Интернет като услуга, или Интернет като стока?

И преди съм писал за опитите на някои Интернет провайдери клиентът да бъде издояван, без да получи срещу това нищо в повече. Като капак на всичко, въпросната лакомия често се прикрива под фразата “ние предлагаме Интернет като услуга”.

Формално погледнато, Интернет доставката наистина е услуга, точно както е услуга водоснабдяването или кабелната телевизия. Въпросът обаче е в друго.

Разходите на един Интернет провайдер зависят от това колко трафик му прави един клиент, но по никакъв начин не и от това на колко компютри клиентът разпределя получения Интернет. (Всъщност, излъгах. Зависят. Ако провайдерът инвестира в проследяване на броя на компютрите, които клиентите връзват, разходите му растат.) Тоест, хипотетичният ми провайдер не само се опитва да ми продава една и съща услуга по-скъпо, ако е по-удобна за мен (но еднаква като разход за него), но и инвестира в качване на нейната себестойност към него, за да подсигури това да ми взема по-скъпо за точно същото количество услуга. WTF?!

Представете си, че си купувате домати на Женски пазар. А продавачът ви казва: “Ако ще си ги ядеш сам – левче килото. Ако ще ги ядеш със семейството си – лев и петдесет. Да ги ядеш заедно с гости ти е забранено. И чрез купуването им даваш съгласие да те проследя у вас дали не ги ядеш тайно със семейството си, или и с гости…” Колко трябва да сте се надрусали, за да ви изглежда това нормално и приемливо?! И да сте съгласни да си купите доматите при тези условия? Или изобщо втори път да приближите на хвърлей разстояние до тази сергия?

Аз никога не съм успявал да се надрусам чак толкова, и не възнамерявам да го правя. Така че интересът ми към формулата “Интернет като услуга”, в смисъл “ако ще си го направиш по-удобен за теб, ми дължиш повече”, е нулев. Интересувам се от Интернет като стока. Сегашният ми провайдер, Online Direct, до момента не е прилагал кожодерска политика; ако я приложи, ще го разкарам на секундата, въпреки че иначе услугата му е чудесна. А ако не мога да открия наоколо провайдер, който да предлага нормално тарифиране, ще обсъдя идеята сам да започна провайдерски бизнес.

(И смятам не само да не ограничавам клиентите си като брой компютри, които връзват, но дори да не им налагам условие да не връзват и съседи, колкото и невероятно да звучи. Като клиентът ми върже и десет съседи, скоростта на връзката му ще спадне достатъчно, за да е готов да плати повече – има с кой да сподели разхода. Вярно е, аз така ще имам по-малка печалба на продаден мегабайт трафик, но какво от това? Човекът е станал реално поддистрибутор, изградил е инфраструктура и я подържа със собствени средства – нормално е да му продавам по цени на по-едро. Елементарни основи на търговията…)

Дали ми е проблем да дам пет лева повече за правото да включа втори компютър? Не, естествено. Но ако се съглася, значи разрешавам на провайдера да ми се меси в неща, които са си моя, а не негова работа. Утре той може да реши да ме дере и по още начини, примерно като ми блокира някои полезни портове, и би ми ги отпушил само срещу още заплащане. (Друг път ли? HomeLan, лека им пръст, го правеха.) А вдругиден може да реши да слушка трафика ми и да продава полезни мои информации на който ги плати, и да ме заплашва юридически, ако му държа сметка. Не е луд който яде чуждия зелник – луд е, който си му го дава. И ако видиш такъв луд, е грехота да не го съблечеш доголо. Безотговорно е да оставяш ценности в ръцете на този, който не ги цени.

Затова бих посъветвал всеки, който избира провайдер – поинтересувайте се от политиката на провайдера. И когато разписвате табличката с плюсовете и минусите на всеки провайдер наоколо, впишете похвата “повече компютри – повече пари” в графата за големите минуси. Защото който те дере неоснователно в едно отношение, със сигурност няма да спре дотам. А единственият, който може да го спре, си ти.

28 Responses to 'Интернет като услуга, или Интернет като стока?'

  1. SuperCow Says:

    Остави доматите.
    Ето ти по-точен пример: водоснабдяване.
    Плащаш си по водомер, а не колко чешми има у вас.
    Дразнещо би било ВиК да те цака на брой кранчета, а допълнително и за пералня, и за миялна машина, и за душ примерно.

