KDE 4.2

За мен войната за популярност между KDE и GNOME е пълна безсмислица. Още не съм видял човек, за който единият да не е много по-удобен от другия. Нито пък човек, за който да ми е било лесно да предскажа кой от двата големи десктопа за Linux ще му е по-удобен. Просто различните хора си имат своите предпочитания и удобства. Който каквото.

За мен лично KDE е далеч по-удобен и производителен. И когато още преди две години се заобсъжда радикалната концепция за десктоп, базира на концепцията Plasma, просто не можех да я разбера. Програмите щели да могат да пишат направо по десктопа – какво от това? Самата идея на прозоречните среди не е ли точно обратната? И най-вече, къде е ползата от тази идея?

Реших все пак да не подхождам към KDE 4.0 с предубеждение, но то се оказа истинска катастрофа. Беше адски неудобно и непроизводително (поне в моите ръце – но когато аз работя, те са от значение), и просто гъмжеше от бъгове. Зарязах го без колебание. Когато после излезе KDE 4.1, отново направих опит, и отново се отказах. Особена разлика в производителността и удобството нямаше, а в бъговете нямаше и минимална.

Междувременно такива запалени поддръжници на KDE като Линус Торвалдс се бяха отказали заради версия 4, и бяха минали на GNOME. Аз не се отказах – KDE 3.5.9 ми вършеше просто разкошна работа. Но при новината за KDE 4.2 ентусиазмът ми беше доста предпазлив. Да си кажа честно, едва стигна да го пробвам. Но този път впечатлението е доста различно. Като производителност и удобство настъпва петите на 3.5.9 (а в много отношения и го надминава), и стабилността му е напълно достатъчна за сериозна работа.

Ето и повече подробности:

4.2 се появи в experimental секцията на Дебиан буквално на следващия ден след излизането си. Отначало се поколебах – дали да не изчакам 4.2.1? Напоследък съм зле с времето, изстисквам всяка секунда компютърно време докрай, нямам време за бъгове. Но после реших – моите бъграпорти са моят принос към този софтуер. Пиеш ли, имай достойнството да плащаш.

Разглезен от aptitude, се опитах да го поставя с едно избиране на кореновия метапакет kde4 – провал! Взаимните зависимости и изключвания между версиите 3 и 4 (и различните секции) направо побъркаха горката програмка. Предложи ми над 40 000 различни варианта за решаване на противоречията. Приличаха си само по едно – че не само нямаше да инсталират 4.2, но щяха да счупят здравата и 3.5.9.

Изругах наум и се заех да закачам и откачам пакети на ръка. Следващият половин час беше доста занимателен, но в един момент имах желания списък за инсталиране. А петнайсет минути по-късно – и готова система. Рестартирах графичната среда… и KDE 4.2 тръгна!

Без майтап. Очаквах първите няколко пъти да забива и да ме плюе в команден ред, но не би. На няколко пъти екранът изглеждаше ужасно за по няколко секунди, и минаха поне 5 минути, докато покаже логин прозореца. Когато го показа обаче, изненадата беше много приятна – излъчваше оня свежарски дъх на естетика, който до този момент смятах за запазена мярка на продуктите на Apple.

След логването също мина куп време, докато системата тръгне. Няколко от основните програмки гръмнаха по два-три пъти при зареждането, но 4.2 изглежда дяволски жизнена система – не само че упорито ги престартираше отново, но всеки път изглеждаха различно и като че ли пробваха различни трикове. В крайна сметка разполагах с нещо, което реагираше на цъкане с мишката както следва.

Нещо повече. Темата Oxygen е дяволски красива. Като цяло оставя впечатление за някакъв хибрид между Vista, MacOSX и други, невиждани неща. Няма обаче нищо общо с нестройността на Вистата (трябва човек да види 4.2 или OS X, за да осъзнае, че тя е нестройна). Направо е… вълшебство. Красота. Хич не съм естет, но ме накара направо да се усмихна от удоволствие. Простете ми детинската радост, но е приятно да работи човек на толкова красиво нещо.

