Кутията на Пандора


– Това всичко, което ми разказа днес, би ли посмял да го публикуваш някъде?
– Хмм… Всъщност да.
– Хм? Това е истинска кутия на Пандора, човече! Откъде го знаеш всичкото?
– Сложен въпрос. А за кутията… всичко е кутия на Пандора.
– Тази е особено лоша. Ако не го разбираш…
– Разбирам го. Точно затова бих го публикувал.
– … Не си прав. Кой нормален човек дава заредено оръжие на деца?
– Тези, които най не трябва, също го знаят. А тези, които ще трябва да се пазят от тях – не.
– Разкажеш ли го, ще трябва да се пазят от много повече хора.
– Но ще могат. За разлика от сега.
– Не съм съгласен. Аз не бих го разказал. Всъщност, ако можех, бих те спрял.
– И би сгрешил. Би ли забравил това, което ти разказах, ако можеше?
– Естествено, че не!
– За да го използваш срещу другите? Да, знам, че не си такъв човек. Тогава защо ти е?
– … Добре, де. Прави каквото искаш.

Легендата твърди, че след като отворила кутията и изпуснала всичките човешки недостатъци, Пандора бързо я затворила обратно. И дълго време нещо чукало отвътре и молело да го пуснат, но Пандора не смеела.

А това нещо било Надеждата. Тази, която ни дава силата да се борим срещу злините, поставена в кутията за компенсация. Отмъщението на боговете било скрито не в това какво има в кутията, а в глупостта на Пандора. И на всички тези, които виждат в затворената кутия само злини, и я превръщат в нарицателен израз.

Всичко, описано тук, го знам не само аз. Които най не бива сигурно го знаят и още по-добре. Кутията на Пандора е отворена вече, злините са вън. Нека не затваряме поне Надеждата. Защото все така става, че от всяка кутия на Пандора излизат първо злините, а после добрите неща. И в глупостта си ние приемаме злото, но се опазваме от умението да се защитим от него.

Нека не скриваме познанието, дори ако е опасно. Защото мракът не се прогонва с повече мрак – този съвет ще ви го дадат именно неговите слуги. Мракът се прогонва със светлина.

Разговорът, чийто край е по-горе, започна като обсъждане на тема атаки и хакване на компютри. Бързо стигнахме до логичния извод, че най-ефикасната атака е тази срещу работещия на компютъра. Така стигнахме до хакване на хора.

Познатият ми (ще спестя името му) беше смаян от това колко начини съществуват. Знаеше нещичко за два от тях, и смяташе, че е направо експерт. Не беше предполагал, че има десетки, и за тях има да се знае много повече, отколкото той мисли. Е, аз поне знам, че не съм експерт, и че сигурно начините са повече и за тях може да се знае много повече, отколкото мисля.

След края на разговора го обмислих още веднъж. После още веднъж. Попитах някои познати за мнението им. И реших, че наистина е по-добре да разкажа за тези неща. Ако не на други, поне на компютърджиите им е известно дали е добър принципът “security through obscurity”.

Дори когато няма злонамерени хора, които да използват подобни похвати умишлено срещу вас, това лесно може да направи случайността. Ще се намери идиот, оставил лампа да мига с такава честота, която ще предизвика припадък у случайния епилептик. Някой разсеян инженер ще забрави да пресметне двигателя на лебедка дали не излъчва вибрации с честота, която приспива и унася увисналия над пропастта оператор… Възможностите са безброй.

И винаги ще се намери рекламен агент, който няма да се погнуси да използва “25-ти кадър” тук или там, или негов незабранен еквивалент – има много такива. Да вмъкне сублиминални шепоти в нещо, излъчвано по радиото. Да модифицира звуково гласовете на двама спорещи в различно действащи посоки.

Политиците – при тях това е още по-опасно. Колкото по-малко някой го е гнус от това, толкова по-страшно ще е, ако успее.

Преди да се уплашите, чуйте нещо много важно – ако смятате, че някой вече ви атакува с такива средства, помислете си какъв сте. Ако сте основният разпределител на наркотици за страната, може и да си струва да го обмислите – има към 0.01% шанс. В почти всички други случаи обаче бих ви препоръчал услугите на психиатър. (Ако ви атакуват с такива средства марсианци, или световната еврейска конспирация, бих ви препоръчал в добавка и двама-трима по-яки санитари.)

Точно същото важи за случая, в който вие смятате за оправдано да използвате подобни средства срещу когото и да било, в каквито и да било реално възможни обстоятелства. (Например ако другият вече е започнал да ги използва, според вас.) Ако го направите, и другият реши да потърси помощта ми, ще я получи, без значение колко нелогично звучи. Държите ли да играете тази игра срещу мен?

