термин “извън задръствания”. А колкото и както и да смяташ с кола излиза по-скъпо. Или поне в общия сличай ще излезне по-скъпо. Като оставиме настрана първоначалната инвестиция за покупка на кола и там данъци и застраховки, ако колата ти не е напълно нова то ти нямаш гаранция, което значи че имаш амортизаций. Като сложиме и едно 10:100 градско … а и допълнителните проблеми относно паркиране и т.н. … под 100 лв ако ли не и повече на месец няма да разходът няма да падне. При това ако караш нормална кола (в смисъл с по нормални цени на части, Опел или VW или Фиат и т.н.). Освен това си сметни времето което ще похарчиш докато закараш колата на ремонт и после си я вземеш, а да не говориме за качеството на повечето майстори на коли. Но това е отделна тема.
Абе глобално погледнато невиждам по какъв начин можеш да сметнеш че пътуването с кола е по-евтино от градския транспорт. (в общият случай). Дори и да ти трябват по 3 автобуса на ден за да се добуташ до работа, можеш да си вземеш карта за градският транспорт.
Единственият довот в ущърб на градския транспорт (с който съм съгласен, че не е много малък) е това че автобусите са мизерни, обикновенно претъпкани, и като цяло качеството е зле. Но пък в момента малко или много автопарка на СКГТ се подменя и обновява. А и не съм съгласен че трамваите по най-натоварените булеварди са толкова претъпкани. даже някой от трамваите са нови и са доста хубави.
Иначе като цяло съм съгласен с твоите обявинения за СКГТ обаче съгласи се с мене … те няма да се решат в скоро време. Затова си мисля че метрото ще стане по-бързо и затова много се надявам на него.
И последно от мен. Аз всъшност съм студент по психология. Реших да пиша по този форум заради едно проучване относно манталитета на хората, чесането на езиците и пр. В общи линии се мъча да докажа 2 тези. Първата е че колкото повече се говори по един проблем толкова по малко се прави за да може той да се реши, в смисъл изразяването на безсилие под формата на говорене. И другата подтеза е, че когато на човек му е изгодно, той може да извади от 12 кладенеца по една чашка вода за да поддържа своята теза дори очевадно да не е прав.
Григоре, не си ме разбрал явно.
Това което споменах за трафика и задръстванията са доказани факти, хората са броили автомобилите по кръстовищата.
И извода е ясен, на София не и пречат движещите се, а паркираните или спрени по улиците ППС.
Сега да добавим калпаво или направо престъпно управление и резултата е очеваден.
За това вместо да се псуваме кой с кола кой с мотор/велосипед, в (гр)адския транспорт или пеша, да вземем да помислим как да накараме управата да построи паркинги и да разкара безумната синя зона, паркираните или спрели където не им е мястото и да възстанови направените малоумно еднопосочни улици за да паркират по тях.
След толкова увлекателни логистично социални разсъждения – мини да видиш колко е натоварен паркинга пред “Лиляна Димитрова”. По възможност днес. Към 22 часа. Ако може.
Абе не може в целия свят преминаването през центъра да се плаща само в БГ да се правим на “гъзари”. Че и да паркираме.
Хвани една детска количка и обиколи тия улички, пък после напиши пак едно разказче къф е кеф.
@Безименния: Щом искаш, нека си говорим с конкретни числа.
В средна категория час пик стигам от офиса ми (Оборище) до Младост (“Денница”) за 15 минути с кола и за между 25 и 30 с автобус. От офиса ми до Дружба-2 времената са точно същите (ако не броя чакането при прекачването от трамвая на тролея). Засичал съм по часовник поне по 20 пъти всеки от вариантите. При пътуване само през центъра разликата във времето е по-малка, но пак я има.
Типичният софиянец работи на средно 7 км (по улиците) от дома си. С лека кола, при разход 10/100, това са 0.7 литра гориво, или грубо 1.4 лв. С амортизацията на колата и ремонтите се удвоява – 2.8 лв. Ако в колата се возят двама, прави по 1.4 лв. на човек. С градски транспорт, при смяна на средно 2 превозни средства, това прави 2 х 1 лв. билета, общо 2 лв. на човек. (Между другото, аз карам голяма кола – Пежо 405 – и дори и в най-тежките часове пик не стигам 10/100.)
И да, много трамваи (а и немалко автобуси) наистина са нови и хубави. Лошото е, че в час пик, когато за колите е трудно, са ужасяващо претъпкани. Наистина, доста по-свободни са извън час пик – но тогава и колите са по-бързи и дават по-нисък разход. Трудно се преценява качество срещу цена на пътуването, но имах предвид, че нещата са хем нееднозначни, хем свързани.
