… Такъв разговор нема!

При поредното паркиране из центъра днес, докато заключвах колата, ключът заяде в ключалката. Докато се мъчех да го оправя, ми се налагаше да слушам разговора на двама тинейджъри, облегнали се отстрани на стената:

– Ае ве, ша идат ли тия путки ве, главите ше им изпочупа!

– Споко, казал съм им – пиячка на корем. Ша додат.

– А пиячката откъде?

– Ша измислим нещо, не се коси. Ти каде беше неделята, баси купона беше, що те нема?

– Дъртите натиснаха да ходим с братовчед ми на планина. Той нали е откачен, ходи…

– Бе ти улав ли си?! Кво ша дириш на планина?

– Иначе нема джеб мангиз. Па и нема да ми поверваш, ама найш ли колко е убаво горе?

– Убаво? Кво толкова има?

– Ми… готино е. Един чист снег, бел, бел, не като тука. И дърветата, само снег, и в скреж, като не знам кво. Напрао е супер. Гледаш, гледаш, готино е, се едно… се едно си се напушил!

При тези думи ключалката внезапно щракна и ключът изскочи. Явно и на колата й дойде прекалено.

“В планината е готино, се едно си се напушил”…

Имам чувството, че ми се налага спешно да ида на лекар. С опит в лекуването на халюцинации.

След това пък си мисля – какво странно? Напротив, нормално. В нашето общество каква система от понятия се очаква да си изгради типичният софийски тинейджър? Ония деца не са изроди или демони, просто са адекватни на света около тях, приели са го какъвто е реално.

И накрая разбирам, че ако съм стигнал дотам това да е нормално за мен, да живея в подобно общество и да го търпя, значи имам наистина спешна нужда от лекар.

Право на място е “Човешката библиотека”, Калине. Нужна е до болка. Но си мисля, че ни е още по-нужно нещо по-голямо – някакво под-общество, в което деца като онези двете, а и всякакви хора от всички възрасти, да могат да се чувстват хора. Да видят, че горе в планината е хубаво като да си се напушил – но без да ръсиш мангизи за джойнта, и не требе да се покриваш от куките. И че да правиш нещо свястно е гот като да се нацепиш – ама без да драйфаш после…

Общество, в което се ценят не златните ланци и джиповете, а човешкото във всеки от нас.

В което безграмотността и тъпотата не са на почит – на почит са вътрешното богатство и благородство.

Което знае, че сухият хляб може да бъде по-луксозно блюдо от намквисите вкуснотии из луксозните ресторанти, в които обаче на съседната маса яде и демонстрира пачки утайка, изгребана от неизвестно кой отходен канал.

В което певиците не разхождат задължително силиконови цици и понякога имат и второ име, но за сметка на това пък не работят и като скъпи проститутки на чичко-паричковци, дето без десет горили охрана и в тоалетната не влизат, да не ги очисти вчерашният клиент на певицата.

И още много и много други неща, ситни и дребни като камилчета, които отличават нормалното общество от нашето…

Има само един начин да имаме такова под-общество. Като си го направим сами.

Не зная откъде да започнем. Може би с хапване и плямпане в общо заведение. Може би с общ форум, където да обсъждаме и да си прехвърляме идеи. Може би с общи инициативи, на които ударението е поставено на приятното изкарване, но пътем и мъничко почистваме някой парк, или наснимваме до насита заплашено от бетониране райско кътче, или подпомагаме колкото можем някой ентусиаст да направи в някое училище кръжок по астрономия или литература, или да се свърже с други като него. Може би с от всичко това по малко…

Не знам и кои ще сме “ние”. Сигурно всеки, който обича работата или хобито си, вижда красотата им и иска да зарази с нея и още хора, особено млади, всъщност е един от нас – просто трябва да го открием, и да го поздравим, и да го попитаме има ли как да му помогнем. И да му предложим да поддържа някак връзка със сродните му по душа. Защото тази страст е като огъня – в добри времена гори, но в лоши угасва, и ако няма кой друг през това време да поддържа искрицата, може и да няма откъде да пламне пак, когато нощта отмине.

