Женската голота, женската красота…

Какъв ли процент от картините на старите майстори са женски тела? Голи колкото е било допустимо по тяхно време, често даже повече?

Значителен. А като се има предвид колко малко е било допустимо по времето на повечето от тях, сигурно това е преобладаващият като идея вид рисунка.

Дали това доказва всевдъхновяващото значение на женската красота? Поетично и възвишено обяснение. Уви, повечето поетични и възвишени неща в грубия ни реален свят се оказват неверни.

Дали да не пробваме да обясним нещата с биология и хормони? Така де, материализъм в действие. Старите майстори всички са били мъже. А повечето от тях, докато станат майстори, вече са били и стари, с каквито се сещате изводи от това. И в поезията толкова от най-красивите неща са създадени от несподелена любов, или от мечтата да стане споделена. (Стане ли споделена, поетът вече няма време да пише.)

Може и това да е. Но ми минава през ум и друго обяснение.

Бях чел на времето разказче, не помня нито заглавието му, нито автора. Беше за гений, който обаче всяка нощ, докато спи, забравя целия си жизнен опит. Сутрин е идиот, мучи нечленоразделно и се чуди какво са тези двукраки наоколо. Към обяд вече се е научил да говори, върши си работата (метач е) и жадно попива света наоколо. През следобеда вече е настигнал средните хора, на вечерта вече е велик учен, прави открития, създава теории, пише статии… На следващия ден – отново.

В един момент той беше разбрал, че това се повтаря с него всеки ден. Една вечер си направи тетрадка, която да му помогне да навакса по-бързо на следващия ден. Почна я с елементарни пиктограми, които да са понятни и за идиота, обясни чрез тях езика и азбуката, описа къде и какво да гледа, за да натрупа максимално бързо нужния му багаж… И познайте какво направи, за да привлече към тетрадката вниманието на сутрешния идиот?

Залепи на корицата й картинка на гола мацка.

… Наречете ме елитарист, ако искате. Но според мен светът се състои от (твърде) малко хора, и (твърде) много добитъци. И най-важната цел на хората според мен е да помогнат на добитъците също да бъдат хора. Най-малкото за да не осират общата къща, в която всички живеем, и да я превръщат в обор, въпреки усилията на хората.

На теория не трябва да е трудно. Добитъците се отличават от хората не по заложби или нещо друго трудно преодолимо, а просто по това, че не са научени и възпитани да носят отговорността за себе си и околния свят, и да се трудят върху себе си и света. Отделно от това, границата е относителна както по степен (някои хора се трудят повече върху себе си и света, отколкото други), така и по направления (нерядко в някои отношения някой спада към добитъците, а в други – към хората).

На практика обаче не е лесно. Не защото нито е позволено, нито е редно да правиш някого насила човек. А защото има една граница, която като че ли е базовото, абсолютно деление между хора и добитъци. Тя е схващането, че нещата стават с работа, и че трябва да се грижиш както за себе си, така и за средата си, тоест за обществото. Иначе казано, че за да получаваш, трябва да даваш. (И че за да има стойност за теб това, което получаваш, трябва да даваш неща, които също имат стойност за теб.) Който е научил този урок, вече няма как да е добитък, ще се грижи. Когато колкото може… Въпросът е как да научим добитъците на този урок.

И си мисля, че тук идва картинката с голата мацка. Средството, с което да накараш идиота (който си в някаква крайна сметка или разширение на нещата ти) да отгърне корицата, зад която е описан урокът. Да се зазяпа, да му стане интересно, да започне да използва главата си. Оттам нататък вече е по-лесно.

… Спомням си случай още от соц-време. Филмите на ужаса тогава бяха забранени, особено пък за непълнолетни. Съответно бяха голяма рядкост, издирвана с много усилия и гледана с настървение.

Един клуб по фантастика реши да си направи експеримент. (Заради който си го отнесе, но това е друга тема.) Събраха колкото успяха филми на ужасите, и започнаха да ги въртят в импровизираната си видеотека на хлапаците от клуба, от сутрин до вечер. Всеки член на клуба можеше да дойде когато иска, и да гледа колкото иска… Отначало беше като наркомания, всички целодневно висяха там и попиваха екрана. Само след две седмици обаче наличният репертоар им писна. Бяха намерени още филми, но и те изтраяха само две седмици.