  2. voxy Says:

    примерът с доматите ти е абсурден, няколко реда по надолу самият ти достигаш до по-малката печалба когато споделиш с някого от продаден мегабайт. Факт е че цените в София са достатъчно ниски, наскоро писаха, че се радваме на едни от най-високите скорости в Европа, на мен нета не ми е спирал от година, тези 5 лева отгоре за втори компютър смятам за нещо съвсем нормално, насочени са точно към мегабайтите – предлагат ни се по-високи скорости с идеята, че не точим през цялото време, станат ли два със сигурност ще се увеличи трафика, също и обажданията до поддръжката – по две за тези с два компютъра.
    Това което смяташ ако си провайдър да направиш – че не ти пукало някой да бъде подпровайдър си го представи така – изграждаш мрежа до село Горно Нанадолнище и там местен бизнесмен прави 10 абонамента за 250 лева и окабелява с тях 200 къщи като им иска по 10 лева. Изгодна ли смяташ инвестицията за 10 абонамента, зад които стоят 200 компютъра изпълващи на макс 24 часа скоростта на плана си?

  3. Michel Says:

    @Григор:

    Съгласен. Дават ми Интернет до дома, до 10-20-30-40, колкото там сесии лимит, до 8 Mbps скорост, оттам нататък, закачам си вкъщи рутер, връзвам си компютъра към него, лаптопа, лаптопа на гостите (ако имам гости) и си плащам твърдата сума, колкото сме се уговорили. Доставчикът ми продава до 8 mbps (примерно), до еди-колко си сесии, аз си ги ползвам, както намеря за добре. Ако посмее да ме таксува “такса рутер”, такса “втори компютър” и т.н. глупости, ще си продава “услугата” на някой друг просто… 🙂

    @voxy:

    5 лв. за втори компютър, нормално? При същата скорост на връзката? Хаха… А ако закачиш трети? Още пет лева? А може би ще се обаждам на доставчика си всеки път, когато си добавям или махам компютър в домашната ми мрежа? И ще го моля да ме таксува ощше пет лева??? 😉

  4. ss7 Says:

    Хм , хем си прав, хем не си прав.

    Имам богат опит от другата страна на барикадата. Нали ти сам казваш, че ако някой ползва “на едро” , ще трябва и да плаща по цени “на едро” , които са доста по високи между другото.

    Ти ако си доставчик, как се се чувстваш, ако един твой клиент плаща 20 лв , а препродава нета на цял блок ? , докато ти плащах хиляди левове месечно, за да го продаваш на 20 🙂

    Най- правилната стратегия според мен е – без ограничения в рамките на едно жилище като брой компютри, но изрична забрана за препродаване. Освен това борбата със “споделянето” на интернет-а е поначало загубена за доставчиците.

  5. Ljube Says:

    Страхотен пост. Имаш много силно ръкостискане от мен. Купувам си нет за вкъщи от http://sofiaonline.net – не са ми забранявали до сега каквото и да е. С рутер съм и дори са ми помагали при проблеми с него. Не им плащам за реалното IP и си върша безобразно добре работата свързана с нета. Оправям се чудесно с план 15.00 лв./м. Разбира се тъй като идеална услуга няма, като ми спре нета съм максимално търпелив към тях. Имат трески за дялкане, но ги метат. За мен винаги е било не правило, по-скоро заключение, че тръгнеш ли да забраняваш нещо значи ти не си позволяваш достатъчно на себе си. Много от търговците са забравили, че за да получиш трябва първо да дадеш. Чак тогава продавай и си чакай заслужената печалба.
    Чувстването няма нищо общо. Ако произвеждах нещо ще ме интересува – качество, търсене, предлагане, възвращаемост и няма да се отдавам на чувства за това, което се случва след успешната реализация на стоката ми…

  6. Григор Says:

    @voxy: Винаги, когато продаваш на едро, продаваш по-евтино, и печалбата ти е по-малка на единица оборот. Ако в село Горно Нанадолнище има местен бизнесмен, който е по-печен от мен в предлагането на Интернет, е очевидно, че ще губя. Правилното е да си направя сметката, преди да градя мрежа дотам, коректно. Иначе ставам като представителите на RIAA, дето твърдят, че всяка потенциално може би смъкната с торент песен абсолютно винаги ги лишава от парите за една реално продадена с най-висока възможна печалба песен.

    Абсолютно нормално и редно е да се радваме на най-добро съотношение на скорост към пари в Европа, по простата причина, че огромният процент от разходите на провайдер е не покупката му на трафик на едро, а трудът на хората му – а той е най-евтиният на единица продукт в Европа. А принципът “предлагаме по-високи скорости с идеята, че не точиш през цялото време” в епохата на торентите се превежда като “лъжем те, че ти предлагаме висока скорост, и ти взимаме пари като за нея, а всъщност те цакаме в сесиите или скоростта на отделни обемни протоколи, за да те смъкнем до колкото ни изнася”. Съвременният торентаджия най-често си товари линията на макс 24 часа в денонощието, нали? Тогава какво правиш? Какво значение има за теб, провайдера, дали този трафик го прави един компютър, или 200 – взимаш едни и същи пари от клиента, плащаш една и съща цена на едро, струва ти едни и същи фирмени разходи…

    Който иска да плаща, за да го лъжат, да плаща – аз не искам, и си го казвам.

