Кой съм аз?

Преди няколко дни отнесох из коментарите тук купчина похвали.

Случвало се е и преди. Но този път ме замисли повече. И може би уплаши мъничко повече.

Най-много ме стреснаха редовете, че съм “човек с влияние”. Защото влиянието носи със себе си ужасяваща отговорност. Ако наистина други хора се водят по моя акъл, и учат от мен, аз ще съм виновен за грешките им. Да, никой не ги е карал насила да го правят (“те са си виновни, аз не съм”). Но отговорността я има. Ако не знаеш пътя добре, не бива да се буташ да водиш. Дори ако се буташ умело, и другите си мислят, че са те избрали по своя воля. И дори ако го правиш неволно. Вкараш ли повярвалите ти в тресавището, оправданията са без значение.

Затова мисля, че дължа тук обяснение, и предупреждение.

Хората сме устроени да уважаваме “авторитетите”. Много от нас мислят, че са се спасили от този недостатък (а той е не само недостатък, иначе нямаше да го има). Истината обаче е, че за повечето от тях просто преценката що е авторитет е различна. Примерно изместена към по-деликатните, по-“трудни за фалшифициране” белези. Но пак я има.

Какво от това ли? Започнете блог, и ще видите. Каквито и да са възгледите ви, с времето около вас ще се събере група хора, които мислят сходно. Повечето няма да имат блогове, или блоговете им, по силата на късмета, ще са по-малко известни от вашия, и по-малко посещавани (което обикновено се преценява по броя коментари, по-рядко по разни статистики). Затова те подсъзнателно ще имат усещането, че вие сте нещо повече от тях. Ще ви приемат за “авторитет”, и понеже виждате света като тях, най-искрено ще ви се възхищават, и хвалят… Аз просто имах шанса Йовко да ме срита да си направя блог достатъчно рано. Ако бях закъснял, а беше подранил някой от тези мои приятели, сега сигурно аз щях да му се възхищавам. Също така искрено и убедено.

… Добре, де. Оправдах се с късмета. Има обаче и по-неприятни причини.

Чета записите си, и се опитвам да си представя отстрани този Григор, дето ги е написал. Наистина е голяма работа. Разсъдлив, с най-разнообразни интереси, често даже мъдър. И на мен ми идва да му се възхищавам и да го хваля. Нормално – къде-къде повече от мен е…

Е как стана тая работа?

Очевидно тук лъжа какво представлявам. С лоши или добри намерения е друг въпрос. Но няма как да бъде оспорено. И причината много посетители тук да ме уважават е, че вярват на тези лъжи, че ги подвеждам. (А повечето от тях ми вярват именно защото разчитат, че няма да ги подведа…)

Откъде идва тази лъжа?

Предполагам, че от намерението, с което започнах блога си. Описал съм го още в първия си запис – да се науча да бъда по-открит, за да стана по-силен отвътре, а оттам и по-свестен. Да пиша за добрите неща в себе си не за да ми се възхищават и да цъкат с език околните, а за да се засрамвам аз, когато ги прочета след време. И сравня спомена за мечтите и целите си с реално постигнатото, с колко по-добър съм станал наистина оттогава. Защото за мен този блог продължава да е най-първо личният ми дневник, а после някакъв сорт масмедия.

Да, но другите, които ме четат, не забелязват разликата, и падат в капана. Не пиша, че ме мързи, защото ме мързи, и ме е срам от това. Предпочитам да инвестирам същото писане в свестните неща, които ми хрумват. Искам след време да си кажа: “Да, мързеше ме, но виж колко хубави неща мечтаех и правех тогава!”. А читателите ми си казват: “Брех, тоя човек е като машина, помен от мързел няма в него! Де да бях и аз така…” Истината е, че повечето са много по-малко мързеливи от мен. Аз все още не гледам деца, като начало, да не говорим с колко други житейски задължения не си губя времето, а читателите ми са принудени…

Не е само мързелът. Винаги, когато прочета похвален коментар, в първия момент вирвам нос. Вместо да го приема най-спокойно, и да пресея колко от него е реално заслужено, а колко е “ефектът на авторитета”. Да, във втория момент се мъча да го правя. Но в първия съм като похвалено детенце. И с тези, последните, беше така. И с тези, които може би ще напишете отдолу, сигурно ще е. Един ден може би ще се науча, но май е още далече. Не ме е срам, че съм такъв, не очаквам да съм съвършен. Но не го очаквайте и вие, не съм.

