Лихвите

Преди месец или два сдружение на кредитополучатели поиска банките да бъдат огледани от Комисията по защита на конкуренцията. Заради лихвен картел. Комисията ги огледа и заключи, че лихвен картел няма.

Преди два-три дни пък се изказа Иван Искров, председателят на БНБ. Заяви, че БНБ не можела да се намесва в политиката на търговските банки. Големите банки били поели към БНБ ангажимент за филиалите си в България. Не можело лихвите по кредитите да били 4%, както искали две сдружения с по 15 члена, а в Румъния лихвите да били 15%.

До месец пък ще се внесе нов закон за потребителските кредити. Щяло да бъде регламентирано правото на отказ от страна на банките, методологията на предсрочно погасяване на кредитите, и т.н. Щели банките да са длъжни да проверяват колко добър платец е кредитополучателят, щяло да има Централен кредитен регистър за целта. Защитата на потребителите… щяло да има промени и в нея. Следващата година. Може би.

Гледам и се чудя – аз ли не съм наясно какво е за мен, или хората на Бат Бойко почнаха да ме дерат жив още преди да са стъпили на власт както трябва? В комбина със старата мафия, дето щяха да я махат?… Защо тогава махнахме Станишев?

Когато теглиш кредит, примерно за жилище, началната лихва е около 9%. Ако кредитът е изцяло гарантиран, да кажем с жилището. Само че в договора за кредита задължително има, задължително с дребен шрифт, клауза, че банката си запазва правото да променя лихвения процент. Която клауза влиза в действие веднага след сключването на договора. До най-много година лихвата вече задължително е 12-12.5%. И това е практика на всички банки у нас. “Четете си договорите, драги.” Все едно като ги четеш, та има полза. Никоя банка не ти предлага кредит без тази измама.

Да, измама е. Тези клаузи са предвидени за съвсем друго – екстрени промени в базовия лихвен процент и други подобни – и са защитавани с аргументите за другото. А всъщност се използват само за дране на кожи от гърба на клиента. В различните законодателства това има различни имена – “некоректна търговска практика”, “измама към клиента” и т.н.

Тази измама обаче е дребна на фона на една друга. Измамата с методиката на изчисляване на лихвените проценти.

Когато внасяте пари на влог, лихва ви се начислява върху внесената сума, за времето, докато тя е била в банката. Така е навсякъде. У нас – също. Когато теглите кредит, лихва ви се начислява върху невърнатата сума, до момента на внасянето й. Така е навсякъде. У нас обаче не е.

У нас лихвата се начислява върху цялата сума за целия период на кредита. Всеки осмокласник веднага би сметнал, че това означава, при стандартни условия на изплащане, точно два пъти повече, отколкото при нормалната методика. С други думи, 9% начална лихва в България всъщност значи 18%. А 12% почти веднага след това всъщност означава 24%.

Колко е това в сравнение с другите страни? В Румъния лихвата по подобен кредит е наистина 15%. Доколкото зная обаче, изчислени по правилната методика. Тоест, румънските лихви са далеч по-ниски дори от “въдичарските” 18% у нас. И твърде, твърде далеч по-ниски от реалните 24%.

И това при положение, че Румъния е страна със сравнително високи лихви. Преди няколко години познат ми беше разказвал за лихвите в Германия. (Българските тогава бяха същите, така че сравнението е валидно въпреки кризата.) Там за изцяло гарантиран кредит лихвата наистина е около 12% годишно. Обаче реални. И не се променя, освен успоредно с централния лихвен процент, до края на заема. 18% там е висока лихва дори за негарантиран кредит. А 24% лихва не знам дали съществува изобщо. Кредитната карта на познатия ми – най-дребният и рисков вид кредит – която не беше гарантирана с абсолютно нищо, имаше 21% годишна лихва върху изтеглените на кредит суми.

Един от въпросите, който си задавах, беше дали тази практика не е оправдана от нещо. Примерно от висок лихвен процент на междубанковия овърдрафт, или нещо подобно. Оказа се, че не е – овърдрафтът е при на практика същите условия, както в нормалните държави. Каквото друго се сетих да проверя, отново нямаше как да е причина за лихви по-високи от румънските, или дори малко по-ниски. Резкият скок на лихвите става именно и точно между банката и крайния кредитовземател. Простичко казано, банките дерат кожите ни. Или, ако предпочитате, ядат зелника ни.

И тази измама също е практика на абсолютно всички банки в България. Без изключение… Лихвен картел няма, не си и помисляйте подобно нещо. На изтеглилите кредит – честито!

Чудя се, какви ли точно ангажименти са поели банките-майки към БНБ? Може би да поддържат лихвения картел? Въобще не бих се учудил. Сериозно. Порой от печалби за тях, порой от данъци за БНБ, тоест порой от приходи за държавата. Ако е българската – порой пари в джобовете на братовчедските фирми. И вълкът сит, и агнето цяло… Губещи са единствено кредитовземателите. Всички са добре, прецакани сме само ние. Изяден е овчарят.

Само че на мен отдавна вече ми писна да съм прецакан. А още повече ми писна да чакам нещата да СЕ оправят. Ще го дочакам, когато дочакам колата ми да СЕ оправи, къщата ми да СЕ почисти, проблемите на клиентите ми да СЕ оправят, и т.н. Пак тогава ще го дочакат и всички кредитовзематели (защото аз никога през живота си не съм теглил кредит, и на тези условия няма да изтегля – не е луд който иска да изяде моя зелник).

Донякъде разбирам и властта. Никой, дори Батман не може да воюва едновременно на всички фронтове. Ако е започнал реална война срещу корупцията в държавния апарат, е нормално да не иска да се кара с големите банки. (И с някои други, но за тях в някой друг запис.) И войната срещу корупцията в държавата може да е дори по-важна от войната за лихвените ни проценти.

Само че войната за лихвените ни проценти също е важна. И нея можем да я водим ние. Всъщност, ние сме единствените, които са заинтересовани да я водят – тоест, не я ли поведем, процентите няма да СЕ оправят никога. Далеч по-вероятно е да СЕ влошават още повече.

Един добър начин би бил масова подкрепа за сдруженията, които искат нормални лихвени проценти. В България има стотици хиляди кредитополучатели, които плащат лихви, равностойни на пладнешки обир. Ако всички те изкажат подкрепа на тези, които се борят да опазят джобовете им, ако просто започнат по веднъж месечно да се събират на митинг в София, нещата няма да има как да останат същите. Властта ще бъде принудена да озапти малко лакомията на банките, и то без да си развали имиджа пред тях – ще е ясно, че обстоятелствата са форсмажорни и няма друг изход… Така че спасението на давещите се тук е изцяло в ръцете на давещите се. Достатъчно е просто да се протегнат и да си го вземат. Не е трудно. Просто трябва да си изберат дали предпочитат да идат на митинг, или да платят сто-двеста лева лихви. Както решат.

Един друг добър начин биха били взаимноосигурителните каси. Не съм експерт по финанси, но доколкото зная, те имат право да отпускат дългосрочни нисколихвени заеми на участниците в тях. Ставаш член на такава каса, плащаш известно време дребен процент от заплатата си към нея, и при нужда можеш да теглиш сериозен по размер кредит при условия, много изгодни дори за нормална държава. Дори да не те задоволява изцяло, и да трябва да теглиш и от банка, банковият кредит ще е доста по-малък, изгребаното от джобовете ти – също. Такива каси са били доста популярни през 20-те и 30-те години.

Не зная дали законът към момента позволява да бъдат организирани, нито дали позволява частни. Предполагам, че ако да, ще има сериозен натиск да бъдат забранени. Така че от нас си зависи да организираме такива каси, и да противодействаме на натиска за забраната им. Примерно споменатите по-горе две сдружения биха могли да окажат съдействие на хората с идеи и начини да организират взаимноосигурителни каси. А сегашните и потенциалните кредитовзематели биха могли да помагат с това да си размърдат четирибуквията и да понатиснат властта, ако тя се опита да пречи.

Да, и сегашните кредитовзематели. Ако например законът регулира наглостта на банките да отказват предварително изплащане на заемите, или да дерат солени проценти отгоре за него, кредитовземателят би могъл да изплати заема си, или значителна част от него, със заем от взаимноспомагателна каса при много по-изгодни условия. Така че изход има. Просто трябва човек да не чака нещата да СЕ оправят, а да се заеме с оправянето им лично.

77 Responses to 'Лихвите'

  1. Георги Says:

    Мдам… за съжаление и ти изпадаш в малко леви разбирания за пазара. Тъй като явно не си финансист, ще се опитам малко да обясня нещата.
    Лихвеният процент в България се определя на изцяло *пазарен* принцип. Само и единствено пазарът го определя – ако на някоя банка й е много висок лихвения процент по кредити, кредитополучателите няма да отидат при нея и тя е длъжа или да го смъкне, или да фалира. В нашия случай обаче във всички банки в момента са високи лихвите. Защо? За да ни одерат кожите, ще кажеш – да, ама не е баш така… в момента кредитирането е спаднало драстично, а както знаеш банките в България *печелят главно от кредитиране* – тоест високият лихвен процент *и тях не ги устройва*! Хич даже… Е, защо е толкова висок, ще попиташ – много просто – отново на *пазарен* принцип. Досега беше много лесно за всяка банка да получи лесно, бързо и евтино финансов ресурс от големите банки в Европа. Сега обаче е много трудно – всички европейски банки са затегнали кранчетата и никой не отпуска току-така нисколихвени заеми дори и на банките. Другият голям източник на средства са депозитите – точно затова в момента има депозитна война в България, защото финансирането отвън рязко спадна. Депозитната война доведе до високи лихви по депозитите, които *няма как да не се отразят на кредитите*. Не може лихвата по депозита да е 10%, а по кредита – 8%… колкото и да ни се иска, никой не работи за сините ни очи ( най-малко банките ).
    Сега малко за БНБ – тъй като предполагам повече хора не са наясно – в момента БНБ *не може да направи почти нищо* за лихвените проценти. Тя *не* определя Основния Лихвен Процент ( ОЛП ), както много хора си мислят! ОЛП се определя на изцяло *пазарен* принцип – в случая пазарът е на междубанковият кредитен. Функциите на БНБ са рязко ограничени поради валутния борд.
    Относно клаузата за промяната на лихвата – абсолютно си прав, че хич не е приятна. Но не е незаконна – никак даже. Ти дори се съгласяваш с нея. Ако не ти харесва, можеш да не подпишеш. И много хора не го правят! Това е договор като всеки друг и следкато си го подписал, не можеш да имаш претенции след това.
    Като цяло проблемът е, че в България хората не са свикнали да спестяват ( също като в САЩ, но там мащабите са много по-големи ) – затова в момента има депозитна война. Ако повече хора спестяваха част от богатството си, в момента можехме да посрещнем нуждата от кредити с депозити, а не да разчитаме на изцяло външно финансиране. Така че недей да мислиш, че банките са виновни за всичко – те също *губят* в конкретната ситуацията, защото са длъжни да дават високи лихви по депозити, а кредити почти никой не взема при сегашните условия. Каквито и митинги да се правят, ситуацията няма да се промени – на никоя банка няма да й мигне окото. А ако предлагаш някакво непазарно установяване на лихвите… все едно да се върнем в социализма само че резултатите ще са още по-пагубни: чуждите инвеститори ще избягат като дявол от тамян, а повярвай, не това искаме…

  2. Георги Says:

    И още нещо, което обичам да казвам – когато на някой не му харесва ситуацията на пазара, може много лесно да я оправи, като *влезе* на същия пазар. Нека някой направи нова банка и предлага по-нисколихвени кредити – сигурен съм, че ще забогатее! Проблемът е, че няма как да стане при текущите условия…

  3. Георги Says:

    Извинявай за спама – сега се сетих – лихвите в България се изчисляват като всички други лихви във всички други страни… Можеш да говориш с кой-да-е банкер

  4. iVan Says:

    Трябва да се изгради организация , която да може да ти изчисли / при подаване на необходимата информация / реалните лихви . тогава ще сме наясно как стоят нещата . За мен също е интересно – и аз съм кредитополучател – така че , ако има такава / надеждна / ми пишете .

