Престъпление и наказание

В крайна сметка т.нар. waterboarding (симулирано давене), използван при разпитите в Гуантанамо, бе признат за мъчение от администрацията на САЩ.

Оказа се също и че защитниците му са лъгали юнашки за степента и интензивността на прилагането й. Бивш служител на ЦРУ (Джон Кириаку, ако не ме лъже паметта) беше заявил, че тя е използвана върху главния обвиняем – Халид Шейк Мохамед – само един път, след което той започнал да признава. Според изнесените наскоро данни обаче, тя е използвана върху него 183 пъти – над два пъти повече от теоретично възможния достижим според ръководството за прилагането й максимум. Върху другия по-сериозен обвиняем, за който са изнесени по-точни данни, е използвана 83 пъти. Дали е била използвана в границите на ръководството като интензивност (до еди-колко си секунди на опит, с не повече от еди-колко си вода, с пауза от поне еди-колко си минути между сесиите, и т.н.) мога само да гадая.

Което ме кара да се запитам – след като оперативните работници бяха убедени, че не е мъчение, защо толкова старателно криеха колко широко и интензивно е използвана? Защо лъжеха медиите в очите?… И си припомням смешно-тъжни вицове от времето на социализма.

(Към момента срамът продължава. Преобладаващият въпрос в американските медии е дали техниката е ефективна, а не дали единствено престъпна държава може да прилага подобни техники… Не ми се коментира позицията на тези журналисти. Нито тъпотата им – в края на краищата, светът е така устроен, че колкото повече насилие съдържа една методика, толкова по-малко резултатна е. Да, насилваните говорят повече. При достатъчно насилие ще си признаят всички смъртни грехове. Това дали е ефективност, или резултатност?…)

… Добре, де. Призна се, че е мъчение. Това обаче поставя въпроса за търсене на отговорност на мъчителите.

В друг запис вече обсъждах има ли право една държава, която претендира да не е престъпна, да използва мъчения. Тук обаче въпросът е друг. Редно ли е извършителите и/или издалите заповедите да понесат отговорност за мъченията, или не?

Шефът на персонала на Обама, Рам Емануел, заяви категорично, че отговорност няма да им бъде търсена. Всички те твърдят, че само са изпълнявали заповеди – редно е отговорността да не е тяхна. (Въпросът дали ще понесат отговорност и заради тях тези, които са издавали заповедите, беше подминат.)

Спомням си за един аналогичен случай – мъченията и убийствата, извършвани от нацистите. На Нюрнбергския процес всички подсъдими твърдяха точно същото – че само са изпълнявали заповеди. Но въпреки това бяха осъдени. Някои – на смърт. От съдии, много от които бяха от САЩ.

Ще се въздържа да дам оценка дали “изпълнението на заповеди” трябва да е подсъдимо, или не. (Имам тази оценка за себе си; който е чел записите ми за опитите на Милграм, ще я отгатне без затруднение.) Но ще заявя категорично – ако САЩ искат да запазят някакъв морален императив, трябва да подхождат еднакво в двата случая. Ако не трябва да е подсъдимо, те трябва да се извинят на осъдените нацисти, и да компенсират тях или наследниците им. А ако трябва да е подсъдимо, мъчителите от Гуантанамо трябва да застанат пред съда. Когато мериш другите и себе си с различен аршин, НЕ получаваш морален кредит – губиш го. А той е оръжието, което пази от тероризма. Единственото известно ми до момента.

Да, страшно трудно е да изправиш пред съда верни служители на страната ти, които може би не са били щастливи, че са длъжни да изпълняват подобни заповеди. Няма да е справедливо към тях. И ако има убедителен начин да ги оправдаят, аз ще го подкрепя. Особено ако е свързан с постановяването на правила, които да затворят дупката, през която те са се измъкнали.

Но заставането им пред съда ще е справедливо към всички останали на света, които искат да могат да вярват на САЩ, или изобщо на някоя държава. И също към американците, които надали искат светът да ги мрази, и всеки луд да се чувства длъжен да ги избива както може. А това в крайна сметка означава и същите тези служители.

8 Responses to 'Престъпление и наказание'

  1. Марин Says:

    Според мен виновни са тези, които са давали заповедите и тези, които са осъществявали контрол (затваряли са си очите).
    Обаче не ми се струва вероятно САЩ като държава да поемат вината за даването на заповедите.

