Лудата жаба / Аксел Фоли

Сигурно сте попадали на това разкошно клипче? (Ако не сте, ето го тук.) Ако не е смешно, поне е развлекателно.

Гледах го аз, и нещо чегърташе някъде в дъното на мозъка ми. Символиката ми напомняше нещо. Откачена жаба… която смущава реда на околните… кара виртуален мотоциклет… успешно се надбягва с него с хай-тек преследвач… прави номерата на героите от “Матрицата”… овладява оръжието, употребено срещу нея, и го използва обратно…

Шантава смес от две абсурдно несъвместими мелодии, към която е добавено не по-малко шантаво видео. Смутител на реда, който преборва огромната зла суперурбанистична Система…

И в паметта ми изникнаха графитите от бай Тошово време. “Гузно подсладен дънер”. “Това е стена”. “Нагоре няма нищо”. Колко време се беше блъскала с тях вкалъпената ми, дресирана глава, докато започне да ги разбира… Филмът отчаяно ми напомняше такъв графит. Прерових после набързо Интернет – уж нищо подобно. Музиката е ремикс на известно немско дуо, визуалът – дело на прилична шведска фирма. Всичко е пригладено и вчесано като произход.

Но не и като дух.

И когато жабата се вторачи в мен накрая, най-сетне забелязах, че очите й са различни. Което отново прехвърли искра към ново звено. Хирургично префасонираните киберпросяци на Уилиам Гибсън. Обтекаемите на Джак Уомък. Цялата тази хакерска паплач от едно неродено все още бъдеще… Създателите на фасона на жабата сигурно са си мислели, че различните очи са добър намек за лудост. Дали са си давали сметка, че е и за друго?

Е, накратко – този запис май ще е продължение на темата за хакерите. И мястото му ще е в раздела “Киберпънк”. Надали филмчето е правено с тази идея – но е чудесна илюстрация за нея. Струва си това странично тълкуване.