В памет на Петър Слабаков

Истина е. Напусна ни.

Един от любимите актьори на българския народ в течение на над 50 години. Едно от най-познатите и обичани лица на българското кино. Няма роля, която да е изиграл, и да не се е запомнила.

Дали буен младеж, или възрастен рибар, няма значение – Петър Слабаков винаги беше не само героя си. Беше в същото време себе си. Не зная как може да се нарече това. Може би актьорска искреност.

А при него актьорската искреност беше частичка от другата, човешката. Тази, която го направи един от първите членове на Комитета за защита на град Русе, след това на “Екогласност”. Във времена, в които това беше опасно… Много, които после се отрупаха със слава и постове, “защищаваха” тогава свободата и човечността с мърморене под юргана. Той ги защити открито, със себе си. Без да претендира нито за слава, нито за постове. Слава беше заслужил достатъчно отпреди, а постове не му бяха нужни.

И още нещо ще кажа за него. Беше често лъган, и често използван. Но никога не беше служил на Злото по свой избор. Колко от нас могат да се похвалят с това?

Спи спокойно, любими актьоре. Малко са, които преживяват толкова изпълнен живот като твоя.