Поровичках малко наоколо, и открих куп други приятни изненади. В 4.0 беше невъзможно да сложиш икона или папка на екрана – не знам гениално или тъпо, ама определено неудобно. В 4.1 можеше да лепнеш върху него т.нар. Desktop Folder – прозрачна папка с десктопа, и да си я направиш да ти заема целия екран, ако искаш. (Всъщност, можеше да лепнеш няколко такива папки, всяка за различни цели – но това е друга приказка.) В 4.2 вече можеш да превключваш направо десктопа в режим Desktop Folder, и става много красиво и изискано. Друга готина изненада беше превключването между кирилица и латиница – като човек, свикнал да го прави с Alt+Shift, ми се налагаше да пиша из конфигурационни файлове. Сега можеш да си избереш тази комбинация (и куп други, невъзможни преди) направо от екрана за настройки. Да не говорим, че вече клавишните комбинации работят не само ако в момента си на съответния език – преди, минеш ли на кирилица, Ctrl-C и прочее преставаха да работят. Сега всичко е наред.

Красотите не свършват дотук. Силата на KDE, безбройните му настройки, бяха масово зачезнали в 4.0 и 4.1, но повечето вече пак са тук. Новото програмно меню изглежда красиво (а на който не му харесва, се поддържа и старото). Стандартните плазмоидчета все още са малко, но са истинско удоволствие, а и сигурно ще стават все повече. Не-KDE програмите не забелязах да са особено по-бързи, но при тези, които са част от KDE, разликата в екранната скорост е осезателна. Много са в значително по-нови версии от тези в 3.5.9, и имат разни хитри възможности… Да спирам дотук, иначе списъкът лесно ще стане километричен.

Ако трябва да сме честни, нещата не са напълно изчистени от бъгове. След първото стартиране почти всичко се чупеше. След второто повечето неща се оправиха, а след третото – още доста, все от само себе си. Но някои проблеми си останаха. Firefox / Iceweasel, кой знае защо, забива при опит за затваряне на прозореца. Ако се опитам да включа композитните ефекти (KWin си ги има вградени, не използва Compiz), средата правилно открива, че в ядрото ми няма адекватни драйвери за моята графична платка, и изключва ефектите обратно, но с това омазва пойнтера на мишката (докато не рефрешнеш изгледа). Въпреки това, останалите проблеми реално не ми пречат да работя, и сигурно бързо ще бъдат отстранени.

А хубавите неща са много и полезни. Така че официално минавам на KDE 4, и обявявам, че то е годно и приятно за работа. Може би ще изчакам още един-два бъгфикса, преди да почна да го слагам при клиенти, но пропускът му за моето царство е издаден. 🙂

Препоръчвам на всеки, който още се колебае става ли то за работа – още не е съвършено, но вече става. Пробвай го, ще ти хареса.

Пък, ако продължават така нещата, нищо чудно и Линус отново да се върне на KDE. 🙂

7 Responses to 'KDE 4.2'

  1. Метин Says:

    Някои от нещата които си забелязал ти, на мен ми бяха убягнали (като това че клавишните комбинации работят и на кирилица)… От вълнение съм пропуснал да забележа “дребните” детайли :). От 3 дни се дивя на ефекти. Никога не съм и подозирал, че някой ден ще ми е приятно цялата ми графична среда да е анимирана, прозорците ми да се смянят като листове на книга (не точно така, но нямам по-добра база за сравнение), десктопите ми да се “скролват” анимирано.
    Разработчиците на КДЕ са свършили изключително добра работа в насока ефекти. Всички те са подбрани не с идеята да ти покажат предела на възможностите на графичната ти карта… напротив… всички ефекти са най-леките които съм виждал до сега и са избрани само и единствено с цел да ти улеснят работата. И да ти направят изживяването по-приятно. Няма излишни… Нито един от тези по подразбиране не съм деактивирал. Дори включих някои допълнителни.

    Безспорно KDE 4.2 е продуктът на годината (изпадам в екстаз като си помисля какво ли ще е 4.3 :)). То ни изстрелва в нова епоха на свободните операционни системи. Да ни е честито :).

  2. Григор Says:

    @Метин: Пропуснах да спомена и че след първото бавно стартиране вече ми се зарежда с абсолютно нормална скорост. С право са му дали кодово име “The Answer” – наистина е добър отговор на всички критики към КДЕ 4 серията. А за 4.3… дори да е само по-масивен бъгфикс, няма да се разочаровам. Една година мъки на недоносеност бяха, ама стана бебето читаво! 🙂

    (А в средите на GNOME вече също се надига обсъждане, че е нужен по-сериозен качествен преход. Не зная какво ще сътворят; стискам им палци да е също толкова добро.)

  3. stealth Says:

    че е лъскаво, лъскаво е, но като функционалност (в сравнение с 3.x) е малко над санитарния минимум.

