Кой пол е по-щастлив
Наскоро четох изследване на някаква авторка, която твърдеше, че жените били напоследък по-нещастни, отколкото “преди еманципацията”. Целта на изследването беше да открие защо.
Беше стигнала до дълъг списък изводи. С някои бях съгласен. С някои не бях. Но на един се смях до сълзи, ако и хуморът да беше доста черен:
“Мъжете понасят по-лесно сърдечните крушения, и се възстановяват от тях по-лесно. Това може лесно да се установи по факта, че има повече вдовици, отколкото вдовци.”
Без коментар.
September 24th, 2009 at 8:52 pm
Това една тема, …както и да е. Ето какво срещнах в нет-а, което ,нито не е ново, нито оригинално, но ме разсмива това, как е написано : “6tastieto na svinqta e v kalta….” 🙂
September 24th, 2009 at 8:53 pm
Вероятно не е хумор, а иска да каже, че овдовелите мъже се женят пак, докато жените не се възстановяват достатъчно от загубата, за да започнат живота си отначало с друг мъж, и си остават вдовици.
September 24th, 2009 at 9:02 pm
Можем да го погледнем и от друг ъгъл : Защо никой не е написал “Веселият вдовец”, а “Веселата вдовица” е факт и даже е станало нарицателно? 🙂
September 24th, 2009 at 11:08 pm
Господин Гюров е прав. Фактите може би звучат комично, но в действителност броят на вдовците, които се женят повторно е по-голям от този на вдовиците. Може би отчасти това е така, защото жените вдовици не могат да се възстановят след загубата, но авторката на текста в New York Times всъщност обяснява, че една от причините за това е, че в обществото е абсолютно прието мъжете да се женят за доста по-млади жени. Съответно, мъжете вдовци имат много по-голям шанс да се оженят повторно (и по презумция, да бъдат щастливи).
September 25th, 2009 at 12:06 am
Защо ли ми се струва, че математиката не се връзва? Иначе ергените би трбявало да са много повече от неженените жени. 🙂
Реално, по мои впечатления след раздяла повечето жени в продължение на седмица-две реват, оплакват се на целия свят и се депресират, след което обаче си поемат живота. Докато на повечето мъже обикновено им трябват поне шест месеца, често дори година, за да се съвземат. И при двата пола има изключения, но правилото ми се струва това.
Също, броят на самоубийствата след раздяла при жените е по-висок, но с много редки изключения са неуспешни. При мъжете самоубийствата са по-малко, но над половината са успешни: съотношението на успешни самоубийства между половете е поне десет към едно в полза на мъжете. Струва ми се, че и това има своя принос за дисбаланса между вдовци и вдовици.
Реално, една жена след раздяла често има децата си, докато мъжът няма никого (освен чашката и приятелите по нея). Децата са товар, но и помагат да преодолееш подобни несгоди. Мен неведнъж ме е спасявало от душевни сътресения това, че имам котка – смешно малко е, но помага много.
September 25th, 2009 at 2:59 am
Защо жените имат деца, а мъжете имат чашки?! Къде са децата във втория случай?！
September 25th, 2009 at 4:36 am
@petya –А сериозно казано, работата може би е доста по-прозаична. Било поради инерция във възпитанието или идейни подбуди, се получава така, че мъжът, считан за глава на семейство е доста по-безпомощен в ежедневно -битов план. Макар ,че и тук има изключения…
И да, децата, когато са малки – основната грижа за тях е на майката….А що се касае за “веселата част” ….нали.Сега вече излезе мода да живеят без да сключват брак още от самото начало, пък после ли?!
September 25th, 2009 at 8:06 am
@ Григор
Ставаше дума за овдовяване, а ти мина на тема разводи. След смъртта на майката бащата също “има” децата си.
Както и да е, не твърдя кое как е. Опитах се да обясня логиката на авторката, а там според мен няма хумор.
@ Кръстю
“Веселата вдовица” е написана доста преди еманципацията 🙂 А и без да съм виждал изследвания по въпроса, подозирам, че съдбата на вдовиците, овдовели преди или след определена възраст е доста различна. Както Петя посочи, доста по-прието е мъжете да се женят за млади жени, отколкото възрастните жени – за млади мъже.
