Ползата от популизма

Мислещият тиранин, по мнението на Ветинари, беше изправен пред много по-трудна задача, отколкото управникът, издигнат от някаква идиотска система тип “гласувай си сам богатство”, като например демокрацията. Вторият винаги може да каже на хората, че грешката си е тяхна.

(Тери Пратчет, “Going Postal” – мой превод)

Ако Бойко Борисов може да се определи с една дума, тя е “популист”.

Популизмът често е обругаван като едва ли не баща и майка на всички злини в политиката. Но истината е, че популизмът е правене (или казване) на неща, които хората харесват. А хората често са глупави и късогледи в това, което харесват, но не винаги и не за всичко. Случайно ли най-горещите заклеймители на популизма са хора, които харесват това, което повечето хора не харесват – или техни говорители?

Популизмът е добър или лош в зависимост не от политика-популист, а от зрелостта на електората. Ако хората харесват неща, които работят в тяхна полза, особено ако вземат предвид и по-дългосрочния план, то популизмът е изключително полезен и ценен. Лош е, когато царува сред незрял, късоглед и плиткоумен народ.

И тук е интересното. Българският народ е до немай-къде незрял, късоглед и плиткоумен в куп отношения. В куп други обаче е чудесен, зрял и мъдър – просто да не повярваш, че това е същият народ. Незрял, късоглед и плиткоумен е в нещата, които касаят общото. Но където се засяга личното на отделния българин, той е много по-зрял и мъдър от много други народи. (Добре де, не е кой знае колко зрял и мъдър – просто повечето други народи са още по-глупави. Така става ли?)

Оттук и простата формула – в България, когато популизмът касае общото, той обикновено не е полезен, но когато касае личното на хората, доста често е полезен. Изключения, и особено изкусни лъжи има винаги, но тенденцията е тази.

Истински интересното става, когато тази тенденция се съчетае с политик, чиято опора е популизмът. Ако той захвърли интересите на електората си и подгони личните си, а ла Негово Държавничество Симеон Втори, опората си тръгва, и той остава извън парламента – кранчето секва. (Първия път – по-бавно. Следващите – сигурно доста по-бързо.) Много по-мъдро би било да угажда непрекъснато на електората си – така ще седи на власт мандат след мандат, и дори да бърка в казана по-малко, ще извади в крайна сметка много повече. (Както като име и слава, така и като чисто материална полза.)

Досега в България почти всички управляващи са били твърде близо до чистото вредителство и паразитиране. Затова и един популист, ако не е особено злокачествен, или политическо бушонче на пак същите паразити, е сериозен напредък. Ако ББ се окаже извън тези категории, нищо чудно да видим доста по-прилично управление от досегашното.

Интересен е погледът върху някои първи стъпки на популиста. Към момента почти половината парламент е негов, и политическата му партия се състои от него. (Плюс произволни други безличия, за пълнеж.) Така че ръцете му са развързани – може да прави почти каквото си поиска. Често му се подиграваме на тема “силният човек”, но на практика в момента той е точно това. Реди правителство и пише какъвто правилник на парламента реши. Какво ще прави по-нататък още не е ясно, ще видим – но да видим как започва.

Парламентът към момента бива стегнат като гвардейско поделение. Наказания за отсъствия свръх минимума. Инструктажи (и обещания за технически мерки) срещу гласуването с чужди карти. Забрани за преминаване на депутати от една група в друга (Това е колкото популизъм, толкова и “затягане на редиците”, но нищо, разбираемо е. 🙂 )

(Допълнение: Обсъжда се въвеждане на гласуване в парламента чрез отпечатъка на пръста, според публикация в Дневник, през блога на Бого Шопов. Коментарът ми е същият като Боговият…)