Дано не ме наругаят феновете на Толкин (и други творци), ако посмея да предложа да си направим нещо като “общност на хората” в този свят на орки.

Заедно ще ни е по-лесно да се преборим изразът “готино е, все едно си се напушил” да се чува по-рядко.

31 Responses to '… Такъв разговор нема!'

  1. Таня Says:

    Аз съм ЗА с две ръце.

    Обаче си мисля, че децата всъщност са само отражение на възрастните – те попиват всичко като гъба и обикновено най-лесно попиват простотиите, защото смятат, че така ще са оригинални. Възрастните са са бой – тези, от които децата копират.

    И затова си мисля, че начинът на живот, за който ти говориш, трябва да стане интересен и модерен и да привлича децата. Според мен това е правилният начин – с организирането на повече събития за създаване на неща…

  2. Любо Николов Says:

    Интересно е, че сам споменаваш за Толкин.
    А истината е проста.
    Децата не могат да сътворят своя свят – те са принудени да се приспособяват към онова, което им се предлага. И този свят далеч не е идеален – напротив, той е жесток и лишен от каквито и да било идеали. Подмолното течение, започнато – с най-добри намерения – от Волтер и неговите съмишленици, днес е достигнало своя връх. Пълно отричане на всякакви идеали, вяра, дълг, преданост – нищо освен чисто личния, егоистичен интерес. Доколкото се говори за някакви добродетели, те са напълно изпразнени от съдържание и превърнати в куха дидактична материя.
    Този вакуум на истински идеали е една (може би главната) от причините за огромната популярност на Толкин. И не само на него. Можем да посочим цял кръг около Толкин, така наречените “Инклингс”, сред които са сравнително слабо известният у нас К. С. Луис с неговата “Космическа трилогия” и съвсем неизвестният у нас Уилямс с поемата му “Талиесин през Лоугърс”.
    Истината е, че гладът за идеали, за чисти авторитети, за пример за подражание е огромен. Младежта просто не възприема наложения в целия съвременен свят идеал на консуматорството. Навремето го видях лично в епопеята с книгите-игри (и се гордея, че тогава повлиях поне малко на десетки, може би стотици юноши). А днес потребността от идеал е по-силна от когато и да било. Не се ли задоволи, тя сама ще си пробие път – именно тя е породила явления като комунизма и нацизма.

  3. Григор Says:

    @Таня: Преди около година срещнах случайно, и си говорих с някогашния ми треньор по висок скок. Думите му бяха: “Да отворят спортните бази за ентусиасти, които искат да водят тренировки за деца. Спортът е, който държи децата далеч от наркотиците.” В момента умирам от яд, че не му поисках координати – щеше да е чудесен кандидат за такава общност на хората. Току-виж се намери из нея човек, който да му помогне да намери къде да тренира деца.

    @Любо Николов: Абсолютно си прав. И като се замисля, направо се сещам кой точно би могъл да бъде един чудесен идеал за младежите, които познавам. Готов ли си да поемеш отговорността?

    (И въобще не ми се оправдавай. Постигнал си повече, и си направил по-голямо име от кой да е жив български писател на фантастика – и това при положение, че толкова години вече на практика не си писал!… Не знам човек и момент, където да са по-точни думите от книгите – време е да хвърлиш плаща и да бъдеш отново което си бил. Струва си, за да спасява човек деца, нали? Е, в момента ситуацията е точно такава.)

  4. Atanas Boev Says:

    Я! Авторът на “Къртицата” коментира в блога на Григор! Гот, все едно съм се… качил на планината:)
    Две забележки. Не всички “деца” за такива, сестра ми е на 16 и не е. Всъщност и аз съм се правил на тежкар през 90те, и съм говорил подобни неща, а сега съм скромен и красив научен работник 🙂 Разбира сея , че ще има промяна на ценности, ако нямаше, щяхме да сме още в робовладелския строй. Най-доброто което можете да направите, е да предложите своите ценности и да се надявате, че ще ги приемат. Никого не “спасявайте”, справка “Трудно е да бъдеш бог” 🙂
    Две – “Хора сред орки” е хубава, но и малко опасна идея. Аз като се замисля кое ми е формирало ценостната система… Книги доста, библиотека “връстници”, доста от тях преводни от руски. Стругацки. Ефремов. Библиотека “Галактика”, преводи на Григор и на господин Николов. Дъга. Чуден свят. Шаолин. Техническа полиция. Приказка без край. Лабиринт. Полицейска академия, Ловци на духове, LL cooj J, Public Enemy… Половината одобрено от родителите, половината – само от мен 🙂

