Момчето, което впрегна вятъра

Този запис е посветен на Уилям Камквамба.

Уилям е роден и израсъл в Малави. (Ако някой не знае какво е това – една от най-“затънтените” държави в Африка.) Както може да се предположи от фамилията му, е чистокръвен африканец. От затънтено дори като за Малави селце.

До 14-годишна възраст Уилям е ходел на училище. След това родителите му го спират, неспособни да плащат годишната такса за обучение (80 долара). Оттук нататък перспективата е както за почти всички други деца на Малави. Родното селце без ток и течаща вода. Нивичките с царевица, изпепелени от все по-ужасяващите с всяка година африкански суши. Ако има истинска безперспективност и безнадеждност на света, е тази.

Гениите често могат да се измъкнат от всякакви обстоятелства. Уилям обаче не е гений. Има единствено любознателността си. И желанието да не бъде… това, което наричам добитък.

Останал без училище, той ходи и заема книги от местната библиотека. Чете ги вечер на светлината на огъня или парафиновата лампа в полу-землянката на родителите си. Запленен от науката, предпочита пред развлекателното четиво учебниците. Дори когато са разпарцаливени до неузнаваемост.

В полуразпаднал се учебник той вижда картинки на вятърна мелница, а също и на вятърен генератор. В други е виждал, че електричеството захранва осветление като в училище, и може да изпомпва вода – тоест, може би да полива нивата… И, без да му мигне окото, ентусиазираният хлапак се заема да реализира невероятната си донкихотовска идея.

Скоро цялото село се чуди на тинейджъра, който всяка свободна минута ходи и рови из бунища и боклучарници, събира какви ли не отпадъци под импровизиран навес и прави с тях разни странни неща. Родителите му са разтревожени – защо малкият ги върши такива, да не би да е почнал да пуши хашиш? Успокояват се едва когато той им казва, че се учи да се занимава с джуджу (магия). Щом е за магия, може. Току-виж стане важен човек от него.

Трудно се прави вятърен генератор от отпадъци, особено ако си на 14 години и нямаш дори точна представа какво всъщност правиш. След много опити и грешки Уилям издига петметрова кула от парчета клони, вързани с лико. На върха са закрепени две стари велосипедни главини, през които минава импровизирана ос. На единия й край, откъм където най-често духа вятърът, е закрепен вентилатор от охлаждането на отдавна изхвърлен трактор, и перките му са удължени с парчета пластмасови тръби, сплескани с нагряване на огън. На другия е закрепено колело, което чрез импровизиран ремък – парче стар ластик – е свързано като повишаваща предавка към друго. Другото върти изтръгнат от захвърлен автомобил, все още работещ генератор. От генератора висят до земята съединени десетки отпадъчни парчета жица, снадките им често неизолирани – няма с какво…

Когато обаче вятърът завърта перките на самоделното чудо и Уилям свързва към жиците автомобилна крушка, изровена пак от отпадъците, тя светва. Събралите се зяпачи изпадат в екстаз.

Скоро малкият “магьосник” вече е събрал достатъчно парчета жици, за да прокара тока до жилището на родителите си. Баща му е щастлив – икономисват парафин за лампата. Уилям пък е чел, че където има ток, трябва да има и бушон, и го импровизира от пирони и магнитите на повредено високоговорителче. А превключвателят, с който пускат и спират домашното осветление, е направен от огънати велосипедни спици и парче от скъсана гумена подметка. Но работи.

Щастливи са и малкото собственици на мобилни телефони, които се редят на опашка да си ги заредят. Клетка, захранвана от слънчеви батерии, има наблизо, но най-близкият ток за зареждане е на десетки километри. Славата на Уилям се разнася, и четири години по-късно за него излиза статия във вестника. Точно навреме – той вече е ъпгрейднал ветроцентралата си да генерира 48-волтово електричество, и строи 12-метрова кула. Доброжелатели му подаряват захранвана със слънчева енергия водна помпа, която той инсталира в местната сонда за вода. След като добавя саморъчно направени водни резервоари, които да събират водата при слънчево време, мястото се превръща в единствения надежден източник на питейна вода в целия район. А след като довършва 12-метровата кула, той впряга вятъра да изпомпва вода, за да полива нивата на родителите му.