Не ми хрумва нещо, което да бих ви посъветвал по-енергично да не правите, отколкото да се опитвате да навредите на хора, или да ги контролирате, чрез наученото оттук. (Освен може би селекция на бактериологично оръжие, и експерименти с него в градския транспорт – уви, това не е по-трудно от другото.) Идеята е да опиша как да се пазите от такива неща, не как да ги правите. За правенето им много акъл не трябва, повярвайте ми, всеки идиот го може. Повече ум трябва, за да не ги правите.

Трудно е да се говори за хакване на човека – темата е безкрайна. Какво е удар по главата, или в слънчевия сплит? Вид атака върху организма. Какво е една религия, или възглед? Вирус, разпространяващ се по операционната система, наречена личност. Така че смятам да се съсредоточа върху хакването на работата на мозъка, и на ниските нива на личността, чрез информационния поток. То е, което е най-малко известно, и най-близо до ума на злонамерените.

Дори с това ограничение, добър неврофизиолог или биопсихолог би могъл да съчини толкова възможни различни и ефективни начини за атака, колкото различни програми може да напише програмист на С. (И също толкова лесно.) Всичко, което ще изброя, е само илюстрация какво принципно би могло да се направи – и то доста бедна и постна илюстрация. Ако след като го изчете, човек е почнал да се чувства експерт, това означава само едно – че знае прекалено малко, за да разбере колко малко знае…

Възможно е да си зададете въпроса – защо, след като има хора, които владеят нещата толкова добре, те не ги използват? Истината е, че някои ги използват – и съществуването на тези хора е причината за публикуването на тези записи. Но повечето хора, които са си дали труда да изучат всичкото това познание, обикновено го научават по трудния и дълъг начин. Когато то се учи така, човек много добре вижда дефектите на собствената си личност, и колко неприятни и вредни за него самия са тези дефекти – а пътем получава и инструментите да ги премахне. А изчисти ли от дефекти личността си, се оказва без необходимостта да прави идиотщини и безумия, да контролира другите, и т.н.

Под всяка една болезнена амбиция, желание за власт над другите и всичко от този сорт, се крие заровен комплекс, скрит дефект на личността. Нямате ли дефекти на личността, не изпитвате необходимост да използвате тези познания за лоши неща. Имате ли тази необходимост – вгледайте се в себе си. И си решете сами какво предпочитате да сте отвътре – гнили и смърдящи, или богати и цялостни…

Някои хора може би ще се подразнят от подхода ми към мозъка и личността като към механизми. Отсега предупреждавам – въпроси като душата на човек, връзката му с Бога и прочее няма да срещнете. Ваши коментари на тази тема няма да обсъждам, и най-вероятно няма и да одобрявам за показване. Не съм й противник, просто идеята на тези записи е друга, и не искам да я разводнявам.

И с пълна гаранция няма да срещнете нито грам мистика. Нещата ще бъдат обяснявани точно така материалистично, както могат да ви отворят джобен часовник и да ви обяснят кое колелце за какво е, и кое не бива да се заклинява, за да не се повреди механизмът. Без абсолютно никакво право на обжалване. Няма да обсъждам или одобрявам и коментари, които засягат темата мистика, или теми, които преценя, че имат връзка с нея.

Ще пускам тези неща в категорията “Neuromancery”. Ще пиша от време на време, неподредено и несистематизирано. Както и за каквото ми падне. Колкото успея да разкажа, кога добре, кога зле. Когато смогна, и ми хрумне, и съм на кеф. Обясненията често може да не са съвсем точни – причината ще е желание не да скрия нещо, а да направя нещата по-разбираеми. Възможно е да се връщам много пъти към предишни записи, за да ги допълвам и уточнявам – било като пиша нови, било като коригирам пряко старите. И смятам да се мъча да пиша така, че да е скучно човек да търси начини да свърши гадост на другарчето, но да е сравнително лесно да намери как и от какво да се пази.

На който това не му харесва, да не ме чете. Не съм единствен и незаменим, че да дължа на някого удовлетворение на капризите му.

(ДЕ)СИНХРОНИЗИРАНЕ НА МОЗЪКА

Това е вероятно най-отдавна известният, и може би най-популярен начин за атака. По моята класация спада към грубиянските изпълнения – с него например е трудно (макар и не невъзможно) да установиш контрол върху човека, или да му зададеш определена програма. В зависимост от целта обаче и големият чук може да е ефективен инструмент.

Почти през целия мозък се простира невронна мрежа, наречена ретикуларна формация. Тя е за него това, което е за компютъра генераторът на тактова честота. Синхронизира активността на отделните мозъчни дялове, и се грижи се за баланса им. (Те също могат да й влияят – така повлияват активностите си един на друг чрез нея, за да могат да работят като едно цяло.) Прави го чрез поддържане на честота от импулси, които преминават през нея и се предават на другите дялове. По-висока честота – по-голяма активност.