Което е най-интересно – и предложение да се възстанови прякото излъчване на заседанията на парламента. (И то вероятно не само от една камера, насочена така, че да показва единствено говорещия.) Познати журналисти са ми казвали, че досегашният парламент е било срамно да го гледаш – петнайсетина тулупи спят в залата, и като се каже “гласувайте”, вадят тестетата карти и почват да ги изреждат през апаратите… Ако заседанията се излъчват пряко, сигурно доста журналисти ще имат за хоби следенето дали някой депутат няма да гласува с две карти, и да го издънят по всички медии. Като минимум за проба ще си изпълнява ли Батман обещанията. А Батман или ще ги изпълнява, или електоралният му батмобил ще се превърне в тротинетка. И ще кара следващия мандат при Симеон, извън парламента.

Ако следи медиите и си взима бележки, разбира се. А засега май ги следи и си взима. В процеса на избор на министри се оказа, че около някои от скланяните имена смърди. Въпросните хора моментално си оттеглиха кандидатурите, “по свое решение и молба”. (Бяха постреснали и отблъснали и мен. Здравата се смях обаче, когато вече номинираната официално за министър Десислава Танева внезапно “реши” да си оттегли кандидатурата, пост фактум.) Доколкото знам какво представляват, никой от тези хора не би си оттеглил кандидатурата, ако не го грози като минимум счупен врат. Очевидно ББ е разбрал много ясно, че в неговото положение съпартийците му са много лесно заменими, но гласоподавателите му са безценни. И очевидно е показал, че няма намерение да се спира пред абсолютно нищо, за да вкара в пътя който рискува да му опетни имиджа.

(Понякога покрай сухото гори и суровото. Не разбирам защо трябваше Тодор Йосифов (Тошо Маниака) да излети от парламента, само защото е бил някога рапър. По тая логика Арнолд Шварценегер трябваше не за губернатор на Калифорния, а за чистач да не смеят да го вземат… Очевидно ББ си е взел имиджа много насериозно. Не му се сърдя за това – на негово място сигурно и аз щях да го взема насериозно. Когато избирателят е единственото, което ме крепи…)

В крайна сметка, обявеното към момента правителство не е кой знае колко лошо. Знам неприятни неща за почти половината от депутатите на ГЕРБ, и съм приятно изненадан, че в правителството няма нито един от известните ми като боклуци. (Отначало положението беше твърде различно.) За някои от имената вътре чувам доста добри неща, примерно за Симеон Дянков. Малкото, което съм видял или чел от тях, не ми прави лошо впечатление (за разлика примерно от юпитата на Симеон, които с първите си думи ме отвратиха). Разбира се, това не е гаранция за нищо. Но все пак, имаме нещо, което изглежда като добро начало. Пък по-нататък – ще видим. И ако гледаме внимателно и действаме решително, може да се получи и добро продължение.

Популистът е тип политик, почти липсващ у нас – политикът, който следи обществения си имидж и се грижи най-напред за него. Стандартният политик у нас е гьонсуратът, който е политическо бушонче на някой кукловод, граби като за последно и му пука единствено от кукловода му. Всъщност, ББ е точно същото, само че в ролята на кукловод са избирателите – а това е желаното положение при една демокрация. Няма гаранция, че положението ще се запази за в бъдеще, но към момента изглежда такова.

Оттам нататък, от грамотността и мъдростта на избирателите зависи какво ще заслужат като управление. Мъдро и с дългосрочен поглед, или залагащо на евтини краткосрочни изпълнения. Ако масовият избирател след всяко действие на Бойко показва ясно и недвусмислено, че одобрява нещата, които са в негова полза, и му пише на гърба грабежите и корупционните изпълнения, ще имаме каквото ни е нужно. Не го ли показваме… познайте кой всъщност ще е виновният, че ограбването ни продължава.