  5. Кръстю Says:

    http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=4181&sectionid=2&id=0000302

  6. S.M. Says:

    В БЪЛГАРСКОТО БАНКОВО ОБСЛУЖВАНЕ СЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ СЕРИОЗНИ СЪМНЕНИЯ ЗА КАРТЕЛ, КОЛКОТО И ДА СЕ ОПИТАВТЕ ДА НИ УБЕДИТЕ В ОБРАТНОТО. РЕД ТАКСИ, ЛИХВИ И УСЛОВИЯ СА НЕЧУВАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА И ДОРИ, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, АМЕРИКАНСКАТА БАНКОВА СИСТЕМА. ЕСТЕСТВЕНО ЧЕ БНБ ОПРЕДЕЛЯ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ПОЛИТИКАТА СИ. ЧУВАЛИ ЛИ СТЕ ЗА ЗАКОН, СПОРЕД КОЙТО, КОГАТО АЗ КАТО КЛИЕНТ ТЕГЛЯ ОТ СОБСТВНАТА СИ СМЕТКА, СУМА ОТ, ПОДЧЕРТАВАМ, МОИ ПАРИ, АКО СУМАТА НАДВИШАВА 2.000Е МЕ ОБЛАГАТ С ТАКСА РАВНЯВАЩА СЕ НА О.2% ОТ СУМАТА, КОЯТО ТЕГЛЯ!!! ТОВА СЪЩЕСТВУВА, УВЕРЯВАМ ВИ, САМО В БЪЛГАРИЯ И Е ЧАСТ ОТ ПОЛИТИКАТА, КОЯТО ОПРЕДЕЛЯ БНБ. НЕЧУВАНО Е ДА ТЕ ОБЛАГАТ С ТАКСА ВЪРХУ СУМА ТЕГЛЕНА ОТ ЛИЧНИЯ ТИ ДЕПОЗИТ, СВОБОДЕН ДЕПОЗИТ, НЕОБВЪРЗАН С ПРОЦЕНТЕН ДОГОВОР. НЕ МОГА ДА СЕ СЪГЛАСЯ С ВАС, ЧЕ БАНКОВОТО ОБСЛУЖВАНЕ Е ДИКТУВАНО ОТВЪН, МОЖЕ ДОНЯКЪДЕ, НО НЕ НАПЪЛНО. ВСИЧКИ ЧУЖДЕСТРАННИ БАНКИ В БЪЛГАРИЯ, ЗА РАЗЛИКА ОТ ПОЛИТИКАТА ВОДЕНА ОТ ТЯХ В ДЪРЖАВАТА, ОТ КОЯТО ПРОИЗХОЖДАТ, В БЪЛГАРИЯ ИМАТ КОРЕННО РАЗЛИЧНИ УСЛОВИЯ, ГАРАНТИРАМ ВИ ГО, КАТО ЧОВЕК, КОЙТО СЪРБА ПОПАРАТА НА “НЕСХОДСТВОТО” В УСЛОВИЯТА НА БАНКИТЕ НАВЪН И В БЪЛГАРИЯ. ВАЖИ В ПЪЛНА СИЛА И ДОСТА ОСНОВАТЕЛНО СЪМНЕНИЕТО МИ И УБЕЖДЕНИЕТО МИ ЗА КАРТЕЛ!

  7. CTEHATA Says:

    Как точно стигаш до извода за различната методика на пресмятане на лихвата?
    Защото според мен разлика няма, проверявал съм внимателно таблици от различни банки.
    За разни лизинги/стокови кредити не знам как е положението, но за банки – всичко е коректно.

    И последно. Има банки, които НЯМАТ клауза за произволна промяна на лихвата а я обвързват с EUROLIBOR примерно. Малко са, но ги има.

  8. Val Says:

    Към
    Георги Says

    Не можах да видя отговор на въпроса, защо наистина, лихвата се изчислява върху цялата сума, а не само върху невърнатата част ?
    Защото какво излиза – ако аз днес тегля заем от 1000 лв, и утре погася 700, а останалите 300 ги внеса на вноски до края на периода съгласно договора, аз трябва да платя лихва като за 1000 лв, но де факто, банката ми е дала 300.
    Това си е чиста измама и е естествено да бъде регулирано чрез закон, а не да залитаме като малоумни към ” пазарното регулиране “.
    То, ако всичко се регулираше пазарно, досега да сме се изпозастреляли.

  9. Григор Says:

    @Георги: Да си направиш своя банка няма как да стане не само при сегашните условия, и причините нямат нищо общо с кризата.

    Как се изчисляват лихвите в чужбина – не съм питал банкер, но съм питал предостатъчно хора с кредити. Ако мислиш, че банките смятат лихви по един начин, а кредиторите по друг, кажи ми, аз не съм финансист, току-виж ти повярвам…

    Също, след един много кратък начален период лихвата по кредита вече е 12% (т.е. 24%), а тази по депозита – 8% (т.е. 8%). Абсолютно си прав, че това няма как да го има, поне в белите страни. Съответно, от митинги на банката не се очаква да й мигне окото – очаква се да мигне окото на правителството и парламента, и да вземат съответните мерки към банката.

    А, и още нещо. Говори ли ти нещо думата “картел”? Например, какво общо има според теб тя с пазарния принцип? Любопитен съм. Също, как се отразява върху “има конкуренция” и “ако не искаш, не подписваш”. И дали няма, съвсем случайно, нещо общо с непазарно установяване на лихвите.

    @IVan: Реалната лихва се изчислява много просто. Смяташ каква сума ти остава да изплащаш към всеки един момент, и каква лихва плащаш към съответния момент. Осредняваш, и имаш реалната лихва за целия заем.

    @СТЕНАТА: За да имаш коректно сравнение трябва да свериш таблици от в и извън България. (Може и на една и съща банка.) В България всички банки смятат лихвата върху цялата сума за целия период. Извън България (поне в САЩ и Западна Европа) всички банки смятат лихвата върху оставащата ти сума, за периода на изплащане. При стандартен режим на изплащане (равни вноски периодично), първият начин води до точно 2 пъти по-висока лихва спрямо втория.

    За банките, при които лихвата е обвързана с EURIBOR – това определено е несравнимо по-коректен (всъщност, просто коректен – другият е престъпен) начин за определяне на лихвата. Би ли казал кои са тези банки? Страшно съм любопитен. Можеш да направиш огромна услуга на някой бъдещ кредитовземател, който се е заблудил до степен да чете тук. 🙂

  10. Георги Says:

    http://www.moitepari.bg/kalkulatori/Krediten_Kalkulator.aspx – ето как се смятат лихвите. При анюитетните ( равни през целия период ) вноски в началото плащаш само лихва + малка част от главницата. Към края на периода плащаш повече главница и по-малко лихви.

    @S.M. Таксите са си напълно законни. Това е все едно да осъдиш някой, че ти взима пари за услуга, за която другаде на взимат пари ( като например да плащаш такса “общи помещение” към Топлофикация, въпреки че не се отопляваш с парно )… Не виждам тук каква връзка има законодателството. “НЕ МОГА ДА СЕ СЪГЛАСЯ С ВАС, ЧЕ БАНКОВОТО ОБСЛУЖВАНЕ Е ДИКТУВАНО ОТВЪН, МОЖЕ ДОНЯКЪДЕ, НО НЕ НАПЪЛНО.” Не зная на какво основание смятате, че не е така – основният финансов ресурс в българските банки доскоро идваше отвън – има статистики, които не смятам за нужно да представям в момента. Това, че нашата банкова система не е толкова развита и средата не е идеално конкурентна, че да се води ценова война дори при таксите, е съвсем различен въпрос. И пак казвам – в момента БНБ е едно обменно бюро за евро… нищо повече.

    @Val Банката си иска лихвите за 1000лв., защото е дала 1000лв. Всеки договор има клауза за предсрочно погасяване и зависи от банката, с която е сключен.

    @Григор Това със създаването на нова банка беше метафора – идеята ми беше, че ако има вакуум на пазара, със сигурност ще се намери икономически агент, които да го запълни просто защото има най-големия стимул – печалбата. За картел трудно може да се говори, когато има над 20 големи играчи на пазара – това не е монопол, не е и дори олигопол, а на конкурентен пазар е много трудно да се направи картел. Просто защото всяка една банка би се изкушила да наруши т.нар. картелно споразумение, за да издрапа повече печалба дори в краткосрочен план. И пак казвам – банките *нямат* интерес от прекалено високи лихви по кредитите, защото много малко хора ще вземат кредити и банките няма да печелят. Още по-малко имат интерес да правят такъв картел… Това си е чиста загуба за тях – напротив, те се конкурират яко, както казах има депозитна *война* в момента, която пряко се отразява на лихвите по кредитите.

    Това, което искам да кажа е, че много лесно изглежда да се регулира един пазар административно. Да, лесно е – още утре може със закон да се направи 10% максималния лихвен процент за всякакви кредити. И още вдругиден *всички* банки ще спрат да дават кредити. Те може и да фалират ( за радост на много хора, които смятат, че банките са въплъщение на дявола ), но това ще ни удари *всички* като парен чук по джобовете – много повече, отколкото ако ги оставим да правят каквото си искат. По-скоро трябва да се създадат *стимули* за банките сами да намалят лихвените си проценти и да облекчат условията и по депозитите, и по кредитите – това вече е по-трудно и е задача, която правителството трябва да реши.

  11. Григор Says:

    @Георги: На банковия пазар не може лесно да се намери нов икономически агент – правилата за навлизане там са създадени да не позволяват навлизане без наистина сериозен ресурс (донякъде обосновано, донякъде не). За картела – в САЩ се помнят успешно действали с десетилетия картели, в които са участвали по над 1000 компании: при 20 картел се прави още първия ден, особено в държава, където за нарушаване на картела ще те отстрелят веднага.

