Генезисът на мутрите

Надали може да се оспори, че нашият “преход” от социализъм към капитализъм се оказа далеч не толкова успешен, колкото примерно чешкият или словенският. Повечето хора, които са го наблюдавали внимателно, отбелязват две основни причини.

Едната е попадането на властта в ръцете на най-различни “бивши”, заинтересовани да запазят феодалната си власт под външността на новата форма. Причините са много и различни; пълният им анализ е далеч извън възможностите на един запис в блог.

Втората е надигането на организираната престъпност, и по-точно на един неин вид – така наречените мутри. Именно те са ударната сила, способна силово и мотивирана икономически, която разори почти до човек надигащата се след 10 ноември средна класа, и остави икономиката в ръцете на господарите си – отново хора от средите на “бившите”, или тясно свързани с тях.

Резултатът е около нас, и се вижда чудесно при сравняване със Словения, Чехия, Унгария, и дори Полша, Хърватско или Словакия. Все още кретаща средна класа, силна корупция, държава – разграден двор, и т.н. Всичко, което прави актуален вица за българина, попаднал пред Свети Петър: “Иди в ада, чадо, да видиш какво е рай…”

Накратко, българската схема за преход се оказа изключително злокачествена. Затова и е полезно да бъде познавана – за да бъде избягвана за в бъдеще. Защото нейни варианти и елементи могат да бъдат срещнати във всяко преходно време, а напоследък кажи-речи всяко време е преходно. И част от това познаване е познаването на генезиса на мутрите като явление, структура и организация.

Люберци

Началото на нещата е далече – в едно подмосковно градче, наречено Люберци.

Около олимпиадата в Москва през 1980 г. Люберци е един от центровете, където тече подготовката на съветските тежкоатлети. Разпалено от лозунгите за слава и подръчнато от партийни повели, местното ръководство дава активно зелена светлина на младежките школи за силови спортове.

Младежите приемат почина с ентусиазъм, допълнително разпалван от още един факт. На мода сред нея излиза културизмът. Властите официално го забраняват, което му придава привлекателност. В същото време, забелязали, че това увлечение е най-силният стимул на младите за занимания със силови спортове, властите не правят нищо на практика, за да го ограничат. Резултатът е желаният – тренировъчни зали, младежки школи и атлетически клубове никнат като гъби. Младежите са сплотени от общото увлечение, сблъскванията между групички от различните райони на града рязко намаляват, уличната престъпност рязко намалява. Към партийните ръководства текат въодушевени отчети както от спортни дейци, така и от милицията.

Общото увлечение през 1980-те довежда до появата на единна общност. Още отначало в нея се оформят два клона: “спортисти”, които се вълнуват от спортни постижения, и “хулигани”, които тренират за поддържане на криминална форма. “Спортистите” нямат какво да делят помежду си, имат на практика еднакви ценности и мироглед, и това бързо ги сплотява в подобщност, която научава “хулиганите” да я уважават. Естествено, със силови средства – други тази общност не познава, нито пък биха били ефективни.

Друг сплотяващ елемент е присъствието на големия град наблизо, и честите посещения там на групички люберецки младежи. Единството и силовата им подготовка се оказват ключови в “изясняването на отношения” в силно териториалната и с богати хулигански традиции социалистическа Москва. Ражда се движението на люберецката младеж, което по-късно ще получи името “любери”.

Ключов елемент в самоосъзнаването на люберите като субкултура е сблъсъкът между група люберецки юначаги и групичка московски неофашисти, решили да празнуват през 1982 г. рождения ден на Хитлер (20 април) на Червения площад. Пак оттогава датира и сътрудничеството между люберите и милиционерите, които също идват там със задачата да опердашат здраво неофашистите.

Този инцидент е, който реално създава идеологията на люберите – социалистическа и патриотична, “борба за идеята”, насочена срещу всичко, което “позори съветския начин на живот”. (Дали аналогията с националсоциализма е случайна или не, е отделна тема.) Люберите виждат себе си като антипод на всякаквите “неформали”, поддаващи се на нездрави западни влияния. Това подобрява още повече връзките им с органите на реда.

Към средата на 1980-те люберите създават своя символика, химн (доста многозначителен), кодекс на честта (не винаги спазван), определен тип облекло. Движението се разраства, в него се въвличат повечето подмосковни градове. Все по-често членовете му се занимават с хулиганство или дори престъпления. Горе-долу тогава и “любери” заменя “люберчани”.

Към края на 1986 г. информация за люберите за пръв път излиза в централни съветски медии. Това катализира обединяването и изчистването на субкултурата, свързва отделните й групички в обща система, налага единна символика и “униформа” (най-вече прословутите карирани панталони). Година по-късно вече “любери” вече се използва не в смисъл на младежи от Люберци, а обозначава именно субкултурата.

Особеностите на люберската субкултура са:

– културизъм (най-вече)
– демонстративен консерватизъм (поддръжка на социализма и отечеството, прочутият лозунг “Социализъм на всяка цена!”, антифашизъм, рязко неприемане на западните субкултури – хипита, рокаджии, пънкове, метъли, неофициално – често национализъм и антисемитизъм)
– музикални вкусове: слушат официална съветска музика, криминални (“блатные”) песни, песни на тръгналите от това движение групи – Любе, Дюна; не приемат западен тип песни – хард-рок, хеви метъл, пънк

Към началото на 1990-те, с разпада на Съветския съюз, започва разпад и сред люберите. Повечето от тях стават членове на Люберецката или на други криминални групировки (някои от тях по-късно загиват), част просто порастват и улягат. Още пет години по-късно движението вече на практика не съществува.

България

През 1989 г. на България предстои преход, който досега не е бил изминаван от никоя държава. Повечето политици са смаяни и се чувстват безпомощни пред неизвестното. Един обаче е изключение – Андрей Луканов. Великолепен интелект, лишен от какъвто и да било идеализъм, той ясно разбира същността на прехода – промяна на формата на власт, в чисто практически план.

Към 1989 г. социалистическата форма на власт вече е доказала своята икономическа непригодност и изчерпаност. По класификацията на Маркс тя би трябвало да се определи всъщност като феодализъм с елементи на робовладелство, така че резултатът от икономическото съревнование с капитализма е предизвестен. В същото време, от гледна точка на властниците социалистическата система има един огромен недостатък – управляваните прилагат насажданите им чрез пропаганда морални ценности към управниците. Това рязко ограничава нещата, които управниците могат да си позволят: своеволията и пилеенето, дори когато се правят в затворените за “простосмъртни” резиденции, бързо стават известни на хората. От една страна, това прави управниците в очите на управляваните смешни (което ще рече слаби), а от друга страна трупа възмущение и недоволство сред управляваните, които заплашват един ден да изригнат. Колкото повече самоволия, толкова повече присмех и недоволство, тоест опасност от противодействия. Иначе казано, системата е неизгодна както за управляваните, така и за управляващите.

Луканов знае това отлично. Неговият проблем е как сегашните властници (и по-точно той лично) да бъдат и бъдещи властници, как да запазят и разширят властта, всепозволеността и безнаказаността си. Задачата му никак не е лека. Дори най-хитрият нагаждач и практик в партийната върхушка, Тодор Живков, демонстративно е отказал да приеме промяната, вместо да я прегърне и използва за свои цели. Нещата трябва да започнат с отстраняването му.

Първият ход на Луканов е да си осигури подкрепата на ключови фигури в Политбюро – Петър Младенов и Добри Джуров. Манипулирането им не е никакъв проблем за интелекта му. Опрян на тях, и донякъде на губещото интерес към България тогавашно съветско ръководство, той организира иззад сцената и успешно провежда преврат срещу Тодор Живков.