През 2007 г. юнакът е поканен на престижна конференция за технологии в Танзания. Тогава за пръв път през живота си вижда компютър, и разбира що е Интернет. “Потърсих в Гугъл информация за вятърни мелници – господи, колко много имало за тях!”, казва той. Невероятната му история, разказана на ужасен английски, трогва дори закоравелите бизнес-акули. Снимката му цъфва на първа страница на “Уолстрийт джърнъл”, и той получава купища предложения за кариера къде ли не из света.

В момента Уилям Камквамба учи като стипендиант в Йоханесбург, Южна Африка. Там му е най-близо до в къщи. Защото смята след като привърши обучението си да се върне в селцето си. “Там е мястото, където има най-много работа за вършене”, казва той.

… Разказах тази история, защото ми напълни деня. И за да мога, ако някой ден седна да си препрочитам блога – да се срещна с по-младото ми аз – да я видя.

И да си спомня, че в каквито и ужасни условия да е наритан от живота, човек сам си избира дали да се бори, или да седи и да мрънка.

38 Responses to 'Момчето, което впрегна вятъра'

  1. Longanlon Says:

    уау, колко сърцераздирателно и вдъхновяващо… чак ми се додрайфа.

  2. Майк Рам Says:

    Много хубава история! Дано повече българи се замислят над избора, който правят – да се борят или да мрънкат. Май мрънкането ни е по-присърце.

  3. #3 Says:

    @Лонги, друго е викаш да си някакъв горд урбанизиран клошар с претенции и да ходиш на концерт на Таря Турунен, а? ;]

    @Чудесна история!

  4. x Says:

    Благодаря за историята, много ми хареса. Малко вдъхновение никога не е излишно 🙂

    Встрани от темата: Longanlon, с годините ставаш все по-тъп, не ти ли омръзна да пробиваш нови дъна вече?

  5. Atanas Boev Says:

    Леко пилешка и леко супена история 🙂 Но хубава.

    Според мен всички хора са гениални изобретатели и учени. Просто едни като малки се научават да гонят вятъра, а други (прощавай Марк-Викторе) да го впрягат. А може би нашата неафриканска действителност, с гоненето на автобуси, паркирането на тротоари, ходенето с прилични прически и прочее цивилизовани неща, по-скоро пречи на дивата ни изобретателност?

    Ето, каквото и да коментирам, все пилешко и супено излиза. Все пак – блазе му за свободното (от гонене на вятъра) време.

  6. Кръстю Says:

    “Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера пред свинете, за да не го стъпчат с краката си, и като се обърнат, да ви разкъсат” (Мат. 7:6). …:-)

  7. Петър Петров Says:

    И на мен ми напълни деня. Благодаря.

  8. Galarad Says:

    Тези хищни свине са едно от най-опасните същества, когато видят бисер – полудяват.

    Хубава история, но извода за “в каквито и ужасни условия да е наритан от живота, човек сам си избира дали да се бори, или да седи и да мрънка” не е много свързан с историята – момчето не е осъзнавало условията, в които живее като ужасни, просто му е било безкрайно интересно и е посветило време и усилия на нещо, което по съвпадение е донесло и много полза. Ако се беше запалил вместо това по колекциониране на пощенски марки, и беше постигнал невероятни успехи в това поприще, никой нямаше да му обърне внимание. Къде се намесва тук мрънкането? Или той е бил един кандидат светец, който на 15 годишна възраст е решил да помогне на своя народ, като не жали време и усилия, за да донесе прогрес в Малави, осъзнавайки безнадежността и безпреспективността на собственото си бъдеще?