    Банките имат свръхвисок интерес от свръхвисоки лихви по кредитите, по проста причина – кредитовземателите нямат друга алтернатива. Ако търсиш 5-10 000 лева, ще намериш от кого да ги вземеш назаем, но на обикновените хора заем от 50 000 и нагоре може да даде единствено банка. Когато банките са картел, а не-банкови кредитодатели няма, разговорът е приключил. Това се доказва и от очевидното на пазара – банките водят бясна война за депозити, напоследък дори започват да предлагат малко по-високи лихви за депозит (предлаганите от много време насам “висока лихва първия един месец, и смешна по-нататък” не ги броя, говорим за реално предлагане, а не за lip service), но по-ниска по кредит не предлага никой. Нямало картел ли? Да, бе. А един мармот завива шоколада в станиол.

    И определено не е нужно да се фиксира максимална лихва. Достатъчно е, както писа СТЕНАТА, банките да се задължат да не променят едностранно лихвата, а да е примерно обвързана към EURIBOR. В Западна Европа и САЩ повечето кредити се дават по точно такава схема. Колко банки у нас обаче предлагат подобно нещо? И какви са лихвените им проценти спрямо EURIBOR, дали са само толкова над него, колкото в Западна Европа? Или дори в Румъния? И ако са доста повече, защо така, нали има 20 играчи и голяма конкуренция?…

    Че трябва да се създадат стимули за банките да оправят условията си съм напълно съгласен. Забраната на картела им и тръсването на такава глоба заради него, че друг път да не посмеят да го правят, е едно чудесно начало. Вярно е, че е трудно, защото и правителството надали иска да го отстрелят, но се налага.

  12. Георги Says:

    @Григор За новия играч – пак не си ме разбрал – имах предвид или настоящ такъв или пък агент, който да предлага сходен продукт. Изискванията в България за банка са някакви си 10млн.лв. капитал, което на практика е нищо. За картелите – говориш за съвсем различно място, съвсем различно време и съвсем различен пазар. Не мисля, че е удачно да се правят такива сравнения за нашия банков пазар в момента.

    За високите лихви – за съжаление не си прав – ако беше вярно, че има картел, това значи всички да се държат като един и да има монополен пазар. Малко хора обаче знаят, че монополният пазар *не* гарантира печалба. Вярно е, че можеш да определиш каквато искаш цена за продукта си ( в случая – условия, такси и лихвен процент по кредитите ), но това *не означава*, че някой ще ти го купи! Да, можеш да контролираш предлагането, но не и търсенето. Ситуацията в България в момента се характеризира с *недостатъчно* кредитоотдаване – това напълно противоречи на теорията, че цената е *висока*. При дефицит цената е изкуствено занижена ( справка – цената на хладилниците през ’82 ), а при излишък – изкуствено висока.

    За условията по кредитите – отворих сайта на първата банка, за която се сетих ( Уникредит ). Цитирам текст от условията по договорите:
    “8.2. За базов лихвен индекс в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване се прилага:
    8.2.1. При кредити в лева – едноседмичен, едномесечен или тримесечен SOFIBOR;
    8.2.2. При кредити в чуждестранна валута – едноседмичен, едномесечен, тримесечен или шестмесечен EURIBOR (за кредитите, деноминирани в
    евро) или LIBOR (за кредитите, деноминирани в щатски долари, британски паунди, швейцарски франкове).”
    После отворих на ОББ:
    “Лихва – Базисен Лихвен Процент на ОББ (в лева, евро или щатски долари) + надбавка от *.*% до *.*%”

    Тоест – да, има банки които си променят лихвите, когато пожелаят и както пожелаят ( ОББ ), но има и такива като Уникредит, които се връзват с EURIBOR, SOFIBOR или LIBOR. Сам разбираш, че това означава, че лихвите по кредитите *няма как* да са картелно определени.

    Вече сме в ЕС – ако някой иска кредит, а условията в България не го удовлетворяват, е много лесно да прескочи до Румъния или Гърция и с подходящо обезпечение да му бъде даден кредит. Проблемът е, че там ситуацита е аналогична – рязък спад на финансов ресурс към банките и респективно висок ръст на лихвите по кредитите.

    Съгласен съм, че потребителят ( кредитополучателят ) трябва да бъде добре защитен, но не смятам, че в момента ситуацията е толкова дяволска, колкото я изкарвате. Пак казвам – трябва да се намери механизъм по пазарен начин да се стимулират банките да смъкнат лихвите по кредитите и депозитите ( което вече се наблюдава ), а не административно да ги регулираме и глобяваме – това ще има ефект на бумеранг върху всички участници на пазара.

  13. S.M. Says:

    @Георги, БНБ диктува банковата политика. Примерът, който ви дадох цели да ви покажа, че начинът на процедиране в Бг коренно се различава от този в Европа и Америка. Всички филиални банки в Бг имат абсолютно различна политика от тази в Европа и забележете, всички са солидарни за налагането на видове такси, несъществуващи в Европа. Кой тогава определя условията? Естествено, на европейските банки им отърва подобно процедиране, особено когато е законно, какво по-хубаво! Аз съм от щастливците да нямам кредити и дългове и ще се постарая и за вбъдеще да задържа фронта. Банковата система е узаконен рекет, особено ако имаш глупостта да подпишеш договор без проучването на адвокат-специалист в областта. Със ситни букви има такива условия, които дефакто могат да ти поставят силно вариращи лихвени проценти. В икономическа криза банките ще имат проблем, който произхожда от неадекватното отпускане на заеми в предкризисната обстановка, заеми, обикновено на високи лихвени проценти. Простете ми, че не мога да ги съжаля, още по-малко да им помогна. Държа сума у себе си, а не в банка. За всеки случай. Високите депозитни лихви в момента ще паднат моментално след като съберат необходимата сума за “спасяването”, може и след 3 месеца. А ако банката фалира затворените депозити стават малко рисковани. Съвет към тези, които държат парите си на затворен лихвен депозит: Питайте специалисти, при положение, че банката обяви фалит каква е максималната сума, която по закон ще изплати на клиентите си от всяка отделна сметка. В разлижните държави са различни и сумите. Например, в Европа имаше лимит от 10000е, т.е. ако държите в сметката си 25000е, а банката фалира, вие ще получите на първо време(много пъти е и последно) 10000е. Затова се разбива сумата на няколко сметки, превантивно. Попитайте как стои въпросът в Бг, за да си нямате главоболия в случай на фалит.

  14. Георги Says:

    @S.M. За пореден път казвам, че в България в момента БНБ *много слабо, почти никак не* може да влияе на политиката на търговските банки – косвено единствено чрез определяне на минималните задължителни резерви ( които впрочем в момента са доста ниски – 10%, ако не се лъжа ). Не зная какво ви кара да смятате, че политиката на местните банки е “коренно” различна от тази на банките-майки в Европа. Не зная и какво точно визирате.

    Твърдения от вида “банковата система са узаконен рекет” звучат малко като неинформирано мнение и теория на конспирациите… След като са творения на дявола, защо хората си влагат парите в тях и защо теглят кредити от тях? Нямат избор ли? Препоръчвам да проверите каква е функцията на банковата система в една капиталистическа страна и съм убеден, че ще забележите, че без банки не би имало прогрес – поне не и с темповете, които постигаме ние през последните 20 години.

    Относно емоционалния ви възглас, че няма да съжалявате банките – никой не го желае, те си се справят достатъчно добре и без вас. Ако всички мислеха като вас, че няма нужда от влогове и кредити, банките отдавна щяха да са фалирали, но явно не е така и си има причини.

    Относно влогове – от началната страница на “Фонд за гарантиране на депозитите” ( http://www.dif.bg/ ) – “Фондът защитава средствата на вложителите в банките в размер до 100 000 лв.” . Нямам намерение също така да коментирам колко е стабилна местната банкова система – много големи български и чуждестранни финансови специалисти вече са го направили.

    Най-накрая ще кажа само – можете смело да хулите и да плюете когото пожелаете. Дори ще ви помогна – банките са една от основните причини за инфлацията! Може и това да запишете към списъка с провинения…

  15. mick Says:

    @Григор – явно си скаран с математиката. Лихвите се изчисляват нормално върху оставащата главница – може да провериш с Excel има си формула. Друг е въпросът, че ако искаш да върнеш някаква част от заема предсрочно пак дължиш лихва макар и по-малка, но това си е нормално. Освен това има врътка с анюетните вноски.. но пак всичко си е математически изрядно. В началото на периода плащаш много малко главница и излиза, че само лихви плащаш първите години – плащаш плащаш а главницата си стои почти непокътната. Ако обаче се избере кредит с плащане на постоянна част от главницата тогава всичко си е наред, но в началото е много висока вноската.

    Големият проблем според мен са скритите такси – оттук оттам и хоп с няколко процента по-висок ГПР.

    Това с двойните лихви за които говориш – не ми стана ясно. Повечето мои познати които имат стари ипотечни кредити са на 7-8-9% годишна лихва/поради различни причини/. Което си е много добра лихва за момента. Трябва да се има предвид, че сегашното състояние няма да се запази дълго.. лихвите ще паднат ако не следващата по-следващата година. Е разбира се надали ще стигнат ниските нива от миналата година до 2-3 години. По-големият проблем, е че голяма част от хората взимаха кредити и допускаха 2 неща – ниски лихви и увеличаване на заплатите в пъти. А заплатите надали ще се вдигнат в пъти в близките години. Да не говорим, че миналата година който е взел имот.. може скоро време банката да иска допълнително залог…

  16. mick Says:

    Пример: имаш кредит 100000 лева, при 8%, в края на първата година трябва да платиш 8000лева само лихва + някаква част от главницата 100Кнапример 2К. Остават 98К, на тези 98К втората година имаш лихва 7840, плюс още еди колко си за да намалиш главницата .. и така докато свърши главницата.

  17. Uri Says:

    Това са дребните измами на банките. Най-голямата измама е, че при един милион депозити банката има право да даде 10 милиона кредити. Каква математика изобщо споменава някой по-горе за банките – къде в природата ако имаш 10 ябълки може да раздадеш 100? Всички други лъжи се трупат върху тая за да може отношението 1:10 да стане 1:100 и повече

  18. Григор Says:

    @mick: Лихвите се изчислявали нормално върху оставащата главница ли? Хм. В договорите за кредит, които съм виждал, пише че се изчисляват върху цялата сума за целия период (без “целите”, ама го пише). Като пресметна лихвата, която трябва да се плаща, пак точно това се получава. Извини ме, ама на кого да вярвам – на теб или на очите си?

    Мой познат, който взе ипотечен кредит преди 3 години (когато лихвите бяха най-ниски, и нямаше помен от криза), го взе при начална лихва 8.5%. Чак после разбра, че това била лихва върху цялата сума за целия период – тоест 17%. А точно девет месеца след подписването на договора лихвата вече беше 12% (т.е. 24%). Пак още когато и не миришеше на криза. Когато отиде в банката да протестира, оттам му отговориха: “Четете си договора, драги – там пише и по каква методика се изчислява лихвата, и че банката може да ви я вдигне едностранно доколкото си поиска. В частта с най-дребните букви, на трета вътрешна страница…”

    Схемата, която описваш, е много пожелателна, ама тази, дето я описват банките в договорите си, е доста по-различна. Поне в тези договори, които съм виждал. И, между другото, също е принципно неизгодна – далеч по-изгодно е да плащаш равни вноски от главницата, ще платиш в крайна сметка доста по-малко лихви. Стига да можеш да си го позволиш, де.