    Абе, Григоре, Любомире, Мисахе, Седрахе и Авденаго 🙂 Кой е българския положителен герой, какви качества има той? Момчил войвода? Христо Ботев? Хитър Петър? Митко Палаузов?

  5. Michel Says:

    Уф, хубави мисли и идеи, но няма как да сработят, май…

    И да си създадем “наше” общество, нищо няма да постигнем, освен още по-голяма изолация между “нашето” (малкото) и “тяхното” (голямо) общество…

    Тя красотата е наоколо. Немалко добри хора я снимат и публикуват снимките всеки ден — в личните си блогове, flickr, къде ли не…

    Немалко хора и се опитват да направят нещата по-добре. Ето, до нас, има една градинка, забравена от всички. Обраснала с бурени, всичко е препълнено с боклуци — празни бирени бутилки, пластмасови чашки, полиетилени, презервативи, натрошени стъкла, парчета тухли… Миналата година на нас с Ани ни писна и отидохме да почистим (идеята беше нейна). Ей-така. Просто да почистим. Почти цял ден метохме, горихме стари клони и дъски, събирахме чували с боклук, метохме стари листа. Дори едни приятели ни помогнаха малко накрая. Изнесохме нещо като 20+ чувала с боклуци. Чували от тези, големите, по 80-100 л. Може да са били над 200-300 кг боклуци. Като за двама човека, немалко работа.

    Както и да е. Резултати?

    1) Докато чистехме и горихме старите листа и клони, една съседка се разкрещя от балкона, как й пречим, как замърсяваме, как ще й нацапаме красивото пране, как ще се задуши вкъщи, как ще измиса полиция и пожарна. Не, тя не слезе да помага, въпреки че всеки ден гледа през прозореца кочината долу. Не, на нея ние просто й пречихме. Другите съседи (с едно-единствено изключение) си седяха по къщите и си се занимаваха със своите си неща.
    2) Другият резултат беше — тези дни отново надникнахме в градинката. Боклукът беше пак там, нов, но вече около 2-3 пъти повече. Земя и асфалта, трева, не се вижда нищо, отгоре всичко е покрито с бутилки пак, стъкла, торбички, фасове.

    Това е…

    Григоре, няма смисъл. Просто не е тази държавата, не са тези хората… Няма да се получи.

    Все едно с кофичка от кисело мляко да носиш вода да гасиш пожар с площ 1000×1000 метра. Няма да стане. Особено ако си един (или сте 2-3), а пък отстрани 10’000 човека хвърлят дърва в огъня…

  6. Michel Says:

    (измиса = извика)

  7. Десислава Делибалтова Says:

    Отговарям за кабинет по геология за деца и младежи в музей. Мога да защитя пред ръководството и по-широка образователна и възпитателна програма. Координирала съм много проекти, включително с доброволни сътрудници.
    Сега приключваме работа с група от Софийската гимназия по строителсво, архитектура и геодезия, предстои конкурс за научна разработка. Имаме планове за мрежа от кабинети в страната.
    Когато се работи искрено с младите много се постига, а ако направим общност от добронамерени хора, която ги забелязва и цени . . .
    Приемам съвети и съдействие. Ако имате желание за работа и търсите място за срещи и база за работа с деца, почти сигурна съм, че музеят ще ви ги предостави.

  8. Десислава Делибалтова Says:

    Поправка: ще НИ ги предостави. Участвам в това начинание.