  9. Longanlon Says:

    те холандците ползват вятърни мелници от столетия, ама…

  10. Иван Says:

    Едно малко уточнение, първоначално той не е чел книгите, защото не е знаел английски. Той е гледал фигурите и се е опитвал да разбере от тях за какво става дума. (Поне според това което разбрах от участието му при Джон Стюард.)

    Тази история ме накара да се замисля, не само за човешкия дух, но и за информационният глад. Проекти като “Един Лаптоп за Всяко Дете” в такава ситуация могат да окажат неоценима помощ.

  11. nik666 Says:

    Интересна наша национална черта е да приемаме историите за успеха с известна доза цинизъм 😉
    А иначе историята е поучителна, кара ме да се замисля за цивилизационни негативи, които не предполагах че съществуват.

  12. Кръстю Says:

    @Иван – Английският му макар и ужасен му е стигал вероятно да се поориентира…Все пак, той е официален език за страната (така пише в справочниците) а той е ходил на училище до 14 г. Ако е започнал на 8- събират му се цели 6 обучение, е, качеството, не се знае….Впрочем, определението “ужасен” е доста разтегливо. Аз познавам българи ,които говорят ужасен български език …а и пишат 🙂

  13. LI Says:

    Историята е наистина сърцераздирателна и трогваща. Когато искаш да гледаш през широко отворени прозорци, си ги намираш, независимо от мизерията на географската точка. И да видиш бисерите и звездите. И на мен ми напълни деня!
    Пък прасетата и псетата са събрали точки за пенсиониране, нищо че са на по 20-тина години, пък и с претенции…

  14. Жилов Says:

    @Longanlon
    Не те разбирам

  15. scanman Says:

    Знаех историята, но твоята интерпретация ми напълни деня!

  16. scanman Says:

    @longanlon
    те използват архимедов винт да прехвърлят вода от сушата през валове в морето, но холандците са си холандци, африканците-африканци, а българите сме си българи – схващаш ли разликата?

  17. Спас Колев Says:

    @Жилов: Би разбрал, ако историята не беше разказана леко подвеждащо. Главният герой всъщност са останалите жители на селото. Носят телефоните си да се зареждат, но не си мърдат задника да последват примера. Поуката е, че ограниченият достъп до технологии в Третия свят не се дължи само/толкова на финансови причини.

  18. Кръстю Says:

    @Спас Колев — така е, като няма Четвърти свят, калпазаните от Третия виждат зор….Поне маймуните им са им по-наблизо, ако с течение на времето се поочовечат малко, може да се включат в електрификацията. Ще им е по-лесно да качат перките на високо 🙂

  19. Кръстю Says:

    @ Григор– А иначе, този въпрос с телефоните е интересен от друга гледна точка. Приоритети. Цървули няма, гайда иска , дето се вика 🙂
    Иначе Малави е по площ – малко по-голяма от нас -(с около 18000кв.км), с почти два пъти по-голямо население , парламент с по-малко дУпетати от нас (около 190) ,но президент, с по-голяма коституционно гарантирана (а вероятно и не само) тежест 🙂

  20. Григор Says:

    @Longanlon: Холандците от столетия също и ценят направените свестни неща. (Ако не ги ценяха, нямаше да имат вятърни мелници нито от столетия, нито и сега. Изводът си е за нас.)

    @Atanas Boev: Според мен – блазе му за пилешкия и супен начин на мислене! 🙂

    @Кръстю: Право в десятката. Мъдър човек е бил Матея…

    @Иван: Мен, покрай другото, ме накара да се замисля и за още нещо. Събрах тази история от няколко места, всичките позволяващи коментари на читатели. Единствените негативни коментари към нея видях тук, в блога си. Очевидно българите сме…

    @Спас Колев: Не разкривай гатанката, де! 🙂 Лесно ти е с школовката от Уикипедия. Остави другите да се сетят сами, ще им е по-сладко.