    (Имам и приятел, който живее в САЩ. Има ипотечен кредит. Когато кризата започна, банката му намали лихвата по своя иницатива, просто за да е по-сигурна, че той ще може да си обслужва кредита. А и по начало условията на кредита му бяха, че може да изплаща колкото и както иска от кредита, стига да не пада под една минимална месечна сума, и главницата му се намалява без никакви глоби. Нещо повече – ако известно време е плащал повече от минимума, а след това известно време не плаща, не му протестират ипотеката – надплатеното по-рано му се брои за коректно внесено за периода, докато средната сума не падне под минималната. Не оспорвам, той е много добре ориентиран, и си избира кредита повече от година – сигурно е намерил наистина най-изгодното възможно. Но има ли българска банка, която на фона на тези условия да не изглежда пладнешки обирджия?)

  19. mick Says:

    @Григор, може ли да покажеш какъв е плана за погасяване, на този кредит със странната лихва? Че така и не разбирам, какво означава: “изчисляват върху цялата сума за целия период”. В интернет от много години има примерни кредитни калкулатори, които смятат така както аз описах. И няма логика, някой да вземе кредит без да сравни погасителните планове поне на няколко банки и това което казват калкулаторите и ако има голяма разлика да вземе някакви мерки.

    Според мен нещата са прости – парите имат цена и това е лихвата – обикновено е за една година, но може и за месец да е. Сега парите са скъпи и заради това лихвите са високи.

    И тук имаше банки които предлагаха кредити без точно определени вноски, връщаш толкова колкото искаш – но предполагам поне лихвата задължително се плаща – че иначе дългът нараства вместо да намалява.

  20. Григор Says:

    @mick: Кредитните калкулатори в Интернет са предвидени за нормалния начин на изчисляване на лихвите, който се използва извън България, и който описваш ти. Логика при това положение хората да взимат кредити не знам дали има, но определено се случва. Просто отиди в първата попаднала ти българска банка, кажи им, че искаш кредит, помоли ги да ти сметнат плащанията за периода като главници и лихви, и си направи простото изчисление на колко лихвен процент съответства то. Защо да вярваш на мен? Провери го сам. Не е трудно, и в повечето банки ще ти отнеме петнайсетина минути до половин час – ценно време, но все пак не прекалено много.

    (Има и още по-лесен начин. Погледни колко банки предлагат лихва по влоговете 8.5%, а лихва по кредитите 8%. Сети се, че без поне 2 пункта по-висока лихва на кредитите, отколкото на влоговете, те няма да могат да си покрият разходите, камо ли да са на печалба. И използвай главата си… Да, сега парите са скъпи, и лихвите – високи. Но проблемът е не в това, то е честно, и надали някой нормален би протестирал срещу него. А срещу страховитата дупка между лихва по влог и РЕАЛНА лихва по кредит, и това как те лъжат, че лихвата по кредита била еди-каква си, а всъщност е далеч по-висока. Включително и че е далеч над лихвите по света за такива кредити, а парите в момента са скъпи навсякъде.)

  21. Георги Says:

    @Григор Не знам в каква банка какъв договор си видял, но във всички нормални банки кредитите се изчисляват точно както казва mick и както са направени кредитните калкулатори в Интернет. Линк за такъв дадох и аз по-горе. Ти си мислиш, че лихвите се плащат без натрупване, а това не е така – никъде! По същия начин, както лихвите по депозитите се капитализират ( натрупват ), така са и лихвите по кредитите. С малката разлика, че сроковете по депозитите обикновено са много по-кратки.

    Например:
    Вземаш ипотечен кредит от 100 000лв. за 20год. с 10% год. лихва. След 20год. ще си платил ~231 000лв.
    Влагаш 100 000 в 20год. депозит с 10% лихва. След 20год. ще вземеш ~672 000лв. = 100,000*(1,1^20) . Не казвам, че някой дава такива лихви по такива депозити, но исках просто да покажа каква е разликата.

    Примерът с ипотечните кредити в САЩ смятам, че е крайно неуместен – точно тези кредити ги запокитиха в дъното на таблицата… А за това, че някой твой познат се е набутал с кредит с плаваща лихва, определена от банката ( банка като ОББ, за която писах по-горе ), си е чисто негов проблем. Като вземаш ипотечен кредит, се предполага, че четеш какво пише в договора – все пак не купуваш домати от пазара. Неинформираните решения на кредитополучателите не са причина да глобяваш когото и да било и да твърдиш, че има картел.

  22. Uri Says:

    >Погледни колко банки предлагат лихва по влоговете 8.5%, а лихва по кредитите 8%

  23. Uri Says:

    Банката при 1 милион депозити има право да раздаде 10 милиона кредити. Казва се “няма вече златно покритие”. Това е съвсем официално, писано е и на интернет, но малко хора го знаят. Така, че лихвите по кредитите не е нужно да са по-големи от тези по депозитите, но се прави за да се баламосват хората. А какво става ако банката даде от 10-те милиона един на себе си – отношението става 1:100. Проблемите са не само в ситните текстове на договорите, а основно в схемата на банките.

  24. ss7 Says:

    Сори, ама тоя път си написал големи глупости, като например това :

    У нас лихвата се начислява върху цялата сума за целия период на кредита.

    *това не е вярно* . Просто няма толкова глупава банка. Проблем с банките обаче има , но той е малко по-друг.

    Доста от отпуснатите ипотежни кредити преди >2 години са с лихва euribor + фиксирана надбавка. Банката не може да променя нито едното от двете по договор. След това обаче се изхитриха и лихвите за БЛП + надбавка, като банката може да прави каквото си иска с БЛП (ето това всъщност трябва да им се забрани) , щото банките хитреят и не искат да носят риск. Но щом искат да печелят, трябва и да носят риск, а не да “лапат” наготово.

    Изпуснал си от полезрението, че банките напоследък започнаха да “притискат” тези със старите кредити (euribor+ фикс.надбавка) да предподписват (по желание) нови договори, както може да се сетиш БЛП+надбавка. Като това “притискане” се движи по ръба на закона та и отвъд него – обаждат се по телефона и говорят глупости, като например, че било задължително. Доста хора се подлъгват, пък после друг им бил виновен.

    Парите не са скъпи навсякъде, скъпи са в БГ , но при 40 милиарда ЕВРО задлъжнялост (външен дълг) , ти какви лихви очакваш ? Да ти кажа и тези в момента са малки 🙂

    Изобщо темата за банките е доста дълга, но вината не е основно в тях – вината е предимно в тези взимали кредити без да си четат договорите, за да купуват “кимизарници” (както казват в един форум) на цена по 1000 – 1500 евро/кв.м. Щото щели още да поскъпнат 🙂

    Виновна е човешката алчност и глупост. А заболите се с по 300 000 лв (толкова трябва да върнат с лихвите) само мога да ги съжалявам.

  25. Uri Says:

    И на мене това, че банките ни взимат лихва върху целия период на кредита не ми се вярваше. Хора, като не знаете нещо, не пускайте партенки. От това хаосът става по-голям и познайте кой печели – пак банките, те ще отговорят само на неоснователните обвинения в хаоса.

  26. ss7 Says:

    @Uri

    прав си за това с капитала на банките и отпуснатите кредити, но причината не е в липсата на “златното покритие” , а е т.нар. банкиране с частичен резерв . Такова банкиране е възможно и при златен стандарт. Т.е. едното няма нищщо общо с другото.

    Просто причината за повечето кризи е точно банкирането с частичен резерв.

    Относно печалбите на банките – доста хора си мислят, че печалбата на банката е разликата между процентите по кредитите и депозитите. И това не е така. Печалбата е в пъти по голяма, защото собствения капитал на банката е в пъти по малък 🙂

    Може да направите проста сметка приемайки 10м собствен капитал и 100 м кредити/депозити 🙂

    БНБ също има доста голяма вина, допускайки прекалено ниски МЗР (минимални задължителни резерви) по време на кредитния бум. Трябваше МЗР да е над 20%

  27. ss7 Says:

    @Georgi

    Да , БНБ не определя ОЛП , ОЛП е чисто пазарен , и е точно …… 1.57%

    Нещо да кажеш 🙂

    Лично аз винаги съм имал кредити , дори скоро смятам да взимам пак . Но чета договорите от край до край, и ако не ме устройва – не подписвам . Лихвата не ме вълнува, стига да мога да изкарам по-голяма доходност със заетите пари. Ако не мога – знечи съм се набутал и не е трябвало да взимам кредит. Всеки трябва да си плаща за решенията.

    Точно както трябва да си плащат сега тези с огромните ипотеки от последните 2-4 години.

    Така, че никаква подкрепа не трябва да даваме на разни глупаци, които навремето не само, че не са си направили добре сметката, ами дори и не са счели за необходимо да прочетат договор, който ги обвързва за по 20-30 години.

    Еми сори – глупаците трябва да си плащат – па дано им дойде акъла. Заради тях разумните хора бяха извън пазара на НИ . А балона още не е спихнал – в момента търся да къпя земя и продавачите още си фантазират относно цената 🙂

  28. Григор Says:

    @mick: За последните 3-4 години прегледах внимателно поне 5 кредитни договора на мои познати. Във всички лихвата беше сметната върху цялата сума за целия период на заема, и после разделена на вноски. (Признавам си, не съм видял договор от типа “плащаш колкото искаш месечно”, може би при тях лихвата да се изчислява някак само върху остатъка.) Във всеки от случаите съм проверил много внимателно как точно тече лихвата и върху какво се начислява – винаги сборът на лихвените вноски е бил точно равен на указания в договора процент лихва, сметнат върху цялата взета сума за целия период на вземане. Днес цял ден си блъскам главата да се сетя към кои точно банки бяха, и от кои приблизително години, но засега не съм успял.

    Накратко: вярвам на аргументите ви, ама на очите си вярвам повече.

    @Георги: Естествено, че лихвите се натрупват и капитализират. Иначе банката няма изгода. Не това е проблемът, а другото, което описах. (Между другото, изчисленията ти за парите са грешни. Сметни ги за 11% лихва по кредита и 7% лихва по депозита, което вече са напълно реални лихви, и грешката ще те бодне в очите.)

    И си прав, неинформираните решение на кредитополучателите не са причина да се твърди, че има картел. Причина да се твърди, че има картел, е очевадността на факта, че го има.

    @Uri: Банката не може да даде кредит на себе си. Не може дори да го даде на друга банка, а тя обратно на първата. Не помня точно какви правила го забраняваха, не съм финансист; може би Георги тук може да уточни.