След този месец повечето от клубните членове не се вълнуваха твърде от филми на ужасите. Когато разбрах за експеримента, си помислих, че сигурно са “преяли” с тях, и са се отвратили, или пък че са ги научили наизуст, и са им станали скучни. (Тогава ужасите се отличаваха с още по-малко разнообразие отсега.) Истината се оказа различна.

Бяха запълнили в себе си дупката на любопитството, и бяха започнали да оценяват филмите като филми. И се беше оказало, че повечето от тях, точно както и повечето филми по принцип, не са кой знае какво. Гледането на филми заради ужасиите в тях, на ден сигурно по колкото преди това са гледали общо през живота си, малко по малко беше изработило на клубните тинейджъри представата и критериите за филм като художествено произведение. Една малка част най-елементарни продължаваха да търсят “по-якото”, но мнозинството беше надмогнало най-елементарната консумативност, беше започнало да оценява и подбира. Съотношението хора към добитъци беше започнало да се обръща – вече хората бяха многото, а добитъците малкото.

Какъв процент от тези хлапета щяха, при подходящи условия, да започнат и да творят, всеки както и колкото умее? Да се трудят, дори ако не им се плаща за това, заради удоволствието от създаването? Не зная. Вероятно животът щеше да нарита някои от тях обратно в обора. Но искрата тогава беше запалена. Повечето с удоволствие обсъждаха нещата, проявяваха интерес и даваха идеи. Първоначално за ефектите. После и за сюжетните закачки, постановки и ходове. За типажите на героите. После преминаха към анализ и на филми извън този жанр… Ако увличането беше продължило, щяха да извървят и останалото от пътя. Изразът “когато сме най-зле, ей така да сме” за тях вече нямаше да значи “мач, ракийка и салатка”, или друг вид 100% консумация. Вече започваха да дават, макар и все още само като неодялан мисловен продукт. Не просто дървени мнения на принципа “мога ли аз да те надспоря”, а сътрудничещи си идеи.

… Така че може би старите майстори са имали и това предвид. Не са били глупави хора. По тяхно време е било казано, че красотата ще спаси света. Може би защото е средството добитъците да се превърнат в хора по свой избор и желание… И са я творели, в какъвто вид ще привлече и идиотите.

А може би и ще поддържа да гори пламъка вътре в тях самите, техния собствен дух, дори ако са паднали духом до идиотизъм. Защото и това се случва. И когато се случи, е нужно да има как да се вдигнеш отново.

И може би възвишеното и поетично обяснение за значимостта на женската красота всъщност е вярно. Не само на физическата, въпреки че и тя е важна. И на топлината, човечността, благостта, добротата, грижата. (Тях ги има и в мъжете, но в жените са някак истински на мястото си.)

(Няма ли кой да си направи прост психологически експеримент? Да накара група мъже (а защо не и група жени) да оценят външността на еднакво красиво момиче, примерно едно и също, което в единия случай се държи като много свестен и истински човек, а в другия – като празноглава лошотия. Сигурен съм, поне за мъжете, че разликата в характера ще даде смайващо голяма разлика в оценката на външността…)

7 Responses to 'Женската голота, женската красота…'

  1. Lady Says:

    Не само, че има кой да го направи този експеримент, ами си го и правят хората – явлението се нарича halo effect – когато някаква проявена черта на характера може да промени цялостното впечатление от физическата привлекателност на човека в положителна или отрицателна (в зависимост от чертата) посока.

  2. Кръстю Says:

    Оригинално както всичко на неполитическа тема 🙂

  3. Десислава Делибалтова Says:

    Толкова съм ти благодарна и за поставената тема, и за твоето тълкуване, Григ! Не за оригиналността, не! Каква полза от самоцелно оригиналничене?

    Заради Нейно Величество Истината! Заради, Вечно му царство!, Живота!

    Необятна и всеобхватна, чак се чудя откъде да я подхвана.

    Дали от матриархата или от дълбините библейски, дали от погубването на безценни за човечеството женски качества или от парещата болка на потъпканото женско достойнство?

    Но съм на гости и жегата започна да размеква многострадалния ми мозък, затова – концентрирано.

    Доживяхме да видим масово разпадане на базисни устои на човешките личности. За мъжете е по-постепенно и неусетно, защото се случва от повечко поколения, обаче жените се рушат пред очите ни в последните две.