  21. emo Says:

    телефоните може да са на разни хора които работят там нещо, даскали мисионери или някакви изследователи

  22. Георги Иванов Says:

    Ето видео с въпросното момче.
    http://www.ted.com/talks/william_kamkwamba_how_i_harnessed_the_wind.html

  23. Григор Says:

    @emo: Толкова по-зле за тях 🙁

  24. Рада Says:

    @Григор: Четейки тази история и, особено след като гледах видеото с Уилям, си помислих – това е геният! Колкото и да имаш потребността и желанието да се бориш с условията, в които те е “наритал” живота, нямаш ли онази “звезда” , която е посочила ти да си изпълнителя на тази мисия, загубен си! Спомнете си Амадеус и Салиери , разбира се през погледа на Форман, ПОСРЕДСТВЕНИЯТ, който е готов на всичко, за да излезе от забитото в дълбоката италианска провинция селце, сбърквайки увлечението си по музиката с истинското изкуство, и ГЕНИЯТ, чиито творби се слушат до ден днешен!/ Между другото имам страхотен диск на Моцарт с който противодействам на чалга атаките от мили съседи :-)./За мен Уилям е “посочен” – трябвало е именно в това забито селце да се появи този човек, който да го извади от небитието – може би е дошъл неговия ред за прогрес?

  25. komata Says:

    Уф. Почвам да чета и кво… герой-геморрой, борби, наритване, страдания, изпитания и прочие досадни занимания.
    А пък… то ставало въпрос за един много готин пич, на когото надали му е минало през ум, че е борец, майти файтър изстрадал мечтата си и нам кво си още по-нататък. Момчето се е намирало в някаква ситуация, видяло е, че може и по-добре, разбрало е как може и по-добре, събрало матряла и оправило работата, доколкото може. И, естествено, се оказало, че и още по-може. И през цялото време, доколкото разбирам, му е било интересно, кеф и хич не му е минавало през ума, че е един голям борец супротив едни тежки и ужасни работи. А като разбрало, че може и по-добре, се хванало да учи, че да оправи работата още по-добре (и хубаво, че се намерило и кой да плати за това, но не се и съмнявам, че и без тях щеше да стигне далече)
    (тия местните с джиесемите са друга категория, много по-малко вдяваща от него)
    Ми, комай там е разковничето – правиш нещо, защото ти е интересно, без да се замисляш, че според някого си там това било ужасно трудно, мда.

  26. Григор Says:

    @komata: Именно!

  27. Виктор Says:

    да ме прощавате, но на мен тук най-интересното ми е @longanlon. Ще взема да видя какво още за него има по интернета.

  28. Таня Says:

    Виктор, не се хаби – не си заслужава усилията ти, там няма да откриеш ветрогенератори, а vanity fairs… Но иначе има доста символика в това явление – човек, който, когато Дарина си отиде /за справка – тук в блога на Григор/, въздъхна с облекчение и каза: “сега поне ще престанат със спама “Спаси Дарина!” И дори никак не се посвини да го каже наяве.

    Злопаметна съм – да.

  29. Григор Says:

    @Таня: Помниш ли, и аз на призива да се помогне на Дарина отговорих, че няма да помогна? И обширно обясних защо?… Лонганлон тогава не си обясни мотивите – а кой знае, може би са били и по-добросъвестни от моите. Разбирам гнева ти. Но ме е страх да не съдя някого несправедливо.

    (Между другото, донесоха ли нещо всичките усилия на иначе страхотния и възхитителен екип, поел инициативата за Дарина? Аз не успях да проследя нещата. Получи ли се нещо, или песимизмът ми се оказа пророчески, и усилията на екипа беше изкусно пренасочени от управленците ни в девета глуха?