Също, от нас си зависи дали няма да изпуснем контрола върху ББ, и този контрол да иде в ръцете на старите кукловоди, този път чрез контролираните от тях медии. Към момента ББ се радва на нечуван медиен комфорт, не на последно място защото много журналисти разбират, че той е една от последните ни надежди. Ако обаче се опита да прекрати пладнешките грабежи, ще настъпи здраво интересите на кукловодите, и те ще дръпнат силно конците на медиите си. Журналистите сигурно ще се опитат да се съпротивляват; ако Бойко е умен, без колебание ще ги защити с цялата мощ на държавата. Истинската защита обаче има как да дойде единствено от нас. Искаме ли да си запазим контрола върху Бойко Борисов, трябва да противостоим на опитите на старата мафия да ни го отнеме, чрез контролираните от нея медии. Седим ли си в къщи на салатка, ракийка и “когато сме най-зле, ей така да сме”, много скоро ще усетим ръцете на мафията отново в джобовете си. Още по-решително отпреди, защото джобовете ни са по-празни, а мафията е по-лакома. И ще стигнем до “когато сме най-добре, така да сме”.

Ако ББ настъпи мафията твърде здраво, и тя види, че не може да му надвие, ще се опита да се спазари с него. Правила го е неведнъж, досега винаги успешно. Тук нещата вече зависят от славолюбието му и манията му за величие. Ако е по-нормален, вероятно ще приеме, и на следващите избори ще иде при Симеончо. Ако е луд от категорията на Иван Костов, ще откаже.

При този вариант има две възможности. При единия ще се опита да прави своя мафия, или пък няма да контролира с достатъчно твърда ръка хората си да не крадат – при този вариант ще иде на следващите избори при Костов. Ако обаче действа с твърда ръка, и търси име и слава повече от всичко, ще ги получи. Вероятно ще обере много негативи от кризата, но ако е позачистил осезаемо корупцията, нищо чудно в следващия парламент да има и две трети мнозинство. (Всички ще знаят, че той не е идеален – но ще знаят и че алтернативата най-вероятно ще е от сорта на Станишев, Симеон, Костов, Беров или Доган. Познайте кого ще предпочетат.)

Колкото и да е парадоксално, колкото по-луд, славо- и властоманиак е, толкова повече признание ще получи. И ще е заслужено. До такова дередже сме се докарали с търпение и лайнодушие – единствената ни надежда да е в лудите.

Заслужено. Търпеливите и лайнодушни народи не заслужават да съществуват. Тежка дума, но не винете мен за нея – казало я е мирозданието, със законите си. Така че да се лекуваме от излишно търпение и равнодушие, докато не е късно. Отсрочката е дадена – да не я изпускаме. Втора надали ще има.

13 Responses to 'Ползата от популизма'

  1. voxy Says:

    “Знам неприятни неща за почти половината от депутатите на ГЕРБ”

    вярваш ли си?

  2. Вени Марковски Says:

    Четирите параграфа преди посления от тази статия не се “връзват” по никакъв начин с наблюденията над тях.
    Може би е така, защото се опитваш да правиш изводи въз основа не на обективни реалности, а на това, което на теб ти се иска. (Говоря за текста от тук: Също, от нас си зависи дали няма да изпуснем контрола върху ББ… до тук единствената ни надежда да е в лудите.)

  3. Ангел Says:

    Българският народ е плиткоумен, политиците са тъпи кукли на конци, сал един коментатор е самото съвършенство – Григор Гачев.

  4. Кръстю Says:

    Естествено, че е рано още за по-ясно становище.Не напразно се приемат 100 дни.(горе-долу 3месеца).
    Не зная какво е това “мироздание”,дето го цитирате, но то много лоши работи говори…като един “лош чичко” от преди 80 годии, а преди него и други..
    Зная също така , че Световната банка и МВФ също не са много хубави работи, а дочувам, че май, пак ще си имаме доста работа с тях….
    Що се касае до популизма — намери се най-после един “човек от народа”, необременен от лекциите в АОНСУ ,или школата на ДКМС със шаблони и витиевати, нищо незначещи заучени изрази,т.е можещ да говори на “нормален”, разбираем език и то нахакано, твърдо, всяващо респект и надежда….Нали си спомняте Хайтов -“Мъжки времена” (по памет): “Тогова искам за мъж.Не ща да ма давате на оня лигльо да ма лигави!”—-Народодопсихология, г-н Гачев….