    @ss7: Едно време хората са се борели срещу търговията на едро с точно същите аргументи – и лошото е, че някои са ги вярвали искрено.

    Простичко: ако някой ми плаща за един акаунт, а препродава нета на цял блок, това значи някое от следните неща (може и повече от едно):

    – Хората в блока ще ползват ужасно ниска скорост на нета. На много това няма да им хареса, ще изплачат на “бизнесмена”, и той ще дойде да купи повече скорост от мен. Аз ще му взема за нея доста по-малко, отколкото бих взел сумарно на тези хора поотделно: разликата ще му е в печалба. Обаче разходите по окабеляването на блока и по обслужването на потребителите от него си ги поема той – а те са значителна част от стойността на Интернет доставката. Затова е редно и логично част от парите да остават за него, а не за мен – част от разходите ги поема той вместо мен. Плюс това, като вече “провайдер”, той може да има нужда и от по-професионална помощ – ако съм наясно, че правя бизнес, за да печеля пари, аз ще му я предложа, и ще изкарам печалба и от нея.
    – Хората в блока ползват ужасно ниска скорост на нета, но са доволни от нея. Това означава, че те просто нямат нужда от повече. Че, образно казано, са дошли при мен, за да си купят кило домати, и са открили, че продавам само на контейнер (по техните мерки). Някой хитрец се е усетил, купил е от мен един контейнер и го разпродал на кило, слагайки си надценката, която е разликата в цените между едро и дребно, за да покрие труда и рисковете, които поема. Азбучно, основно правило в търговията, на което тя се държи.

    Истината е, че високият процент печалба е в най-дребното ниво на търговия. Така е и редно, защото там оборотите са най-ниски: за да оцелееш, печалбата трябва да е висока. Много провайдери обаче се замечтават по идеята хем да изядат тортата, хем да си им остане цяла: хем да правят големите обороти, типични за продажбата на едро, хем да извличат високите надценки, типични за продажбата на дребно. Очевидно това моментално ще предизвика конкуренцията на “провайдери” като човека от моя пример. Съответно провайдерите моментално се усещат, че не могат да го конкурират икономически (неговият модел е по-обоснованият; това е причината борбата със споделянето да е загубена за доставчиците), но и не искат да се простят с мечтата с тортата, и започват да го изритват от пазара по неикономически път.

    Респективно, ако аз започна да предлагам Интернет по този начин, моментално ще почнат да ми режат жиците и да плащат на МАН-собствениците да ме ритат. Защото са наясно, че икономическият ми модел е много по-верният от техния, и че за няколко години ще им издърпам “последната миля” изпод краката: печалбите ми ще са много по-ниски от техните, но услугата ще е много по-търсена, дори ако всъщност реално не е толкова качествена. Парадокс, но факт – всички браншове, където има търговия на едро и на дребно (над 99% от търговията по света) са минали през такъв момент, и навсякъде без изключение е спечелил този модел. В някои браншове това е отнело много време, и се е минало през много неприятни изпълнения, но моделът е победил навсякъде… Който разбрал – разбрал, който не – сори.

  7. voxy Says:

    @Григор, освен торенти има и YouTube, всякакви плеъри и какво ли не хоствано на майната си, гейм сървъри, tv стриймове и други подобни ако речем че картинките и текста не са проблем за международния трафик

  8. Божо Says:

    “освен торенти има и YouTube, всякакви плеъри и какво ли не хоствано на майната си, гейм сървъри, tv стриймове и други подобни ”

    И какво от това?

  9. [vladi] Says:

    Абсолютно съгласен съм с теб, освен това ползвам същия интернет доставчик Онлайн Директ – питах 10 пъти какво влиза в цената – скоростта не ме интересува особено, стига да е стабилна, реален, статичен IP-адрес, поставяне на рутер без селски “хитрини” (не че не мога да ги излъжа, но се губи време и енергия и от двете страни, за глупости), нефилтриране на определени портове, по тяхно усмотрение.

    Засега съм много доволен – те не ме занимават с глупости, в замяна получават: дългосрочно лоялен клиент, разбиране при проблеми от тяхна страна, “хоствам” захранването за половината квартал, безплатна реклама (препоръчал съм ги на сума хора, включително и сега тук). @voxy: дали “високо-технологичните” им конкуренти-хитряги могат да се похвалят с такива придобивки? Или се молят да не влезе конкурент в квартала?

    А когато някой клиент ме попита дали мога да “излъжа” доставчика и да включим втория му компютър, обикновено съветът ми е да смени доставчика. Поради което рядко ми се налага да си губя времето в преодоляване на TTL=1 😉

  10. Жоро Says:

    Абе не може ли да се опитаме поне да направим нещо по въпроса в някоя от многото агнции за “защита”?