    Защото ако случаят е вторият, може да е време да се обърнем с гняв назад. Не, не да вдигаме бунтове или да вандалстваме. Спокойно и възпитано да кажем на управленците си: “Вие сте ни слуги, а не господари. Отсега нататък ще ви контролираме как работите, и за пропилените пари и възможности ще искаме сурови наказания. Защото парите са нашите пари, а пропилените възможности са пропилени детски животи.” И да се погрижим с бюлетините си по избори, а ако е нужно и с протестите си по площади, да дойде на власт който ще потърси и доведе до суровите наказания. Защото който политик въвежда сурови наказания за безхаберните, знае, че безхаберен ли е, утре той ще е наказан. А който е дори свръхкадърен, но безконтролен, нищо няма да свърши, защото няма стимул.)

  30. Васко Says:

    Ми какво да кажа за историята – 5 милиарда към 1. И не знам как и откъде е преведена , ма не е хич кадърно направено.
    Иначе в България има и по добри истории за успели селянчета , особено футболисти , които не могат , а и няма да се научат да четат. Така че историята не ме впечатлява. Както разбирате , в света има примерно 100 пари и 1000 души , не е възможно всички да изкарат по 1 лев.

  31. Григор Says:

    @Васко: Напълно е възможно да е некадърно. Все пак е не преведена, а написана.

    И определено в България има “успели” селянчета. Не само футболисти – и търговци на “картофено пюре”, и банкери, че даже и президенти. Само че не успели, а “успели” – има дребна разлика. И причината за нея е, че успехът не винаги се мери с пари. Специално в България с пари се мери по-скоро друго – нещо, което аз лично не бих взел, даже и ако ми дават много пари към него.

  32. kpandjarova Says:

    До Galarad -Аз съм сигурна,че винаги ще се намерят оправдание защо другите успяват,а ние не.И как ще се намерят сто човека,които ще ти кажат как една работа няма да стане,а само един ще попита ‘как да се справя” и да търси начин.Страхотна история,която доказва,че който търси намира.И не съм съгласна ,че момчето е постигнало всичко това и направило впечатление само защото не осъзнавало нищожността и мизерията на съществуването си.Всеки човек е уникален и няма значение къде си,как живееш за да имаш силите да се бориш за място под слънцето.Този пример направо разпердушинва на пух и прах теориите за синята кръв,която ако я имаш си от човеците.При прочитането дори и само на няколко книги в живота,а може и съвсем да не си чел,но да си склонен да мислиш и съпоставяш себе си със света.Даже и в неговия малък свят сравненията сами са се налагали.за тока че съществува ,но на десетки километри,за джи ес емите,които малко имат,за поливни инсталации,за които все някъде е чул,видял или чел.Въпросът е кой е собственият ти двигател.Алеко Константинов е казал:”По-добре недоволен човек,отколкото доволна свиня.А само ако знаехте колко много таланти имаме и ное в България.Спецове сме на “направи си сам’.сиромах човек -жив дявол,ще кажат някои.Проблемът е там,че българинът е поставен в много гадна ситуация-Беден като манастирска мишка,но му казват че принадлежи към богатите общества,достъпът му до информация е огромен,но все се намира някой,който да му обясни,”че таа работа така не става.”Мен не ме интересува аз да съм добре,а Вуте да е зле.И разликата знаете ли коя е?В това,че в тази забравена от бога страна,май са забравили да им обяснят значението на думичката завист.Всички са помагали на момчето да успее.У нас,един захване ли се нещо да прави ,дори и сполза за обществото да е,ще се намерят сто да му сложат прът в колелата.завистта е за нас основното чувство,което ни движи.И тук във форума срещам такива,които никога няма да се зарадват на нечий успех щом той не е техен.тесногръди свине,тъпчещи бисери.

  33. Богдан Says:

    Григор Гачев,

    Поздравления и благодарности.

    А този лонгалон ли е, льохман ли е, не оставя никакви съмнения за себе си.

  34. BG Says:

    Богдане, подкрепям мнението ти за Longalon. За голям “герой” се мисли с примитивния си блог.