Тежката част от борбата обаче тепърва му предстои. Слабата, зле организирана и неопитна “парникова” опозиция не е никакъв проблем за Луканов, тя дори му е полезна – заплахата с нея прави Политбюро по-лесно за манипулиране. Истински сериозната битка остава невидима за повечето хора в България – тя се води срещу групата на “идеолозите” в ЦК на БКП, по-късно ВС на БСП, начело с Александър Лилов. Водена от идеалистичното желание да построи някакъв вид реформиран социализъм, и разполагаща с голямо влияние в БКП / БСП, тя е най-сериозната заплаха за плановете на Луканов.

Първата стъпка на Луканов е да постигне “разделение на работата” в новия ЦК / ВС, като запази за себе си неблагодарния към момента икономически раздел. Подсигурил си така подкрепа, Луканов обмисля потенциалните икономически модели на развитие на България. Отличен системолог, той разбира – нужен му е модел, при който населението да бъде принуждавано по икономически път да работи здраво и да произвежда ресурси, а в същото време властниците “отгоре” да могат да си позволяват каквото им скимне, без никаква възможност населението да ги контролира или да може да ги застраши, още повече, отколкото при социализма.

Един от моделите, който Луканов обсъжда, е развитие по пътя, който е поет по-късно от Китай – тоталитарен капитализъм под железния контрол на Партията. За съжаление, малката и здраво закъсала България не може да си позволи такова развитие, ако няма одобрението на най-големите играчи на Запад, а техните интереси категорично го изключват.

Луканов не се предава, и взема мерки за обвързване на България с Русия. Това увеличава значително тежестта на руските интереси и лостовете за влияние на Русия у нас. Междувременно обаче Русия и Западът вече са се разбрали за сфери на влияние, и България е договорена като сфера на влияние на Запада. Оттук нататък Русия ще играе в България единствено деструктивно. Нищо лично, просто политика. Да цъфтим трябва ние – каквото вече не е наша колония, трябва да запада и гние. Всяка империя действа така.

На Луканов му е все едно дали България ще цъфти или гние, стига той и хората му да имат неограничена и безконтролна власт. При положение обаче че неговите инструменти за въздействие действат чрез руски ресурси, а Русия няма интерес България да се развива добре икономически, китайският модел остава неприложим.

Тогава Луканов се обръща към резервния вариант – латиноамерикански вид престъпна, корумпирана и само де юре демократична бананова република, в която държава и престъпност са се сраснали. С едно негово “подобрение”. В типичните бананови републики силният човек в държавата се стреми да бъде неин президент, и упражнява властта си чрез официалните държавни средства (модел на “държавно-престъпност” – водеща в конгломерата между държава и престъпност е държавата, той се контролира чрез държавната власт). Тази роля обаче го поставя в публична позиция, подобно на соц-лидерите. Луканов планира обратния модел (на “престъпно-държавност” – водеща в конгломерата е престъпността, и тя е, която контролира чрез средствата си сраслата се с нея държава).

За целите на Луканов обратният модел е далеч по-добрият. При него силният човек (или хора) е не-публична фигура, която упражнява властта си чрез влиянието си върху едрата престъпност и нейния контрол върху държавата. Официалните управници са марионетки, сменяеми при нужда като бушони. Дори ако срещу властта се надигне силно недоволство, “бушоните” могат да бъдат сменени, и реалната власт да остане пак в същите ръце. Това подсигурява на силния човек на практика безконтролна и безотговорна власт.

(Социалната схема, която имаме през целия преход досега, е именно тази. На нея дължим разсипията и загниването в обществото и държавата ни. Много крадльовци и корупционери я усъвършенстваха и доизчистиха значително. Техните приноси обаче са само козметични донагласяния на сградата, проектирана и изградена до ниво “груб строеж” от Луканов.)

Тази схема има една слаба точка, и Луканов, като отличен системолог, е наясно с нея. Тя изисква поставянето на икономиката в ръцете на престъпността – в условия на капитализъм това е начинът тя да контролира държавата. Ако обаче надигащата се средна класа бъде оставена да се развива и цъфти, тя ще задуши тепърва създаващата се престъпност и ще я измести в сивите ъгълчета на обществото – довчерашните кримки и ченгета много рядко са добри бизнесмени. Не се ли подсигури социален механизъм, който да унищожава кълновете на средната класа, а да щади престъпността, схемата няма да се реализира. (Точно както не се реализира в повечето други бивши соц-държави.)

Тук идват на помощ добрите познания на Луканов в съветските дела. По това време мощната Люберецка престъпна групировка вече масово разорява чрез рекет, изнудване и силови разправи надигналите се по Горбачово време ранни бизнеси в Подмосковието и Москва, и трупа сили от това разоряване. Ударната мощ на групировката са именно влезлите в нея любери. Те са изпълнителите на силови поръчки, без които машината й ще буксува на празен ход… Ето го идеалният модел за унищожаване на средната класа и процъфтяване на престъпния бизнес.

Ситуацията в СССР и у нас по това време е доста различна. Движение, подобно на това на люберите, у нас няма дори в зачатък. Дори да се появи, то надали ще изповядва социалистически ценности, а пък ако ги изповядва, лесно ще надигне срещу себе си масовата младеж, която симпатизира на опозицията, и вероятно ще бъде смазано. Липсата на социалистически ценности обаче не пречи на Луканов, дори напротив – те биха били пречка пред другия, престъпния аспект на движението. Следователно всичко, което е нужно, е то да бъде активно създадено, и насочено още със създаването си в нужната посока.

Криминалната насока рядко е трудна за придаване на движение на яки, но не твърде интелектуални младежи. Особено ако наоколо е пълно с прохождащи бизнеси, които вече са почнали да правят пари, но още нямат големи ресурси за самозащита (а и да имаха, милицията е под контрола на твоята партия). Западането на спорта, и спадналият жизнен стандарт на свикналите дотогава на слава и добър живот елитни спортисти също са отличен стимул. Нужно е единствено някой да ги организира, да им нарисува перспективи за вълнуваща професия и пребогат живот, и да им посочи как да си ги вземат.

Идеалната кандидатура за организатор е един стар познайник на Луканов – Боян Радев. С двете си олимпийски титли по борба той е неоспоримото име в света на българските силови спортове – каже ли нещо, няма спортист, който да не го послуша. Има и скъпо хоби, което да изисква доста пари – събирането на картини, тоест би бил заинтересован от схемата и лично. Отлично контролируем е – твърди се, че е бил щатен офицер в ДС, и дълго време е бил доносникът в изпращаните в чужбина наши отбори по борба. И най-сетне, не се очаква да е дългосрочно енергичен и активен – по това време вече има начална зависимост от алкохола. (Кой да предполага, че двайсет години по-късно Луканов отдавна вече ще е покойник, а черният дроб на Боян Радев още ще насмогва?…)

Нямам документални доказателства, че именно Луканов е наредил на Боян Радев да организира спортистите, и да ги превърне в мутри (тогава – “борци”, защо ли?…). Но съм чул, че Радев се заел със задачата след дълъг разговор с “много висопоставен член на Политбюро”. В Политбюро тогава не бяха много хора, “много високопоставени” сред тях бяха само двама – Лилов и Луканов. Лилов е най-малко вероятният поръчител на подобно нещо не само в тогавашното Политбюро, а сигурно дори от ниво градски комитет на БКП нагоре – той беше учен и в голяма степен идеалист. Луканов пък беше най-вероятният, пак и далеч извън Политбюро. Затова смятам, че с на практика пълна сигурност е бил той.

Предполагам, че планът на Луканов е бил да бъде “капо ди тути капи” – силният човек, който хем с интелекта си е този, който обединява, балансира и насочва съвместно различните криминални босове, хем с връзките си с Москва и контрола си върху енергийните доставки и други ключови суровинни и търговски позиции държи контрола върху баланса на различните икономически отрасли (т.е. техни босове). Ако беше успял, той с пълна сигурност щеше да бъде първият български милиардер (което обаче щеше да остане неизвестно за публиката), и който и да искаше нещо от България, щеше да трябва да го иска от него. На условията, които Луканов постави.

