XO-2

Ако не сте компютърни маниаци – става дума за втората, очаквана версия на OLPC. (А това пък е инициативата “One Laptop Per Child” – евтини, достъпни лаптопи за по-бедните деца.)

Днес видях новина за него, и като я прочетох, подскочих. Ето кратичко резюме:

Следващата версия на OLPC, XO-2, се очаква да бъде open-source hardware (хардуер с отворени спецификации), базирана на обратната връзка около XO-1. Ръководителят на проекта, Джон Негропонте, казва: “XO-1 беше проектиран така, все едно сме Apple
(намек за любовта на “ябълката” към затворените неща). XO-2 ще бъде проектиран, все едно сме Google – ние искаме хората да могат да го копират. Ще се погрижим съставните му части да бъдат достъпни. Ще използваме точно обратния подход на този с XO-1.”

XO-2 се очаква да бъде устройство на стойност около 75 долара, притежаващо два екрана. Можете или да го държите като книжка и да го използвате като четец за е-книги, или да го завъртите така, че единият екран да застане като клавиатура, и да пишете по нея. “Първото ни поколение беше лаптоп, който може да се използва като книга; второто ще е книга, която може да се използва като лаптоп”, казва Негропонте.

Не зная колко добре ще бъде реализирана идеята, но на мен лично ми звучи по-свежарски дори от iPhone и iPod. Двоен екран, от който единият може да служи за клавиатура – гениално просто и хитро е. Но истински гениалното е изцяло отворената спецификация, свободна за създаване на варианти.

Какво му е чак толковато ли? Дребните, но пъргави риби в морето на хардуерните производители моментално ще използват възможността. На прима виста ми хрумва идеята за вариант, в който при пълно разтваряне двата екрана образуват един по-голям. На тях сигурно ще им хрумнат хиляди други, още по-свежи. Така че се очаква бърза и плодотворна еволюция на варианти, удобства и мощност при ниски цени – нещо като бума и богатството на варианти, които дойдоха с появата на първите микрокомпютри около 1980. Би могло да се стигне дори до положение, в което този тип машинка ще се превърне в мода от типа на iPhone, или негов успешен конкурент (хич не е трудно да вмъкнеш в този отворен хардуер и елементарен GSM, и да го направиш свърбогат като възможности чрез софтуер).

Почти единственият вариант това да не стане е ако големите производители на хардуер се съюзят тайно срещу него с големите производители на софтуер и големите разпространители. Но подкрепата му за използване в бедни държави може да преодолее една начална тотална изолация, а после по-хитрите дребни фирми могат да си направят разпространителски вериги в съответните държави. Аз примерно бих се хванал, ако никой друг в България не иска, и ако има вариант, който да не е здраво оплескан. Все ще успея да търколя на нея българизиран Линукс, а останалото е въпрос на мерак.

Както и да е. Нека да видим какво ще стане. Засега желая на проекта успех. 🙂

12 Responses to 'XO-2'

  1. Acnapyx Says:

    На теория звучи добре, но ако се превърне в мода, моментално ще последва съдбата на Smart автомобилите, които бяха замислени като евтина младежка кола, а се превърнаха в начин за демонстрация на cool-ness, което моментално им вдигна цената. Същото впрочем се случи и с колите Mini – някога евтини, сега фьешън. Така че не му пожелавам да стане модна играчка, защото автоматично ще спре да бъде достъпен за по-бедните.

    Другото, което ме притеснява, е че поне първата версия (OLPC) беше създадена с притесненията да не навлезе на западния пазар и да намали продажбите на стандартните лаптопи. Поради това се обмисляха способи да се гарантира разпространението му единствено в най-бедните страни. Надявам се отворената спецификация да промени това, още повече че след EEE PC много неща отдавна не са същите. Но пък ме безпокоят адските съкращения, които са предприели, включително спирането на разработката на OSS софтуерната платформа Sugar. Без отворена софтуерна платформа накъде?

    Това не го говоря, за да убивам нечий оптимизъм. Лично аз също се интересувам от проекта и бих бил сред първите, които биха си взели такова нещо.

  2. Atanas Boev Says:

    Аз имам едно служебно XO, със шугър, и е много свежарско. Най-малкото защото е различно от стандартния подход към GUI. Истина, истина ви казвам, stacking window manager-ите ще изчезнат до 10 години. Може би, 20 – хората са упорити животни 🙂
    Сега сериозно, проблема със sugar дойде от там, че XO е прадназначен за развиващите се страни. Даже почти не може да се купи в развитите такива. Китай явно е развиваща се, защото там може. България явно е развита, защото трябва да ги внася от Китай, и то на черно, както ембарговите компютри от Америка преди:)
    Африканците, като българи на опашка за банани, взеха да подозират заговор. “А вие защо на истински Windows, а на нас някакъв шугър? И ние сме хора, имаме право на истинска, затворена, тромава система без вградени развойни средства”. Майтап няма, XO си има gcc, интерактивен python и тръгва за 15тина секунди, идеален за деца. Но как да знаят развиващите се страни предимствата на FOSS, без да са опитали първо дебелия край? Това, което изглежда подразбиращо се на Негропонте в MIT, хич не е поразбиращо се в Африка.
    Та, никой не искаше шугър. Обидиха се даже. И затова Негропонте спря проекта. Но това съвсем не значи че проекта е умрял. FOSS както и старшината, не умира. Като направят XO-2, кеф ти слагай му убунту, кеф ти слагай му моблин, кеф ти – друг блин. Аз лично не вярвам, че ще е 75 гущера, това предполага цена по 25 на екран, за което има време. Но предполагам много нетбуци по 199 долара, с 2 екрана, с ARM (!!), и с много и най-различни осове, хакнато отгоре му Маемо, хакнато отгоге му S60… андроид…

  3. Калин Says:

    Ние водим ли се достатъчно бедни, за да пуснат и при нас?