  35. Григор Says:

    @Богдан, BG: Нека не оплюваме другите зад гърба им. Ако искате да му кажете нещо подобно, кажете му го в неговия блог, не тук. Така не е коректно.

  36. Никола Йорданов Says:

    Здравейте, аз по образование съм психолог и от над 18 години се занимавам с развитие – на индивиди, групи, организации и общности. Примерът е вдъхновяващ, да! От друга страна, правилни са и коментарите, че момчето не се е изживявало непременно като “наритано.” Важното е да се разбират механизмите на развитието. И дали говорим за единични случаи или за развитие на големи групи. Ще ви кажа два прости механизма. Единият – “зона на близко развитие.” Ако ни се дават стимули, които са прекалено трудни или прекалено лесни, ние се отказваме. Или ни става скучно и се отпускаме (лесно) или “прегаряме” (трудно). Има и един друг момент – за кого какво е трудно. Хората по всички призначи (височина, ръст, тегло, интелигетност и т.н.) статистически образуват една фигура като камбана. В “златната среда” се намират по-малко от 30%. Другите са над или под средните стойности. И гениите, и идиотите са крайности. И не бива да правим генерализации въз основа на техния пример. (Те са между 3 и 6% общо, по 1.5 до 3% в двата края) Т.е. съветите как да се промени голяма група хора (например граждани на България, шофьори на коли, ползващи компютри, земеделци с малко земя и почти никакъв капитал и т.н.) трябва да са съобразени с потенциала и “зоната на близкото развитие” на средната група. Гениалните 1.5-3% измислят и правят нещата за пръв път. Следващите 15% трябва да видят себе си, ползите от новото и да започнат и да го прилагат, и да учат следващите 35-40%. Когато средната маса тръгне да прави нещо, следващите 20-35% следват, дори и да не разбират много за какво става дума. Е, винаги има едно 10-15% дето все мрънкат и се съпротивляват, а 1.5-3% са неспасяеми – идиоти, престъпници и винаги извън правилата. В България и нейното развитие последните 20, 60 или 120 години няма нищо особено или специфично, ако гледаме тези механизми. “Историческите обстоятелства” си идват отвън. Понякога са прекалено големи и ни смачкват, понякога ни е прекалено лесно и се отпускаме. Понякога са ни точно в “зоната на близкото развитие” и успяваме да дръпнем малко напред. И няма никакъв смисъл състоянието ни (за което някои ни завиждат, а други ни презират) да се обяснват с гени, народопсихология и т.н. Римляните са направили империя, но по време на средновековието, преди Ренесанса са били по зле от нас сега. Монголите са имали могъща империя, но всички знаем къде са сега. Моите горни обяснени са наистина доста опростени. Не може само с 1-2 концепта да се обясни наистина сложния процес на развитие. И накрая, още веднъж, да историята е вдъхновяваща, а всички ние имаме нужда от вдъхновение.
    П.П. В Малави има два официални езика, английски и чечева. Всички деца учат английски, но съжаление не всички могат да четат гладко и сложни текстове. Иначе хубавото е, че процентът на грамотност от години се вдига и сега е май над 80%. Бях там за две седмици през май. На брега на езерото Малави. Много хубави плажове имат.

  37. Efrosina Says:

    GREAT !

  38. Geo Says:

    @Васко: човече, приятелю, в света има много повече пари – в пъти повече от колкото е цената на всички неща, ако трябва да бъда точен. Заради тези пари в повече сега имаме криза – и когато тя премине ще останат просто няколко пъти повече. И ти можеш да спечелиш от тях твоите си 1 лева. Щом може едно необразовано дете да заработи собственото си обучение в университет сигурно и ти можеш – и това е великото на тази история.
    @Комата: не пропскаме разбира се и факта, че тези неща, които те кефят трябва да имат и някаква полза за другите – за твоето семейство, за хората около теб. На колкото повече, толкова по-хубаво. Това прави този момък гений.

Leave a Reply