    @ss7: Прав си, няма толкова глупава банка – това е хитро, не глупаво. Има толкова глупави клиенти на банката. Също, банка, която си отклони БЛП повечко от централните курсове като euribor, носи повече риск, а не по-малко. Проблемът е, че това не я спира: лакомията взема връх над разумността. А парите в момента на Запад са дори по-скъпи, отколкото в БГ, у нас финансовата криза все пак до момента беше сравнително по-слаба.

    Иначе, частичното покритие води до един ключов момент, който си личи точно при криза. Ако банката се забоде с процент по кредитите под този по депозитите, моментално всеки ще почне да тегли кредити, за да ги влага като депозити, например пак в нея. Получава се финансова пирамида тип Понци – формално легална, но с точно същия изход. Извън криза банката може да вземе някакви драстични мерки, за да прекъсне порочния кръг, но в криза единственият начин да го прекъсне е да разкрачи процентите, и да вбеси и прогони клиентите си (а някои може и да я съдят, и дори да успеят да я осъдят, ако не си е оплела кошницата както трябва). Затова и лихва по кредитите под тази по депозитите е невъзможна. Видиш ли я, значи имаш нещо скрито в картинката.

    За неразумните взематели – някои бяха неразумни, но други просто нямаха изход. Ако вноската по кредита ти е под месечния наем, а и след 20 години жилището ще е твое, дали няма да теглиш кредит, за да го купиш? А всички без изключение ти предлагат еднакви пладнешки условия. Ти какво би направил в тази ситуация? Няколко мои приятели бяха в нея, и аз не можах да измисля с какво да им помогна. Сега те са сред набуталите се…

  29. ss7 Says:

    Вноската може да е била по-ниска от наема, но кредита е за 20 или 30 години. За десет годишен кредит вноската е била доста над наема. А точна така се изчислява цената на едно жилище – то трябва да се изплати за 10 години. ДЕСЕТ , не 20 или 30. Сори за познатите ти.

    Бъркаш много жестоко за лихвите – от 15 години се разправям с банки и лихви. НЯМА такова нещо. Лихвата е ВИНАГИ върху остатъка , който дължиш . Но дори да има – то пак е свързано с четенето на договора.

    Все пак, ако по дадеш реален пример , или ще хвана къде бъркаш, или евентуално ще видя сламка за съд. Не мисля, че е законно банка да взима лихва върху цялата сума .

  30. ss7 Says:

    Значи умните хора купуват активи , глупавите – купуват пасиви.

    Как се определя цената на каквото и да било :

    1. Това нещо ще ми носи ли доход :

    не -> няма цена -> не се купува (или просто си хвърляш парите на вятъра , ако ги имаш , но никога с кредит);
    да -> ще се изплати ли за 4 години :
    не -> скъпо е -> не купуваш;
    да -> супер, купувай, дори със заем.

    Предвид характера на НИ , срока е 10 години. Ако жилището не би се изплатило от евентуални наеми за 10 годишен период, значи е надценено -> не купуваш .

  31. Господин Гюров Says:

    @ Uri
    “Най-голямата измама е, че при един милион депозити банката има право да даде 10 милиона кредити.”

    Няма такова нещо. Най-общо казано, с един милион лв могат да бъдат раздадени кредити за около 10 милиона лв, но за целта трябва да има депозити за 10 милиона. Банката не може директно да раздаде 1 лев 10 пъти. Получава се по следния начин:

    В банката А има депозиран 1 милион и тя го дава на лицето Х. Х плаща на У. У депозира парите в банка, нека за примера това отново бъде банката А. Така А отново има 1 милион за даване и го дава на лицето Z, но всъщност в банката в този момент има депозирани 2 милиона. 2 лица имат задължения към банката, банката също има задължения към 2 други лица. Просто едни и същи пари са завъртени 2 пъти. Те могат да се врътнат така до около 10 пъти (зависи колко е задължителният резерв, той може да не е 10% – у нас преди кризата беше 12%, после БНБ го намали на 8%).

    @Григор
    “Погледни колко банки предлагат лихва по влоговете 8.5%, а лихва по кредитите 8%”

    Чети внимателно. Лихвата по кредитите е 8%, АМА САМО ЗА ПЪРВАТА ГОДИНА. В рекламата по крещящ начин се съобщава това, другото го пише с малки букви.

    Съжалявам много че трябва да го кажа, но напоследък блога ти е започнал да “пожълтява” със страшна сила. Почти във всяка тема има поне по един фишек, на базата на който разпъваш пространни чаршафи с умозаключения.

  32. Uri Says:

    @ss7,
    ами това банкиране с частичен капитал се нарича точно “златно покритие” – имаш право да дадеш един долар (хартийка) ако имаш злато за един долар. Може да има и сребърно покритие, но посоката на логиката си объркал.

    @Григори,
    много ме зарадва с това, че банката на себе си не може да даде на себе си 1 милион защото имало “правила” дето никой не може да контролира. Това е доста наивно. Ами банката ще даде 1 милион на сестрата на шефа на банката и тя ще ги депозира – хем просто, хем законно, ама променя ли същността на банката както я е описал Марк Твен – “създаването на банка е много по-голямо престъпление от обир на банка” – не по закон, а по същество

  33. ss7 Says:

    @Uri

    Банкиране с частичен резерв може да се прави и със злато. Дори така е възникнало – със злато. пак ти казвам, едното няма нищо общо с другото – съвсем различни неща са.

  34. Григор Says:

    @ss7: На теория е хубаво, ама като нямаш къде да живееш? Наемите са също така надценени, както жилищата?…

    @Господин Гюров: С депозити за 10 милиона при задължителен резерв от 10% можеш да дадеш и над 10 милиона кредити. И да, лихвата е 8.5% само за първата година, само че и по-нататък, ако си си сключил договора добре, няма да падне под 7%. Пък за 1% (до 8% на кредит) банката не може да си покрие разходите. Затова и казвам, че нещо не е наред.

    @Uri: Всички правила са глупави, защото трудно се контролира дали се спазват, но правила все пак има.

  35. Деян Says:

    @Григор
    Това със смятането на лихвите на цялата сума съм го виждал само при договори за покупка на изплащане, но даже и тогава това не е лихва, а е правилно да се нарича надценка. Така че, най-вероятно нещо си се объркал.
    В excel има фунция PMT (предполагам че и в ООо се казва по същия начин). Тя ти смята размер на вноска при начална сума, брой периоди и лихвен процент. Вземи коя да е банка с кредитен калкулатор и сравни с резултата от функцията. Аз поне не съм откривал разлика.

    @Uri
    Така става като гледаш пропагандистки филми без да осмисляш казаното между кадрите. Първо, там става въпрос за банковата система като цяло. Второ, при 10% минимален резерв, и 1 милион влезли като депозит отвънка, ще имаш 9 милиона раздадени кредити, 9 милиона нови депозити и 1 милион заделен резерв. Сметката като цялостен оборот е 10 милиона влезли депозити разпределени на 1 милион резерв и 9 милиона кредити.

    @Няколко души
    Грубо казано, покупката става изгодна ако лихвата е по-малка от наема. Ето ви един калкулатор да си играете и сравнявате: http://www.pariteni.bg/Calcs/21/1c383cd30b7c298a23.html

  36. Господин Гюров Says:

    @ Григор

    С депозити за 10 милиона при резерв 10% можеш да дадеш максимум 9 милиона и нито лев повече. 1 милион отива в БНБ. Има едно нещо, което се казва счетоводен БАЛАНС. Баланс значи, че сумата от активите и пасивите трябва да е нула. Балансът на банката няма да излезе, ако даде повече депозити.

    Под “лихвата е 8% само за първата година” имах предвид лихвата по КРЕДИТИТЕ, не тази по депозитите. Някои банки рекламират “ниска” лихва, която е обаче само за първата година, а от втората нататък става примерно 12%. При това ти вземат такса за отпускането на кредита (от порядъка поне на 2%, ако не се лъжа), така че “ниската” лихва от 8% всъщност е около 10% първата година и 12% или повече след нея. При това положение нямат никакъв проблем да дават 8.5% по депозитите.

  37. Господин Гюров Says:

    “Балансът на банката няма да излезе, ако даде повече депозити”

    Грешка, да се чете “Балансът на банката няма да излезе, ако даде повече КРЕДИТИ”.

  38. ss7 Says:

    Наемите няма как да са надценени, защото точно цената на жилището се изчислява от наема . Ако жилището е по скъпо от 10 годишни наема не се купува – просто и ясно 🙂 . Така е по белия свят, и тука ще стане така , рано или късно. а междувременно се преразпредялат едни пари 🙁

    Варианти винаги има, иначе цените щяха да отидат съвсем в небесата , например :

    евтино жилище на 30-50 км от София и пътуване – и преди да възразиш, ще ти кажа че стигам за 40 мин до София, а съм на 60 км. Проблема е после – в самата софия, в петъка 40 мин не можах да излеза само от паркинга на мола !!!!

    Миналата година съм правил сметки на едни познати с този вариант – оставаха пари за коли на всеки член от семейството и за горивото за целия трудов живот.

    например – къща извън софия на цена около 40-50к , гориво за 10 години пътуване – 25к , две коли (втора употреба) – 15 к , общо 90к ЛЕВА !

    Е извинявай 🙂 , цена по висока от 100к ЛЕВА за апартамент в София е БЕЗУМИЕ , но безумците бяха много.

    За щастието да живееш с къща с декари двор извън софия няма да ти говоря 🙂

  39. Григор Says:

    @Деян: Проблемът е, че освен мен трябва да са се объркали по същия начин няколко различни мои познати, които теглиха кредити. Някои от тях дори не се познават едни други. Склонен съм да го допусна, но ми се струва малко вероятно – дори да съм сам, за толкова важни неща почти не е имало случай да се объркам.

    @Господин Гюров: Балансът е сметка на приходите и разходите, а не на депозитите и кредитите. Ако си професионален банков финансист, и работиш тези неща по цял ден, бих допуснал, че знаеш неща, за които аз съм в някаква странна и дълбока заблуда. Ако обаче не си, бих допуснал също и шанса ти да си в дълбока заблуда.

    @ss7: Не знам как е в Дупница примерно, там може и цената на жилището да се изчислява от наема, или обратно. Може същото да е и по целия свят. Но в София всеки хазяин ти забива какъвто наем му скимне. Цените на жилищата варират по-малко, но и това може да е доста: моят офис например е един голям апартамент, и наемът ми би изплатил цената му за над 30 години, дори при кредит с нулева лихва. Така си е сметнала цената и наема хазяйката ми. Другаде може да е обратното.

    Проблемът тук обаче е не дали наемът е цената за 10 години, а как ти излиза месечната вноска на кредит за определен период, с който да купиш жилището, и как – наемът. И най-вече кое ти е посилно да платиш, и кое не. Повечето мои познати откриват, че месечната вноска на 25-годишен кредит е равна или по-ниска на наема, който плащат, но при 10-годишен кредит вноската му е чувствително по-висока, и най-често е извън възможностите им. По-изгодна е спрямо 25-годишната, но каквото не можеш да го плащаш, не можеш.