    Щото аз КОПНЕЯ… :ДДД

  4. wakeop Says:

    Аз също бих се захванала да работя по / помагам с нещичко за такъв проект.
    Блазни ме идеята да се ползва като устройство за четене на електронни книги.
    Увличам се по е-Инк устройства, но те са скъпи… ще ми се бюджетно решение, което ще е достъпно за повече хора, за деца. Да може да се ползва и в училище. Тогава и издателите на книги ще се пречупят и ще започнат да мислят и за електронния вариант.

    А от безплатното и евтиното се печели добре, не знам защо се плашат толкова производителите да не би случайно да паднат цените.

    А нетбуците по 200$ (или по-малко) ги чакам с нетърпение да дойдат и насам… дори мога да поработвам по малко на такова чудо, докато пътувам. Оказа се, че имам онлайн варианти на повечето софтуер, с който работя често… орязани са, но вършат работа. Само нет да има 🙂

  5. Григор Says:

    @Аспарух: Абе те и нетбуците бяха скъпарска мода, докато не излезе масов (Еее), и не демонстрира колко широк пазарен сегмент е бил прозяпван от лакомия. Така че нищо чудно тоя път да се усетят по-бързо… Иначе, моята представа за джаджа на бъдещето е хибрид между телефон и нетбук, но още го няма нужния хардуер.

    @Atanas Boev: Бая парички отидоха за това африканците да заподозрат измама, и да си поискат затворената система. Справка: случаят с държавната администрация в Нигерия…

    @Калин: Принципно не, но братята китайци ще се смилят и ще ни го внесат, нямай грижа 🙂

    @wakeop: Засега не знам с какво може да се помага на проекта. Може би като излязат моделите, вече ще може да се говори по-конкретно. Но ако човек иска да помага, винаги ще се намери с какво 🙂

  6. Atanas Boev Says:

    Григоре, хардуера го има, няма го софтуера 🙂

  7. go_fire Says:

    Аз не харесвах първия OLPC, чисто технически и идейно. Той много приличаше на проклетата идея за нулевия растеж. Централизирано производство и последваща продажба на бедните. Точно так не се бори “технолочина и социална пропаст”.

    Във втория виждам лъч светлина. Това е втората голяма победа за free hardware, след Open Moko. И двете не са напълно свободни по:

    http://hades.erihon.com/OpenFest-2008/Free%20Hardware/

    Но са малките, огромни крачки, които ни дават надеждата, че може да се повтори революцията ГНУ/Линукс.

  8. Григор Says:

    @Atans Boev: Има го?! Смаян съм. Откъде мога да си намеря примерно телефонче с 1 терабайт харддиск?… Добре, де, не съм претенциозен, и 500 гига ще ми стигнат за начало. А, и 22-инчовият екран (за предпочитане холопрожекция) е задължителен. (Добре, де, и на 17 ще се съглася, като начало – но в този случай не съм съгласен да нося токмак като сегашния си телефон, искам нещо, дето да е на ключодържател.)

  9. Спас Колев Says:

    Мисля, че вече имаше някаква българска група, работеща по този проект – http://olpc-bg.org/.

    Иначе и аз очаквам с любопитство търговската реакция. XO-1 докара Eee PC (Intel участваше и в двата проекта, преди да се отметне от OLPC), XO-2 изглежда още по-интересно. Особеното в случая е, че, поне на пръв поглед, съществени технологични нововъведения с голям търговски ефект са стимулирани от една благотворителна инициатива.

    За разпространението в Европа: Преди Нова година имаше кампания за продажби чрез Amazon (плащаш два – към 200 долара, ако не греша – един за теб, един дарение). Целият проект е преди всичко благотворителен, но не виждам защо такава схема да не работи постоянно.

  10. yoalbo Says:

    И аз да кажа нещичко, макар че много не разбирам. Запознах се с този проект (OLPC) преди около половин година във връзка с една дипломна работа на студент по информатика. Опитах се да свържа темата в разработката, но ми стана ясно, че както студентите, така и преподавателите нищо не бяха чували за това, при положение, че в списъка с предложената литература присъстваха най-съвременни издания (от 1986), все на родни светила – професори…

  11. Григор Says:

    @Спас Колев: Преводачи? Супер.

    Точно търговската реакция ми е интересна и на мен. Благотворителната инициатива в случая се явява в ролята на пазарен конкурент, който “счупва” негласната уговорка дадена стока / услуга да се предлага прескъпо, и принуждава негласния картел към пазарно поведение. Или пък отваря очите на някой от картела, че от лакомия е изпуснал огромна пазарна ниша… Нискоценовите нетбукове вече са отворени като пазарна ниша; не ми се вярва XO-2 да отвори нова в оригиналния си вид, но ако е отворен хардуер, може да има бум на деривативи, и някой от тях да отвори нова ниша.

    А за проекта “плати два, единият за дарение” – хареса ми много. Ако машинките са добри, сигурно бързо ще стане популярен. А ако стане популярен, нищо чудно да се намери и кой да ги внесе и разпространява пряко (може би не оригиналните, ако политиката им за бедните е твърде строга, но някой добър дериватив…)

  12. пер Says:

    Лоши новини
    :
    Сбогом! До по-добри времена
    Ръководството на нициативата One Laptop Per Child се раздели с 50% от служителите си поради финансови затруднения
    http://www.capital.bg/show.php?storyid=670640

Leave a Reply