… Примерите са повече, отколкото има смисъл да изброявам. Няма нужда обаче – нито си падам по самобичуване, нито искам да превръщам блога си в шпионка към стаята с мръсното ми бельо. Идеята, надявам се, е ясна.

А тя е, че съм най-най обикновен човек като теб, драги ми читателю, който четеш в момента тези редове. И ако в този момент ти се иска да напишеш коментар, че е така ама не съвсем, че аз съм нещо по-така, прочети още веднъж редовете по-горе за заблудата. Този Григор, който си представяш по блога, е идеализиран образ. Неволно, без лоша умисъл или опит да те измамя, но идеализиран. Истинският Григор с нищо не е по-добър от теб. Не се оставяй да бъдеш лъган. Дори неволно. Особено неволно.

(Всъщност може би ти си по-свестен. Ако те е притеглило да пишеш такъв коментар, една от най-честите причини е, че прехвърляш своята свястност върху околните. В случая върху мен. А това го правят истинските хора. Като се гледам, аз го правя доста рядко… Изводът е за теб.)

Не вярвайте на балонени авторитети. Вие струвате поне колкото тях. Изслушвайте ги, но преценявайте казаното със собствените си глави. Те са затова. И го могат.

… Не казвайте сега: “И е и скромен!…” Просто казвам истината. Дължа ви я.

И, ако искам да имам стойност като човек, я дължа още повече на себе си.

32 Responses to 'Кой съм аз?'

  1. yoalbo Says:

    Аз се събудих една нощ през февруари 2008 пред работещия си телевизор и чух някой да казва точно това, което мисля и аз (за неразтребената къща и мърлявата домакиня – в обществен план). Разсъних се и видях, че гледам повторение на Панорама, а гости в студиото са Григор Гачев и Делян Делчев – блогъри, както ги обяви водещият (впоследствие изгледах записа в блога на Делян). Окончателно се събудих, скочих, отидох на работното си място в другата стая, седнах пред компютъра и се озовах на “Grigor Gatchev – A Weblog”. Започнах да чета…
    До този момент не оценявах в достатъчна степен колко е важна (за мене) онлайн комуникацията чрез блоговете, макар че го знаех (“на теория”) – бях срещала вече постинги на yovko in a nutshell, longalon, Ангел Грънчаров, Огнян Младенов и др.
    Оттогава това място, тук, ми е любимо, но се отбивам само от време (защото не успявам по-често). Нерядко се обърквам в оценките си по-разни актуални теми и събития – главно от обществения живот, информационните технологии и други – общовалидни, вечни въпроси от сферата на духовното. Тук намирам публикации, които заедно с коментарите към тях, ми помагат да поразплета кълбото на заплетените нишки и да следвам за известно време по-уверено своята пътека, без да се самоупреквам безжалостно за неминуемите си и многобройни грешки.
    Благодаря.

  2. Георги Иванов Says:

    Аз те чета доста отдавна.
    Малко ми е кофти, но за това пиша този коментар да ти кажа какво не ми хареса в теб.
    Погледа ти към нещата е много аналитичен и мисля, че е студен.

  3. Кръстю Says:

    Г-н Гачев, спомням си един израз, не помня от къде и кого: “Човек е такъв, какъвто мисли, че е, такъв, какъвто другите мислят, че е и такъв, какъвто е в действителност. А вашият въпрос (заглавие) е от тези, на които смислено може да отговори само ВРЕМЕТО.
    За авторитетите – аз си имам базов авторитет -сещате се..Вие привлякохте вниманието ми благодарение на Таня Джекова, на която бях споменал, че не съм чел наскоро хубава българска фантастика и тя ме насочи към вас. Разказите ме впечатлиха и ми харесаха много и започнах да следя блога ви. Приятно ми е да го чета, но за влияние -не мисля. С много работи от мнението ви по “нещата от живота” и мирогледа ви, не съм съгласен, но това не значи не сте прав.(нито пък ,че сте прав).
    То ако всички мислехме еднакво , нямаше да има нужда от блогове ,нали?! А вие определено сте образован (в добрия смисъл) , ерудиран и мислещ човек…(оставете го оня, дето ви пита какво сте постигнал, че критикувате управлението и който според мен е истинският провокатор, или може би катализатор да си зададете този философски въпрос).
    А всичко казано от МИСЛЕЩ човек заслужава внимание ,а вие и умеете да се изразявате добре….Защото има има хора, които дали ще кажат нещо ,или ще пръднат е горе долу все едно…но и от тях научавам нещо, даже някои ме развеселяват повече от олигофенските скечове по телевизиите.

