Посещения и преговори

Преди няколко дни Станишев беше на преговори в Москва.

Отначало щеше да преговаря с Медведев. След това – май с никого. След това обаче преговаря с Путин, а после и с Медведев.

Интересното дойде след това. А именно – мълчанието в българските медии след тези преговори. (Поне в повечето – някои публикуваха информация от руски медии, където тя е предостатъчно. И е доста разнообразна.)

Останалите според мен не са участвали в някаква страховита конспирация. Просто те разчитат за информация относно посещението на правителствени източници, както е и нормално и редно. Щом правителствените източници не обелват нито дума, няма и какво да се публикува.

И точно това е интересното. Нормално е политик да окудкудяква света и за най-малката дреболия, която е постигнал. Или ако може да изкара, че е постигнал нещо. Ако е предизборно време – ако може да излъже, че е постигнал нещо. Ако е български политик – ако си вярва, че може да излъже някого, че е постигнал нещо. (Ако е Бойко Борисов – и въобще без повод, но това е друга тема.)

Политическите преговори са като мъртъвците – за тях се мълчи само когато няма абсолютно нищо добро за казване. Предизборно – и когато няма как дори да се излъже нищо добро за тях. Очевидно завършилите българско-руски преговори са в тази категория.

Какво обаче чак толкова се е случило, та да трябва така да се мълчи? По информация от не-български източници, нищо чак толкова. А също и нищо не чак толкова. България е направила някои отстъпки на Русия (чисто символични на практика), срещу което е получила обещания в стил “взе парите и каза ще видим”. Дотук – танто за кукуригу.

Не се ли предполага обаче държавни и правителствени глави, като седнат да си говорят, да има малко по-забележими резултати? За какво говори липсата им? Още повече когато от българска страна преговарящият е Станишев. Да беше Иван Костов примерно, не бих се учудил на такъв резултат. Но шефът на БСП…?! Каква ли може да е причината за тая суша?

Тук-там се споменава, че България е поискала тихомълком от МВФ заем на принципа “вие давате парите, ние ги взимаме и се разпореждаме с тях както си решим”. МВФ… познайте. Та, в Русия Станишев напомнил на Путин, че преди 2008 е било обсъждано те да ни отпуснат няколко милиарда евро заем за строителството на АЕЦ “Белене”. Путин учтиво му отговорил, че тъй като България миналата година се отказала от този заем, средствата били пренасочени другаде. Можело идеята да се обсъжда занапред. Евентуално… Чудя се дали Путин не се е сетил какво ще стане с тия пари, ако ги отпусне. Ако не е пълен идиот, вероятно се е сетил. Прецеденти с отпускани напоследък на България пари колкото щеш.

Възможно ли е да греша? Напълно. Повечето от споменатото са несъмнени факти, но кой знае дали са докарали точно това? И дали то е докарано от тях?

Говори се, още по-апокрифно, и друго – че на енергийния форум в София някои хора извили ама наистина юнашки ръцете на нашите управници (и на Първанов барабар със Станишев). Абсолютно апокрифно се говори, че им било казано направо – енергийните интереси са не само икономически, а и геостратегически, и твърде голямото послушание на България пред Русия може да влезе в конфликт с членството ни в НАТО и ЕС. На първа стъпка, защото интересите си остават, и ако България продължи да им е пречка, това може да влезе в конфликт и с други неща, и да има и втора, по-окончателна стъпка… Шушне се на ухо, че управниците ни схванали намека, и се ориентирали в ситуацията. И възприели някои идеи – примерно за газов пазар, който да не е държан от Русия като монополист. С което здравата разсърдили Путин, който се надявал от страна на България на същите послушание и изпълнителност, като от коя да е руска автономна област.

Възможно ли е и това да са само слухове? Напълно. Нямам как да ги проверя. Звучат ми достоверно, но това още не е гаранция за нищо.

И още неща се говорят. Някои ми се струват правдоподобни. Други – не. Някои може би са верни. Други – надали.

Едно обаче е сигурно – посещението се оказа кьорфишек. Не постигна ама абсолютно нищо. А сигурно се е очаквало да постигне доста. И за разминаването сигурно си има причини.

Дали ще узнаем какви са, скоро или изобщо някога? Скоро – кой знае. Изобщо някога – вероятно да.

Поне аз с гаранция няма да престана да се интересувам каква е била истината.

4 Responses to 'Посещения и преговори'

  1. Кръстю Says:

    Нещо ме впечатли тук , на срещата в София….Спомнете си КОИ и КАК уважиха срещата…”Балканците” бяхме представени на “най-високо ниво”, ама другите, “големите” …май пратиха само ниво посланник. Тактичноста и дипломацията не са ми най-силните страни, но съм чувал, че имало дипломатичен език и пр..подробности (То май, всякакви езици има, само се избягва говоренето на нормален, човешки…) .Вие сам забелязвате занижения интерес в медиите…Сега говорят с дрезгав глас и Левитановски тон за свинския грип….
    А за другото- уживем, увидим….Първо да се спазарят големите…..
    А иначе,бутат “Газпром ” напред….”частника има право”, уж…

  2. Любо Николов Says:

    Григоре,
    Дълбоко грешиш.
    Ето ти ценни и важни подробности за преговорите:
    Пробивът в разговорите между Путин и Станишев е станал, както вчера “Труд” написа, по време на срещата му на четири очи в понеделник в началото на откриването на търговско-промишлената изложба.

    Тогава едно скъсано копче от сакото на Путин е дало възможност на Станишев подробно да му обясни създадените конфликти и противоречия между Русия и България, възникнали на газовия форум в София.

    Парола “Скъсано копче”

    Както се пошегува член от българската делегация – преговорите протекли под паролата “Скъсано копче”. В 15-минутния разговор тогава се “отпушили” преговорите. На тази среща Путин е обещал на Станишев, че ще даде разпореждане на “Газпром” да бъдат подновени преговорите
    🙂

  3. Anonymous Says:

    хем не гледаш телевизя, хем знаеш че не е излъчено нищо…. ?!?
    аз гледам новини всеки ден и знам че са излъчвали 😉

  4. Григор Says:

    @Любо Николов: 🙂

    @Anonymous: Други хора гледат. Даже доста. И после се чудят на някои неща.

Leave a Reply