  9. Григор Says:

    @Atanas Boev: Авторът на “Къртицата” (и на още бая неща, а също и преводач на “Господарят на пръстените” и на още бая неща) не е типичният български писател. Не е надут до пръсване плондир, с удоволствие си говори с обикновени хора, и т.н. Къде му е лошото да пише в блога ми?

    И да, не всички деца са такива. Някои са имали късмет да случат на добър пример, от родители, приятели, съседи, учители… Някои не са. Не можем да накараме никого да приеме добрия пример. Но можем да направим, колкото ни е по силите, да има повече добър пример, за да имат повече деца шанса да го видят.

    Кой е българският положителен герой? Не знам. Не смятам да се ограничавам до българските. Смятам да работя за това да си направим една мафийка, която да помага на свестните хора да правят свестни неща.

    @Michel: Така е. Винаги. Ти правиш нещо безкористно, за да има за другите – те ти пречат. Не приемеш ли, че ще е така, няма да имаш сили да почнеш… Веднъж си направих експеримент – на връщане от Черни връх заедно с компания започнах да събирам хвърлените край пътя боклуци. Отначало ме гледаха много странно, и ми се надсмиваха. Като не престанах обаче, след двайсетина минути някои започнаха да се престрашават. Имаше и неприятни сюрпризи, но докато слезем до станцията на лифта на Голи връх, вече всички се включваха.

    Да, така е. Все едно е с шепи да гасиш горски пожар. Но все трябва да се почне отнякъде. Прави каквото трябва, да става каквото ще.

    @Десислава Делибалтова: Чудесно! Открием ли ентусиаст, ще имаме повече шансове да можем да му помогнем някак. 🙂 А ние как да помогнем за конкурса и за плановете за мрежа от кабинети в страната?

  10. Michel Says:

    Аз имам сили да почна, аз не чистих градинката за мен си, а за всички.

    Но истината е, че няма смисъл. Има смисъл, ако в градинката се постави осветление от общината, за да не се събират нощем пияни тийнейджъри, които да рушат и мятат боклуци след себе си. Има смисъл, ако градинката се загради с висока ограда, или пък цяла нощ да бди някой охранител, за да не се хвърля боклук, или да не се чупят пейките.

    А да се чисти, ей-така, да се стараеш да го направиш красиво, и на следващия ден още някой да дойде да ти на******ре труда — не, няма смисъл. Красиво е, жест, удоволствие за теб, удовлетворение за душата, но всъщност са напразно похабени сили… Пример? Не, не даваш никакъв пример така. Никой (почти) не дойде да помага. Никой не каза на следващия ден “яяяя, градинкатае чиста! да се опитаме да я запазим такава!”. Не, просто почистихме и всичко беше замърсено в рамките на дни след това- А сега положението си е по-зле отпреди…

    Това е. Красив пример — може, но не у нас. Няма да сработи.

    Пък на Витоша ходят по-различни хора. Там може и да има смисъл. В центъра на бетонната джунгла — няма… Красиво, но безполезно… 🙂

  11. Григор Says:

    @Michel: Повечето от хората, които сега само цапат, ако постоянстваш, може би ще се научат да помагат.

    Всъщност, вероятно немалко от тях биха почнали сами, ако мислеха, че и други ще помагат…

    Най-сетне, може и никой от съседите ти да не се присъедини. Но ако го правиш често и без да ти пука, рано или късно ще те забележи някой друг човек, и ще разбере, че си идеалист като него. Сродните души се намират така…

  12. Десислава Делибалтова Says:

    Благодаря! Като начало – запознаване с проектите, забележки, препоръки и нови идеи. Мога да ги изпратя на желаещите.
    С много съжаление споделям, че в момента съм с понижена работоспособност и карам по-полека.