Грешките в плана на Луканов бяха две, и двете породени от една и съща фундаментална слабост. Хора като него никога не допускат, че в играта може да има и по-умели играчи от тях. А ако го допуснат, са склонни да рискуват свръх разумното. Интелекти като техните са редки, и това ги подлъгва, че са уникални…

Едната грешка на Луканов беше, че Западът (ЕС и САЩ) няма да разгадаят играта му достатъчно рано, и да вземат необходимите мерки. Или че ако решат да ги вземат, той ще им предложи неограничено блюдолизничество и изпълнителност, и ще се спазари… Не беше предвидил обаче една от възможностите за действие на Запада – да го остави на Русия. Защото не предполагаше, че тя може да му стане враг, още по-малко пък че Западът ще предвиди и използва това.

Другата грешка на Луканов беше именно отношението на Русия. Той предполагаше, че ще се справи с Русия по точно същия начин – с предложения за пълно подчинение. Планираната от него система обаче задължително предполага поне един силен човек в България, който да може да дърпа конците на всичко – самият той. А Русия не харесва такава система, дори ако силният човек й обещава безусловно покорство. Тя знае, че покорството е до мига, в който тя се окаже в по-слаба позиция. Затова й трябва не безусловно покорен силен човек, а пълна липса на силен човек. Трябва й сравнително широка групичка потенциални силни хора, като всички те са под руски контрол, и при нужда могат да бъдат сменяни като бушони. Силата на тези хора обаче трябва да бъде използвана не за полезни неща, а за борби един срещу друг – тази стратегия е, която постига в България така желаната разкапаност. (Писах вече – нищо лично, просто имперски интереси. Всяка империя е така.)

Не зная дали е тъжна ирония, или заслужена справедливост. Но човекът, който планираше други да бъдат бушони, и да изгарят, за да остане той на власт, накрая изгоря сам като бушон, за да опази на власт руските имперски интереси в България – безвластието и корупцията тук.

А мутрите останаха. Вече са до голяма степен заглъхнали, къде заради легализирането на някои мутренски групировки и “откъсването на опашката”, къде заради набирането на способност за самозащита от средната класа. Срастването им с полицията на местно ниво удължи малко агонията им като явление, но и така са вече на изчерпване.

Интересно е сравнението на мутрите с люберите. Мутрите също бяха до голяма степен субкултура в български условия. Вместо карирани панталони предпочитаха анцузи, вместо идеологически значки – златни ланци, вместо съветски песни – чалга: разликата не е принципна. Подобно на люберите, създадоха свои песнопевци (естествено, чалга вместо съветския поп на класическите любери, и “блатните” криминални песни на люберите-кримки).

И двете общности поставяха агресивността и физическата сила над интелекта и търсенето на съгласие. Общността на люберите обаче налагаше на членовете си идеологически ценности и морален кодекс, ако и несъвършени. Общността на мутрите налагаше на членовете си безогледен материализъм; единственото в нея, което би могло да се квалифицира като ценност, беше помощта при нужда за другите мутри в групата. Както може и да се предположи, ценностната система на мутрите е сродна на тези на “хулиганите” от ранния етап на люберството и на криминализираните групички любери, станали част от големи престъпни групировки.

(Отлично сравнение на ценностните им системи предлага сравняването на мотивите и ценностните системи на аудиториите, към които са насочени песните на техните песнопевци. Сравнете например някоя песен на Любе с някоя чалга, популярна сред българските мутри, и разликата ще ви бръкне в очите. Особено ясна и жива е, ако отчитате инуендото в двете, и сравнявате разликите му: приликата и разликата в психологиите на любера и на мутрата лъсват като на поднос.)

Това сравнение откроява разликата в предназначението на двете субкултури. Тази на люберите представляваше инструмент на съветските соц-власти, който да чисти дребните отклонения от социализма: като такъв от нея се очакваше да е избирателна, да създава у членовете си определени задръжки. Тази на мутрите представляваше инструмент на престъпните босове, който да изпълнява и най-мръсните му поставени задачи безотказно: като такъв от нея се очакваше да е безотказна, тоест да премахва от членовете си всякакви задръжки, които биха могли да имат.

… Не вярвам да е нужно да тегля чертата и да пиша изводи. Предполагам, че който си е направил труда да изчете тоя предълъг запис чак дотук, надали има нужда да му се поднася сдъвкано. А ако някой има… пишете един коментар. Някой път може и да го направя.

37 Responses to 'Генезисът на мутрите'

  1. Acnapyx Says:

    Интересна гледна точка. В много отношения съм съгласен с повечето неща – само не съм склонен да приписвам толкова силна роля на един-единствен човек. Може би защото виждам и аналогията с историята на разпада на една империя… в Азимовата “Фондация”. Основните етапи съответстват, дори и провалът на Луканов, е предопределен от самия стремеж на руснаците за удържат каквото е останало от империята им. “Силната империя е тази, която не си позволява силни поданици”. Ако в психоисторията на Азимов рецептата на имперския залез работи по сходен механизъм, значи тя не е дело просто на местния вожд, пък бил той и интелигентен и безскрупулен като Луканов.

    Според мен намесените в събитията досега интереси са доста повече – и не мисля, че Луканов е действал на своя глава – просто с толкова скромна координация с местните и руските вождове. По-скоро е получил одобрение и почти готова рецепта отвън. Твърде много сенчести фигури с резидентурно минало се подвизаваха тогава – включително разнообразни международни аферисти със сериозни политически контакти на високо ниво. Доста капани бяха заложени и в иначе логичната, но доста теоретична за икономическото състояние на страната програма за прехода, писана на коляно от Ран и Ът, както и по-късно от противниците на “шоковата терапия” по полски маниер. В резултат на което с оправданието за щадене на народа червените си осигуриха покорно стадо, което да бъде доено почти две десетилетия. Твърде добро познаване на психологията на масите, за да е дело само на един човек.

    Така или иначе, историята е дълга, а много от играчите в нея вече са мъртви. А които не са, знаят да си държат езика зад зъбите. Любопитно ми е примерно до каква степен беше предварително планиран провалът на Виденов – и дали беше плод на вътрешни политически игри, или беше провокиран активно отвън. Любопитна ми свръх-ролята на цялото мощно газово лоби, заради което именно изгоря Луканов – ако не му се беше отворил апетитът за “Топенерджи”, вероятно щеше да е още жив. Любопитно ми е откъде бе взета стройната система за източване на предприятия, която бе използвана под маската на “приватизация”. Определено не от Русия – там механизмът беше коренно различен и се крепеше на раздаването на фирмите на верни хора, които вместо да ги угробват, преливайки ги в свои фирми (както стана тук!), ги развиваха в своя полза, под силна държавна опека. Изобщо твърде много неща ми се виждат старателно дирижирани отвън, за да е всичко план само на един самотен гений. Някак си, ако той беше действително толкова добър в анализите и планирането, струва ми се, че щеше да предвиди и тези слабости.

    С една дума – да, голяма част от описаните неща според мен са се случили по подобен сценарий. Но ме терзаят съмнения за авторството му… и състава на колектива сценаристи.