    Другото е, че не знам какво е за теб “евтино”. На 30 км от София аз успях наскоро да намеря места (без къща) по 40 евро квадратния метър – това за мен е неприемливо скъпо. А щастието да живееш в къща с декари двор извън София няма и нужда да ми го говориш – израсъл съм в къща с двор, знам го открай докрай. Недостатъците – също. 🙂

  40. Господин Гюров Says:

    @ Григор

    Не си обърнал внимание даже на елементарното положение, че в рекламите на кредити с 8% лихва става въпрос само за лихвата за първата година. Но упорито си държиш на твоето по всички пунктове. В баланса имаш активи и пасиви. Ако щеш им викай приходи и разходи. Но няма как да дадеш ЗАКОННО назаем пари, които не са ти дошли в касата отнякъде. Не може да ти дойде само 1 милион и да дадеш назаем 2. Това го могат само централните банки – когато печатат (условно казано) пари. Търговските банки работят по счетоводните канони, по които работят всички други фирми.

    Няма да се опитвам да го обяснявам повече. Които е искал да разбере, вече е разбрал. Който иска не да разбере, а да се чувства винаги прав, да си се чувства. Неспасяема работа е това.

  41. Георги Says:

    @Григор: балансът няма общо с приходите и разходите… от приходите и разходите може да се получи печалба ( + ) или загуба( – ) – при балансът на активите и пасивите обаче не може. Една банка дава кредити само когато има пари да даде – търговските банки не могат да си печатат сами пари. Друг е въпросът, че самите хартийки, когато се завъртят в иконимиката, могат да бъдат дадени повече от веднъж като кредит. В това обаче няма нищо ненормално – резултатът е инфлация и нищо повече.

  42. ss7 Says:

    @Григор, ако плащаш наем, които би изплатил жилището за 30 години, или трябва много да черпиш (щото наема е нисък) , или собственика фантазира относно цената на жилището. Ако жилището беше мое, или бих увеличил тройно наема , или го бих продал веднага. Такова съотношение цена/наем е нереално високо и няма да се задържи дълго.

    Точно, защото болшинството хора мислят като теб за вноските по кредитите и наемите ,затова и толкова народ се набута последните години. Изплащането на жилище за 25г. (от наеми) е финансово безумие !

    Ти би ли инвестирал в нещо, което ще се изплати след 25 години ?!?! Аз не .Да не говорим, че сега като се увеличиха вноските, а наемите спаднаха – срока сигурно идва към 30-35 години.

    Жилищата бяха (и още са) надценени в цяла България , особени близките до София градове и села . А иначе в момента за зема в регулация на 30 км от София има оферти на 10 лв /кв.м . И още ми се вижда скъпо , въпреки, че по мои сметки земята+построеното зилище би се изплатило за 10 години. и най вероятно ще купя на 10лв или колкото се спазаря надолу.

  43. Григор Says:

    @ss7: Цената на жилището е цената за жилища в този район, според предлагането от агенциите за продажба на имоти, минус каквото е реалистично да се отпазари при пазарлъка. Не оспорвам, че е ужасно надценено (на улица “Оборище” е, малко квартали в София са по-скъпи), но ако го запродават, цената ще е такава. А че моят наем за него е нисък спрямо цената, нисък е (поне по критериите за фирмен наем), но и аз си го плащам с точността на швейцарски часовник, и т.н. И не бих приел да ми го вдигнат сериозно, дори ако трябва да напусна – офисни площи се строят със същото темпо както преди кризата, вероятно вече сме близо до точката, когато наемите на офисна площ ще се сринат с трясък.

    За набутването – пак повтарям, понякога просто нямаш избор. Че цената на жилището (и оттам на наема) е нереална, нереална е, но навсякъде в София е такава, а трябва да живееш някъде. И че да я изплащаш за 10 години е по-изгодно, отколкото за 25, по-изгодно е, само че месечната вноска ти става непосилна за 10, а за 25 е посилна, ако и гадна. А пък продължава да трябва да живееш някъде…

    За земя по 10 лева на квадрат на 30 км от София – къде е това?!? Аз не съм успявал да намеря на такова разстояние и за 10 евро, освен под бившите уранови рудници в Бухово. (Да ти кажа ли какво показа дозиметърът, който занесох там? Не съм убеден дали ще повярваш…) Обичайната цена на парцел в регулация на 30 км от София е около 40 евро на квадрат; ако земята е в много лошо съседство, в каквото не бих живял, може да падне до 35 евро. 10 лева… това в средата на циганската махала до бунището ли е? Само там мога да си представя такава цена.

  44. Деян Says:

    @ss7
    Жилището не е инвестиция, то е разход. И трябва да се гледа като на разход и съответно се избира най-икономичния вариант.
    Инвестиция е нещо, което се прави за да спечелиш от него. Тук си прав: в днешната ситуация да купиш жилище за да го дадеш под наем е глупост.
    Но това не важи за купуването на жилище. Там изборът е дали да изплащаш 25 години собствен апартамент или цял живот – чужд.

    П.П. Де ги тези парцели в регулация по 10 лв/кв.м.? Искам да купя.

  45. Господин Гюров Says:

    @ Георги
    “самите хартийки, когато се завъртят в икономиката, могат да бъдат дадени повече от веднъж като кредит. В това обаче няма нищо ненормално – резултатът е инфлация и нищо повече”

    Всъщност с “електронните” пари това е по-лесно, отколкото с хартиените (само малка част от парите в обръщение реално са напечатани). Хартиените можеш да ги сложиш под дюшека, а безналичните са в банковите сметки през 100% от времето. Хората си мислят, че в разплащателните им сметки “стоят” някакви пари, но тези пари реално не стоят там, ами “бягат” постоянно из цялата финансова система.
    Колкото до инфлационния ефект от подобна процедура, като цяло той отдавна е консумиран – по времето, когато тази практика е започнала. Инфлация се генерира от новите пари, емитирани от централните банки, и от квазипарите и растящия лостов ефект (leverage level) на финансовите пазари.

  46. Господин Гюров Says:

    П.С. Инфлация се генерира и от намаляването на процента на задължителните резерви на банките. Но у нас това не се получи, защото банковият ни сектор е предимно чужда собственост и чуждите централи изнесоха освободените пари, за да си решават домашните проблеми.

  47. Спас Колев Says:

    Представата ти за кооперативните банки преди войната не е много близо до действителността. С няколко отделни изключения (а става дума за стотици такива кооперации) тези каси не работят със собствен капитал, а са обилно финансирани от държавата (чрез БЗБ и БЦКБ). През депресията се оказва, че основната част от вземанията им са зле обезпечени и несъбираеми, поради което се налага на практика да бъдат национализирани, за да не фалират (звучи познато, май). В добавка в много случаи популярните банки са свързани с политически партии (земеделци и социалдемократи, но не само), които ги ползват като средство за финансиране на клиентелата си с държавни пари…

    Мисълта ми е, че не от всяка кооперативна банка става Райфайзен.

  48. Григор Says:

    @Спас Колев: Ако репликата е към мен – имах предвид не кооперативни банки, а взаимноспомагателни каси. Разликата е много голяма. Взаимноспомагателната каса може да дава заеми само на членовете си, и заемите са ограничени от активите й. Това ограничава възможността за несъбираеми вземания.

  49. ss7 Says:

    Че има 10 лв/квм – има . Засега не казвам къде , но съм намерил поне 4 парцела над декар и половина на тази цена. Като три от тях са на 100-300 метра от центъра на селото. Цигани няма в радуис от 20 км. А съм доста претенциозен от към локация.

    Например ето това :

    http://www.imot.bg/pcgi/main.cgi?topmenu=2&leftmenu=1&act=1r124371706631242&f1=details

    Добри парцели има и в с.Студена – например земеделска земя до регулация по 5 лв/квм , та и доста по-евтино. Декар земеделска земя е 400-500 лв , и ако намериш ток и вода наблизо и земята е над 10 дка , спокойно може да си направиш “скромна” къщичка 🙂

    Между другото вече дори парцелите в с.Железница не са безумно скъпи – нещо от порядъка на 50 000 лв за 1-2 декара.

    @Деян – ясно ми е, че жилището за живеене е разход , но жилището си има цена, която се изчислява по определен начин ( например чрез изплащането от наеми или цена свързана със заместване – например жилище в друг град наблизо + транспортни разходи)

    @Григор – избор ВИНАГИ ИМА 🙂

  50. Спас Колев Says:

    @Григор: Говорим точно за едно и също нещо. Ти – за теоретичната му страна, аз – за практическата (по времето, когато е практикувано широко в България).

    Ограничаването на размера на вземанията не може да бъде гаранция срещу несъбираемостта им. Критичният фактор тук е правилната предварителна оценка на платежоспособността на длъжника и на размера на обезпеченията. Която се постига с подходяща квалификация и мотивация на управлението и минимизиране на конфликтите на интереси – и двете са трудно постижими на практика при описваните от теб дружества.

  51. Деян Says:

    @ss7
    Да, трябва да сравняваш реалните разходи във всеки от случаите. Но не можеш да кажеш “ако не се изплати за 10 години, то няма сметка”. Защо 10 години? Имаш намерение да си направиш сепуку след 10 години ли? Аз лично смятам да изкарам още 30-40 години и правя разчети за такъв срок.

    В началото ипотеката ми беше малко повече от евентуалния наем. Покрай кризата разликата се увеличи, но кризата ще мине. Какво може да се очаква след това: стабилна или даже леко намаляла вноска и нарастващи наеми съобразно инфлацията. Само след няколко години вноската ми ще е по-малка от наемите, след 10 години може вече да се равнява на наема на значително по-малък апартамент, а след 25 години някои ще продължат да се чудят как да си плащат наема, а аз ще мога спокойно да се пенсионирам.

    Разбира се, има и други стратегии:
    2. Да си вземеш къща извън София и да ходиш с кола на работа. Ако е достатъчно далеч, то си е доста изгодно. Стига само да те устройва да ти трябва поне час за да стигнеш до работата вместо 10-20 минути. Всички в семейството трябва да сте мобилни, както и приятелите, с които искаш да се виждаш. Децата рано или късно ще трябва да тръгнат на гимназия и трябва да имаш решение и за този проблем. Но като цяло вариантът не е лош, аз също мисля за него.
    3. Да си под наем и да пестиш за жилище. Този вариант е за предпочитане ако лихвите са високи, а в момента нямаш нужда от голямо жилище (още си ерген, а децата са някъде в бъдещето).
    4. Да си под наем и да си правиш собствен пенсионен фонд, с който да си плаща наема когато се пенсионира.

    Всеки сам избира вариант, който му е удобен и отговаря на нуждите му. Може и да не е най-евтиния вариант. Навремето сменихме квартирата с двойно по-скъпа за да сме на 20 минути от работите вместо на час и нещо. По-скъпо е, но решихме, че 15 спестени часа на седмица си заслужават парите.