  13. Atanas Boev Says:

    … и Дюна. И на великия предговор към Властелина (откога стана Господаря?), който беше “завиждам ти, читателю…”. Аз го харесвам, не знам защо реши че имам против да пише в блога ти. На трима преводачи съм искрен фен, теб, Любомир Николов и Валери Петров. И още един, дето превеждаше почти всички разкази в Наука и Техника, от няколко езика, но ето, не му помня името. Обаче Любомир Николов винаги ще го запомня с “Къртицата”, има една велика (казах ли вече “велика”) сцена, където първокурсниците се бият с брадви, второкурсниците с голи ръце, и така нататък:)

    Нямам нищо против идеята, а ако някой от вас двамата напише нещо ново, ще съм много за. Ако направиш сайт описващ идеята, и банер, веднага ще го сложа. Но признавам, “спасяване” по скоро ми навя спомени за “Тухла в стената”, не знам, може би имаме различна конотация на думата.

  14. Любо Николов Says:

    Нещо не ми излизат коментарите. Ще потретя, пък дано да е за добро.
    Макар и с много страх, ще опитам. Само че ще ми трябва помощ – не знам с блог ли да почна, или с какво? Но в края на краищата който се бои от мечки, не ходи в гората.
    Ще опитам – и дано да намеря общ език с младите хора. Струва ми се, че имам какво да им кажа.

  15. Григор Says:

    @Десислава Делибалтова: Знаем ли, че има възможност, ще се оглеждаме за хора, подходящи и достойни да я използват. 🙂

    @Atanas Boev: Не бих разчитал за подобно нещо на сайт. По-скоро на междучовешка връзка. 🙂

    @Любо Николов: Антиспамът ми сигурно е параноясал пак. А за пробването – опитай най-добре със себе си. Блогът е една чудесна идея. Но още повече с това да пишеш нови прекрасни неща, да идваш на разни мероприятия, и т.н.

    (За ОНОВА нещо – да, колкото повече минава, толкова по-добри идеи идват. Но не забравяй – по-доброто е враг на доброто. Напиши го каквото е сега, пък после, ако трябва, ще има редактирани и допълнени версии. Важното е да има нещо сега. 🙂 )

  16. Atanas Boev Says:

    Григоре, г-н Николов,
    Нещо една идея ми се върти в главата и не ми дава да заспя. Не знам добра ли е, знаете как е с нощните идеи – на сутринта ще разбера. Но пък сега ще я напиша:)
    Нали промените в хората започват от идеите? Нали идеите започват от думите, ако се вярва поне на слабата хипотеза на Сапир и Уорлф. Нали сте чели Оруел и Дилейни, 1984 и Вавилон-17?
    Идеята ми е – защо някой не направи един голям речник с преводи на компютърните и интернет чуждици? Съвсем не е късно, аз виждам как такъв речник би станал много популярен, старите ще го ползват за да покажат отношение, младите – просто за да са различни. Ще се получи “култура” точно както я описва Лесиг.
    Съвсем не искам да политизирам идеята – някои хора и от БГ домейн ги е страх – всеки ще е свободен да ползва които думи намери за добре. Аз току що видях някой да нарича RSS feed “хранилка” и изглеждаше някак… добро. Правилно подбраният превод на термин определя “привкуса” и мирогледа на ползващия го, и аз се сещам само двама безкористни преводачи. Единия е превел “лазерстрел”, другия – “кибердек”. Кой друг би се справил по-добре?
    Живеем в отчасти сбъднато бъдеще. Поне трикодер и инфосфера си имаме. Телепортиращи гривни – уви. Нямаме се само речника накрая на книгата, и ползваме каквото попадне. Браузър? Домейн? Опън Сорс? Финландците си имат дума за байт (tavu), та даже и компютър (tietokone). Французите – и те. Хърватите си имат дума за браузър. Руснаците – цели наречия.
    А като стане популярен такъв сайт (сайт?), като набере инерция, продължавайте нататък:)

  17. Ermand Says:

    http://fsa-bg.org/translation/translation_of_gui/translation_of_gui.html

  18. Таня Джекова Says:

    Мишел, така както си го написал звучи наистина безсмислено. Но не е. Не го правиш заради другите, а заради себе си. Не очаквай нищо от тях – нито благодарност, нито последователи. Като го правиш заради себе си, се чувстваш най-удовлетворен.