  2. Кръстю Says:

    Отличен, обстоен анализ, МНОГО сполучливо допълнен с блестящия коментар на Аспарух.
    Искам да добавя и аз ,накратко някои работи.
    1. За сравнението между нас и останалите соц.страни — Никъде освен у нас (не включвам СССР) нямаше такова масово партийно членство. Друг е въпросът на каква основа. Тия на моята, а и на Григорова възраст си спомнят, че получилото масовост название бе “партиец”, а не комунист. На членството ,се гледаше не като на идеологема, а като трамплин за достигане на …всичко в едно общество с вертикална управленска структура , в което всичко се “пуска” , дава и разрешава…Ще кажете ,а в другите страни не беше ли така? – Не съвсем. Спомнете си Будапещенската есен и Пражката пролет…При нас важеше “…кат Русия няма втора, тъй могъща на света…” , и то не голословно. Спекулирайки с освободителната роля на Руската империя ,на нас в 1944г ни натресоха лесно и безболезнено “освободителната” роля на Съветската, сталинска империя. Прав е Григор, че империите са си империи, каквито и да са.
    Дрруг е въпроса ,че това стана с благословията на Запада…,макар и не съвсем с пълно желание. Ролята ни като Хитлеров съюзник предреши съдбата ни за сменка на Гърция и Турция, верни британски сателити от време оно.
    В останалите соц. страни Русия (СССР) бе натрапена от една малка партийна върхушка, благодарение на споразумението на победителите за зоните на влияние…Един поляк на времето ми бе казал :” Вие може да гледате на Русия като на освободителка от турско робство, но за нас тя е като турските поробители за вас, ако и да сме все славяни”.
    Да не пропускаме и ролята на католическата църква, която от време оно се бъърка яко в държавните дела. Както знаете не съм привърженик на случайните работи и избирането на папа поляк ТОЧНО в “подходящия” момент е доста показателно.
    2. Когато се хваля ,че прогнозирах “падането” на социализма ,сега му е времето да поясня : Започна ли Перестройката в Русия, казах – това е началото на края. Позовавайки се основно на един стар, изтъркан, но много верен лаф, който ,да ме прощават дамите , не използвам за пръв път – “Тази главичка рамене няма…”. (Китай е друга работа, друг път за там)
    Или както по-културно се бе изразил един западен икономист — както една жена не може да е малко бременна, така и една икономика не може да е малко пазарна, те или са, или не са.
    3. Не искам да повтарям Аспаруховия коментар, мога да добавя само още нещо : Да не идеализираме “добрия Запад”, който ,видите ли от едната любов и милосърдие ще ни освободи от лошите руснаци, а не е това “нищо лично” и завладяване на идеални ,непретенциозни зажаднели пазари ,които да поемат сръхпроизвото и излишъка на монополите.
    Та разни ,още на времето Хамъри, Сороси, мороси и пр. “капиталисти с човешко лице” подготвяха почвата и кадри като Луканов и сие.
    4. Само едно доплнение — нашите “елитни милиционери” ,не разни квартални отговорници и доносници бяха много подготвени. (тия ,работещи в разузнаването, търговията с оръжие и пр.)Те обикновенно бяха не амбициозни, яки селянчета от Олимпийските надежди, радващи са на четворка кебапчета с голяма кола, а деца на наши дипломати, посещавали елитни западни колежи и университети и бяха доста наясно с капитализЪма….

  3. Петър Петров Says:

    И на мен ми се струва невероятно Андрей Луканов да е измислил всичко. Иначе изобщо нямаше да знаем името му или къде се намира физически. Нито пък вярвам, че Лилов е толкова тъп, че да не е усетил “вътрешния враг”, щом Луканов е инициирал “контрареволюционни” действия, например (!) смяна на икономическия модел в България. Не вярвам и че съдбата ни е определена от нещо писано на коляно.

    Чисто теоретично погледнато, която и да било “рецепта за управление” на група от хора (групирани само по географски признак) има прекалено много параметри, вариращи в прекалено широки граници, за да бъде дори поне малко вероятна да се случи. Без периодичен контрол на ниско ниво, и то често-често, та даже непрекъснато, нищо не може да бъде гарантирано че ще се случи в практически обозримото време. Една такава нужна административна система, служеща за свеждане и изпълнение на решенията до масите, би била ужасно голяма и оттам – (1) неефективно бавна и (2) ненадеждна – заради ефекта “развален телефон”, дори с масовите комуникации факторът “човешка грешка” т.е. “една жена каза” остава.

    Та поне за мен изводът е: “Прост народ – слаба държава.” При достатъчно прост народ дори централизирана диктатура не е възможна, защото:

    „…ако строиш десет номи в редичка и им кажеш “Дърпай!”, двама ще бутат, пък други двама ще кажат “Моля?”“

    –Тери Пратчет

  4. Радо Says:

    Интересна теория, Григор.

    За мен новото в нея е съветската част, но ще коментирам българската. Мисля, че голяма част от нещата не са предначертани в ювелирен сценарий, а са направлявани в хода на развитие на прехода.

    Грабежът, на който сме подложени, има голяма доза опортюнизъм. Играчите на сцената забелязват и създават нови възможности да напълнят кошниците си и се възползват.

    Ние просто си седим и наблюдаваме как ни правят на овце. Основната причина крадците да изглеждат толкова силни, хитри и успешни в България е, че сме слаби като граждани. Впрочем, американците също ги правят на овце.

  5. Acnapyx Says:

    Впрочем Вальо Вацев прави твърде любопитен анализ на актуалната ситуация, който добре се връзва с текста на Григор. Не че му имам особена вяра на Вацев, но… все пак доста резонно звучи.

  6. Симеон В. Says:

    Добро писание. Съгласен съм почти с всичко. Бих добавил една-две дреболии. Луканов ми се струва малко прехвален. Не казвам, че е. Казвам, че ми се струва. Защо? Ами чак толкова да върти на пръста си и България, и отношението на Русия към България, а накрая чак и Запада ми се струва малко множко за когото и да било. И по-важното. Животът е толкова разнообразен и непредвидим, че е невъзможно да се скалъпват подробни разработки. А горното малко прилича на нещо такова. Изглежда ми малко нагласено като при Агата Кристи. Ако допуснем, че въпреки моите съмнения нещата са били подредени така, то тогава Луканов си е поставил свръх задача – да контролира Живота. В този случай това му е третата грешка – подценяването на възможностите на Живота за разнообразие.
    Не искам да споря, просто споделих моите бръмки. Едно е кристално ясно – дори Луканов е направил грешка (или грешки), за което имаме неоспоримо доказателство.
    В днешно време Доган се мъчи да играе подобна игра, но той не е в категорията на Луканов, а при него и селянията прозира много бързо. С интерес очаквам да разбера какво ще е възмездието на съдбата.

  7. Alex Says:

    Struva mi se bezssporno che Lukanov e edin ot ideolozite i realizatorite na transformiraneto na politichesskata vlast na taka narechenia “partiino-stopanski elit” v ikonomichesska vlast. Vsseki, koito e imal poznati v teia kragove mnogo predi “golemite promeni” znae che tezi hora isskaha politichesska transformatsia i tvardiaha neumorno che tehnite “kolegi” ot Zapada, koto “vartiat ikonomikata” poluchavat mnogo poveche ot trohite, koito im se davaha v sotsialistichesskata sistema. Lukanov mnogo tiassno beshe svarzan s tezi hora. Za tezi neshta avtora e prav.

    Ne e prav dokrai spored men v niakoi drugi neshta, naprimer v opissaniata na umnata pozitsia na Zapada. Taia pozitsia ne beshe umna zaradi prekomernata ideologizatsia, koiato horata na Zapad imaha (uvi, imat i sega). Vprochem, sled tolkova godini protivopostaviane pozitsiata se iziskvashe izkljuchitelen intelekt za da bade drugoiache, a malko hora imat takav. Otnovo shte kaja neshto ot lichnia mi opit na obstuvane – imenno barkotiata v glavite na horata ot Zapada im poprechi da zalojat na pravilnite licvhnosti pri balgarskia prehod. Edinstvenia im kriterii (pone v nachaloto) beshe koi po-silno lae sreshtu bivshia rejim, a na tova nai-barzo i nai dobre se nauchi imenno “elit”-a za koito stava vapross. Ideologichesskata, materialna i finansova pomosht okazana na grshnite hora, beshe goliama greshka. Tezi hora prossto ia izpolzuvaha za svoi lichni tseli na zabogatiavane i politichesski manipulatsii i tova hvarli v oshte po-goliam smut onezi kragove na Zapad, koito imaha isstinsskoto jelanie da pomognat. Onezi, koito niamaha, se izkisskaha i kazaha “Nali vi kazahme?” … Po-balanssiranata pozitsia doide po-kassno i pod vlianie na stanaloto v Chehia, Polsha i Ungaria, i uvi, ne blagodarenia na nass.