  52. Григор Says:

    @Спас Колев: Не съм съвсем съгласен. Популярната банка е нещо подобно на взаимноспомагателната каса, но не съвсем същото, и някои от разликите са ключови. Доколкото знам, популярните банки през 20-те и 30-те са закъсвали неведнъж, но истинските взаимноспомагателни каси – като цяло по-рядко, именно защото са каси, а не банки, и се управляват с различни изисквания към тях. Реално на времето популярните банки са имали честа нужда от държавна помощ просто защото това е била идеята на създаването им – да се отмъкнат едни пари, а държавата после да ги компенсира. Точно както на доста от банките преди Виденовата инфлация.

    Ограничаването на размера на даваните от касата кредити не ги прави по-събираеми, но пречи на фалирането й заради твърде големи несъбираеми суми. А тъй като тя набира наличността си основно от членски вноски, а не от собствен капитал и лихви по кредити, то може да си позволи да раздаде сравнително приличен обем кредити и при тези условия (идеята е, че за нея БНБ иска значително по-високо покритие на раздадените кредити с наличност, отколкото за банките, популярни или не).

    С други думи, правилно организираната взаимоспомагателна каса би могла да бъде прилична алтернатива на банките за неголеми заеми. (При подходящи законови гаранции – например възможност за запор на заплатата на длъжника, където и да работи, и сива икономика под определена граница – би могла да дава и по-големи заеми, и за целите на частни лица почти да се изравнява с банките.) Тук е от значение както оценката на платежоспособността на длъжника, така и повишаването на мотивацията му да си плати заема.

    Тъй като взаимоспомагателната каса черпи пари от вноските на своите членове, ако те са доброволни, отговорността си е и тяхна. Биха могли да искат данни за параметрите на касата, преди да решат дали да се запишат в нея. Ако хората го правят (а след първите няколко публично шумни опарвания ще се научат), касите, които не правят добра оценка на заемателите си, бързо ще повяхнат – хем лоши дългове, хем липса на желаещи за членове / вносители. Така че повишената отговорност на членовете на касата също е силен инструмент за вкарването й в пътя.

  53. Господин Гюров Says:

    @ Григор

    Проблемът със създаването на взаимоспомагателни каси е, че първоначално те трябва да вземат начален капитал от някъде. Защото хората обикновено се сещат да станат членове на такава каса тогава, когато им потрябва кредит (имаше такива каси при соца и си го спомням тоя момент). Почти никой няма да стане член на новосъздадена каса, която няма пукнат лев в касата си.

  54. Григор Says:

    Това с началния капитал са го измислили – заеми се отпускат само на членове с определен стаж, обикновено една година; за по-големи заеми се иска и повече стаж и т.н. 🙂 Други са по-големите проблеми, но едно на друго, взаимоспомагателните каси са полезни.

  55. Господин Гюров Says:

    И с такова изискване за стаж има проблем, тъй като човек си прави сметката колко ще внесе за 1 година и колко ще може да изтегли после – ако не може да изтегли доста повече, няма да се хване.

  56. Господин Гюров Says:

    При соца беше по-лесно, защото тогава лихвата по сметките в ДСК беше много ниска и хората спокойно можеха да предпочетат да внасят във взаимоспомагателна каса спестяванията си, вместо в ДСК. А и не съм сигурен дали държавата не е обезпечавала старта на тези каси.

  57. Григор Says:

    @Господин Гюров: Много хора ще внасят не за да изтеглят след N време по-голям кредит, а заради възможността един ден да изтеглят кредит, ако им се отвори нужда.

  58. Господин Гюров Says:

    @ Григор

    България е обречена на сравнително висока инфлация през следващите поне 15-20 години (ние сме страната с най-ниските цени и заплати в ЕС и по-високата инфлация е единственият начин за доближаването им до средното ниво в общността). Средногодишната инфлация след кризата едва ли ще е под 5-6%, и то в най-добрия случай (това има едно важно следствие – кризата е може би единствения ни шанс да покрием за момент изискванията за влизане в еврозоната, освен ако не променят тези изисквания, което едва ли ще направят само заради България). При такава инфлация влагането на пари без лихва или срещу много ниска лихва в спомагателна каса е губещо поведение, освен ако човек наистина не възнамерява да вземе скоро заем. Но ако всички отидат, за да вземат заеми, не всички ще могат да ги вземат – парите просто няма да стигнат. И какво става – плащал си си необходимото, покриваш изискванията, а пари за заем няма? Има риск дори да не можеш да си получиш изцяло собствените пари обратно – защото при всички положения ще има някакъв процент лоши кредити. Докато банките дават лихвен процент, съпоставим с инфлацията, а депозитите в тях са гарантирани от държавата (до 100 000 лв). Без сериозно рамо от страна на държавата взаимоспомагателните каси нямат никакъв шанс в днешно време.

  59. Григор Says:

    @Господин Гюров: При взаимноспомагателните каси тегленето на заем винаги е трудно, по точно тази причина. Размерът на заема от тях се ограничава именно за да се направи вземането му по-лесно (взетите заеми се връщат по-бързо).

  60. Господин Гюров Says:

    @ Григор

    Значи всъщност са алтернатива не на банковото кредитиране, а на заложните къщи.

  61. Григор Says:

    @Господин Гюров: На каквото и да са алтернатива по теория, на практика са място, от което можеш да изтеглиш неголям заем при поносим лихвен процент. Което в много случаи ще ти върши чудесна работа, и в крайна сметка ще е някаква конкуренция на банките.

  62. ss7 Says:

    @Деян

    Разсъждаваш така, защото си ползвал чужд ресурс за покупката . Нямам идея колко е била цената , но да поразсъждаваме от другата гледна точка – ако имаш необходимите пари за покупка на жилище .

    Да кажем продавача иска 150 000 лв за 80 квм (например преди 1-2 години – това са 80 квм по 1000Е квадрата). 150 000 лв ти носят около 7000 лв годишен доход (лихва) , с които не само ще си платиш наема, ами и ще ти останат пари .

    И между другото с 40 милиарда евро външен дълг не чакайте инфлация 🙂 няма да има такава ,или ще бъде незначителна. И най-жалкото е че тези 40 милиарда евро са закопани в бетон и тухли – т.е. в супер надценени жилища.

    Оня ден без да искам подучух един разговор за 300 евро/квм ново строителство в София. Което ВЕЧЕ Е реална цена. Аз бих купил.

    И никой ли през последните 2-3 години не се сети да погледне цената на жилищата в Германия например , просто за сравнение.

  63. Григор Says:

    @ss7: Абе човек, кажи къде имало места в регулация то 10 лева квадрата на 30 километра от София! Че аз вече приготвих парите за 2 декара двор… 🙂

  64. Господин Гюров Says:

    @ ss7

    Нетният външен дълг на България не е 40 милиарда евро – за юли е към 19.4 милиарда, като спрямо края на 2008 г. практически не е мръднал. Брутният е около 36.3 милиарда, като спрямо края на 2008 е намалял с над 650 милиона.

    За тези сметки трябва да гледаме нетния дълг. Да не забравяме и че всяка година в България ще влизат все повече пари по линия на ЕС. Мегдан за инфлация има, освен ако не останем в многогодишен мижав период.

  65. ss7 Says:

    @Григор – Ако търсиш по сериозно – има . Аз се готвя да купя 2 декара по 5 лв/квм – на 35 км от София , до язовир и рекичка , супер местенце.

    Като купя ще те свържа с човека по НИ . Ти не гледай цифроманиите по сайтовете за НИ , продавачите живеят в друг свят , разчитайки да излъжат някой балък с пари. Повечето продавачи не са виждали никога през живота си 20 000 лв на куп и се надяват да “забогатеят” от наследствените ниви и плетени къщички.

    И не бързай като видиш цена 10 лв/квм , ако няма да живееш там , ще си хвърлиш парите на вятъра. Иначе ето в с.Студена – 25 км от София

    http://www.imot.bg/pcgi/main.cgi?topmenu=2&leftmenu=1&act=1r118984842637035&f1=details

    Там имаше и земеделска земя до язовира на 5 лв/квм. Отделно знам за 10 декара по 4 лв/квм . Абе желание да имаш – евтина земя се намира. Но ми коства до тука едномесечно обикаляне на района и оглеждане на поне 30 парцела.

    Пък като предожиш на агенцията едни 10-15% от това, което успеят да ти намалят от цената (плюс процента им от сделката) стават чудеса 🙂

  66. Григор Says:

    @ss7: И аз търся да купя нещо, подходящо за двор и евентуално строителство на къща, поне 2 декара. Така че идеята ми е интересна.

  67. Яна Says:

    Не ви разбрах спора,изпаднахте в дребнавости,а нещата всъщност са доста прости.Как и защо не знам ,пък и не ми е работа да знам,но съм напълно наясно ,четакива безумни лихви по стари кредити ,каквито се искат от нас по врвме на криза никъде в цивилизования свят го няма.Румъния не ме интересува,защото уж се равняваме по европейски критерии,а не по Румънски.Ние влязохме в Европейския съюз,а не в Румънския.От нас се иска да правим европейски ,а не румънски бизнес,така,че аз искам от европейските банки отношение към мен ,като към всички “техни”граждани.А по кой начин ще стане това мен не ме интересува,пък и не ми е работа защото иначе щях да работя в банка.Искам,когато Евробора пада,никой да не иска да ми вдига надбавката,за да му компенсирам аз лошите резултаъи от кризата.Впрочем,когато евробора се вдигаше банката не ме пвика ,или заплаши,за да ми каже,че иска да ми намали надбавката.Тогава доволно потриваше ръце от изгодно за нея сключения кредит.Впрочем и аз си плащах и не ревях,защото имаше бинес и имаше пари.Така,че скъпи мои ето това не ние като в Европа.Затова ви казвам ,докато се главичкваме помежду си да си обясняваме кой по-умен така юе ни цакат.Истината е една.Излизаме на масови протести и си поставяме исканията.ЕВРОПЕЙСКИ ЛИХВИ ,ЕВРОПЕЙСКО ОТНОШЕНИЕ И КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН.Не си мислете,че в западна европа гражданите лесно са постигнали цивилизовано отношение на държавниците си към себе си по всички въпроси,които ги засягат.НЕ.ПОСИГНАЛИ СА ГО С СИЛНО ИЗРАЗЕНА НЕПОКОЛЕБИМА ГРАЖДАНСКА ПОЗИЦИЯ.А пък държавниците дето сме ги избрали да мислят и да измислят как това ще стне.Не сме длъжни да им даваме решениятя ние.

  68. Григор Says:

    @Яна: Как предлагаш да го направим? Аз примерно се опитвам чрез блога си да накарам хората да се замислят. Ако започнат такива протести, аз ще отида на тях, и ще призова тук за тяхна подкрепа. А ти с какво ще помогнеш?

  69. Господин Гюров Says:

    @ Яна

    Може би си мислите, че парите в банките, които те дават на кредит, им падат безплатно от небето? Уви, не е така.
    Реалността е следната. За разлика от вас, аз например не съм се набутал с огромен кредит, за да живея в София. Напротив, махнах се от София и не искам да се връщам там. Затова в момента имам спестявания, а не кредит. И в момента една банка ми дава 9.75% лихва върху депозитите. Значи всъщност вие искате да митингувате, за да ви даде банката МОИТЕ пари по-евтино на вас. Т.е. да започне да плаща по-малко на мен. Аз трябва да бъда наказан, защото на вас много ви се живее в прескъп софийски имот. Браво!