Честотите, на които ретикуларната формация работи най-често, са алфа-ритъм (16 до 20 херца, свързан обикновено със съня), и бета-ритъм (30 до 40 херца, обикновено в будно състояние). Имитирането на тези честоти може да доведе до унасяне или възбуждане на човек, но по-често просто разстройва работата на мозъка. Честоти, близки до тези, също могат да разстроят работата на мозъка; по-далечни честоти обикновено нямат силен ефект, защото мозъкът не може естествено да навлезе в тях. По колкото по-“мек” физиологично начин се подава честотата, толкова по-вероятно е да постигне унасяне или възбуждане вместо разстройване (или изобщо да има какъвто и да е ефект).

Много по-ниски или по-високи честоти на практика нямат ефект. Например стоте херца честота на мигане на най-проста луминесцентна тръба (за разлика от тези с нажежаема жичка, те успяват почти да угаснат при всяка осцилация на фазата) вече са твърде високи. Въпреки това, ако работите на светлината на само една тръба дълго време, могат да доведат до лесна умора или дори главоболие. Затова ръководствата по хигиена на труда препоръчват поставяне вместо на една на три тръби, свързани на трите фази. Така вариациите в силата на осветлението стават много по-малки, а честотата им се качва на далеч по-безопасните 300 херца. (Има луминесцентни лампи, при които промените в силата на светене се компенсират по други начини, дори при една тръба.)

Честоти от един до няколко херца, особено когато са съчетани с други елементи на промяна, могат да доведат до цялостно синхронизиране на мозъка в бавни, широки вълни, които се наслагват върху стандартните алфа или бета честоти (за илюстрация, представете си амплитудна модулация при радиопредаване). Такива вълни имат тенденция да изместват активността на мозъка към алфа-цикъл (човекът се унася), и често могат да придърпат и фиксират вниманието към себе си (с което ефектът им се засилва). Отлична база са за наслагване на други атаки, най-често към съзнанието или мисълта – например хипнотерапевтите често използват махала, въртящи се спирали (които изглеждат при въртене сякаш се събират непрекъснато към центъра) и други подобни средства за улесняване на въвеждането под хипноза. Бавните честоти са много по-лесно забележими от тези в алфа или бета диапазоните, но често могат да се вместват естествено в ситуацията, и така да не им се обърне внимание.

Веднъж обхванат от такива нискочестотни вълни, мозъкът става доста лесно управляем от промените им. Постепенното им ускоряване може да доведе до значителна възбуда, постепенното забавяне (особено ако е съчетано с постепенно намаляване на силата на дразнителя) – до привидно унасяне, и дори липса на реакции на други околни дразнители. Това състояние е вид транс, сродно е с хипнозата, и е опасно – в него дразнителите често имат “парадоксален” ефект, в смисъл, че силата на ефекта им няма връзка със силата на дразнителя. Едва чут шепот може да бъде възприет по-ясно от трясъка на дискотечна уредба; голям надпис или силно извикано предупреждение, дори важно, могат да останат незабелязани. Случайни (или неслучайни) думи, примерно едва-едва дочута реклама, могат да имат ефект на заповед, или дори по-силен.

Различните хора са много различно податливи на този ефект. Случвало ми се е да го наблюдавам в естествени условия, с компютърен скрийнсейвър. За него, дори повече отколкото за високочестотната десинхронизация, важи правилото: НЕ СИ ПРАВЕТЕ ГЛУПАВИ ЕКСПЕРИМЕНТИ – МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПАСНО!

На практика се прави обикновено с подаване на някаква честота през сетивата – промяна на нещо, което възприемаме, в определен ритъм. Тя започва да възбужда в този ритъм нервни клетки в центровете, които обработват информацията от сетивото. Ако вкара в ритъм достатъчно клетки, има шанс да създаде синхрон в съответния център, да разстрои синхрона на този център с ретикуларната формация, или дори да се предаде на нея и така да разрегулира мозъка като цяло.

Ефектите на това разрегулиране зависят от силата му, начина му и конкретния човек. Могат да бъдат неопределено чувство за дискомфорт, главоболие, умора, неспособност за концентрация, гадене (до повръщане), болки в сетива (очи, слухов апарат), дори до припадък или загуба на съзнание. Ако мозъкът бъде качествено овладян с ритъм в алфа- или бета-диапазона, може да се получи изкуствено предизвикана сънливост или превъзбуда, но е трудно – обикновено се получава някое от горните. Също, има хора с “волска” нервна система, които много трудно се поддават на такава атака.

Различните центрове влияят различно силно върху общата честота на мозъка. Най-много “тежи гласът” на зрителния, след това на слуховия, след това на осезателния. Обонятелният и вкусовият на практика не са пригодени да приемат честоти от обхвата, в който се влияе на мозъчните честоти (но иначе могат да имат много силен ефект при други методи).