    Kolkoto do roliata na Russia po onova vreme…vsseki koito e bil tam zne che haossat v Russia beshe 100-kratno po-goliam ot haossa u nass i voobshte ne im beshe nito do nass, nito do kogoto i da e drugigo – v darjaven plan isskam da kaja. Impersskite ambitsii i jelanieto za revansh se varnaha na stsenata po-kassno i vprochem, sashto blagodarenie na znachitelni politichesski greshki ot strana na Zapada. Ne che pipalata na niakolko russki oktopoda ne se prostriaha do Balgaria i ne se namardaha u nass, tova razbira se go imashe. Ideiata obache che oste otnachalo tezi pipala sa bili tselenassochena russka politika mi se struva neviarna. Interessno e, che vpossledstvie tova neviarno tvardenie stana viarno – tezi pipala se okazaha chast ot imppersskata russka politika zaradi spetsifichnia tip darjaven kapitalizam v Russia. No s Russia neshtata ne samo sa drugi, te vinagi sa bili drugi, ne tezi koito se ochakvat. Nakade shte ia “izbie” nikoi ne znae, samite te go priznavat. Takava e taia strana. No ne za neia e dumata.

    Nashata isstinsska beda beshe che promenite doidoha otvan i po sashtestvo biaha jelani (izkljuchvam malka grupa intelektualtsi bez seriozno obshtestveno vlianie) samo ot “elit”-a za koito govorih. Tezi promeni ne biaha rezultat ot vatreshno dvijenie na balgarskoto obshtestvo…kakvo da si krivim dushata. Zatova onezi, koito tochno znaeha kakvo isskat povedoha naroda i toi tragna kato stado na zakolenie (i s nego taka nareshenata prohojdashta sredna klassa). Nikoi ne mojeshe da ni pomogne, niamahme lideri, ne gi biahme podgotvili. Zatova nastapi haoss i prodalji mnogo dalgo…Sega vssichko pricluchi. A kolkoto do Lukanov, toi si otide za da niama nikoi, koito da znae kak neshtata deisstvitelno stanaha.

    Ot vssichko tova bi izliazal otlichen politichesski thriller, no koito znae stsenaria mu si malchi za da ne napravi thriller-a oshte po-strashen… Osstanaloto sa dogadki.

  8. Симеон В. Says:

    Споделих бръмките си малко емоционално, преди да прочета другите коментарии. След което установих, че моето е малко повторение на някои от по-горе. Не е беда, показва, че и други са усетили нещата по подобен начин.

  9. А.С. Says:

    Съгласен съм с коментара на Петър Петров.
    Страшно добър сюжет по-горе, но е далеч по-вероятен за интересен американски филм. Някакси напълно липсва човешкият фактор. Истинските причини за всичко, което се случва или не се случва в една държава, са народопсихологични. Има народни психологии от социал-демократичен тип, има и народни психологии на банановите държави. Хората получават това, което заслужават; системите не се спускат отгоре, а тръгват отдолу. Така се заражда и СССР преди век, а също и Хитлерова Германия.
    В случая с България основен проблем е тоталната липса на градска среда и буржоазия през последните 600 години, манталитет на Хитър Петър от село, както и вроден мързел. В такава среда нито комунизмът, нито демокрацията могат да просперират. Затова нито ще станем Китай, нито САЩ. Едно просто сравнение с човешкия фактор в Полша, Чехия и Унгария, и веднага става ясно защо преходът там е протекъл другояче.
    И тук се сещам за едно интервю с дебелия Фънки – когато дошъл Ричи Блекмор в България, поискал да го заведат в най-близкия замък, тъй като той винаги правел концертите си в замъци, когато обикаля из Европа. Фънки се засмял и му казал: “Какъв замък бе, man, ние тука сме с цървулите!”. Та в това е проблемата.

  10. E_migrant Says:

    Sorry za latinicata…….

    Statiata e dobra spored men, makar i bazirana na umozrenia , ne na fakti …….

    Dve ne6ta iskam da dobavia v podkrepa na kazanoto:

    1. Malko predi da byde zastrelian , edna ot vis6ite partiini funkcionerki na BSP/ BKP ( zabravih i imeto ) obiavi v efir Lukanov za ba6ta na mutrite. Tozi fakt e dobre zabraven ve4e predpolagam.

    2. Moi poznat be6e poseten ot samiat Lukanov v dale4nata 1992 godina i mu be6e predlojena goliama suma pari za da statrira opredelen biznes. Moiat poznat prez 1992 be6e edin na4inae6t , no dosta uspe6en biznesmen v edin okryjen grad. Biahme u4udeni ot vizitata , kakto i toj samiat. Kaza ,4e e otkazal ofertata……………

  11. Кръстю Says:

    Само едно уточнение. Григор, руснаците ни бягат с едно поколение и половина ,а това не е малко. …Моят дядо не е ходил в мавзолея на Ленин ,като комсомолец ,а на баща ми първите 14 години са преминали …в друго време. По време на първия, деветосептемврийски преврат е бил войник.

  12. Григор Says:

    @Аспарух: Личните ми контакти с Луканов са една-две словесни престрелки, но и те стигат да го оценя. В цялата най-нова история на България няма политик, който дори да се доближава до него не само по острота и бързина на мисълта, но и по манипулативност. Той беше способен да скрои цял план, абсолютно от нищото, и да подбере как най-манипулативно да ти го поднесе в частицата от секундата, с която обикновено забавяше отговорите си (и заради която го бъзикаха, че първо си превеждал от руски на български наум). Точният му еквивалент в художествената сфера е Ханибал Лектър, само дето е изкривен към психарски изпълнения вместо към манипулативност – интелектът е същият.

    @Петър Петров: Луканов беше като интелект много над повечето хора, и това го караше да ги подценява. А Лилов също беше поддръжник на промените, просто искаше те да доведат до “социализъм с човешко лице”, а не до мафиотски капитализъм. Отне му известно време, за да усети накъде бие Луканов – и тогава станаха прикрити, но страшно зли врагове… За сравнението с номите – Луканов си кроеше плановете така, че и шест дърпащи да стигат. 🙂 И си прав за “прост народ – слаба държава”, но не и че простият народ е неуправляем: той е много по-управляем от умния, но чрез манипулация, а не чрез логика.

    @Радо: Причината опортюнизмът да е толкова успешен в България отчасти е и в добрата му схема, създадена от Луканов. Андрей Карлович знаеше, че българинът се изпокрива под юргана, когато не се чувства силен, и част от плана му беше, че създаде “силни” (чрез бандитската си поддръжка) управляващи.

    @Симеон В.: Именно – Луканов се опита да предвижда и управлява целия Живот, без да отчете, че в него има и други интелекти. Доган е един от тези, които най-добре разбраха схемата му, затова и я използва толкова успешно, но едно е да си добър потребител на нещо, а друго – добър майстор на неща като това.

    @А.С.: Народопсихологичните причини определено позволиха планът на Луканов да сработи. В Германия например нямаше да успее. Но в Румъния или дори в Полша щеше да има отлични шансове. Реално за успеха му спомогнаха както добитъшката психология на българите, така и великолепният интелект на Луканов.

    @E_migrant: Нито фактът с оная уважаема другарка е забравен, нито твоят баща е бил единственият, на когото са били предложени едни много пари, за да започне определен бизнес. Много са приели. Повечето от тях няма никога да кажат нищо, но някои ще разкажат след време. Тогава ще е и краят на тази дискусия.

  13. Rado Says:

    Съгласен съм, Григор. Не знам дали Луканов е едноличен автор на първоначалната схема на прехода, но ролята му безспорно е ключова. Силна (силова) власт и слаб народ – това е необходимото и достатъчно условие да се елиминира опасността от същински демократични промени, преди да е завършена пълната трансформация към икономическа власт (т.е. управляващият елит да се запази).

    На обикновения гражданин беше отредена роля на безпомощен наблюдател как се осребрява тоталитарната власт. И макар че вече се чуват гласове, че преходът е завършил, според мен още не е. Пост-комунистическата схема продължава да действа и до днес, защото гражданинът продължава да е изолиран от управлението. Преходът ще завърши, ако успеем да се сдобием с демократична конституция.

  14. Григор Says:

    @Rado: Конституцията ни е не перфектно, но задоволително демократична. Вместо демос обаче имаме охлос – каква демокрация очакваш? Преходът ще завърши, когато се сдобием с народ вместо със стадо.

  15. Радо Says:

    🙂

    Значи не ни стигат лидерски способности. Казвал съм го и преди – навремето революционерите (терористи от съвременна гледна точка) са обикаляли от къща на къща с ежеминутен риск за живота си. Няма телефони, няма коли, Балкана се минава за 3 дни вместо за 3 часа. Опънали са се на империя.

    Ние сме тука в една държавица 7 млн, цъкаме си на компютрите, знаем почти веднага къде какво се случва и 20 г. не можем да се организираме. Не критикувай така народа, ние сме хора от същия този народ. Ако си прав, че един човек ни е овъртял и толкоз време не можем да се измъкнем, толкова по-зле за нас.

  16. Григор Says:

    @Радо: Именно. 🙁

  17. Alex Says:

    Na E-migrant.
    Da, ne samo na edin chovek biaha predlojeni pari da startira business. Az znam pone oshte dva sluchaia. No kolkoto poveche pari sa bili predlojeni, tolkova po-malko e veroiatno poluchilite gi da si priznaiat….nali znaete vitsa za interview-to na amerikanskia milioner -“Pitaite me svobodno za vssichko, samo ne za tova kak napravih parvia si milion”.

    Misslia sashto che sluchiloto se s Lukanov e i kato preduprejdenie za niakoi hora da si zatvariat usstata. I teia hora mai sa ot vssichki politichesski tsvetove – ne moga da zabravia isstinsskata panika, koiato nasstapi v parlamenta sled ubiistvoto, siakash si pomissliha “Ole-le…ami ako az sam sledvashtia”. Te biaha gotovi da se peregarnat togava …mai che tove beshe momenta na isstinsko “natsionalno pomirenie” :-))

  18. Кръстю Says:

    @Григор — Конституцията ни се нуждае от доста корекции. Не знам какво и е демократичното, но начина по който е заложено в нея сформирането на съд, прокуратура и пр. е нещо, което колкото и да имаме добри намерения , ще си останем с тях. Освен това -какви са тия Велики събрания?! Трябва да се свика едно за последно и да се изчистят тия работи…И толкова депутати ,дебелосерци не са необходими…Забравих ,колко беше броя на тези, които нито веднъж не са се изказали от трибуната и не участват в никакви комисии. Машинки за гласуване…И тия маймунджулуци с партиите. Събрал някой роднините си и хоп -партия. Май е време, както бе написана на времето “Криворазбраната цивилизация”, да се намери някой сатирик да напише “Криворазбраната демокрация”.

  19. Longanlon Says:

    не виждам логиката да правиш някаква аналогия между българските мутри и някакви съветски национал-социалисти

    ОНД и после Русия, а и републиките след разпада, си имаха своите мутри, които си бяха съвсем като нашите – едри бивши спортисти с анцузи, ланци, черни коли и бухалки. същите бяха и в Сърбия (има сто сръбски филма за тия години и за мутрите).

    не са уникално явление, просто логичен резултат от сходни за държавите обстоятелства

  20. Raymond Says:

    Харесва ми желанието да се изясняват събитията и явленията чрез разсъждения.Особенно когато тези разсъждения са подкрепени от факти.И точно от тук произтичат съществени деформации.Защото всеки човек е в състояние да установи нещо като “факти”.След това започва да разсъждава,прави изводи и тези изводи отново подкрепя с “факти”.Цикълът се затваря в момента,когато авторът реши,че е мотивирал добре личното си мнение и мотивите му изглеждат убедително дори за масовата публика.С това не омаловажавам изводите за генезиса на мутрите и дори четох с интерес.Това,което тук се изкушавам да оспоря е игнорирането на Първото,основното правило,по което се дискутират различни проблеми. Припомням,че при обсъждане на някоя тема,страните са длъжни най-напред да установят аксиомите,които приемат солидарно.Няма ли обща основа,просто няма истина.Случайно или не,но с появата на медиите това древно правило е заметено под килима и станахме “свободни” да защитаваме всякакви мнения и идеи.Заради алчност и заради човешкото ни лицемерие,оставихме търсенето и намирането на неоспоримите истини единствено на точните науки.А би трябвало да е обратното.Защото дали за убийство дават смъртна присъда или затвор,дали Бог повелява “Не кради” или “Не пожелавай жената на ближния си”,дали утоляваш глада си като се нахраних,истината е само една-че на всяко действие има противодействие.А обективните закони,известни на хората са не само много повече,но и доста по-сложни от класическата механика.Това са истините,а всичко друго е само закръгляване на лични интереси или пък удобни интерпретации.В този смисъл т.н. политически системи не са в състояние,със собствени аргументи,да оспорят нито една истина.Законът за гравитацията е действал преди появата на човека,действаше еднакво както в САЩ,така и в СССР,ще действа и когата хората започнат да уважават истината.

  21. Григор Says:

    @Longanlon: Чукча писател? 🙂 Именно. Мутрите на Русия / ОНД тръгнаха много преди нашите. Само че в началото си бяха обикновени кримки, без забележимо присъствие на спортисти. Силовите спортисти навлязоха масово в мутренството именно покрай Люберци и тамошната субкултура. И го направиха много преди нашите и сръбските мутри. Просто тук имаше интелект, който умишлено ги организира по образец на люберската престъпна групировка, а в Сърбия видяха от ОНД и от нас.

    @Raymond: Разминаването на основите не е от вчера, напротив. Преди медиите разликите са били много по-големи отсега. Медиите чрез глобализиращия си ефект ги унифицират. И това е много лошо, защото ни лишава от разнообразието на мненията и основите – а то е ключово богатство на тезауруса, което е необходимоТО за еволюцията му, и лесно се губи, а е почти невъзможно да се възстанови.

  22. gogo Says:

    Изключително логичен материал.

    Аз съм от поколението по средата. Нито видях добро от стария режим нито от прехода. Единствената възможност която съм имал са точно тези така наречени “мутри”. Отказах я. Точно по гореописаната интеракция се вкарах в самозаблуда, че интелекта е достатъчен за успеха. Уви тогава нямаше кой да ни дръпне завесата и да покаже лицето на новородената система. Сега след толкова години резултатът е ясен.

    Не мисля, че нещо ще се случи към подобряване на условията за средната класа. Просто икономиката у нас се гради не върху производство/индустрия където ще са необходими този тип хора. Бъдещето на страната е предначертано като дестинация за алкохолен и секс туризъм от най-ниско ниво. За това и битката да се вдигнат пътищата.

    А къде е нашата заблуда? Мисля, че вече ми е ясно. Идващите поколения не ги интересува. Те вече са в друга матрица и борбата им за оцеляване изисква друг начин на мислене. Насокоро бях изумен, когато казвайки на две 19 годишни момичета с прилично ниво на интелект, че ББ е бил охрана на Т.Живков и Златев, те отговориха: Не е вярно.
    След малко обмяна на линкове и снимки девойките изпаднаха в депресия.

    Така че пишете и не млъквайте. Това е първата стъпка. А другото ще му дойде времето. Алчността на олигарсите рано или късно ще докара хората до ръба и тогава на господа номенклатурните щастливци ще им се запали чергата наистина, не контролирано както по времето на Костов.

  23. Кръстю Says:

    @gogo –Казваш :”Те вече са в друга матрица и борбата им за оцеляване изисква друг начин на мислене. ” -абсолютно точно.
    Както е известно, проблемът -стари-млади го има от както свят светува. Само, че ние с “нашите” стари бяхме в една матрица…А сега разминаването е принципно и диалога -разместен : Пример -ти му казваш- “високо”, той ти отвръща – “не, зелено”.

  24. Raymond Says:

    Сократ казал на учениците си:”Никога не прекъсвайте своя опонент когато говори глупости”.Но тъй като не съм ученик на Сократ /подобно е мнението и на Наполеон/ ще си позволя да отбележа две неща.Първото е,че дори когато говорим за миналото,не си даваме труда да направим разлика дали такива термини,като “демокрация”,”комунизъм”,”режим”и т.н.имат някакъв общоприет смисъл.Например терминът “демокрация” означава политическа система,възникнала в древна Елада.Но съдържанието на това понятие няма много общо с онова,което днес наричаме демокрация.Автентичната демокрация е изключвала робите напълно от властта точно заради факта,че са роби.Такава е била съдбата и на жените,защото са имали малки мозъци.А днешната демокрация,по своята същност,копира напълно всички белези на Лениновия “болшивизъм” от началото на миналия век.Така че за какво точно става дума?На второ място се изкушавам да отбележа,че пълният комплект от различни политически системи не е продукт на велики или посредствени философи /или други учени/,а представлява приблизителен образ на науно-техническото и социалното развитие на една махала,комуна,община или държава.Политическите системи не са добри или лоши.Те са подходящи или са неподходящи спрямо актуалното състояние на обществото или държавата.Всеки знае примери,когато общественото развитие е изпреварило наложилата се политическа система или обратното-когато на едно общество със сила се налага политическа система за каквато то още не е готово.За това,за живите хора е много по важно да мислят за бъдещето,как да живеят те и техните деца,отколкото да мислят какво е било право и кое е било криво.”The only duty we owe to history is to rewrite it”-Oscar Wilde?/1854-1900/.А обединяването на всички хора /на човечеството/ просто няма и не би могло да има никаква реална алтернатива.Защото природните закони не зависят от политическите системи.

  25. Григор Says:

    @Raymond: “По своята същност” е много обтекаем израз. По своята същност, днешната демокрация копира напълно всички белези не само на Лениновия болшевизъм, но и на християнството на Христос, будизма на Гаутама Буда, “идеалните държави” на Мор, Кампанела и още стотици други философи, и т.н. Така че става дума за това, че не работим с валидни аргументи.

    Единственият начин живите хора да мислят ефективно и резултатно за бъдещето е да мислят много и много старателно какво е било право и кое е било криво. Под маската на писател на фантастика Оруел е един от великите мислители на 20 век: формулата “Който владее настоящето, владее миналото; който владее миналото, владее бъдещето” е ключова за разбирането на бъдещето на едно общество.

    Най-сетне, обединяването на всички хора има купища реални алтернативи, които го правят изключително малко вероятно. (За щастие: създаването в някакво отношение на социална монокултура, дори ако е само в обединеността, автоматично прави опасност, базирана на това отношение, едновременно много по-страшна като последици, и много по-вероятна.)

  26. ris Says:

    Да в друга матрица са младите, но тя освен минусите си има и доста интересни плюсове. От друга страна сега има кой да им дръпне завесата, но много често те упорито не искат да погледнат към сцената въобще. Като резултат или ще се запази статуквото с матриците още поне едно поколение (не визирам само БГ), или пропускам нещо и промените ще са по-динамични отколкото си мисля 🙂

  27. Григор Says:

    @ris: Уви, промените вече текат, но това не си личи. Изражението им в един момент ще се прояви по-динамично, отколкото си мислим на практика всички. Съвсем простичко казано, в момента тече разделение на хората на хора и добитъци. И изражението му обикновено търпи динамични промени около съответната за жанра Коледа…

  28. yoalbo Says:

    Много интересно, вкл. дискусията! Аз съм горе-долу на мнението на Петър Петров и А. С.
    Не ми допадат, обаче, суперлативите относно гениалните способности на Луканов (току виж си спечелил ‘фенове’ посмъртно!), а от онова време – Лилов ми беше почти симпатичен (дори не много отдавна го гледах по телевизията и отново ми хареса, макар да не споделям възгледите му).
    А иначе – светът наистина се променя и то много бързо, поради което, мисля си, е необходимо да помогнем на най-близките си (тези, които обичаме) да се събудят от летаргия (безнадеждност или безметежно ‘щастие’)… и, в тази връзка – един чудесен линк: http://www.slideshare.net/joaopalves/simplicity-1833751?src=embed (чрез NovaVizia достигна до мене)

  29. joe Says:

    “Междувременно обаче Русия и Западът вече са се разбрали за сфери на влияние, и България е договорена като сфера на влияние на Запада. Оттук нататък Русия ще играе в България единствено деструктивно. Нищо лично, просто политика. Да цъфтим трябва ние – каквото вече не е наша колония, трябва да запада и гние. Всяка империя действа така.”

    Много увлекателна статия, но категорично не съм съгласен с тоя пасаж. Погледни външнотърговския баланс БГ-Русия от 1980те – реално икономическите отношения са: България в ролята на метропол изнася готови продукти, уреди, и така нататика, а Русия, в ролята на колония, изнася към нас основно суровини.
    Знам че звучи абсурдно, но е факт. Според мен основните икономически шокове след ’89 идват от загубата на основния пазар за български стоки до този момент – руския. И пренагаждането към доста по-напредналия и значително по-конкурентен зап. европейски пазар.
    Отново повтарям, това е само забележка за един конкретен пасаж. Иначе като цяло анализът ти е ПЕРФЕКТЕН!

  30. Ян Says:

    Поздравления за позицията!

    Според една дефиниция “демокрацията е политическа система, при която добре организирано малцинство властва над неорганизираното мнозинство”. Но въпреки организацията, опита, интелекта, безочието, наглостта и прочие малцинството има нужда от легитимация на своята власт. Тази легитимност им я осугуряваме ние – с гласа си на изборите.

    От написаното може да се направи извода, че има два начина да противодействаме на процесите в скъпата ни татковинка – (1) да бъдем организирани и (2) да им откажем легитимация.

    Ако не го направим, България ще си остане родина на емигранти.

  31. Божо Says:

    Страхотен анализ.

    @Acnapyx – схемата с източването на предприятията започна още по соц. време под формата на източване на държавата като цяло. Ключова фигура там беше Огнян Дойнов. (колко още други е имало не знам). На Дойнов му четох спомените, как е създавал предприятия, примерно българо-японски, а в крайна сметка са се оказвали негова лична собственост.

    Тук: http://e-vestnik.bg/3940 доста добре е описана схемата за източване на предприятията.

    А че Луканов мафиотизира държавата спор няма. Само като още една негов грешка ще посоча, че мутренските фирми бяха създадени, след като в тях бяха наляти партийни пари. Другарите са очаквали, че в резултат на това въпросните фирми винаги ще им са на подчинение. Но много от тях след като се почустваха силни започнаха свой живот, все по-отдалечаващ се от партията-кърмилница.

  32. димитър Says:

    понякога някои неща спасяват деня
    това тук е едно от тях
    благодаря на всички
    радвам се че все още има хора останали с “всичкия си” в това блато..
    та да може и незнаещите да разберем, защо точно това ни се случи и най-вече как..