  4. loxs Says:

    И да, определено заслужаваш критика затова, че не искаш да бъдеш авторитет. Светът има нужда от авторитети като теб.

  5. vlady Says:

    Здравейте, г-н Гачев,
    интересен пост и/или опит за самооценка. Това, което наистина ме накара да коментирам е цялостният “самооправдателен и предупредителен” тон на поста Ви в стил: “Аз не съм чак толкова велик – Предупредени сте!” 😉
    Да оставим настрана влиянието Ви върху нас “феновете/читателите” и дали то е малко/голямо/заслужено/пресилено и т.е…

    Вие сам твърдите, че основната и първичната цел на този блог е:
    “… Да пиша за добрите неща в себе си не за да ми се възхищават и да цъкат с език околните, а за да се засрамвам аз, когато ги прочета след време …”.
    При такава основна цел – как да не бъдат блогът и съответно авторът му идеализирани? 😉
    Така или иначе след като вече “официялно” сме предупредени, какво му е лошото на идеализирането?
    Вие искате да използвате блогът си, като “еталон”, “модел за подражание”.
    Защо да не можем и ние – Вашите читатели да го използваме за същата цел? И с помощта на нашите коментари/препоръки и вашите отговори и статии – да Ви подтикваме (да СЕ подтикваме) да ставаме по-открити, по-свестни, по-силни отвътре?
    Аз не виждам нищо лошо в това, дори напротив. Така погледнато – май има още доста за “идеализиране”? 🙂

    Така или иначе аз харесвам Вашият блог, интересни са ми нещата за които пишете и ще продължавам да Ви чета, дори да ме наречете “пристрастен” или “заразен/заслепен от авторитетът на автора”.
    Желая Ви успех и продължавайте все така!

    С уважение:
    vlady

  6. Дончо Says:

    Григоре, нали знаеш… каквото и да кажеш (напишеш) по тази тема, може и ще бъде използвано срещу теб :).

  7. pastora Says:

    Още един глас в подкрепа на loxs.

  8. Sveti Says:

    @ Георги Иванов

    Не може да имаш всичко на едно място.

  9. Петър Петров Says:

    Пък на мен ми харесва григоровата схема. С обратната връзка, дето сам си я дава. И аз исках да стана такава носеща честота като него, но ме мързеше, явно повече. Hard work may pay off in the long run, but laziness always pays off right away 🙂

    И е прав, че както всеки друг авторитет, подлежи на проверка. Мързелът да не правим проверки си е за наша сметка.

  10. Григор Says:

    @yoalbo: Наистина коментарите често са по-ценни от записите. Поне за мен. А за “Панорама”-та – твърде много хора мислим едно и също, аз просто имах късмета да го кажа пред камерите. 🙂

    @Георги Иванов: И това, а и много други неща. (В самозащита ще кажа, че такъв поглед понякога има и предимства. Но не винаги мога да преценя кога е подходящият, и кога не.)

    @Кръстю: Малко ме е страх от базовите авторитети… Но сте прав – онзи, който ме провокира, е истински полезният ми. Срязвам го, защото се държи некултурно, и всъщност няма особен пълнеж, но това не го прави по-малко полезен.

    @loxx: Светът има нужда от всякакви авторитети. И като мен, и като теб. 🙂 Но най-вече има нужда да слуша авторитетите, но да преценява сам чутото.

    @vlady: Идеализирането е опасно нещо – и за идеализиращия, а много повече за идеализирания. Иначе да – всеки е свободен да използва блога ми за свое усъвършенстване. Проблемът е, че идеализирането според мен не води до усъвършенстване, а до деградация.

    @Дончо: Знам. И не ми пука. 🙂

    @pastora: Същото, както и към loxx. 🙂

    @Sveti: И слава богу. Не бива да имаш всичко на едно място.

    @Петър Петров: Обратната връзка от блога е половин работа. Истинската е обратната връзка от четящите го. И то не похвалната, а критичната.

