Партии, паметници, улици

Цялата тая патардия около така наречения Мюсюлмандемократичен съюз почна да ми писва.

И малоумните разбраха, че това е провокация на Доган с двама изпълнители накръст. Кажи-речи всички останали участници в тая партия бяха дошли на кьорсофра, повечето не знаеха по какъв повод е тя. Както се представи един от тях пред камерите: “Аз съм българин от турски произход, и по-точно циганин”. Ще ме прощават мургавите събратя, ама толкова циганска работа и те не могат да спретнат.

(То това май си е открай време – най-циганските работи ги спретват българи. Погледнете ни управлението. Тоя път за разнообразие се разписаха турци, ама изключението потвърждава правилото…)

Че тая партия няма да я бъде, е ясно. Даже ако бъде оставена напълно на мира. В собственото село на двамата братя май и един човек не бяха успели да агитират за нея – съселяните им турци не се интересуваха от идеята и на капка. Когато беше съборен импровизирания паметник на незнайния турски воин, уж щяло да има безредици, уж засилено полицейско присъствие – местните турци се чудеха не само защо има толкова полиция, ами и защо изтрябвала, кой се готви да прави каквото и да било…

И причината е ясна. Българските турци в момента не са дискриминирани и тормозени до степен да се наредят пред сергията на продавачи на етническа омраза. Възродителният процес не беше най-доброто за етническия мир, но за щастие, е минало, и повечето потърпевши от него са забравили, или поне простили. Незабравилите и непростили са твърде малко. И ако успеем да държим под контрол Болен Сидеров и подобните му, ще стават все по-малко. Особено ако има кой да им се извини от сърце за извършената върху турците простотия, дори ако не е виновен за нея. (Защото простотията не свършва със смяната на имената – покрай нея има купища пребити, доста простреляни, даже няколко убити. Това заслужава извинение, като минимум.)

Покрай историята обаче се замислих над нещо, на което не бях обръщал внимание преди.

Идеята на Юзеирови в България да има паметници на незнайния турски воин разбуни обществото до немай къде. Идеята да има в български градове улици, кръстени на турци, пък ни докара направо до бяс. Чух мнения, които просто не ми се иска да повтарям тук. Реагирахме не просто с раздразнение, а с истерия.

А защо?!

В центъра на София стърчи Паметникът на съветската армия. За България тя не е освободител – единствено и само агресор е. През септември 1944 г. тя обявява война на законно дошлото на власт правителство на Константин Муравиев, което по това време не просто не е съюзник на фашистка Германия, но от два дни вече й е обявило война, и български части се придвижат към немските фронтове, за да започнат бойни действия! (Това е единственият известен ми случай по време на Втората световна война, когато една страна, намираща се в състояние на война с Тройния пакт, обявява война на друга такава и я напада.) Тя поставя чрез сила на власт марионетно управление, което в продължение на 46 години превръща България в колония на СССР, и на два пъти се опитва да я присъедини към СССР, лишавайки я и от официален суверенитет.

Харесва ни или не, това е истината за съветската армия. На тази армия ние сме издигнали и пазим като очите си паметник в центъра на София, по-голям от паметника на който и да било български владетел или революционер. Ашколсун на нас.

За други паметници бих написал друго – например за Цар Освободител. Това е паметник на руския цар и армията му, защото освобождават България от османско робство. Вярно е, правят го с единственото намерение да ни присъединят като губерния. Вярно е и че на Берлинския конгрес, когато разбират, че номерът няма да мине, предават интересите ни, и в наша защита се изказва единствено Бисмарк – на него, а не на Русия дължим, че България не е безусловно върната на Османската империя… Но все пак Русия има своя принос за освобождаването на България. Без да броим хилядите руски войници, загинали искрено и жертвоготовно, за да спасяват братята си, без политически сметки и териториални лакомии. Този паметник е заслужен. Още по-заслужен пък е Докторският паметник – на руските медици, загинали в същата война.

В София има улици “Макгахан”, “Лавеле”, “Дондуков”, “Леге”, “Гурко”… Те са наречени на хора, помогнали на България. Има и улици “Пушкин”, “Николай Коперник”, “Алфред Нобел”, “Галилео Галилей”… Те пък са наречени на хора, които не са и чували за България, но имат принос към световното наследство. И в двата случая с пълно основание, според мен. Някой да има нещо против?

Значи на такива хора може да кръщаваме улици. И на такива армии може да вдигаме паметници. (Този на Съветската армия бих го махнал, ако ще Русия да се съдере да се тръшка, но Цар Освободител и Докторския бих ги пазил, дори ако всички други искат да ги махнат.) Който не отдава заслужено признание, руши своя авторитет, а не този на заслужилия признанието.