September 25th, 2009 at 9:56 am
Данните са нормални
Преди години основно информацията е идвала от книги и списания(телевизия и радио са освновно за развлчение) и темата феминизъм не е била популярна. В днешни дни всеки полуграмотен може да се регистрира на сайт с някоя блог платформа и да пише каквото си иска. Феминизмът стана достъпен до масите и жените бяха информирани че са нещастни и е нормално на въпроса дали са щастливи да отговорят че не са.
Искам да кажа за така преекспонирания мит за “втората смяна” или колко ужасен е домакинския труд. Говоря от първо лице защото години ми се налагало сам да се грижа за жилището си , а и когато не съм живял сам пак съм го правил понеже не харесвам някой да ми бута нещата. За информация на феминистките в днешно време миялната машина, пералнята със 30+ функции, сушилнята, прахосмукачката която прави не знам си какво не са лукс а част от бита. На когото не харесва да готви може да яде навън или да си поръча храна. Жена която да идва 2 пъти седмично да за изчиски струва 100-150 лв.
Що се отнася кой как приемал разделите там ситуяцията е рационално срещу емоционално. След такава случка жебите се събират и почва рев сополи и увещаване как “той не те заслужава”, “любовта е зад ъгъла” и след по-малко от седмица неутешимо скърбящата е обявила “търся си мъж “. Докато при мъжете следва дълго чудене защо се е случило, какво може да се направи за да се промени цитуацията, опити за промяна и тн което отнема доста дълго време.
Така че Не на митовете които пропагандира феминизма, ДА на изравняване на възрастта за пенсиониране.
@petya
Децата са при майка си защшото съдебните практики са изключително дискриминативни спрямо мъжете. Мъж може да получи попечителство над общите им деца само ако жената е психически болна, продава наркотици, в затвора е или е избягала в чужбина с новия си любовник.
September 25th, 2009 at 11:23 am
@Господин Гюров — Вероятно знаеш, че рационалните действия почти винаги могат да се обяснят логично.За съжаление,или радост,в болшинството от тези случаи ratio-то не винаги е определящо и водещо. Достатъчно е да погледнем в по-дългосрочен план и ще си обясним защо по-стари мъже се женят за по-млади жени, а не обратно. Все пак ,бракът не е само за секс, нали:-)
(Имам предвид масовия гражданин от мъжки и женски пол).
Виж, това е много субективно, и ние пак избягахме от темата” Кой пол е по-щастлив”.
Което пък СПОРЕД МЕН не може да се дискутира сериозно и ако подхвана темата ще съжалявам ,както виждам включиха се и дами ,а не съм сигурен в хумора си..Струва ми се ,че е доста балкански 🙂 🙂
———————————
Освен това, не сме дефинирали щастието.
Тук като философ, вероятно си по-наясно. Мисля, че Аристотел, Епикур и Ницше от философите са се ангажирали с определение, като изключим съответните религиозни доктрини.
Както и доста писатели, учени и средношколци имат казано и написано по въпроса 🙂
September 25th, 2009 at 11:48 am
@Господин Гюров- впочем, прощавай, ако съм сбъркал като те имам за философ..В еднин от коментарите по предишни статии на Григор беше споменал, че ичмаш отношение км философията и за това те титуловах философ.
Както и от това, че спомена ,че за 3часа си пристигнал в София с автобус за протеста си мисля, че си от, или поне живееш във Велико Търново 🙂
September 25th, 2009 at 12:43 pm
@ Кръстю
Да, имам отношение към философията, но не бих посмял да се нарека “философ”, поне не и в обичайния смисъл на думата. За мен философията е начин на живот, а не само начин на говорене, както обичайно се практикува.
За Велико Търново позна, в момента живея там.
Можем да обясним логично защо по-млади се женят или не се женят за по-стари, но обяснението няма да направи възрастните вдовици по-щастливи.
Колкото до въпроса “Кой пол е по-щастлив”, мисля, че поставен така общо, е некоректен. Защото отговорът може да бъде различен при различните култури и социални групи.