  5. Ников Says:

    http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6435&Itemid=9

    Какъв коментар, какви пет лева??
    Автор: Ников Дата: 24-07-2009 10:00
    Григор Гачев:” Колкото и да е парадоксално, колкото по-луд, славо- и властоманиак е, толкова повече признание ще получи. И ще е заслужено. До такова дередже сме се докарали с търпение и лайнодушие – единствената ни надежда да е в лудите.”

    След такова точно попадение какъв коментар, какви пет лева???

    Четеш и се възхищаваш!!!

  6. Васил Колев Says:

    🙂 Поне моята дефиниция на популизма е използването на greedy алгоритъм (колко подходящо име 🙂 ) в политиката – избира се най-хубаво изглеждащото и лесно решение за момента, без да се прави предвиждане в дългосрочен план. Това може и да работи, може и да не работи.

    Иначе, Григоре, звучиш основно пожелателно (и с бая оптимизъм), ама дали ще стане така, няма начин да е ясно. Поживем, увидим в общи линии – както е тръгнало, може и до путински тип държава да се докараме (което, като се замислиш, за ББ би било перфектно).

    Аз, честно казано, не съм кой-знае какъв оптимист. Хубавото е, че (не особено рядко) греша, да видим какво ще излезе 🙂

  7. Петър Петров Says:

    Още не смея да му се зарадвам на Батман. Страх ме е, че отделя твърде много внимание на видимите неща и след време ще се покаже ръждата отвътре. Но пък на хората масово им трябва надежда за подобрение, за да се почувстват живи, така че и толкова е супер-добре дошло. Поне за година може да изкара добре само с имиджоправене.

  8. Григор Says:

    @voxy: Да.

    @Вени Марковски: Така е. Връзват се с други наблюдения.

    @Ангел: Ти ли ще идеш да тролиш другаде, или аз да те пратя?

    @Кръстю: “НароДОДОпсихология” е най-точното определение, което съм чувал някога. (Ако някой не знае: додотата са били едни безкрили и доверчиви птици от остров Мавриций, които любопитно отивали при първия срещнат моряк с тояга, тръгнал на лов за прясно месце, и не оказвали съпротива. “Били” са, защото от тях са останали само споменавания в пътеписите на първите стигнали до Мавриций кораби, и една-две рисунки.)… За мирозданието – народът много точно е казал, че господ дава, ама в кошара не вкарва.

    @Васил Колев: Хич не съм оптимист. Като основната причина е именно че нещата в момента си зависят от нас…

    @Петър Петров: С командване и блъскане се управлява държава добре при робовладелството или феодализма. При демокрацията се управлява добре с вдъхновяване на хората, и махане на бариерите пред тях. Не е нужно ББ да се счупва от работа – достатъчно е да се погрижи на хората да не им се пречи чак толкова, и те сами ще свършат работата.

    (И, съгласно закона на Ерик Реймънд, сами ще трупнат кредита за свършеното на ББ. И ако той реши да се оправдава, че всъщност не е свършил сам всичко, тълпата масово ще си мисли: “И освен трудолюбив и кадърен е и скромен!”…)

    Но това към момента е пожелание. Реалността е тъжна – защо точно, писах на Васил Колев.