    След един такъв ден освен чистотата – ти си се раздвижил добре, спиш добре и си доволен. Това малко ли е? Защо разсъждаваш от позицията на другите и търсиш някакъв друг резултат освен чистата градинка. Тя чиста ли е? Да. Е, какво повече ти трябва. Сега пак ще я почистите – не заради другите, а заради вас.

    Когато парвиш нещо, трябва да си убеден, че го правиш най-вече за себе си. Тогава всичко има смисъл.

  19. Ermand Says:

    http://fsa-bg.org/translation/ui_dictionary/ui_dictionary.html

  20. Michel Says:

    @Таня:

    Бе аз (ние) го направихме заради нас, не заради другите. Но да вложиш усилие в чистене и да видиш, че единственият ти резултат е повече мръсотия… Неее, тъжно е. 🙁

  21. Григор Says:

    @Michel: Истинският резултат е не отвън пред блока, а вътре във вас. Там, повярвай ми, има по-малко мръсотия отпреди. Така че си е струвало. 🙂

  22. Калин Says:

    Я какви хубави работи замисляте тука… 😀

    Първо само една въздишка да пусна:

    Имам приятели – мои, лични и много близки, – на които понякога сухият хляб им присяда. Ха! Случва се и на мене. (Казвам го, понеже някои са ме виждали как си вадя хляба от раницата и го нагъвам, и нищо ми няма. 😉 Та – уж все човеци сме се събрали в Човешката, уж всите знаем, че има храни и ХРАНИ в тоя свят, че друга дрога като тая, която _сами_ можем да си произведем – епа НЕМА (на забравилите припомням)… обаче въпреки всичко ни е останала и човещинка. (Думата е на Наско Славов и се ползва в противовес на “чоВечност”.) Онова нещице, което ни кара току да хвърлим едно очо в паницата на съседа. “Ама, Кале, ние тука се бъхтаме с тия раници да мъкнем книги, а пък другите…” Ееех. Другите. Ееех. Колко _още_ имаме да растем. _Всичките_. Аз също.

    Това ми е въздишката. Стига й толкоз.

    Деси:

    Може ли да ни пратиш проекта си? Направо на place.for.future -в- gmail.com ще е най-добре, но може и на личния ми имейл.

    Гри, Любо, всички съратници тук:

    Човешката библиотека си я мислихме точно така – като място, което да сбира (и – но това само под сурдинка, че ако се разчуе, ефектът става обратен 😀 – възпитава) човеци. Такива, каквито си ги мечтаем. Каквито си ги мечтае всеки от нас, престрашил се да излезе от бункера си.

    Имаме форум. Имаме вечно отворено за нови желаещи ядро. Засега сме се съсредоточили върху изкуството – върху литературата най-много, – но то е само защото искаме да крачим устойчиво: пристъпване, заякване на крачето, ново пристъпване… В мига, в който се съберат поне трима активни човека, които да се занимават не-с-книги – хоп! Ето ви ново действащо ядърце. Кеф ви работа с деца без родители (такова вече си имаме, но едва прохожда), кеф ви посещения по училища (…да знаете какво удоволствие е ходенето в НГДЕК…), кеф ви… каквото измислите ВИЕ.

    (Защо трима; защо изкуството – мога да разкажа, но едно по едно.)

    Ако искате да питате нещо – насреща съм.

    И чакам със затаен дъх каквито чудеса ще сбъднете междувременно.

    Кал:)н

  23. Светльо Says:

    Абе какво му е ненормалното на този разговор? Подобни чувам постоянно около мен…

    Честно казано, не знам какво е да си се напушил. Честна пионерска! През 22-годишния си живот не съм смуквал от тая гадост.

  24. Григор Says:

    @Калин: А би ли приел една много по-егоистична инициатива?