Какво да правим тогава с Шериф ага? Ако сте забравили – това е чаушът на Сопот през 1860-1878, описан от Иван Вазов в разказа “Поборник”. Чист турчин, нещо повече – полицейски пристав, служител на османската власт. След Априлското въстание той спасява сопотлии от Тосун бей, като се заклева пред него в децата си, че бунтовници в града няма (а е имало десетки, и той ги е знаел лично). А по време на Руско-турската война, когато неуспелите да избягат сопотлии са се събрали в къщата на поп Еньо и башибозукът се готви да я атакува и да ги изколи, заповядва на подчинените си да пазят къщата денонощно със заредени пушки и да стрелят по който башибозук се опита да влезе, и сам я пази отпред, дори след като башибозуците почват да стрелят по него… След Освобождението правителството на Източна Румелия единодушно решава да му отпусне пожизнена пенсия. Като на поборник.

Ето този турчин дали не заслужава да има в чисто българския град Сопот, примерно, улица на негово име? Дето на два пъти жив българин е нямало да остане в града, ако не е бил Шериф ага? Като сложа ръка на сърце, мисля, че го заслужава.

Или един друг турчин – Мустафа Кемал, известен още като Ататюрк. Той е човекът, унищожил Османската империя, и създал съвременна Турция. Той е, който е изпълнил мечтата на не знам колко хайдути, на цялата плеяда възрожденски революционери, от Раковски през Левски та до априлските апостоли, на българското опълчение… На него и принципите му дължим това, че Турция е светска държава, и че толкова страшният ни ислям е гледан в нея по-строго, отколкото и в България. Тук немалко мюсюлманки ходят на училище с кърпи, а някои и с яшмаци, без никой да ги подгони за противодържавна дейност – в Турция ще бъдат подгонени.

И пак на него дължим, че съвременна Турция никога не е воювала срещу България. Тя е единствената държава на света, която ни е била съюзник във всяка война, и войските ни са воювали рамо до рамо. За мен беше шок, когато го разбрах. Ако го разбирате сега, може би е шок и за вас. Но е истина. Така че може да е добре да го признаем пред себе си. Да, с Османската империя имаме такива сметки да уреждаме, че думите са бедни. Но Турция просто е друга държава – държавата на света, с която, откакто съществува, винаги сме били съюзници. Единствената такава. Поставеното от съветската армия управление я изкарваше пред три поколения по-черна от дявола, докато в същото време славеше като освободител новия ни поробител. Но истината накрая излиза наяве.

Дали това не заслужава да наречем улица на Кемал Ататюрк? Според мен и паметник да му издигнем, пак няма да е твърде много. Човекът, унищожил петвековния ни подтисник, и превърнал наследника му в най-верния ни съюзник, според мен го заслужава. Повече от него ли са направили за България безспорно заслужилите улици на тяхно име Лавеле, Леге, Дондуков, Макгахан, Гурко? Ако трябва да сме честни пред себе си, според мен той е направил повече за България.

(Да, Турция е наследник на Османската империя, но в същото време я възприема като по-скоро враждебен предшественик. За нас българите е трудно да си го представим, за нас и Първото българско царство, и Второто, а и дори Кубратова България са наши достойни, неоспорими и безценни предшественици… Е, с Турция и Османската империя е различно. Някаква много далечна аналогия е отношението на комунистическа България към царство България – предшественик, ама хич не достоен, направо враг… И това дължим именно на Ататюрк.)

Турците са дали на света и предостатъчно хора, оставили ценно наследство на човечеството. Даже от българските учебници по история надали ще намерите и един, в който да няма цитати от пътеписите на Евлия Челеби. Дали той не е заслужил улица на негово име, като ценен приносител към световното наследство? Според мен би могъл да я има. А и само той ли?…

Паметникът на незнайния турски воин действително скандализира доста хора. Реагирахме, все едно някой е поискал да издигне паметник на Баязид Йълдъръм – в първия момент и аз. Само че турските войници имат паметници в България. Заради това, че са воювали редом с българската армия през Първата световна война. За да отбраняват не турски, а български земи. И немалко от тях са загинали в защита на България… Не помня точно къде бяха паметниците им, за да ги изброя точно, но ги има. Някой да каже, че не са заслужени? Дори г-н Сидеров?

Ако някой поиска да вдига в България паметник на Баязид, и аз бих подскочил и грабнал оръжието. Не съм готов да приема подобно нещо. Но, доколкото ми е известно, никой не го иска… А и си мисля – сигурно ще дойде ден, когато в София ще има паметник на Баязид, а в Истанбул паметник на Васил Левски, и те няма да се зловидят на никого. Надявам се да дойде.