Различните сетива възприемат различните начини на подаване нееднакво. Промени в наситеността на цвят са безпредметни за осезанието. Дори когато две сетива приемат един и същ начин за подаване, той действа различно – например слухът е по-малко чувствителен на промени в пространствените разлики, отколкото зрението.

Различни начини на подаване дразнят различните сетива нееднакво силно. Съвсем леки промени в яркостта на цялостното осветление често действат по-ефективно, отколкото дори пълно светване и изгасване на ярка светлинна точка с привидно същата сила на общо дразнене. Вариране с честота 16 херца в силата на постоянен звук с висока честота може да даде различен по сила ефект, отколкото звук с честота 16 херца.

Съчетаването на различни начини на подаване може да доведе до по-добър ефект, отколкото използването на само един. Подаването едновременно на премигване на осветлението, промени в силата на постоянен звук, и несилна вибрация може да повлияе по-силно от кой да е от дразнителите поотделно.

При съчетаване на начини е изключително важно синхронизирането помежду им. Най-често се използва подаване на една и съща честота, като амлпитудите са синхронизирани, за да се постигне по-лесно ефектът. В зависимост от целта обаче има и други начини – например подаване по няколко различни канала на зрението на една честота, и на слуха по още няколко на друга, за да се разсинхронизира работата на мозъка като цяло.

Синхронизирането може да се окаже подходящ фон за въздействие от други начини за атака на мозъка. Когато е подложен на атака едновременно по няколко различни начина, ресурсите на мозъка се разпределят, и защитата му отслабва. Така например десинхронизиращият ефект може да засили ефекта на внушение, или на сублиминален дразнител (и/или те да засилят неговия ефект).

В различни условия синхронизирането се проявява различно. Уморени хора се поддават на него по-лесно, отколкото отпочинали. Възбуждащите видове дроги (кокаин, амфетамини, донякъде ангелски прах, в по-слаба степен екстази) улесняват действието му. Същото важи за някои видове лекарства – някои транквиланти, антипаркинсонови средства и т.н. Големи количества кафе, кола, дори какао или шоколад също могат да го улеснят.

Както и при всеки друг начин за въздействие, е важно човекът да не го забележи, поне докато не е вече твърде късно. Иначе може да вземе мерки да го прекъсне. В това отношение по-слабите и трудни за усещане взаимодействия често са в крайна сметка по-резултатни.

… Този запис още е само на общи приказки, а вече стана километричен (а и се изморих да пиша). Ще продължа с подробности в някой следващ.

4 Responses to 'Кутията на Пандора'

  1. Любомира Андонова Says:

    Зен- будистите имат една забележителна поговорка: *”С две неща трябва да се бориш на всяка цена- с надеждата и страха!”
    Без Надежда няма живот. Без страх няма Любов. абсолютно всеки изпитва надежда и страх .защото обича – най-малкото себе си.

  2. Валентин Says:

    Мониторите със светодиодна подсветка мигат с честота от порядъка на 70-200 Hz, защото се ползва широчинно-имплусна модулация с цел регулиране на яркостта (не може просто да се намали постоянния ток през светодиодите, защото това променя спектъра им).

    Решението е в настройките на монитора да се увеличи яркостта на 100% (за трите основни цвята) и софтуерно да се намали яркостта.

    При Linux това става примерно така:

    xrandr –output HDMI1 –brightness 0.42

    Повече подробности:

    http://www.retropcmania.com/2012/11/pulse-width-modulation-in-lcd.html

    „There is good evidence that fluctuations in the light signal are detected by the nervous system up to perhaps 200 Hz.“

    http://grouper.ieee.org/groups/1789/public.html

    „Different points in the visual system have very different critical flicker fusion rate (CFF) sensitivities. Each cell type integrates signals differently. […] some retinal ganglion cells can maintain firing rates up to 250 Hz.“

    http://www.bio.net/bionet/mm/neur-sci/2007-July/061925.html

  3. Валентин Says:

    Освен това синята светлина на мониторите може да бъде проблемен (особено ако се гледа вечер). Предполага се, че може да ускори стареенето на очите (подобно на ултравиолетовата светлина).

    Примерна команда за намаляване на синия цвят (Linux):

    xrandr –output HDMI1 –brightness 0.42 –gamma 1:1:0.5

    За съжаление намаляването на синия цвят скапва заглаждането на ниво пиксел (особено ако се намали значително под 0.5). Неприложимо е за графични дизайнери и други, за които е важно цветовете да се виждат коректно.

  4. Валентин Says:

    „Печатна“ грешка: „широчинно-имплусна“ да се чете „широчинно-импулсна“.

Leave a Reply