  4. Метин Says:

    @stealth: не знам колко време си отделил да потърсиш функционалността която те интересува. Аз успях (с питане насам-натам) да открия всички функции които преди ползвах във версия 3. Признавам, не е съвсем интуитивно и straightforward… в това отношение трябва да поработят още малко.
    Например, 1 час се мъчих да си добавя иконки към панела. За да открия с голяма мъка, че единствения начин за това е drag’n’drop от менюто.
    Но те хората сами са си казали, че е нужно малко да си променим възгледите по отношение на това що е то десктоп среда 🙂

  5. Божо Says:

    Аз бях изпробвал kde4.1 – на слак съм. Инсталацията мина много лесно, Патрик се бе погрижил да направи инсталационен (и деинсталационен) скрипт.

    Направи ми впечатление, че се зареди много бързо и приложенията работеха много бързо. Amarok който върви с 4.1 не работеше, но в readme-to Патрик го беше споменал и по инструкции сложих amarok от 3.9.

    Другото неприятно беше, че firefox 3 забива, но бях приятно изненадан, че kde-то намери, че имам и firefox 2, въпреки че не беше инсталиран като пакет и ми предложи вариант. Двойката си работеше много стабилно.

    Както си писал, най-после в kde има свестен превключвател на клавиатурните подредби.

    Не ми хареса, че не мога да слагам икони на десктопа – това с прозрачните папки ми беше убягнало, както и че не мога да си настроя лентата с инструменти. за това се върнах на kde 3. Но май вече ще преминавам на 4.2 🙂

  6. Светльо Says:

    Нека и аз да си кажа мнението. Като дългогодишен потребител на KDE, който е изпробвал почти всички версии от 1.0 нагоре. Така че знам какъв е бил преходът между 1 и 2, между 2 и 3 и прочие.

    Четворката обаче се оказа съвсем различна. Пълен завой. Ако трябва да си призная, KDE 4.0 почти успяваше да ме разреве. Бях изпаднал в същата паника – къде са ми иконите? Къде ми е драг-дропа? Ама това новото кикоф меню е просто ужасно?

    Но това, което малко хора забелязаха и което аз бях пропуснал е, че KDE 4.0 НИКОГА (с главни букви – НИКОГА) не е било предвиждано за крайния потребител. Това е завършена десктоп среда, но на практика без приложения – дори без елементарния Dekstop folder, където да си слагам иконите. Когато питах Аарон Сейго – не беше ли грешка да пуснеш KDE 4.0, вместо да направиш още една бета, той каза НЕ. И аз се учудих защо е така и сега разбирам – KDE 4.0 бе пуснато, за да може да привлече програмистите и разработчиците към себе си.

    От 4.1 насам вече окончателно съм решил за себе си, че оставам на KDE. Разбира се, има още неща, които се желаят и с които още не съм запознат – Akonadi, Nepomuk са все още в начален етап от разработка. Но основните приложения вече са готови и KDE 4.2 е достатъчно добър за ежедневна употреба. С течение на времето другите приложения ще бъдат доразвити и ще имаме една истински красива десктоп среда, достойна за следващото десетилетие.

    Много хора не успяха да свикнат с KDE 4 и минаха на Gnome/XFCE/Друг мениджър. Това е така, защото KDE 4 не е просто една нова десктоп среда. Това е изцяло нова философия за работа. До KDE 3.5/Windows XP/Vista ние бяхме свикнали да работим по традиционен начин – старт меню, десктоп икони, куик лонч. Сега всичко това се слива в едно цяло и то се нарича Плазма. Понятията се размиват. Тук причината е може би нежелание за промяна към по-добро.

    И накрая – дистрибуциите също са виновни за разочарованието донякъде. Аз съм компилирал от сорс KDE 4.0 на Gentoo и Slackware. Държа да отбележа, че още 4.0 беше стабилно и не крашваше! В Ubuntu/Debian базираните дистрибуции имаше ужасно некадърно прекомпилирано KDE, което крашваше постоянно. Сейго ме увери, че вината изобщо не е в KDE екипа, после аз се уверих за себе си.

    Интересно ми е какво ще кажеш.

  7. Григор Says:

    @Светльо: Обичам да чопля и компилирам сам програми, но страшно рядко имам време за това. Всяка минута, инвестирана в това удоволствие, за мен е открадната от нещо друго полезно. Затова и не съм пробвал да компилирам KDE 4 сам – пробвах това от Дебиан.

    А за сливането на отделните елементи в обща концепция – подобно нещо си има и предимства, и недостатъци. Предимствата – сваля границите и дава повече свобода. Недостатъците – хората използваха тези граници за организиране и унифициране на нещата, без тях тези две задачи ще са по-трудни.

Leave a Reply