За таланта

Наскоро прочетох нещо, което много ми хареса. Разказът “Спъната шарка” от Ина Иванова.

Всъщност, Ина май си пада и по поезията – пак в “Кръстопът” човек може да намери и други нейни работи. А и да ги нямаше, си личи по разказа. Поезия в проза е.

Разказ за обикновени хора, и как уж обикновеното ги хваща понякога за сърцата. Отлично направен. Хвана ме за сърцето.

Мисля си – ще стане от това момиче майстор. Ще срещам името й често. Дано не я огъне животът, да се предаде. Или пък да я съблазни, да тръгне по по-лек път. Защото такива истории може да излее който ги е насъбрал, а това става по трудните пътища. Там никнат и цъфтят, там пръскат аромата си и се вливат в теб, като минеш.

Не знам защо, може би заради късния час и преумората, въображението ми я нарисува като билкарка. Събрала от незнайно къде треви незнайно какви, уж същите като всички наоколо, но не съвсем. Такива, дето целят люти рани. Или размекват и отмиват корави мазоли, затулили нежното в света от сетивата ни… А може би и мъничко, тайно от всички, даже може би от нея си, и магьосница. От тези, дето уж с билки церят, ала билките им по-добре лекуват, отколкото от другиго.

От тези, дето уж думи редят, ала думите им по докосват сърцето, отколкото от другиго.

… Не пиша това от колегиалност, от мен писател няма да стане. По-скоро от пишман хакерство – give credit where credit is due. Отдавай заслуженото, дължиш го, а дълговете трябва да се плащат. Прочетох разказа й. Хареса ми. Значи съм влязъл в дълг към нея. Редно е да си го платя.

Да кажа каквото мисля и чувствам.

15 Responses to 'За таланта'

  1. Кръстю Says:

    Също много ми хареса…Върна ме 30 години назад, когато редях плочки…Стресна ме същото -нетипичното за жена съпреживяване.
    Даже се опитах да направя нещо по темата.Нарекох го “Плочки”. Може да го видите “на място”. Не ви зная пощата.

  2. В.Д. Says:

    🙂
    http://glosi.bgland.net/forum/index.php?topic=3711.msg25892;boardseen#new
    (книгата очаква адреса, към който да се отправи)…

  3. Ина Иванова Says:

    Григор, ако всичко, което си написал тук е провокирано от разказа, значи магиите съществуват. Значи са зараз(ител)ни 🙂
    Радвам се, че има хора, толкова отворени към Светлото. И благодаря!

  4. Григор Says:

    @Кръстю: Интересно е. 🙂

    @В.Д.: Благодаря за милите думи във форума! 🙂

    @Ина Иванова: Отворените към Светлото хора не се раждат, те се създават. Например с четене на такива разкази. 🙂 Благодаря ти за него!

    И да, магиите съществуват. Навсякъде около нас. Просто сме свикнали да не ги забелязваме…

    (некадърен и непоетичен опит да го кажа някак…)

  5. Петър Петров Says:

    Григоре, престани да се самоквалифицираш така. Чудесно пишеш.

  6. Григор Says:

    @Петър Петров: Не е. Чудесно е нейното.

    Нека си направим една проба. Ако ми остане време, ще се опитам да подобря малко този разказ. Пак няма да стане добър като нейния, но се надявам да бъде една идея по-свестен отсега. Да видим дали ще се усети. 🙂

  7. Божо Says:

    Айде сега.
    Този разказ, за Дяволското гърло може и да не е доизгладен, ама сме чели и “Ортодокс”, и “Бунището”, и “Извън картината”… 😉

    А, че Ина е голям талант спор няма.

  8. Кръстю Says:

    Струва ми се, че не трябва да се подценявате…Аз нямам никакъв опит в писането, но пък мисля, че съм чел доста..Просто на вас силата ви е във фантастиката, не във “душеописанието”..като Ина. Като започнах да чета “Ортодокс” не можах да спра….
    А Ина според мен е лирик в прозата, ако изобщо може да има такова нещо…

  9. komata Says:

    Разказът е направо страхотен, браво на Ина!
    Само че като почнеш за тия трудни пътища, за тия ми ти житейски съблазни и за това как огъвал живота… Да речеш, че да се живее е една ми ти мъка, мъка, няма що! Напомняш ми за една моя леля, която, когато бях на около 20 (сега съм на 41) ми разправяше, че сега съм хвърчала, ама като ме запука живота… Е, двайсет години по-късно нещо не съм усетила живота да ме “пука”, не че от време на време под вежди не се гледаме строго, напротив, напротив. Ама само от време на време, иначе животът е пич (или пък прекрасен, както предпочита да се изразява дълбоко обичаният от мен Роберто Бенини). Тоест, искам да ти кажа, че (имхо) такъв разказ може да напише само човек, достатъчно умен, че да не се поддаде на онова, дето му викаш съблазни, и да не възприема пътищата, по които върви, непременно като трудни, трънливи и прочие неприятнички.
    (казах аз, докато тормозех съседите с издутото до дупка любимо парче “Да драпаме нагоре към Черни връх, щом камък се търкаля, по него няма мъх!” на групата Джендема)
    А писател от тебе е излязъл, и то отдавна, и то много добър, аре стига си скромничил ;)!

  10. Григор Says:

    За живота и трудни пътища – тия пътища, дето ти би вървяла по тях, са по дефиниция трудни, другите не ги забелязваш. Затова си мислиш, че по-лесни няма. 🙂

    А за писателството – сравни например нейното нещо с оня разказ за Дяволското гърло, дето го дадох за пример. Достатъчно добре си личи колко по-недоправен е, нали? Така че може да ми е стимул да се напъна да го доправя някой ден. Ако смогна.

  11. Божо Says:

    Ей много те тормози този разказ. Зарежи го.

    Предполагам и Ина има неща, които не са се получили добре, само че не ги е публикувала.

    А ти с Ортодокс се нареди сред писателите, заради които съм пропускал по една нощ….

    Другите неща са по-кратки и не трябва цяла нощ.

  12. Григор Says:

    @Божо: Ако имаш предвид разказа на Ина, не ме тормози никак. Напротив – радва ме от сърце. 🙂

    А ако имаш предвид моя – тормози ме, и ще продължава да ме тормози. За щастие. Защото това е единственият начин да го направя малко по-свестен.

  13. Божо Says:

    Имах предвид твоя.
    Всъщност той въобще не е лош, просто останалите ти работи са на по-високо ниво.

  14. В.Д. Says:

    Г. виж какво си открихме – http://crosspoint.mediabg.eu/?p=2754 🙂 (извини ме за своеобразния офтопик, но ми се искаше да го споделя с теб) :).

  15. Григор Says:

    @В.Д.: Прочетох го – чудесен е! Още едно момиче с талант…

    Направо се възхищавам колко талант има наоколо. А в това време по сергиите се излежават помии…

Leave a Reply