    На мен пък ми се митингува срещу такива като вас, заради които цените на недвижимостите хвръкнаха до небето. А сега де?

    И знаете ли какво ще стане, ако успеете да извиете ръцете на банката и тя свали всички лихви примерно с 6% – т.е. да започне да ми дава около 3.5% годишно? Ами почти всички като мен просто ще си изтеглят парите и ще направят нещо друго с тях. Тогава за много такива като вас пари за кредити просто няма да има. Банките не могат да си ги напечатат сами, някой трябва да им ги заеме.

  70. Господин Гюров Says:

    Искате да се сравняваме с Европа? Добре, хайде да се сравним с Европа:

    http://www.stroitelstvo.info/property/2009/06/30/746721_ispancite_s_nai-mnogo_sobstveni_jilishta_v_evrozonata/

    В Еврозоната средно само 65% от хората имат собствени жилища. В България обаче сме някакви уникални маниаци на тема собствено жилище – цели 96.7% имат такова. Ами като е така, сори, но си плащайте масрафа.

  71. Яна Says:

    В ОТГОВОР НА ГЮРОВ:
    1-во кредита ми не е теглен за жилище в София,а се опитваме да правим европейски бизнес в един от най-малките градове в страната.Сградата,която сме построили с кредита отговаря на всички европейски изисквания.ДАВАМЕ РАБОТА НА 15 ЧОВЕКА,КАТО ПОЧТИ ВСИЧКИ ОТ ТЯХ ИМАТ ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИ.Знаете ли кое не е европейското при нас господине?-ЗАПЛАТИТЕ ИМ.Как ви звучи 200-300 лв заплата?
    2-ро,господине,запитайте се колко човека,като процент имат депозити и колко кредити.
    3-питам ви, ако всички банки еддновременно свалят и едните и другите лихви какво ще се случи?
    ОТГОВОР: Тези,които имат кредити ще оживеят,ще могат да си ги обслужват,защото не ства въпрос за необслужване на кредити.А тези като Вас,които имат парички в банка или пак ще си държат там,защото иначе варианта е под дюшека или да си плащате за сейф,а по -умните ще си размърдат мозаците и ще направят някакъв бизнес така че това да донесе още пари в икономиката ни .Нали се сещате господине,че парите ви дето стоят в банката са мъртви и отдавна не са в България.
    4-то Вие сам предусетихте най коварната цел на банките и тези,които стоят зад тях,а именно ДА СЕ ВЗЕМАТ КЪЩИТЕ ,АПАРТАМЕНТИТЕ,ЗЕМИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ,ЗАЩОТО НАИСТИНА Е ТАКА,ВСЕ ОЩЕ БЪЛГАРИТЕ ИМАТ НАЙ-МНОГО СОБСТВЕНОСТ.Но господине Вие българин ли сте ,че толкова много искате това да се промени.Това е единственото нещо ,което остана на нашенеца,след:ПРИВАТИЗАЦИИ,ФАЛИТИТЕ БИФШИТЕ НА БАНКИТЕ, СЛЕД ПИРАМИДИТЕ,ДЕНОМИНАЦИИ И ПРОЧЕЕ.ОСЪЗНАЙТЕ СЕ!

    В ОТГОВОР НА ГРИГОР:

    Приветствам активната Ви гражданска позиция! Аз лично активно участвам в събиране на подписи в нашия град. Замислят се редовни мълчаливи протести, които започват на 19 септември и ще се провеждат пред офисите на банките. Идеята е всеки кредитополучател да застане пред своята банка-кредитор, за да се разбере колко много са ощетените хора и колко много “доволни” клиенти имат банките. Ако проявите интерес ще Ви информирам по-подробно за всички инициативи.

  72. Господин Гюров Says:

    @ Яна

    Цените на недвижимостите, на наемите и на кредитите са високи заради ония, които се състезаваха да вземат кредити за имоти на всякакви цени (агенциите ги убеждаваха, че цените щели да продължават да растат, и глупаците удобно вярваха).

    “запитайте се колко човека,като процент имат депозити и колко кредити.”

    Ами точно там е проблема – повече хора у нас имат кредити, отколкото депозити (повече като сума пари, не непременно като брой хора). Ако беше обратното, лихвите нямаше да растат, а да падат. Ръстът на лихвите е естествен пазарен ефект, целящ уравновесяване на нивата на търсене и на предлагане на пари. Изненадва ме, че явно не ви е ясна подобна АЗБУЧНА пазарна истина, а сте тръгнали да правите бизнес, и то на кредит! Първо научете някои неща за пазарната икономика, после се пробвайте.

    “ако всички банки еддновременно свалят и едните и другите лихви какво ще се случи?”

    Вече ви казах какво ще се случи – част от депозитите ще бъдат изтеглени и банките ще останат без достатъчно пари. Погледнете статистиките – ръст на депозитите у нас след вдигане на лихвите има. Този ръст ще се замени със спад, ако лихвите паднат.

    “Как ви звучи 200-300 лв заплата?”

    Не ми звучи добре. Аз за такава заплата не бих работил. Това, че не можете да плащате по-големи заплати, показва още веднъж, че не разбирате с какво сте се захванали.

    Колкото дали ще си сложим парите под дюшека или в сейф при по-ниски лихви – не сте познали. Днес има доста инвестиционни опции. Фондовите пазари например се възстановяват и ще станат още по-атрактивни при ниски лихви. Започналият спад в цените на недвижимостите също открива интересни възможности.

    След като сте излезли на пазара на пари, ще трябва да бъдете конкурентни на него. Отдавна държим известна сума в приятел, който е съдружник в няколко малки магазина в провинцията. Сам предложи 15% годишна лихва, не съм му искал обезпечение и никога не съм го притискал с нещо. Плаща си човека лихвата до ден днешен и не мрънка.

    “най коварната цел на банките и тези,които стоят зад тях,а именно ДА СЕ ВЗЕМАТ КЪЩИТЕ ,АПАРТАМЕНТИТЕ,ЗЕМИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ”

    Да, на “глупавите” европейци и американци банките отдавна са взели къщите, а на “умните” българи и румънци още не са успели, но явно (според вас) се канят. Е, сега разбрахте ли защо е редно да се сравняваме с румънците, а не със западноевропейците?

  73. Григор Says:

    @Господин Гюров: Търсенето и предлагането на кредити и депозити е последното нещо в България, от което се влияят лихвите. Първото е “несъществуващият” банков картел, а второто са международните и европейски лихвени курсове. Следват още доста други, и чак тогава е търсенето и предлагането. Има си и причини за това, но не виждам смисъл да ти ги обяснявам.

    Съжалявам, че трябва да ти го кажа направо, но изглежда, че не разбираш от намеци. Добре да имаш поне малко понятие от нещата, за които се опитваш да даваш акъл на другите. Да си намерил с Гугъл и прочел отгоре-отгоре това-онова дава много голямо самочувствие, но не чак толкова голямо покритие.

    Забелязал ли си, че пишеш тук от няма месец, а вече където се появиш в коментари под запис, който има опит с теб се маха? Познай защо. (Подсетка: не е защото си гениален и ти завижда, или се комплексира.) И съм убеден, че тук не си различен от където и да е другаде – замисли се. От блога ми е лесно да се махнеш, но от себе си – не.

  74. Господин Гюров Says:

    @ Григор

    Чувал ли си какво се нарича “проекция” в психологията? Според мен последния ти коментар описва доста точно самият теб, докато ти си мислиш, че описваш мен.

    Така да бъде. Няма да притеснявам блога ти повече. Всичко най-добро!

  75. Яна Says:

    Сега драги разбрах,че ти се изживяваш като лихвар и си обяснявам позицията ти.Колкото до нашия бизнес ,драги мога да ти кажа,че е от 15 години,но тъй като нямах богати “връзкари мама и татко и аз самата бях от презряната от комунистите интелегенция”в моя случай инженер”се наложи да започнем от нулата и само ние си знаем през какво минахме в тези години,за да успеем и никога не се оплакахме и винаги сме били на светло,коетозначи плащане на всички възможни данъци ,осигуровки,лицензи ,разрешителни и т.н.И за твое сведение заплатите ни само до началото на тази година съвсем не бяха такива.Така че с лихварче като теб няма какво да си говоря.ТИ СИ ЛИХВАР ,КОЙТО ИСКА ДА НАЛАПА ИМОТИ НА БЕЗЦЕНИЦА,ДА ЖИВЕЕ И БОГАТЕЕ ОТ ЛИХВИ И НЕ МУ ПУКА ЗА ДЪРЖАВАТА.Правилно си схванал философията на банките и тя те устройваЖИВЕЙ СИ ЖИВОТА И НЕ ПОУЧАВАЙ ДРУГИТЕ КАКВО ДА ПРАВЯТ.АКОСИ МНОГО УМЕН ЩЕ ЗНАЕШ,ЧЕ НЕ Е МНОГО ПРЕСТИЖНО,А ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА МОРАЛ ,ДА СКУБИШ 15% ОТ ТЕЗИ,КОИТО РАБОТЯТ,ТАКА ЧЕ НЯМА КАКВО ПОВЕЧЕ ДА СИ КАЖЕМ С ТЕБ.Интересуват ме мнения на хора,които наистина правят нещо за себе си и за Държавата си.

  76. Господин Гюров Says:

    @ Яна

    Всичко най-добро и на вас и бизнеса ви!

  77. Григор Says:

    @Яна: Нека не бъдем прекалено груби. Разбирам те – и аз си изпуснах нервите в предишния коментар. Но въпреки това, нека се опитаме да не се засягаме лесно. В общуването онлайн много хора се увличат, и са по-директни, отколкото е прието нормално – това е част от ситуацията. (А и не мисля, че Господин Гюров е лихвар, на когото не му пука за държавата. Хора, които участват безкористно в активистки мероприятия, обикновено не са такива.)

    Истината е, че нито ти, нито аз, нито Господин Гюров сме постигнали кой знае колко в бизнес-аспект – тоест, и тримата не сме велики бизнесмени. Това обаче не означава, че сме хора без стойност. Най-малкото защото всеки се опитва да направи нещо не само за себе си, но и за другите, ако и може би по съвсем различни начини – аз смятам, че такива хора имат стойност. И да, сигурно имаме различни силни места и различни недостатъци – това просто означава, че сме хора. Че трябва да си посочваме недостатъците, не за да се обиждаме, а за да си помагаме. И че трябва да се опитваме да се приемаме, доколкото можем – ценни сме въпреки недостатъците си.

    (Между другото, защо не разкажеш мъничко повече за бизнеса си? Може би разказаното ще стигне до някой друг свестен човек, и той ще ти помогне. Може и да не стигне. Но е по-добре да пробваш и да не успееш, отколкото да не успееш, защото не пробваш.)

Leave a Reply