За метрото – уви, май няма да стане много скоро: много пари и много работа е. (И още повече ме е страх, че и СКГТ може пък да отнеме още повече, за да се оправи.)
И най-сетне, това не е форум, а личният ми блог. 🙂
@Морфиус: Назови 10-те най-натоварени и задръстени булеварда в София. След това отиди да видиш на колко от тях ще намериш паркирани коли, които да стесняват капацитета им. Много се съмнявам да намериш на повече от 2-3… Иначе да, един добър начин да решим проблемите на пешеходците е да решим проблемите на автомобилистите. А един добър начин да създадем повече ядове на пешеходците (например откъм претъпканост на градския транспорт) е да създадем повече ядове на автомобилистите.
@Велик: Ще пробвам. Но не обещавам.
@Пътник: Още веднъж ще повторя – идеята на записа не беше дали автомобилистите са прави, или пешеходците. А че българинът много обича да гледа само своя интерес, без да се интересува от интереса на другите. Което рефлектира в понятието “български казан”, и в това как изглежда животът ни.
Здрасти Гриша,
Рабирам, че казаното от мен, ще е почти извън темата. За което се извинява предварително.
За/В щатите има сайтове за “car pool”. Регистрираш се в тях и обявяваш в кой дни пътуваш, от къде до къде, в колко часа и си с кола или без кола. Системата периодично проверява по зададени от теб критерий има ли друг пътник с който е удобно да пътувате в една кола и ви свързва.
Въпроса ми е има ли такъв сайт за България и ако не, кой ще го направи?
Не бих се учудил ако може да се кандидатства пред евро-фондовете с тази идея.
Гиша, заминавай! Ще ми олекне най-сетне! Представа си нямаш колко се радвам, че не си спрял да облисляш този вариант… И ти, и децата ти заслужавате по-добър живот и повече шансове.
Pingback: Приказките на лунния прах » Хората, автомобилите и кирките….
@Приказките на лунния прах: Ето този запис го препоръчвам за четене. Полезен е за разбиране на ситуацията.
Нула осъзнаване, че някой шофьор се чуди как да направи града по-приятен за пешеходците. Нула разбиране, че и шофьорите трябва да паркират някъде, нула идея. Вместо това – подкрепа за идеята паркиралите коли да се дупчат с кирки…
Това е, което имам предвид под “българинът мисли единствено за себе си”. Бих добавил – и се мъчи да се оправдае с другите. 🙁
Човекът прекалено емоционално се е изразил, но не казва всички паркирали коли да се дупчат с кирки.
Той протестира срещу точно определени екземпляри
@Григор, Вапцаров – стеснен с по едно платно от паркирали… Раковска – хаоса там е очеваден, Патриарха – еднопосочен за да има синя зона + това стеснен от другата страна от паркирали или престояващи… България в горната и част – маса бизнес сгради, 0 паркинги и е една веселба – паркират в средата и стърчат в лявата лента… да продължавам ли да изреждам? А да почна със сините зони?
И понеже пропускаш един факт – ако улиците и тротоарите не бяха паркинги, част от трафика щеше да излезе от големите булеварди в малките улички – които сега са непроходими.
Та? 🙂
@Лунен прах, вместо да беснееш и да мислиш как на Вуте да му е зле… помисли дали задачката няма решение което да удовлетворява всички условия!
@Митко, тази идея вече набира сили и у нас, потърси с Гугъл сайта.
@Пътник, плаща се за стока или услуга – не за кражби… помисли пак!
@Морфиус: Вапцаров и Патриарха – тясното им място са светофарите, не паркиралите по дългите части коли. Особено добре това се вижда на Патриарха – около светофарите на достатъчна дистанция няма паркирали коли, чакащите светофара заемат цялата ширина на булеварда, и въпреки това пропускателността се ограничава точно от светофара. Сливница и още няколко други булеварда – същото. По останалите над 90% големи няма нито една паркирала кола, вкл. по най-натоварените (Цариградско шосе, България по почти цялата й дължина, Тодор Александров, Европа, Симеоновско шосе, Константин Величков, Овча купел… Раковска е една от малкото, при които този проблем реално го има – но те са все неголеми улички в центъра, и всичките да ги оправят, няма да се усети.