  11. Григор Says:

    @voxy: И не само всички тези. Което води до още повече възможности за денонощно товарене на линията на макс, и до намаляване на разликата между трафика, който генерира един потребител с един компютър, и трафика, който генерира мрежа от 1000 компютъра, вързана зад един и ползваща неговия Интернет акаунт…

    Имам позната, която си взе Интернет почти само за да гледа онлайн телевизия. Оттогава на компютъра й абсолютно задължително върви телевизия непрекъснато, 24 часа в денонощието. Линията й е непрекъснато на макс. Срещу 20 лева на месец тя прави трафик, който би правил средно голям град, ако само си чете майла и зяпа уеб… И все повече хора ще са като нея. Тоест, сегашният модел на някои провайдери става все по-неадекватен на положението. Защо да го подкрепям, било като се абонирам към тях, било като му давам кредибилност в представите си?

    @Жоро: Има една велика агенция за защита, която, за разлика от другите, работи. Нарича се конкуренция. А работниците в тази агенция сме тези, които казваме на висок глас какво ни харесва, и какво не, в този или онзи доставчик.

  12. Канев Says:

    И аз се дразня на подобни ограничени, но мисля че ограничението за едно домакинство е разумно, освен ако не плащаш на трафик. Има една лека разлика между интернета и доматите. Ако имаш сто кила домати, продаваш на 100 човека по 1 кило. Ако имаш 100 мегабита канал за интернет, обикновено продваш на 100 човека по 2-3 мегабита, защото те не го ползват едновременно. Ако 50 от тези клиенти навържат по един блок на дадената им връзка, линията ще е наситена постоянно и другите 50 клиента ще се оплакват че им е бавен нета. Едно решение би било доставчика да предлагат реално постижими скорости, когато всички клиенти ползват на макс заделения си канал. Обаче подобна честност би била маркетингово самоубийство след като конкурента предлага 2-3 мегабита на същата цена на която ти предлагаш 1Мб/с. Мисля че и за хората е по-добре вместо постоянно да им е ограничен нета, в моментите когато не е натоварен, да могат да ползват по-бързи скорости. Може би трябва тарифите да ги описват като “1мегабит до 3 мегабита ако мрежата е ненатоварена”, но пак е вероятно клиентите да идат при този дето си пише просто 3 мегабита и им слага клауза в договора за един компютър.

    В крайна сметка мисл

  13. Канев Says:

    Нещо ми липсва последното изречение, което трябваше да бъде:
    В крайна сметка мисля, че ограничения не е въпрос само на алчност на доставчиците, ами и на това, че те не могат да гарантират услугата, която продават и затова им трябва някаква клауза в договора с която да могат да го прекратят ако някой им пренатоварва канала.

  14. Michel Says:

    @[vladi]:

    Добре казано! (И ако не ме мързеше да си сменям доставчика, сигурно и аз щях да съм на “онлайн директ” вече;-)

  15. skoklyo Says:

    Григоре, съвременният торентаджия просто не може да натовари даунлоуда си на макс, освен ако не е психопат, честно. Свалените неща трябва и да се ползват, поне в известен процент, а от един момент нататък това става невъзможно, оттам и постоянното товарене на връзката – безпредметно. А доставчиците предвидливо ограничават скоростта на ъплоуд.

  16. Григор Says:

    @Канев: Така е – маркетинговите съображения, произтичащи от глупостта и лековерието на клиентите, подлъгват доставчиците да предприемат погрешния ход. Само че той става все по-погрешен, тъй като все повече клиенти си товарят канала докрай, или максимално близо до това, дори ако имат наистина само един компютър.

    Същото, казано иначе: 99.9% от трафика на типичния масов потребител са P2P протоколите. А в едно домакинство обикновено те се пускат от само един компютър – останалите се ползват за браузване и е-майл. Тоест, като процент от трафика, от гледна точка на провайдера, те реално не ползват Интернет.

    В крайна сметка, на провайдерите им пречи не броят компютри, а претоварването на канала – а то се прави и от по 1 компютър на домакинство. Така че или да са честни и да искат повече за каквото им струва повече, или да лъжат, и съответно да не ме търсят като клиент.

    @skoklyo: Любителят на денонощна HDTV – без капка проблем, а такива вече има достатъчно. А познавам и достатъчно хора, които са в този смисъл на думата именно психопати – свалят 10 2-часови филма, избират си от тях 2-3 по заглавията, след като вече са ги свалили (или ги свалят, но после домочадието заявява, че това или онова (вече) не им се гледа), изглеждат ги на превъртуш за по 15-тина минути – завръзката плюс края – и минават на следващите 10, които са закачили, преди да почнат да гледат тези. Ако пък имат късмет да имат HDTV-способна техника, тогава и филмът скача от 1.5 гига на поне 8 за прилично качество (често и повече). И на един потребител от тези, дори с един компютър, вече най-ниските тарифи осезаемо не му стигат, при 24 часа на денонощие 100% заета линия… А и доста провайдери вече не ограничават ъплоуда.

