Милтън Ериксън

(Появата на този разказ е предизвикана от един коментар на Алекс към предишния запис. :-))

Милтън Ериксън е един феноменален американски психотерапевт. Той е създателят на хипнозата в съвременния й вид – като полезен инструмент, освободен от филмови и готически представи и предразсъдъци.

Сам по себе си е твърде необикновен човек. На 17-годишна възраст е преболедувал от детски паралич, и е останал напълно парализиран – с изключение на движенията на очите. За една година след това, с непрекъснати упражнения и упорство, си е върнал движенията напълно… На 52-годишна възраст параличът го повтаря (случай, почти уникален в историята на медицината), и отново го оставя напълно парализиран – след една година той отново се движи, макар и вече да си помага с бастун…

Но истински необикновени, почти невероятни, са десетките случаи с негови пациенти. Един от тях, весел и същевременно поучителен, ще разкажа като демонстрация на това, че хора, неповлияващи се от внушение, няма.

Веднъж идва при Ериксън младо момиче от съседен град, и му разказва трогателна история. Майка й била болна от рак, последен стадий, и с жестоки болки. Никакви болкоуспокояващи лекарства вече не помагали, и страданията й били ужасни. Не може ли прочутият професор Ериксън да помогне някак с хипноза?

Може, рекъл Ериксън. Взел си бастуна, отишли до съседния град, до болницата.

Майката се оказала възрастна дама с безупречно възпитание. Обяснила най-любезно на Ериксън, че е трогната и възхитена от желанието му да помогне, но не вярва в хипнозата, и не вижда никакъв смисъл в това той изобщо да пробва – такива неща не действали с нея.

– А, не! Тая така няма да стане! – ядосал се Ериксън. – От сто мили път идвам, инвалид с бастун, и да излезе, че е напразно! Не! Като не мога да хипнотизирам теб, ще хипнотизирам дъщеря ти!

Поканил момичето да седне на един стол, приспал го набързо, и започнал лекичко да повдига роклята му с бастуна си, все по-високо и по-високо. Майката позабравила любезността си, след това започнала да го гледа на кръв, и накрая се разкрещяла:

– Дърт козел такъв! Как смееш! Какво си въобразяваш! На какво прилича това!

Ериксън се обърнал към нея и най-спокойно отговорил:

– Аз може и да съм дърт козел… но какво стана с болката ти?

Останалото, предполагам, се сещате.

9 thoughts on “Милтън Ериксън

  1. Aлекс

    Разбирам накъде биеш, хитрецо 😉

    И все пак изследванията са категорични (при това надеждни, валидни и представителни;-)) – около 10% са изключително сугестивни, 10% не се поддават, а останалите гравитират според зависи. Въпрос на психика.

    Reply
  2. Таня

    Всичко според мен зависи от нагласата на човека – дали вярваш или – не, дали искаш или – не. Не знам доколко психиката на човек /тук пред вас като авторитети в тази област, чак ми е неудобно да кажа каквото и да било/ е единствено заложба по рождение или се оформя през целия му живот на база неговия жизнен опит. Че това дали не вярваш, може да се базира на някаква случка, която в гарнитура с неверници наоколо, може да те превърне в закоравял нихилист /ох, нямам речник под ръка, за да проверя съдържанието на тази дума:-), моля да ме извините, ако съм я употребила неправилно/:-)
    Ето пак го забелязах, ма Божке-е-е-е-е-е-й!

    Reply
  3. Алекс

    @Таня: Хм, авторитети… Единствено Григор тук е авторитет, аз само пускам по някой термин, колкото за самочувствие, че той може съвсем да те комплексира… 😉

    Reply
  4. Таня

    Ами за мен сте такива при положение, че никога не съм се докосвала до тази наука, освен някога в училище, когато освен “Основи на социалистическото общество” учехме и малко”Социология” и “Психология” 🙂

    Reply
  5. Григор

    Случайна: Ами май я е нямало за момент… 🙂

    Алекс: Нормално е – всеки е авторитет в блога си 🙂 Но не съм съгласен с тези изследвания. Далеч по-представителни изследвания преди години са доказвали, че е невъзможно да се построи летателен апарат, по-тежък от въздуха (не знам дали тогава вече е имало птици и насекоми ;-)).

    Reply
  6. Дончо

    Твърдо вярвам в това, което (си мисля че) Ериксън е показал!

    <от>
    П.П. Но мразя “ериксъни”, все се сещам за едни такива малки, квадратни тухлички с грозна антена и капаче 🙁 !

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *