Честито, мистър Клайн!

Наскоро попаднах на следната история:

След като стъпил на Луната и произнесъл прочутата си фраза за малката стъпка за човека и голямата за човечеството, Нийл Армстронг добавил полугласно: “Честито, мистър Клайн!”. В първия момент от Хюстън не обърнали внимание.

След един голям подскок, стъпвайки отново, Армстронг отново изръсил: “Честито, мистър Клайн!”. Тук вече шефът на дежурния екип наострил уши. От една страна, в такъв момент астронавтите са под невероятно напрежение, и е нормално да го разтоварват както им падне. От друга страна, ако някой от тях не издържи на напрежението, мисията е в страшен риск. Затова и шефът на екипа сръчкал дежурния психолог и попитал: “Кой е мистър Клайн, Нийл?”

Армстронг вероятно се усетил и отговорил: “Спокойно, Хюстън, просто вентилирам натоварването.” Психологът обаче документирал случая. Когато Армстронг се върнал, психолозите го попитали пак същото. Прибавило се и дежурното подозрение на контраразузнавачите. Година-две астронавтът отбивал въпросите, докато не разбрал – или ще даде обяснение, или ще си влачи въпросителната доживот. И разказал за какво става дума.

Още на пет години малкият Нийл по цял ден разглеждал научно-фантастични комикси, и в квартала му се носела слава на отнесен фантазьор. Един ден, докато играел с брат си бейзбол, топката им паднала в двора на съседите. Когато се промъкнал да я вземе, Нийл чул през отворения прозорец госпожа Клайн да крещи: “Орален секс ли? Знаеш ли кога ще видиш орален секс? Когато съседското хлапе кацне на Луната!…”

—

Като прочетох историята се посмях от сърце.

След това се замислих.

Съмнявам се след повече от трийсет години г-н Клайн още да си е искал орален секс – особено пък от г-жа Клайн. Но ме впечатлява (ако е истина) колко злопаметен е бил Нийл. И си мисля, че сигурно чутото е имало немалък принос в стремежа му да стане астронавт, и да стъпи на Луната.

Милиони деца си мечтаят за това. Почти всичките стават продавачи, юристи или банкови чиновници, или дори пожарникари или полицаи. На Луната стъпват единици. Но и те са достатъчни, за да си струва да има човек уважение и към невероятните мечти. Ясно е, че няма как всеки да стъпи на Луната – но в един момент някой успява, колкото и невероятно да изглежда това. Така че е добре да вярваме в мечтите, или поне да проявяваме към тях уважение.

За да не дойде някой ден г-н Клайн да си поиска обещаното.