    Накратко: за провайдерите става все по-изгодно или да рекламират реалните стойности, или поне да си кажат открито ограниченията. Една от причините HomeLan да стигнат до продажба е именно падналото доверие към тях, заради номерата, които играеха на клиентите. Ще ми е тъжно, и ще е лошо за конкуренцията, ако ги последват и други. Дори ако са мераклии хем да правят обороти на едро, хем да взимат надценка като на дребно…

    В крайна сметка: провайдер, който играе с мен нечестно, не ми трябва. А да ме товари ценово за неща, които не му струват по-скъпо, за мен е нечестна игра.

  17. ss7 Says:

    @Григор

    Бъркаш много в бизнес модела си , ама ме мързи да те разубеждавам.

    Интернет-а не е като доматите 🙂 . Пък и не разбирам претенциите на хора, които плащайки 25 лева искат да получават услуга, която струва 200 лв . За съжаление родния пазар , поради много силната конкуренция е изкривен ценово. И печалбите изобщо не са толкова големи, колкото си мислиш, точно заради голямата конкуренция.

    Евентуалния ти клиент, които с акаунт за 25 лева е пуснал цял вход, не само, че няма да иска да ти плаща повече, ами и нагло ще се оплаква, че не получава обещаната му скорост.

    Хайде, аз може много да не разбирам , ама би ли обяснил защо всички големи доставчици (на дребно) имат изрична забрана за препродаване , например БТК.

    Стани доставчик, и ще видиш как много бързо ще си промениш мнението 🙂

  18. ss7 Says:

    Хайде ще ти докажа със цифри, че не си прав за препродажбата.

    Измисляме си един доставчик, например “ГГ нет” . ГГ нет оперира в квртал с 10 блока със 10 клиента във всеки блок ,.т.е 100 клиента. ГГ нет купува свързаност на едро за 1000 лв и продава за 10 лв. т.е на нула е (приемаме така за опростяване на сметките)

    ГГ нет решава, че може да разреши препродажбата на клиентите си. Веднага в единия блок се намира кандидат бизнесмен, който решава, че с 10 лв акаунт ще пусне останалите 9 клиента в блока. Кандидат бизнесмена ще има печалба 90 лв , а ГГ нет, загуба от 90 лв.

    Естествено, че на ГГ нет тая ситуация не му харесва (на кандидат бизнесмена също, поради ниската скорост). Почват да се договарят за повече пари. Стигат до цифрата 90 лв. Кандидат бизнесмена все още ще има 10 лв печалба, а ГГ нет 10 лв загуба.

    Те никога няма да могат да се договорят за 100 лв , защото кандидат бизнесмена ще трябва да работи без пари (а както знаем без пари, или на загуба никой не работи).

    Целта на всеки бизнес е да максимализира печалбата ( приходите) . Надявам се ти доказах, че с твоя бизнес план, не само, че не максимализираш приходите, а дори ги намаляваш.

    Освен това пред ГГ нет стои още по голяма заплаха – във всичките 10 блока да се появат такива кандидат бизнесмени и да позчнат да препродават. В тоя случай вече на ГГ нет приходите ще намалеят чувствително и той няма да е конкурентен на останалите доставчици, които забраняват препродажбата. Освен това в един хобав момент , кандидат бизнесмените могат да решат, че ГГ нет не им трябва (решили са да си направят междублокова свързаност и да купуват още по наедно) и така ГГ нет вече е фалирал и извън играта 🙂

  19. Григор Says:

    @ss7: Имам навика да смятам, преди да говоря такива неща – така че не очаквам да си променя мнението. 🙂

    Евентуалният ми клиент, който срещу 25 лева е пуснал цял вход, ще получава обещаната му скорост – но нищо повече. Ако тя му е достатъчна за целия вход, значи входът си потребява малко, и няма да е честно от моя страна да им взимам повече. (Казано другояче, ако съм си направил сметката правилно, няма да съм на загуба и при този вариант – честното се определя в крайна сметка от разходите и приходите ми, нали?) А ако не му е достатъчна, ще трябва да си купи повече. (Което е преобладаващата тенденция – напоследък скорости по 10 мегабита почват да не стигат на домашния потребител с 1 компютър…)

    В примера, който даваш, още в началото допускаш изрично грешката, която го опровергава – а именно, че бизнесът е на нула. При същото допускане ще установиш, че примерът се проваля за всеки бранш, в който има търговия на едро и дребно – а в реалния свят я има, и хората печелят и от едрото, и от дребното. Грешката ти е, че при продажба на едро и дребно двамата търговци си поделят именно печалбата. Ако няма печалба, естествено че за да е единият от тях на печалба, другият ще е на загуба. 🙂

  20. Морфиус Says:

    Омешвате много нещата…
    Орязването на услугата до 1 станция е безумие, забраната за препродажба на услуга за крайни клиенти е нормална търговска практика.
    До колкото доставчика не влошава качеството на услугата или не налага малоумни ограничения със цел – борба с препродаването или допълнително изтискване на клиента, няма никакви проблеми.