Тротоарите не бива да бъдат паркинги. (Освен тези, на които има достатъчно място и за коли, и за пешеходци – но това значи поне 4 метра ширина, такива са малко.) И доста малко от реално задръстващия трафик щеше да излезе в малките улички: повечето хора ползват колата не за кратките, а за дългите разстояния. А ако ще стигам от Люлин до Младост по малките улички, по-добре ще са не само метрото и автобусите, а май даже пеша да ходя… 🙂
@Божо: Не, не протестира срещу точно определени екземпляри. Протестира срещу това, че някой се реди заедно с него за каквото той мисли, че му е бащиния, и на други не се полага. Аналогът му е автомобилистът, който си мисли, че тротоарът е само и единствено за него, че ще пречи на пешеходците както си ще, и ако някой има нещо против, ще върти бухалката… Затова го дадох за пример.
Стигнахме до технологичен спор, а хората са го доказали, след малоумното управление следващата най-голяма пречка за движението в София са престояващите и паркиралите.
А наличието им всъщност е следствие пак на малоумното, както и на светофарните тапи…
Инак на Патриарха точно около светофарите си ги има паркиралите… и пречат на тролеите да излизат от спирките като минават светофарите – за това спират по спирките на 2 линия, та съвсем омазват трафика.
Вапцаров се затапва на 2 места, едното е от малоумния светофар на Семинарията, другото е точно около паркиралите в дългата част – когато започнат да се събират лентите.
Но тия примери и изобщо проблема паркиране/престой сам по себе си решение няма… трябва да се реши друг проблем – малоумното управление.
@Григор – вече ти поднесох извиненията си в блога си. Реакцията ми беше предизвикана от други автомобилисти, но и на теб надали ти се е случвало скоро да вдигаш бебешка количка на ръце, за да може да се провреш през паркирана на 30 см от входната врата трошка. При това нееднократно през последните дни.
@Морфиус – всъщност решението са го написали по горе. Да се съобразяваме с околните, градския транспорт, натиск над съответните власти за повече паркинги, вместо гаражни магазини, да бъдат просто гаражи и т.н. Включително и да спазваме закони и правилници. А ако щеш може да избереш и моето решение : не ми трябва належащо кола – просто продадох тази която имах и не купувам нова. Ползвам обществения транспорт, когато ми се налага.
Не се съмнявам, че повтарям известни на всички ни възможности.
@Морфиус: Решаването на проблема с малоумното управление изисква съвместни действия на управляваните, а това в България е вероятно колкото ледников период в Нигерия. Освен ако не почнем всички ние, които го разбираме, да учим хората, че или действат съвместно, или живеят гадно и в мизерия.
@moondust: Безспорно е гадно да се провираш из задръстени от коли тротоари. Проблемът тук обаче е, че такава реакция, дори ако е напълно оправдана, води до конфронтация, а не до съвместно действие. (Автомобилистите също се сблъскват с подобни проблеми от страна на пешеходците – често ще видиш напълно безсмислени саморъчни заграждения където би имало предостатъчно място и за кола, и за спокойно разминаване на две бебешки колички. Това обаче според мен не ги оправдава да не оставят място за пешеходците по тротоарите.)
Истината е, че живеем в едно и също общество. Каквото е истински изгодно за едните, в крайна сметка винаги ще е изгодно и за другите. А каквото е вредно за едните, в крайна сметка задължително ще е вредно и за другите. От една и съща страна на барикадата сме, крайно време е да го осъзнаем. И че от другата страна на барикадата е разгащеното и корумпирано управление, което пък е такова, защото го търпим. Ние. Същите.
Нека си помагаме заедно, за да го вкараме в пътя. Тогава ще проимаме, макар и не бързо и лесно, и още паркинги, и гаражи, и спазване на законите и правилниците, и изобщо свестен и нормален живот.
@Лунен прах, не мога да ги продам… трябват си ми 15 км пътувам до работа, пътувам понякога до провинцията, а и по ред причини повече от час в рейс не мога да изтърпя… БДЖ не искам да ги споменавам – за умрелите добро или нищо.
От както карам обаче, не си спомням да съм спирал/паркирал така, че да преча на движението или на пешеходците.
@Григор, управляващите ни работят на принципа – разделяй и владей… докато ти или аз учим един по един околните на обедниние, те скарват десетки хиляди.
Трябва друг метод… но какъв, това е въпроса?
@Морфиус: Истината е по-силна от манипулацията. Научаваме ли околните на обединение така, че да разбират кога ги разделят, за да ги владеят, няма да бъдат лесно отучени. А когато ги учим и те на свой ред да учат околните, имаме добри шансове – тези, които разделят хората, няма как да ги учат да разделят и те околните. Или поне е много по-трудно… Истината е на наша страна.
@Анна: Искам да науча хората тук да бъдат хора, и все още не съм се предал. Поуморен съм – но все още не победен.