  2. Кирил Владимиров Says:

    Ето това е разликата между силния, лидера и всички останали 🙂 Няма кой да им държи сметка. Има недоволни, то и за Ирак имаше и за Виетнам е имало…и какво от това? Недоволството срещу най-силната държава на тази планетка няма как да ги респектира 😉

  3. Григор Says:

    @Марин: САЩ нямат къде да се дянат — надали ще се оправдаят, че друг им е дал заповедите. Въпросът е дали конкретните хора ще бъдат съдени.

    @Кирил Владимиров: Оказва се, че има – целият свят. Включително свестните хора вътре в САЩ. Което е и причината в крайна сметка Обама да разкрие тези документи.

  4. Иван Says:

    Все някой е издал тези “заповеди” и от тях трябва да почне да се търси отговорност, като се слиза надолу по веригата. Но единият от тях е бившия вицепремиер Дик Чейни…
    Който е гледал повече филми по темата знае, че разпитвачите не са обикновени войници, а са специално изпратени “агенти” с по-високи чинове. Тези хора трябва да се изхвърлят от системата иначе ще продължат да я тровят.

    За съжаление администрацията на Обама е твърде колеблива да вземе радикални мерки, въпреки че такива са наложителни. Не е изненада, че и в момента се защитават телекомите подпомогнали масираното незаконно подслушване.

    Страхувам се че нещата ще продължат да се влошават, като единствената разлика ще е, че промените ще бъдат по-бавни и незабележими.

  5. Кръстю Says:

    Докато има хора да се прехласват и просълзяват по разни …ценности така ще е.
    Впрочем, ценностите са изредени в 10 заповеди, кратко но за съжаление, нито Бог, нито Моисей са говорели на английски(Да не говорим за американски!),да Исус, пък е говорел арамейски…
    Не ви ли е впечатлявало, че почти няма американски филм, в който така, уж случайно да не се подхвърли фразата :”Та той (тя) даже не говори английски….” .Или пък някой да не се изцепи: “Ние живеем в свободна страна”(Като че ли има съмнение). Впрочем, бях писал в една статия ,че прословутата Статуя на свободата (без която също рядко минава екшън) е подарък от Франция…
    А това, кой изпълнява заповеди и кой ги дава…”Който ПЛАЩА той поръчва музиката..”
    Въобще, комунистите и “американците” са “от друго тесто хора”….
    Папагалите ,обаче по света и у нас, изпадащи в телешки възторг от двата горепосочени вида са от козуначено тесто….бухват яко…

  6. Любо Николов Says:

    Смешно е да се изразяват съмнения дали е мъчение една процедура, при която се стига до трошене на кости в опитите на човека да се изтръгне.
    Но по-страшното е друго. Един от висшите служители, оправдаващи мъченията, заяви: “Те вършеха това, което ЦЯЛАТА НАЦИЯ очакваше от тях”.
    Дали е така? Ако онзи просто говори на едро – добре. Ами ако наистина цялата нация не дава пет пари за живота на някакви аборигени? Тогава наистина става страшно. В такава нация всеки кандидат за фюрер има шансове.
    И от сърце ми се иска да има Бог – както за възмездие, така и за награда на другите, които се мъчат да не допуснат това. Например онзи британски експерт (за свой срам не помня името му), който доказа лъжите на Блеър за Ирак… и една тъмна нощ излезе от дома си на разходка из гората, за да се застреля в гъсталака на няколко километра навътре.

  7. Любо Николов Says:

    Григоре,
    Много е далече от темата, но просто не мога да не пусна тук следното:
    Варненец осъден на година затвор за кражба на вафли
    20 Октомври 2008

    Осъденият за кражба на вафли и сухи пасти Димчо Арнаудов от Варна ще лежи една година в затвора при първоначален строг режим. Това постанови Районният съд във Варна след постигнато споразумение между подсъдимия и прокуратурата, съобщиха в понеделник от пресцентъра на съдилището.

    Кражбата е извършена на 9 срещу 10 октомври тази година от павилион за търговия във Варна.

    Арнаудов (32 г.) отнел натурални сокове, вафли, сухи пасти, дъвки и други сладки на обща стойност 31 лева.

    Кражбата е извършена при наличието на опасен рецидив, се посочва в съобщението.

    Димчо Арнаудов следва да заплати и направените по делото разноски от 73 лева в полза на държавата.

    Определението на съда не подлежи на обжалване и влиза в сила веднага.

    Безпристрастната и ефективна работа на правоохранителните и правораздавателните органи проличава и в други случаи, като например заведеното дело срещу 58-годишна жена в Благоевград, която през юли т.г. бе задържана при опит за кражба на кебапче на стойност 49 стотинки.

  8. Григор Says:

    @Любо Николов: Уви, точно по темата е…

Leave a Reply