    Обяснявам си го със сравнително по-голямата нужда да бъдат добри. С изгубването на ясните критерии за добро и зло това стана непосилна задача за малките момиченца. Единственото сигурно убежище им остана външната красота, но – ще ме прощаваш, не тя е важната!

    Ти ми подсказа идеята: дали не за да привлече вниманието на “добитъците”, Най-Великият Творец не е направил “амбалажа лъскав”?

  4. Малинов Says:

    Разказът, за който споменаваш, е на Сергей Сухинов – “Дворник”. Прекрасен разказ. Имаш малки неточности в спомена за него.
    Главния герой Андрей е учен преживял катастрофа и вследствие на това губи бързо спомените си от последния ден. На сутринта се събужда не пълен идиот, но не помнещ нищо. Книгата, в която си записваше какво е открил предишния ден наистина имаше мацка, не гола обаче. Както описва авторът, тя е облечена, но ако малко отклониш погледа от нея започва да се съблича, когато пак я фиксираш е вече облечена. Хитро :)))). Но все пак вниманието му сутрин към книгата привличаше не голата мацка, а надписа, ДУМИТЕ.

    Андрей! Отвори книгата !!
    От това зависи твоята съдба!!!

    Ето това привличаше вниманието му всяка сутрин, а мацката явно бе за да не загуби съвсем интерес :))))
    Та искам да кажа, че мацката (или самецът) привличат добитъка, думите – хората. Разказът е страхотен. Човек е социално същество, и като такова и най-големия глупак ве1е се отличава от животното. Колко това вече е друг въпрос.

    А, и още нещо, ако позволиш да цитирам един мой герой:

    – Три неща движат човешката дейност – Отомир Шанбергер въодушевено обяснява на седящият до него мъж някакви свои теории. На онзи може и да му е скучно, но такъв си е Отомир, обича да обяснява.
    – Три неща. – повтаря пак той и прави драматична пауза.
    – Кои са? – откликва съседът му и се заглежда в безкрайните облачни плантации ширнали се под крилете на самолета. Не е ясно дали наистина го интересува или пита от добро възпитание.
    – Половият нагон, страх от смъртта и желание за разруха. – тържествено заявява Отомир.
    – Психиатър ли сте? – пита съседът му.
    – Не, нищо подобно. – радостно отвръща Отомир. – И забележете половият нагон е определящият. Той покрива, напътства и насочва останалите два. Защото страхът от смъртта се губи, когато нагонът те завладее, а желанието за разруха се появява, когато този нагон стане необуздан. Човек дълго време, ще е в плен на този нагон, а когато се отърси от него, когато по някакъв начин го подчини, овладее и контролира, тогава вече няма да е човек.
    – Защо пък? – възразява спътникът му, сега вече май искренно заинтересуван. – Социалният живот не е толкова елементарен. Той не се свежда само до секс, до полов нагон. Хората са уникални и най-различни и цивилизацията ни се крепи именно на тази уникалност на всеки човек.
    – Аха! – радостно възкликва Отомир Шанбергер. – Различни ли?
    После се навежда към съседа си и тихо казва, сякаш ще разкрие някоя велика тайна:
    – Знаете ли уважаеми, хората по земята не се делят на млади и стари, на бедни и богати, на бели, черни и жълти. Не се делят и на здрави и болни, на умни и глупави, на късметлии и каръци, на угнетени и свободни, на ниски и високи, на руси и чернокоси, на алкохолици и трезвеници. Не се делят на американци и всички останали. Нито на мюсулмани, християни и атеисти. Не. Хората на тази планета се делят единствено и само на мъже и жени. Мъже и жени. Това е основополагащото за нашия биологичен вид, това е основата на нашето общество, това е около което се върти културата ни и всяка наша ежедневна дейност. Това е диалектическата същност на цивилизацията ни. Ин-а и Ян-а. Двете части на едно цяло. Мъже и жени. Нищо друго.