  11. Кръстю Says:

    http://www.kreativen.com/archives/131

  12. Кръстю Says:

    Това, по-горе ми попадна случайно и просто го посочвам, може да е от полза…Както виждам
    г-н Гачев не се е ползвал от рекламодатели…..което ми допада

  13. Божо Says:

    И стигнахме до добре изтърканата истина, че в един човек живеят много личности. Въпросът е, коя ще излезе напред, на коя ще позволиш да се изяви, или кой вълк ще нахраниш, както се казва в индианската приказка.

    И при пряко общуване човек гледа да покаже всъщност доминиращата (доминиращите? ) личност. Но тогава събеседниците могат да се досетят по-лесно за другите.

    В Мрежата е още по лесно.
    Както мъдро бях писал някъде :p , Мрежата поставя своебразен филтър, който пропуска само чертите, които са свързани с конкретна тема и за другите четящият може да гадае по косвени признаци.

    Но крайният извод от всички тия празни приказки е, че нещата са каквито трябва да са и няма за какво да се притесняваш, че нещо е излязло извън контрол. Явно, най-доброто е на преден план.

    Не пиша, че ме мързи, защото ме мързи, и ме е срам от това.

    Хмм, отдавна е доказано, че мързелът е основен двигател на прогреса, така че не би трябвало. 🙂

    Винаги, когато прочета похвален коментар, в първия момент вирвам нос.

    Ами като човек с професионални познания в областта на психологията, сам знаеш, че така трябва 🙂
    Вярно, моите познания идват от автори като Владимир Леви да речем, които твърдят, че това е желателен начин човек да посреща успехите. А и те имат определен авторитет в своята област.

  14. Sveti Says:

    Интересно!
    Не очаквах да се почувствам провокирана от отговор на този коментар, всъщност не очаквах въобще да отговориш на краткия ми коментар.
    Би ли пояснил какво имаш предвид с това не бива да имаш всичко на едно място?
    Аз имам своята версия, но ми е интересно да чуя твоята, защото сигурно не е същата.

  15. Григор Says:

    @Божо: За вирването на носа – така е обичайно. “Така трябва” обаче е друго нещо. 🙂

    @Sveti: О, нищо чудно да е същата.

    Като начало, всичко няма как да бъде на едно място. Много полезни качества са взаимноизключващи се: няма как да имаш вода, която е хем топла, хем студена. Ако всичко е на едно място, значи има някаква измама. 🙂

    По-сериозно обаче, където всичко е на едно място, липсва нужда от нещо повече. И човек престава да се развива. Умира. Затова и ме е страх от сбъднати мечти – твърде примамливи са да останеш там завинаги. (Същото, другояче: доколкото път и цел могат да бъдат разделени. на “микрониво” целта е по-важна от пътя, но на “макрониво” пътят е по-важен от целта. Целите дават с постигането си успехи; пътят дава с вървенето по него смисъл.) Без значение къде си намерил всичкото на едно място – някъде, в нещо, в някого…

  16. yoalbo Says:

    Тук е приятно. Опасявам се, че не са толкова много хората, които се замислят… Как иначе да си обясня защо понасяме всичко това (наоколо)? Мисля, че “записите” 🙂 помагат да падат завеси от очите и да провокират размисъл…

  17. komata Says:

    Григоре, не разбрах кое му е срамното на мързела.
    Цяла стая с мръсно бельо?! Кога най-сетне ще се научиш да переш :-)!

  18. Кръстю Says:

    @yoalbo–Знаете ли, мисля, че хората ,които се замислят наистина не са преобладаващата част, но на повечето за да се замислят им трябва по-стабилна провокация ,или стимулация, зависи от типа психика…Но такава от масмедиите няма!- там има готови рецепти, мантри, шаблони, които дават готови отговори, които понякога даже изпреварват въпросите…и съм склонен да мисля , че това е добре режисирана и дирижирана сугестия…
    И блоговете и форумите са именно оазис за такива хора….Само, че пак трябва да пресяват зърното от плявата, за което,обаче също се ползва мислене и е добре.

  19. Sveti Says:

    Ето, не е същата определено.
    Аз не си помислих, че когато имаш всичко на едно място – умираш.