  9. Любо Николов Says:

    Драги Григоре,
    Говориш за медиите и безспорно си прав. Но искам да ти спомена и за твоята собствена роля. Блоговете и форумите започват все повече да придобиват онази роля, за която само преди година се говореше в условно и мечтателно наклонение.
    За мен червената лампичка светна някъде преди 2-3 години, когато един среден кадър от БСП беше влязъл (вероятно за пръв път) във форумите и зави на умряло: “Другари, бало си мамата, значи, вие знаете ли как ни псуват из форумите?” Беше написал една статия, пълна с доста верни изводи, но естествено, съпартийците му тогава не обърнаха внимание. Сега може и да си я спомнят. Защото най-глупавото е да черпиш сведения за народните настроения от вестници, на които сам плащаш.
    Инфосредата ще става все по-важна за обратната връзка между народ и политици. Вярно, тя си има изкривявания, но е далеч по-честна от журналистиката.
    И понеже виждам какви са някои коментари под твоите текстове, искам да ти кажа едно (ако вече не си го разбрал сам).
    Навъдиха се много партийни ентусиасти, които навлизат из форуми и блогове. Голяма част от тях инстинктивно налучкаха безпогрешната тактика – техните коментари са като онези виетнамски капани: яма с бамбукови колчета, намазани с екскременти. Стъпиш ли, гангрената ти е осигурена.
    Гадничко е, но искам да вярвам, че не се плашиш от екскременти.

  10. Васил Колев Says:

    Ще седна накрая да напиша нещо много злобно по темата как всичко още зависи от нас. На мен ми е практически невъзможно да правя повече от това да чета малко новини по въпроса и да пиша от време на време, както и в общи линии на тебе, Григоре (но ти най-вероятно си открил клонирането и стискаш тайната само за себе си 🙂 ). В общи линии моето мнение е, че трябва хората да си вършат работата и да има контролни механизми за това, но не такива, заради които трябва да си орежем 10% от БВП, щото вместо да работим, си дебнем политиците.
    Няма начин да сме оптимисти, вярно си е…

  11. Григор Says:

    @Васил Колев: Според мен е абсолютно оправдано да създадем контролни механизми, заради които трябва да си орежем 20% от БВП. Просто защото те ще ни спестят разпиляването на над 50% от БВП. Звучи ми като извънредно изгодна, далновидна и мъдра сделка. 🙂

    Същото, другояче: чия работа е да контролира политиците? На полицията? А пък нея на кого е работа да я контролира? На политиците?… Как я виждаш тая, колко полезен е подобен “контрол”?… Не контролират ли обикновените хора, заделяйки за това наистина нещо от порядъка на 10% от БВП, непрекъснато ще си оставаме с пропиляни и несъздадени 50% от БВП. И откраднатото е смешно малка част от тези 50%. Много повече е разпиляното, за да се прикрие кражбата. Още повече е ненаправеното заради хилядите неуредици, умишлено неоправяни, за да има как да се краде. А най-много е ненаправеното заради отчаянието от безнадеждността, че каквото и да правиш, нищо не постигаш. И че начинът да просъществуваш е не да твориш и съграждаш, а да се корумпираш… Сега разбираш ли защо 10% от БВП са смешно ниска цена? 20% пак биха били смешно ниска цена. При 50% от БВП нищо чудно да сме пак на печалба!

  12. Дони Says:

    Поне за мен като цяло постингът звучи оптимистично, или това е моята си нагласа, която проектирам върху него:) Смятам че има /добър/ шанс за българските избиратели..Макар че не съм гласувала за него, му симпатизирам с някои от решенията му като кмет, които други преди него не посмяха да прокарат, именно заради популистката си насоченост. Смятам, че денят си личи от сутринта-взе се насериозно като кмет, би трябвало да се вземе по същия начин и като министър-председател.

  13. Григор Says:

    @Дони: Не съм нито оптимист, нито песимист – предпазлив съм. Смятам, че от ББ на този пост може да се очаква всичко – от най-добро до най-лошо, плюс всякакви най-непредставими комбинации из целия спектър. Има отличната възможност да направи много добро, ако поиска. Уви, това значи и че има отличната възможност да направи и много гадости, ако иска. Затова – нека видим.

Leave a Reply