    В момента не познавам българин, който да смята, че е добра идея децата му да израстат тук. Не заради икономиката – преди десет години живеехме по-бедно, а не мислехме ЧАК така. Заради всеобхватната миазъм на корупцията и ужасяващата духовна мизерия е. Заради чалгата в умовете и сърцата. Ние самите не искаме да избягаме. Не че сме се прежалили, просто обичаме страната си твърде много. Но децата ни… не можем да приемем те да израстат с това образование, с примера в живота на мутрите и политиците, с духовната нагласа да бъдат част от смрадта, която ни души. Не искаме късметът им да е в това да станат Гочоолувци и Дочоолувци, а реалната вероятност – Петрескувци и хайдук Бончовци, и да точат лиги подир возилото на поредния Данко Хаирсъзина… В чужбина трудно ще станат нещо повече от миячи на чинии. Но да си мияч на чинии там е по-добре от да си “нормален” тук. Защото миячът на чинии там е свестен човек, ако и беден, а “нормалният” тук е корумпирана отрепка, дето всеки ден от съществуването й е срам и позор даже за нея.

    Не го искаме не само защото ни е жал за тях, ако и да са ни деца. Не го искаме и защото _такива_ ще се отричат и срамуват от нас, и за луди и диви ще мислят нас, родителите си, и тъжна и трудна старост ни чака. А най-много може би защото такива няма да има как да са наши деца. Защото не сме съгласни от нас да се пръкнат на свят подобни изчадия.

    Та си мисля – няма ли начин да подсигурим на децата си една по-нормална среда? По най-простичък, реалистичен и практичен начин. Вече говорихме за кръжок, където да научават интересни и разпалващи духа неща. Или за тренировки, където да попиват спортен дух и уважение към противника, а не анаболи на килограм и простащина на килотон. А дали не е възможно и да търсим начини да ги записваме в детски градини, където са децата и на други хора като нас? В училища, където учат деца на сродни души?… Знам, ще е много трудно, и далеч не винаги възможно. Но поне да помислим какво можем да направим.

    Добре би било, като начало, да се опитаме да привлечем повече сродни души. Мислил съм да спретна едно уики, където да можем да си пишем и да се координираме. За момента обаче сме прекалено малко, за да има полза от уикито. Може би когато станем много повече, тогава.

    За момента… ще се боря да има хостинг за Човешката библиотека. 🙂

    @Светльо: Това, че такъв разговор е често срещан, не го прави нормален. Поне в моите очи.

  25. Goa Says:

    Мартин Петков е показал начина в “Те не вярват в приказки”. Според мен на този етап друг начин няма… Лошото е, че единственият правилен е един вид неизпълним…

  26. Калин Says:

    Приемам я одма, а и мнозинството други хора, които имам щастието да наричам “приятели”, са я прегърнали още преди да ме срещнат. 🙂 Не знам например дали си говорил с Данчо Янков – той за какви неща си мечтае в образованието на малчуганите…

    Не мисля, че ще ни трябват много усилия. Примерно – аз имам приятелка, която е директор на детска градина и много, много свестен човек. Споделям ви коя е детската градина на някое видно място (уики звучи добре), вие също препоръчвате лично изпитани места – и така започва да се създава успоредното общество. На първо време просто трябва да обобщим практически опит. Колко му е. 🙂

  27. Atanas Boev Says:

    Значи човещинка била намислена дума? Кой е Наско Славов? И очо е хубава дума 🙂

    А доклада от TED за съзидателния гений гледахте ли? Ето оттук
    http://www.ted.com/talks/elizabeth_gilbert_on_genius.html

    Кой се наема да го преведе?

  28. Калин Says:

    Има си дума “човещинка”, но противопоставянето й на “човечност” (като “чоВечност” ;)) е на Атанас П. Славов – и Уикипедията/БГ-Фантастика да се ви на помощ. 😀

    А точно този ли доклад за съзидателния гений трябва да превеждаме? Защо не почнем с вече преведените книги на Едуард де Боно, примерно?

    (Мразя дублирането на усилия и другите разхищения на време, затова питам.)

  29. Делибалтова Says:

    Изпратих проектите на place.for.future. Предложението на Григор е страхотно. Ще агитирам новобрачното семейство да го обмисли за очакваното ми внуче, Бог да ги пази!

  30. komata Says:

    Подобни общества отдавна съществуват, Григоре.

  31. Григор Says:

    @komata: Ако пък почнат и да си помагат и да се координират…

Leave a Reply