    По-скоро имах предвид, че не можеш да имаш всичко на едно място в човешкия характер. Дори и да се опитваш да разбираш да разбираш всичко и респективно да имаш в себе си моделите на поведение на много различни хора, просто не е възможно да прилагаш само позитивните страни от тях. Има някои ценни черти от човешкия характер, които така се получава, че се изключват взаимно. Когато едната е on, другата е оff. Така, по начин (поне за мен) са свързани – топлотата и изострения ум.
    И префектния баланс, (който е наистина трудно постижим) между двете за всеки човек е различен и никога няма да задоволи стандарта на друг човек напълно.
    Аз, честно казано, се стремя въобще да не критикувам хората на тази тема. Макар, че мен най-редовно си ме критукуват различни хора, като казват, че съм или твърде много едното пък другото – съвсем, или точно обратното. 😀

    Пак по въпроса за всичко.
    Според мен, най-вече зависи дали под „всичко” се има предвид материална задоволеност – /вещи и хора, които се използват като такива/ или преживявания, разбиране на всякакъв разнороден поглед към света и използване на различни видове подход към живота. Когато написах, че не може да имаш всичко на едно място, имах предвид второто – че в крайна сметка, колкото и да разбираш съвсем различни хора, трябва да направиш избор какъв да си ти. И колкото и да съдържаш всичко в себе си на терория, на практика си един съвсем конкретен човек, който е избрал какъв да бъде. Затова си себе си.

    Това как ще реагираш, ако имаш всичко – първо, на първо ти няма да можеш да го имаш отведнъж, то е процес на изграждане. Поне това, за което аз говоря. И няма да дойде момент, в който да липсва нужда от нещо повече.
    Ако имаш всичко и си човек с битийна ориентация – ще се опиташ да разбереш, да сътвориш още повече себе си, от всички – колкото и безкрайно различни – преживявания, през които си минал.
    И които също така активно са минали през теб.
    Всъщност и затова не те разбрах, какво имаш предвид с това ” Не бива
    да имаш всичко на едно място.”, защото според мен това е смисълът на живота всъщност – израстването. По всякакъв начин.
    Относно целите и пътя, то и целта си път, който се извървява и винаги има още нагоре. Светът няма лимит, ние имаме.
    И трябва да се стремим да израстваме, всеки по своя път, а не да се страхуваме от това, че в един момент ще умрем, защото вече сме подтигнали всичко и имаме всичко. Точно това мисля и за страха ти от сбъднати мечти, за който писа. Не вярвам, че има покритие при теб, защото не си човек с приоритет на материалната ориентация към света.
    Няма да ти е достъчно да имаш нещо, ти ще искаш да разбереш какво е. Как работи, каква е същността му, а това е един непрестанен процес на развитие и изратване и със сигурност не стоиш на едно място.

  20. Любо Николов Says:

    Е, Григоре, добрутро. Чак сега ли го осъзна?
    Блога ти следя от дъжд на вятър, но иначе знам, че като личност отдавна си се превърнал в морален коректив за хората, които те познават – включително и за мен.
    Иначе… отговорността си е страшничка. Постарай се да не й обръщаш внимание. Бъди какъвто си, това е предостатъчно.

  21. Григор Says:

    @yoalbo: Така е. 🙂 Само че блогът ми не е само мое дело. Ако го прочетеш внимателно, ще установиш, че коментарите тук казват повече и по-ценни неща, отколкото записите. Аз съм предлогът, по който много умни и свестни хора се събират и пишат тук. В най-добрия случай гайдарят, който свири – но хорото го танцуват другите. Редно е да се знае кой колко заслуга има всъщност.

    @komata: Кога ще се науча да пера ли? Абе… какво срамно му има на мързела? :-))))))))))))))

    Ето това е коментарът, който ми пълни душата. Благодаря ти, че го даде – струва си! 🙂

    @Кръстю: В Уикипедия един от основните принципи е: “Не отдавай на злонамереност каквото може да бъде отдадено на обикновена глупост”. Глупостта е много по-честа от злонамереността.

    @Sveti: Мечтите на хората с не-материална ориентация могат да се сбъднат точно така, както и на тези с материална (и дори по-лесно). И двата типа с времето се съвземат от подаръка на съдбата, и търсят повече. И и двата типа обаче са изложени на опасността да решат, че са постигнали за каквото са се борели, и могат да се “пенсионират”. Виждал съм това да става. Затова се боя от него.