За дефиницията що е щастие, честно казано не си я спомням (ако изобщо съм я знаел някога). Щастието е нещо, което се изживява, и е все тая как страничният наблюдател ще облече чуждото изживяване с думи. Всеки си има някакво лично усещане какво е да е щастлив, и затова единственият възможен начин да се изчисли някакъв “индекс на щастието” е чрез анкети, на които хората сами отговарят доколко се чувстват щастливи. Правят се такива изследвания по държави, и уви, макар ние, българите, да сме далеч не най-бедните на света, се оказваме в дъното на класациите по щастие. Явно все не ни харесва какво имаме и все надничаме и завиждаме на чуждото канче.
September 25th, 2009 at 12:44 pm
Това че има повече вдовици от вдовци, аз лично го разбрах по съвсем друг начин.
Не един и два пъти съм наблюдавал вдовец да почине само няколко месеца след жена си.
September 25th, 2009 at 1:54 pm
@petya: Децата са с майките. Затова на бащите им остава само чашката, а тя не е най-поддържащото и съвземащо нещо…
Иначе, посоченото от Иван – че вдовците умират много по-лесно от вдовиците – е факт. Уви, психологически мъжете са слабият пол. При по-силни психологически сътресения жените се наплакват и си продължават живота, а мъжете насъбират стреса вътре в себе си, и той ги разяжда. Виждал съм го дори при деца, много пъти – психологически тормоз, който оставя момичетата с минимални, лекуващи се увреждания, обикновено осакатява момчетата жестоко и трайно. Почти всички тежки психопати (не задължително опасни за околните), стигнали дотам заради травми в детството, са мъже.
September 25th, 2009 at 2:48 pm
В повечето семейства мъжът е по-възрастен от жената.
Освен това, в развитите държави продължителността на живота при жените е по-висока.
Ето вече две причини да е нормално съпругът да умре преди съпругата.
September 25th, 2009 at 4:41 pm
@Григор – Ето нещо, по което не съм компетентен и мисля, че ще го преницениш по-правилно :http://www.yellow.bg/curious/n224415/
September 25th, 2009 at 5:14 pm
Ето какво ми попадна :”Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе.—Виктор Юго 🙂
September 25th, 2009 at 8:00 pm
@ Григор
“Почти всички тежки психопати (не задължително опасни за околните), стигнали дотам заради травми в детството, са мъже.”
А може би почти само мъже стават психопати заради тестостерона? По принцип мъжете са по-агресивния пол, това е биологично обусловено. Така че не доказва, че жените страдат по-малко от травми в детството.
Тъй като имам личен опит с травмирани в детството жени, а и моето детство не е било винаги цвете за мирисане, но видях как съм го преодолял аз (и как не са го преодолели те), позволи ми да не се съглася с изводите ти.
September 25th, 2009 at 9:51 pm
@Кръстю: Доста от нещата са верни.
@Господин Гюров: Психопатията далеч не винаги означава агресивност, особено пък този тип, който се поражда от излишък на тестостерон. Има ужасяващи психопати, които са напълно неагресивни – просто съществуват.
За личния опит – всяко правило има и изключения. Също, много хора трудно преценяват адекватно съотношението между преживени от тях травми и преживени от другите.
October 11th, 2009 at 2:05 am
Много сериозен е станал разговора – колкото и да си говориме, все няма да намерим отговор на въпроса “Кой пол е по-щастлив”. На LemOna бих пожелала искрено да намери ЖЕНАТА, а не онова нещо, което може да бъде заменено със съдомиална, пералня, прахосмукачка и т.н.Още в древен Рим са си блъскали главите над въпроса има ли ЖЕНАТА душа или не – сенаторите са провели правилния експеримент /всички знаем какъв/ и на сутринта единодушно са гласуват “ЗА” :-).
В ранните години на Малък Градски Театър “Зад канала” имаше един култов спектакъл на Алфред Жари “Татко Юбю”. Там Татко Юбю споделя с най-добрия си приятел: “Моята жена е цялата с люспи /явно визира крокодил/ – не знам откъде да я подхвана…”, а другият отговаря: “Подхвани я откъм мекото…” – ха кажете ми сега откъм къде е това:-). Този диалог на пръв поглед изглежда доста елементарен, но всъщност е изключително смислен-именно откриването на “мекото” на жената е разковничето на разбиране на иначе толкова сложните отношения мъж-жена:-).
Приятен размисъл!