  21. Петър Петров Says:

    Григор, разбира се, е прав. Ако купя канал, ще го ползвам когато си искам.

    Един познат, когато още бил студент, си оставял Winamp включен през целия ден да слуша online някакво радио от САЩ. От Мегалан му се обадили и му казали, че ако продължава да прави така, значи те не го искат за клиент и ще му прекратят договора. Той спрял, защото в Студентски град тогава нямало друг доставчик за неговия блок. После залегнал над книгите, напреднал в учението и започнал да прави някакви неща, като например да прекомпилира ядра, да коригира IP пакети, да лъже шейпъри и т.н. Някои неща ги усетили, някои не. В крайна сметка му спрели нета. Той си взел от съседите и продължил. “Досие” при доставчика нямал, тъй като си сменял стаите всяка година, а и карал регистрацията да е на името на съквартирантите му. В последните месеци на жителството му там снабдявал над 7 компютъра с достъп до нета. Заради спорта.

    Това е едната страна. Другата е договорът – какво всъщност са ти обещали. Щом си се съгласил да ползваш достъпа от един компютър, значи така си и длъжен. Щом си склонен да плащаш +10 лева за втори компютър, значи и това е ок. За всички. А когато се появи доставчик, който предлага достъп до 2+ компютъра на цената без +10 лева, споменатата институция Конкуренция ще си каже думата.

    Битката на доставчика е обречена. Не защото винаги ще се намерят спортисти, а защото който плаща, той определя правилата. И за доматите, и за водомерите, и за нета.

    П. П. Един голям доставчик би имал само полза да има повече пуснати торент-клиенти в мрежата. Те му пестят от външния трафик.

  22. Michel Says:

    Мдам. Забраната да се ползва интернет на повече от един компютър на домакинство си е безумие отвсякъде погледнато…

    Да се забранява препродаването на една услуга, обаче, е нормално. Аз купувам Интернет, но за мен. Никъде в договора ми не пише, че мога да купя 10 мегабита трафик и да ги продам на 10 човека, като на всеки дам по един мегабит свързаност… (Тук примерът с доматите не работи. Като си купя 1 кило домати от пазара за 3 лв килото, надали ще мога да ги продам на 10 човека по 100 грама, като от всеки да взема по 3 лв. – няма да стане…)

    При препродаването има и други проблеми — ограничени сесии, ако за 1-3 компютъра ограничението по сесии е нормално, за 20-30 просто няма да стане. Също и — един вход да ползва едно IP? Никой нормален човек няма да се съгласи… Често хората ползват Remote Desktop и безброй други услуги, които искат реално, статично IP. Доставчикът ми дава едно IP, ако аз препродам нета на 100 човека, те няма да получат IP, те ще получат 192.168…. хаха.

    Upload скорости — достатъчни за 1-3 компютъра, недостатъчни за 10+, със сигурност. Да не говорим пък за международната свързаност… Там upload скоростите са още по-орязани… Международният трафик е скъп, BG свързаността е стотинки…

    Та, няма да стане просто… 🙂

    С една дума: не забранявайте едно домакинство да ползва нет на повече от една машина. Също и ако държите на бизнеса си — забранявйте препродажбата, колкото си искате, това е нормално 🙂

  23. mdam Says:

    Радвам се че в последните коментари се изясниха нещата. Но мисля, че примера с доматите не е точно най правилния. По-добрия според мен е този с шведската маса на закуската в туристическите оферти. Имаш право на закуска, можеш да ядеш каквото и колкото си поискаш, но едва ли някой ще те търпи всеки ден да каниш и твоите приятели от съседния хотел. Независимо вземаш ли им или не пари. Иначе доставчиците имат шейпъри за подобни случаи. Аргументите за промяната в характера на трафика обаче са си съвсем реални. Мултимедията си влиза с пълна сила. И все пак ако сам гледаш постоянно телевизия едва ли ще правиш същия трафик колкото ако сте 2 от тези 10 на които препродаваш също гледат. Всички знаем че негарантирания и агрегиран канал(каквито са крайните услуги) не е като гарантирания. Въпрос е обаче какво пише в договора. Едва ли в договора на бтк примерно пише че канала който ти предоставят е гарантиран, най малкото заради разликите в дължините и качеството на медното трасе до различните им клиенти. И последно ако искаш да приложиш примера с доматите тогава е по правилно да ги сравняваш с услуга на трафик според мен.