  33. Sah War Says:

    Поздравявам ви за това, че мислите, търсите, анализирате, критикувате и споделяте свободно информация и виждания – това е признак за различие между човеци като вас (и аз?!) и така нареченото “стадо”, макар че и голяма част от нас се държат по подобен начин (das Man-ски) често поради социалното статукво у околните и социумът като глобално и локално обществено обединение.

    Търсенето и разбирането на истините на реалността и прилагането им в подкрепа на човека и останалата част от биологичната природа на Земята, а и на неживата природа, са добър и може би реалният истински смисъл на човешкия живот, а специализацията е начинът за постигането на тази цел чрез важни подцели. Разбира се, тази специализация е и голям проблем.
    Както са казали: “Сместа от невежество (напр. политика) и сила (знания, напр. под формата на наука и технологии) е взривоопасна смес, която ще ни се размине за малко, но в дългосрочен план ще ни взриви лицето”. Да терзайем и да вършим…

  34. cc-84. Says:

    Хммм…., хубавото което мога да кажа за статията е , че определено има нужда от такива анализи и, че е правилен паралелът ти които правиш с Русия, дотук…..оттам нататъка има много пробоини и неща които не са правилни.

    1. Не знам защо, но искаш да направиш от Луканов една мишена…посмъртно, и волно или неволно отклоняваш вниманието само към него.
    Способен ли е един човек да замисли и осъществи всичко това, абсолютно НЕ! Каквито и способности и интелект да има.
    В деиствие е един КОНГЛОМЕРАТ, един Октопод, Мощна Престъпна Организация, които деиства под ОМЕРТА. Луканов е само една брънка от веригата. Вероятно ги е застрашил с нещо затова е бил елиминиран от играта,както и много други след него.

    2. Това е очевидно и от факта, че ако теорията ти беше вярна, след отстраняването на Луканов, нещата просто щяха да си доидат на мястото, а това не стана, напротив точно тогава бе апогеят на Мутренското движение.

    3. @”През 1989 г. на България предстои преход, който досега не е бил изминаван от никоя държава. Повечето политици са смаяни и се чувстват безпомощни пред неизвестното. Един обаче е изключение – Андрей Луканов. Великолепен интелект, лишен от какъвто и да било идеализъм, той ясно разбира същността на прехода – промяна на формата на власт, в чисто практически план.”

    Ха-ха, еее а това е едно много глупаво твърдение. Висшия ешелон на БКП и ДС още при идването на Горбачов на власт (1984) са били наясно и много добре ориентирани накъде вървят нещата. Не знам ти дали помниш, но аз много добре помня че Перестроиката се усети и много сериозно в България, просто ние със СССР бяхме , а защо не и дори още сме, скачени съдове!
    И тука имаше много силни про-западни субкултурни групи: пънкове, метали, хипита и т.н.

    Любери точно нямаше, но имаше други, викаха им гъзари/ или дупета, не слушаха Руски Фолклор, слушаха Сръбски или Попа, но общо взето вършеха същата работа….

    4. Много подценяваш ролята на ДС. Копие на КГБ в СССР.
    5. Наи-силния аргумент е, че е ако беше прав, с ликвидирането на Андреи Луканов всичко щяше да се разпадне : НЕТ ЧЕЛОВЕК – НЕТ ПРОБЛЕМ, а то не само че не се разпадна, но продължава дори и до днес….
    6. Имам и много силен 6-ти аргумент, подкрепен и от свидетели, но няма да го споделя сега.

    Иначе имаш и правилни прозрения…

  35. Григор Says:

    @cc-84: Не мисля, че са пробойни.

    1. Обсъждам Луканов, защото той създаде тази система. Ако темата на записа беше разложението и мафиотизацията на съдебната ни система примерно, щях да обсъждам предимно Първанов. Нещо странно?

    И да, един човек е напълно способен да измисли и осъществи тази система. Като минимум по простата причина, че Луканов го направи. Той е, който се досети как люберецкият модел на престъпност може да послужи за смазване на надигащия се разцвет на дребния, не-кадесарски бизнес. И пак той създаде този модел в България – допреди да повика и налее акъл в главата на Боян Радев, ние нямахме организирана силова престъпност на базата на спортисти. Още по-малко пък такава, която търси легални форми за дейността си. И която се съобразява с нарежданията на бившите от ДС кого да разори, а кого да не пипа.

    (Забелязвам, че просто не знаеш какво е любери – оттам идва заблудата ти, че греша. През 1989 и нататък люберите вече не толкова се биеха по московските улици с пънковете, колкото служеха за неквалифицирана работа на криминалните босове. В Русия така и не стигнаха до статут на масова рекетьорска мафия – това няма как да се случи без необичайно силна организаторска и координаторска подкрепа от тайните служби. Там мафията се разви по американски модел, на базата на криминалната престъпност. Чак когато Путин дойде на власт, беше взета под контрол от службите, но пак не стигна до масов рекет. Просто мачкането на дребния бизнес, за да не се даде икономическа свобода на масовия човек, там се вършеше по административен начин.)

    2. Ако Луканов не се беше появил, нещата щяха да тръгнат по друг път – в най-лошия случай румънския, в най-реалния унгарския. Мутрите нямаше да получат и малка част от размаха и идеите, които им даде той. Нито от подкрепата от ДС, която той им осигури. И да, когато страната ни беше овладяна от ДС и КГБ и в новите икономически условия, той стана ненужен (и опасен с интелекта си), така че беше премахнат. Само че вече беше построил затвора, в който беше лесно и удобно да ни държат, и този затвор вече лесно можеше да бъде управляван и от по-некадърни. Странно ми е как някой може да е живял през този период, да го е видял и да не го разбира.

    3. Перестройката се усети в България предимно като изглед какви промени стават в СССР. През лятото на 1989 г. бях там и направо имах усещането, че съм в западна страна (на фона на България от 1989). И не, ДС нямаха никаква идея как да се справят със ситуацията. Знаеха, че отпушат ли свободата на бизнеса, отдолу ще се надигне вълна от кадърни хора, която само за няколко години ще ги измести икономически и ще ги детронира. Не знаеха как да попречат на това, затова се опъваха така на перестройката. Разрешението – използване срещу естествената икономическа инициатива на рекетьорска, асистирана от ДС икономическа инициатива – го даде чак Луканов през 1990.

    Простичко е.

  36. cc-84 Says:

    ‘@”Простичко е” – E, там е работата , че никак не е простичко!

    Пак ти казвам, че много подценяваш ДС, това изобщо не са прости и безидеинни хора. Ако бяха такива сега нямаше последния шеф на 6-ти отдел на ДС – Димитар Иванов, да пише романи и да се изявява като един вид елит на българското общество, а щеше да гние в затвора където му е мястото.
    И да знам много добре кои са люберите, ето тук е обяснено много добре кои са : http://www.bard.bg/book-excerpt/?id=732 – (забележи огромните прилики м/у руската и българска пост-комунистичиска деиствителност), но дори и да не знам, това няма особенно значение, защото просто такава групировка не е била нужна тук, и тя не се вписва в ДС сценария за България.

    А ако Луканов беше такъв хитър капацитет, сега едва ли щеше да е покоиник. Тои прост е бил един от “бушоните’.

  37. Григор Says:

    @cc-84: Че аз не мисля, че ДС са прости и безидейни хора, напротив! Но бяха практици, а за създаването на работещ модел на мачкане на икономическата инициатива чрез престъпна инициатива трябваше изключително добър теоретик. Дори в Русия, където си имаха люберите, „службите“ не осъзнаха ползата от тях и не ги вградиха в стройна система. (Извадката от Каришев те подвежда с превода на термините – зад тях се крият различни неща.) У нас ги нямаше просто защото допреди 10 ноември не бяха нужни, а след това ДС не смогваше да види каквото видя Луканов. Той ги създаде на практика еднолично, като прати Боян Радев да ги организира.

    И да, беше наистина толкова хитър капацитет. Именно това му изяде главата. Надигра руските служби няколко пъти и те си направиха изводите.

Leave a Reply