  5. Огнян Says:

    Този постинг ме върна към ужаса отпреди няколко седмици. С един познат, който като мен е наивен идеалист, се бяхме хванали да убеждаваме приятелите си да ходят да гласуват на изборите. След като поотделно с убеждаване нищо не постигнахме той предложи да направим една лека разпивка и да съберем хора, който смятат да гласуват с такива, които нямат намерение в съотношение поне 3:1. Идеята е базирана на ефектна на мнозинството – като видиш, че много хора, събрани на едно място, споделят едно и също мнение, дори твоето да е различно се получава така, че съзнателно или несъзнателно започваш да се съобразяваш с тяхното. Психолозите си имат добро обяснение защо се получава така. Отделно: същия модел беше използван изключително успешно от различните “пирамиди” от типа на Проксима.
    Първоначално се събрахме се 8 човека – 5 “гласуващи” и 3-ма “негласуващи”. Седнахме, казахме си наздраве и полека подхванахме политиката, ползата от гласуването и има ли то почва у нас. Както може би се досещате, получи се мегаразгпавия – хвърляха се факти, псевдофакти, прекъсвахме се през 5 сек и т.н. На моменти и тонът се беше повишил доста. Най-вбесяващото беше, че тези 3-ма “негласуващи” се бяха заинатили като магаре на мост и не приемаха никакви доводи на принципа “едно си баба знае, едно си баба бае”. Колкото повече се опитваш да ги убедиш, толкова повече им се втърдяваше позицията. Безнадеждна, фрустрираща и вбесяваща работа…
    По някое време се присъедини сестрата на моя познат – приятна мадама, особено на външен вид. Поразходи си за малко хубавата рокличка, колкото да привлече вниманието на всички и после просто седна между тях и ги попита меко “Ама вие защо няма да гласувате?”. Поведението им се промени от състояние на разпенено викане на спокойно и културно обсъждане. Твърдите им позиции малко по малко омекнаха и след няма и 15 минути 2-ма от тях вече бяха “покръстени”. В интерес на истината – силно ме съмнява, че на по другия ден, като е изфирясал ефекта на девойката (какъвто и да е бил той) все още са били останали “покръстени” и са отишли да гласуват. Това, което мен ме впечатли (и вбеси, и разочарова) е как може 1 час да поддържаш агресивно дадена позиция и след това при вида на два хубави крака да се “ресетнеш”… …и то при положение, че не става дума за някакви разгонени малоумни тинейджъри, а за интелигентни хора на 28-32 години с хубави професии, отговорности и т.н.
    По предварителен план на другия ден трябваше да правим същото мероприятие с моите двама-трима “негласуващи” приятели. Тотално се отказах да се забърквам отново в такава идиотщина и просто им казах на моите хора: “Виж кво бай хуй! Знам, че нямаш намерение да гласуваш, знам че си имаш твоите доводи, но искам да те помоля за ЛИЧНА услуга. Просто отдели 15 минути и отиди да гласуваш. Не гледай на това като на политическо мероприятие, гледай на него все едно съм те помолил да ми помогнеш да мъкнем хладилник или канапе”. Свърши перфектна работа. Вечерта след изборите ги почерпих за “мъкненето” и всички бяхме доволни.
    Та за какво беше целият този прекалено дълъг коментар (морала от историята):
    Не съм съгласен (за пореден път) с Григор, че “И най-важната цел на хората според мен е да помогнат на добитъците също да бъдат хора.” Добитъците ще си останат добитъци. Единственото, което може да се постигне е поне временно да бъдат мотивирани / принудени да се държат като хора.

  6. Петър Петров Says:

    @Огнян: “интелигентни хора на 28-32 години с хубави професии, отговорности и т.н.” — няма такива, всички сме добитъци. Някои само могат да се опитат да смекчат ефектите от разхождащата се рокличка, като например да помислят насаме след вечерята. Но човек е изключително изобретателен, когато трябва да измисли оправдание за поведението си, например “то аз тая всъщност не искам да я убеждавам нищо, а само да и се харесам, така че няма значение какво съм говорил, аз всъщност няма да гласувам”. И е така. За покръстени ги броя ако те после ходят да проповядват хората да гласуват, а не ако свършат еднократна работа като услуга на приятел.

    Всички сме добитъци, някои обаче дават воля на мързела си. Мързи ги да мислят, щото си е работа, пък понякога и поемане на отговорност.

  7. Кръстю Says:

    @Петър Петров –принципно е така…Новопокръстените винаги са оказвали по-голяма ревност във вярата от “старите”. Изглежда такава е човешката природа, а и историята и Новият завет дават много ярки примери….

Leave a Reply