  24. Григор Says:

    @mdam: Разходите на провайдера са на единица трафик, на хотела с шведската маса – на количество храна. Само че един човек не може да изяде твърде много, докато един компятър винаги може да натовари всеки частен акаунт докрай 366 дни в годината.

    Примерът с шведската маса би бил валиден, ако човек можеше да изяде и един тон храна на едно ядене, ако поиска: тогава хотелиерите с шведските маси щяха да си правят сметките коректно, да искат коректните цени за услугата си, и нещата щяха да са ОК дори ако поканиш целия свят. Например щяха да ограничат количеството храна, което се предлага на човек, до една висока, но крайна стойност.

    Точно както провайдерите ти дават една висока, но крайна скорост. Тоест, те имат правилния модел. Проблемът е, че печалбите от него не им стигат. Както вече казах, някои от тях искат хем да правят големите обороти, типични за продажба на едро, хем да взимат високите надценки, типични за продажба на дребно. За себе си са прави, разбира се – не е луд който яде чуждия зелник. Но и аз не ща да съм луд, и да си го давам. Или, ако стана провайдер – не държа непременно да правя другите на луди, и моят зелник си ми стига.

  25. Oleg Says:

    Привет!

    Както вече бе отбелязано, проблема идва от това, че доставчикът НЕ ПРЕДОСТАВЯ на крайните си клиенти ГАРАНТИРАН, а СПОДЕЛЕН канал, и то не през цялото време.

    Потребителят погрешно приема (а доставчикът не се грижи да му разясни на време заблуждението), че скорост 10 Мбит/с означава 24/7 той да има тази скорост (Примера с тръбата на водоснабдяване- влиза тръба 1″ с определен дебит, и от колко чешми ще точиш този дебит- това ВиК не я засяга; или договорен обем от 10 куб.м вода, през 1″ тръба с гарантиран 24/7 дебит, която как ще разходваш- пак не засяга ВиК).

    На практика обаче, това не е така (с интернет).

    Идеята е следната в !хипотетични! цифри :

    Този канал 10 Мбит/сек не е гарантиран и предоставен за ползване изключително на съответния потребител. В действителност доставчикът, чрез не много сложна статистика е изчислил, че от своя ГАРАНТИРАН САМО ЗА НЕГО канал с “дебит” 10 Мбит, може да препродаде този “дебит” на 100 крайни клиента, като на всеки в част от денонощието осигури (но не гарантира!) 600 кбит. Математически (100*600 кбит > 10 Мбит ) това няма как да стане, но именно поради статистическото разпределение заложено в началните сметки подобно споделяне е възможно. Допускането е, че не всички през цялото време ще ползват целия обещан им капацитет, което и пркатически е така.

    Доставчикът купува 10 мбит гарантиран 100% канал за 2000лв. Решава, че това е достатъчно за 100 човека по 25 лв. (2500 лв.). Решава също така, че средното ползване на нет от един абонат е 4 часа дневно (естествено, един ще го ползва много повече, друг много по-малко, говорим за средно). Пада се по 100 кбитa на абонат, и при ползване 4 часа на денонощие (1/6 от времето) се пада по 600 кбитa на абонат. И доставчикът обявява цената от 25 лв скорост 600 кбита, при което и на него му излизат сметките, и хората я имат тая скорост. Когато обаче зад един абонат се наредят реално още примерно двама, то тогава средното ползване скача от 4 на 12 часа, респективно се пада средно по 200 кбитa на абонат, и вече почват оплакванията за бавна скорост. На практика между (добросъвестните) абонатите се дели не само СКОРОСТТА, но и ВРЕМЕТО ЗА ПОЛЗВАНЕ. Това е и част от смисълa на обявяването, че услугата е за 1 абонат, и не може да се препродава, преотстъпва и т.н. – така доставчикът може да си направи оценка за средния брой часове заетост и да каже какво може да гарантира като качество на услугата (SLA?) и за каква цена. Така той ти гарантира, че при 4 часово ползване на ден ще имаш 600 кбита. Спокойно би могъл и да ти каже, че ще имаш 100 кбита денонощно, само че не съм сигурен, че ще се включиш при такава оферта. Или ако наистина искаш 600 кбита за 24 часа, цената трябва да е не 25, а 150лв.
    С други думи, ти си купуваш само ЧАСТ ОТ ОБЩАТА СКОРОСТ и ЧАСТ ОТ ОБЩОТО ВРЕМЕ с тия 25лв. И е нормално само тях да (про)даваш на приятелите си.

    В крайна сметка се продава не 1/100 от канала на доставчика за ползване през цялото време, а примерно 6/100 при ползване 1/6 от времето, затова и в офертите има отделни графи за гарантиран и негарантиран (споделен) канал. Гарантираният канал е не само гарантиран като скорост, а и като време за ползване, като в повечето случаи виждам, че именно това време се пропуска в сметките.