    @Любо Николов: Морален коректив?! Особено пък за теб?!?!… 🙁

  22. Кръстю Says:

    @Григор—(цитат)“Не отдавай на злонамереност каквото може да бъде отдадено на обикновена глупост”. —-да, но само принципцно погледнато..и така да се каже в “злободневен”план
    Що иде реч за медиите, едва ли е така, та това е четвъртата, а в дадени моменти и първата…
    Даже в дадени моменти ,само глупоста и некадърноста на дадени журналисти предотвратява по-тежки последствия.
    За да не пиша излишно, понеже този проблем , според мен въобще не е безобиден ,в следващ запис ще направя препратка към тема в моя блог ————

  23. Кръстю Says:

    http://kjelqzkov.log.bg/article.php?article_id=27330

  24. Anonymous Says:

    Ех, че ми хареса този принцип в Уикипедия – определено предпочитам да не удавам на злонамереност всички нелепости, които се случват.
    @Кръстю, развесели ме това “обаче”, за което “също се ползва мислене” 🙂

  25. Кръстю Says:

    @Anonymous–А развеселява ли ви следното : “-Щастието не е в парите!”- казал джебчията, освобождавайки същевременно събеседникът си от портфейла му ?

  26. Sveti Says:

    Знам, че си го виждал (и аз съм го виждала – въобще не твърдя, че го не го има) и писа, че се боиш от него, още от предишния коментар ми беше ясно това, което сега с други думи повтаряш. Но също така, аз все пак съм на мнение, че лично за теб опасността не е толкова голяма, колкото си мислиш. Тъй като, все пак, заглавието на този постинг е лично за теб.

  27. yoalbo Says:

    Григор, моля за извинение поради отклонението, но дължа да се уточня:
    @Кръстю, Anonymous съм аз (без да забележа, че не съм се активирала) и се засмях искрено, а не злонамерено – на това дето “се ползва мислене” – хубаво определение! много ми хареса, затова му се зарадвах (дано ме разбереш правилно) – ама като не умея да се изразявам – виж, какво се получава – май го схвана като някакъв сарказъм, като нападение или нещо друго, с което да те засегна – честно и от сърце, просто ми хареса и на глас се разсмях като го прочетох (и го описах като… развеселяване?! – глупава жена, прощавай).
    Колко е лесно да се стигне до недоразумение, а колко трудно се постига съгласие!

  28. Кръстю Says:

    @yoalbo—Моля ви се, как така глупава жена, карате ме да се чувствам неудобно…Аз не прозвучах добре и ясно към репликата към Anonymous , разбира се, че това “обаче” буди смях…Освен това аз винаги ценя хумора и за мен е неотменна част при общуването…С оня виц за джепчията исках да кажа следното: Кой ще е тоя лудия, който ще заяви по телевизията примерно- “сядай и гледай, сега ще те манипулирам и ще те стресирам, внушавам разни работи и пр?!” -Естествено, че тия неща не се признават….и аз не искам да “удавам злонамереност”,както казвате, но …опита ми пречи.”Предупреденият е наполовина спасен”- има една поговорка…
    Вижте, аз не съм привърженик на дрънканици за феминизъм, сексизъм и пр.комплексарски изблици, но никога не съм казвал, че някой е глупав, защото е жена…Напротив.Дори рядко правя такава конкретна квалификация, трябва да съм много обиден.
    Сега се почувсвах неудобно и се замислих, дали има нещо такова. Може да съм досаден, да спамя на моменти, да говоря с поучителен тон(имам такава слабост), но да съм висомерен…
    мисля,че нито има на какво отгоре, нито ми е присъщо…
    Моля,извинете за многословието не по темата.

  29. Огнян Says:

    @Григор
    Има един лаф: “Не се оправдавай”
    🙂

  30. yoalbo Says:

    @Кръстю: Ха, това за “глупавата жена” го казах само, за да съм хармония с принципа на Уикипедия, който много ми допадна 🙂
    а иначе, аз не се имам за глупава, ама за такава ме броят мнозина от онези, които ме заобикалят – не им се сърдя, обаче, просто се забавлявам 🙂 Е, радвам се, че се уточнихме.

  31. Кръстю Says:

    @yoalbo –и аз се радвам! Искам да ви кажа една мисъл на Сократ, която на мен много ми допада: “Само на глупака всечко му е ясно”

  32. mario Says:

    Ето едно интересно клипче, което лично на мен ме накара да се замисля кой съм аз в действителност:
    http://marionathan.com/

Leave a Reply