God of Rain

Знаете ли какво е това? Аз научих днес. Така викат на Коста Атанасов – художник, невероятен свежар и още един куп други неща.

Най-важното от тях е ездач на “Скитник” – стоманеният му кон, известен сред по-простосмъртните като “мотоциклет”. Много от времето си God of Rain прекарва върху него, в пътешествия около целия свят. И пише блог за тези пътешествия и какво е срещнал през тях. Ако не пишеше, а снимаше, щеше да сложи National Geographic в джобчето си за химикалки. Или поне така съдя, по това как пише…

А, забравих. (Простете ми – късно е, и съм поуморен вече.) Защо точно God of Rain?

Накъдето и да тръгне с мотора, вечно го вали дъжд. Тръгна на пътешествие вчера – правете си извода. Ако беше дръвче, да е вече поне петнайсет метра. И да е окоренил целия мотор. Както смята да мине през Египет, дано не го задържат там на висока заплата, да кара напред-назад през пустинята… Затова във форума Graphilla, където е чест участник, са го прекоросали така.

Сайтът му е fireinside.bg. Според Коста, това ще рече “Вътрешно Горене”. Естествено, аналогията е с верния му кон. Но не само. По-скоро с това, че ако правиш каквото е твоето Вътрешно Горене, винаги ще успееш.

Да, точно това намеквам – отидете и разгледайте сайта му. Не заради картините му, там ги няма. Заради текстовете му. (И особено заради Често Задаваните Въпроси.) Ей това се казва откровен и открит човек. Добре де, това не са точните думи. Май точната дума е истински човек. Възхищавам му се, и ми се иска да съм като него. (Като човек. Моторът и пътешествията не са задължителни.) Всъщност, че е истински човек е основната причина да пиша за него.

(И, мисля си – основната причина да пише толкова хубаво за пътешествията си. Какво ли би написало някое човешко менте? “Хилтъно на Канарците ногу тъп. Прислугата се некви маймуни. Бьоф Строганова гаден, в Париж е по-така. Бе шибана работа, мамата му да такова. Само цоцат мангизи”… Да си боклук, дори богат, носи наказанието ти в себе си. И истински гледки, неща или чувства да получиш, ще ги възприемеш като гадости – всеки вижда света през себе си.)

Има и още една причина. Ако сте прочели ЧЗВ-то на Коста, вече я знаете. Той тръгва на поредното си пътешествие, около целия свят, на практика без средства. Не винаги човек може да намери достатъчно спонсори… Но си струва да следва Вътрешното си Горене, дори тогава. Възхищавам се на хората, които се решават и го правят – те са истинските хора. И си мисля, че заслужават подкрепа.

Защо ли? Коста го е написал достатъчно ясно в частта “Подкрепи”. Колко от хората, които са откъм безпаричния край на тоягата, имат достойнството да кажат:

Всичко на сайта е абсолютно достъпно, и не е необходимо да плащате за нищо, за да го видите/прочетете. Мисля, че така е честно – иде ми да се плесна по челото, като се замисля колко от албумите на любимите си музиканти не съм си купил всъщност, приемайки за даденост, че мога просто да си ги смъкна. Това не значи, че те са били безплатни.

Мисля, че такъв човек заслужава две неща. Едното е да бъде подкрепен финансово (което ще направя – на страницата “Подкрепи” има описание как). Другото е за него да се разказва и знае, да се предава и разгласява. За да научат за него повече хора, и може би някои от тях да го подкрепят. Той не само има нужда от това, но и го заслужава.

А другите хора имат нужда да знаят за него. За да гледат снимките и видеотата му, да четат пътеписите му, и мъничко по мъничко да попиват що е истински човек.

И да се учат, умишлено или неволно, също да бъдат такива.

И да знаят, че също имат Вътрешно Горене – и че си струва да го почувстват, и да го следват.

… Кой тук питаше как да помогне на хората да бъдат малко по-свестни, по-добри, по-… по-истински? Ето как. Подкрепата за Коста е подкрепа за творчеството му, а то – за човешкото и истинското в нас и около нас.

… В повечето култури богът на дъжда също е и бог на плодородието, или двата бога вървят ръка за ръка. Дали остроезичните графилци не са по-мъдри, отколкото може би са предполагали? Защото пустинята, насред която сме, е пълна с тръни. А има нужда от плодове.

(Извинете ме за шаблонната метафора. Толкова умея. Понякога и в шаблона може да има истина.)

5 Responses to 'God of Rain'

  1. Кръстю Says:

    Чудесно!! Не мога да изразя възхищението си с думи.Това, възможноста да се движим безпрепятствено по света е най-голямото и истинско завоевание след отхвърляне на тоталитаризма. И това, че има такива способни и позитивни млади хора, които тръгват с мотора си по широкия свят за да го опознават и в последствие представят е дело достойнно за подкрепа, дори и най-вече финансова!
    Защото има и едни други, които ползват свободата на придвижване пак от любов към машините с вътрешно горене….Само, че да ги крадат и препродават..
    Всички, естествено не могат да са като него,да грабнат мотора и да хукнат, но не е и необходимо..
    Ето един цитат на Коста: “Когато правиш нещото, което те кефи, ти го правиш най добре, защото го правиш с удоволствие – а не просто защото трябва да го направиш – и това винаги си личи. Тогава защо да си губиш времето да правиш нещо друго?”
    Това е- простичко и ясно. И всеобхватно. Важи за всичко, не само за мотора….

  2. Atanas Boev Says:

    Намомня ми на неохотният месия, от “Илюзии” на Ричард Бах 🙂

  3. tom Says:

    Като чета какво си написал за тоя човек ми иде на момента да му преведа 5-15лв без дори да съм отворил страницата му. Бива си те 😉

  4. Григор Says:

    @Кръстю: Това е подтекстът. 🙂 Моторът е само пример.

    @Atanas Boev: И на мен! 🙂 А също и на онова чудесно стихотворение от “Властелинът на пръстените”: “Започва път от моя праг…”

    @tom: Ако отвориш страницата му, ще ти иде да му преведеш бая повече. 🙂 Описанието ми е само бледа сянка на истинския човек.

  5. Анна Says:

    Четох, четох… Предложих на Коста да ни дойде на гости, когато минава през нашия район. Нали няма план човекът, винаги може да направи завой към нашата къща, стига да иска.

Leave a Reply