    Вината (ако изобщо следва да говорим за вина) на доставчика е, че не разяснява детайлно това на своите абонати, а и те с малки изключения не се замислят по въпроса.

    Онова, което би било редно да се премахне в тези договори е ограничението за броя машини в ДАДЕНО ДОМАКИНСТВО/СЕМЕЙСТВО/ЖИЛИЩЕ. Т.е., след като си закупил достъп, в рамките на домакниството ограниченията за 1 краен хост са нелепи, и не следва купувача да плаща допълнително за всеки допълнителен компютър у дома си.

    Въобще не е така обаче, ако препродаваш твоя капацитет- едно, че е търговски нелоялно, дори и да си на 0, т.е. без печалба, а и прецакваш коректните ползватели по отношение общото качество на услугата.

  26. Григор Says:

    @Oleg: Наистина, би било коректно доставчикът да разясни това на потребителите си. (И би било разумно да добави, че и при другите доставчици е така, просто той е достатъчно честен, за да си го каже – а това следва да му е плюс, а не минус, при избора на доставчик.)

    А това, което обсъждахме по-горе в коментарите беше, че напоследък все повече потребители товарят линията си много, някои от тях дори до 100% през цялото време. Ако примерно аз си купя достъп за 20 лева, и го ползвам дори само на един компютър, но съм пуснал една-две HD онлайн телевизии непрекъснато, и отделно от това свалям торенти като побъркан (познавам достатъчно такива хора), линията ми ще е на 100% от максималното натоварване почти през цялото време – тоест, провайдерът непрекъснато ще е на 150 лева загуба от мен. Само че той ми е предложил условията си коректно, аз съм ги приел и ги спазвам коректно. А трябва или той да ми реже тайничко скоростта, тоест да си нарушава условията на договора, или да е на загуба.

    От този пример става очевидно, че проблемът всъщност е в несъответствието какво доставчикът ми предлага, и какво може реално да осигури на тази цена. В момента, в който този проблем бъде оправен, на доставчика му става абсолютно все едно дали ще вържеш само един компютър в къщи, или дали няма да вържеш и целия блок. Нещо повече – ще е щастлив, ако вържеш и целия блок, защото това ще те накара да купуваш много повече трафик от него. 🙂 А това несъответствие трябва да бъде коригирано, защото бърка в здравето на все повече коректни индивидуални клиенти.

  27. mdam Says:

    @Григор: Доставчика разяснява на на клиентите си. А и клиентите обикновенно питат ‘аз със колко ще дърпам’, и факт те с толкова(или почти толкова) дърпат като седнат пред компютрите си(или поне 80-90% от тях). Ето как един доставчик упоменава условията: ”
    – Посочените скорости са постижими през по-голямата част от денонощието.
    – Достижимите лимити са с 50 % по-високи от 00 до 18 часа на всеки делничен ден. ”
    А иначе мисля че нямаш основание да правиш сметки кое колко струва без да познаваш нещата отвътре – доставката на услугата не е само цената на препродадения трафик.
    И последни 2: ако виждаш наистина такава ниша в този бизнес можеш лесно да спечелиш от там(в което се съмнявам) и ако наистина беше толкова доходен, нямаше в момента няколко големи доставчика да се продават. Твърдя, че в България сме късметлии че плащама евтино(много) за висока скорост и средно качество.
    Като цяло, винаги виждам логика в постовете ти, но в този мисля че сметките ти са грешни.

  28. Григор Says:

    @mdam: Откъде си сигурен, че не познавам нещата отвътре?

    Иначе, наистина виждам възможност да се печели от тази ниша. Основните проблеми са два. Първият – че най-вероятно ще срещна доста агресивна конкуренция от сегашните доставчици (в смисъл рязане на кабели, убеждаване на големите MAN провайдери да не работят с мен, може би и по-директни методи). Вторият – че за да започна този бизнес ми трябват вложения, а аз имам повече от достатъчно други перспективи, където също виждам ниша, и са по-близки до това, което работя в момента, и влагам в тях.

    А за това, че няколко големи доставчика се продават – всичко на този свят се продава, по всяко време. Въпрос единствено на цена. Точно както и всеки търси непрекъснато нова работа, въпрос единствено на заплата и условия. Да, в България сме късметлии – плащаме съвсем евтино за прилично качество. Но причината е, че трудът, който произвежда голямата част от продукта, е съвсем евтин.

    Най-сетне, докато това да искаш пари за всеки компютър в домакинството е абсолютна простотия, то да позволяваш или не препродажба е по-скоро бизнес-модел. Срещу първото съм абсолютно против, докато за второто просто смятам, че който не следва пазарната логика, губи. Пък ще видим…

Leave a Reply