Второто е доста лесно дори в момента. Левски се е борел срещу Османската империя, и е искал държава, в която българи и турци да са равни – тоест, по понятията на съвременните турци той е почти съратник на Ататюрк… А Баязид пък е наполовина българин. Син е на принцеса Мара, и внук на цар Иван Александър. Просто за сведение – не че това ще ме умилостиви към негов паметник. Вътре в мен денят на чак тази търпимост още не е дошъл. Но може би му е време да дойде.

Човек трябва да знае и цени рода и езика си, но не бива да ги превръща в кръвожадни идоли. Трябва да помни и да се гордее с миналото си, но не бива да живее в него.

Франция и Германия успяха да надмогнат също към пет столетия войни и вражди, и да са първи съюзници. Това не е предало никой от тях на другия, не е обезличило и поробило никой от тях. Заедно победиха лудостта на омразата… Германия и Полша. Австрия и Италия. Франция и Италия. Франция и Англия. Дания и Полша. Австрия и Франция. Франция и Испания. Англия и Испания… Някоя от тях да е поробила друга с това, че другата се е помирила с нея и е оставила миналите вражди да са минало? Национално предателство ли извършиха, или построиха обществото, на което се възхищаваме?

Или, ако почнем да приемаме Турция с толкова малко подозрение и омраза, с колкото приемаме другите държави, тя моментално ще ни атакува и завладее? Или ако почнем да се държим с българските турци като с хора като нас, та те ще почнат да ни колят и бесят? Вместо именно тогава най-малко да се вълнуват от еничарски маршове и ислямистки екстремизъм?

Като изключим шепичка психопати, масовият българин не иска да завладява Турция и да коли турци. Той иска просто да е в безопасност. А начинът да го постигнем не е като сеем омраза и ненавист у околните. Той е като сеем у тях уважение. С това, че сме достойни и истински хора.

Чувал съм от познати турци, че България и българите се ползват с далеч по-добро име в Турция, отколкото кои да са други съседни народ и държава. Време е да го оправдаем. И не само заради Турция, а най-първо заради себе си. Време е да се научим да отдаваме заслуженото добро всекиму.

Тогава е, когато всеки ще ни отговаря с добро.

26 Responses to 'Партии, паметници, улици'

  1. Кръстю Says:

    Действително, в разгара на Източната криза германският канцлер Ото фон Бисмарк пот­вър­жда­ва неутралитета на империята в балканските дела, като заявява в характерния си безпардонен стил, че Балканите не заслужават „костите дори на един померански гренадир“:-D

  2. Божо Says:

    Верни неща казваш.

    Само в интерес на истината, не е зле да се напомни, че отношението и на младотурците на Ататюрк към нашите сънародници, останали на тяхна територия никак не е било по-добро, отколкото по време на Османската империя.
    Познавах като малък хора, които бяха преживяли кланетата и изселването на Тракийските българи.

    Арменците и те имат много какво да кажат по въпроса.

    За това и не мисля, че паметник на Ататюрк, или улица на негово име биха били уместни.

    Със всичко друго съм съгласен.

  3. Рада Says:

    В Тутракан има паметник на турските воини, загинали за България, но не това е най-важното – не паметниците правят отношенията между хората, а толерантността и човещината. Въпроса е да намерим баланса между това – да вървим напред към обединена Европа, превъзмогвайки спомена за зверствата на турския башибозук в Родопите 13-та година и съхранението на родовата памет за тези събития, защото, само когато помним грешките от миналото, няма да ги повтаряме.
    Мисля си, че ще е трудно , може би още 1-2 поколения напред, да се забрави истината около “турското присъствие” по нашите земи, особено за хора, чиито семейства са били засегнати от това. Наполовина съм родопчанка и на всеки 5 години в едно селце Хухла – там където свършва България – се чества освобождението му – платено с кръвта на всички мъже /включително моя прадядо – тогава е бил на 33г./ и с честта на девойките от селото. Освен това не зная в друга държава в Европа насилствено да се е сменяла вярата, може би защото изброените по-горе държави – Франция, Англия и т.н. са от едно и също вероизповедание.Трудно се забравя това!
    От друга страна са Шериф Ага, Кемал Ататюрк, със сигурност има и още – изключенията потвърждават правилото -всяка нация има своите прогресивно мислещи хора!
    Възродителният процес беше демонстрация на пълното безумие и безсилие на тогавашните управляващи, но какво можеше да се очаква от хора с доста слаба мисловна дейност, свикнали да действат от позиция на силата? За съжаление тогава имаше простреляни и убити не само от турското население – позволиха да излезе “духа от бутилката” и в резултат няколко влака с невинни хора бяха взривени. Вметвам това само като пояснение, за да имаме цялата истина :-).
    Болната тема – 46-годишната зависимост на България от СССР – много хора я отричат, предпочитайки позата със заровената в пясъка глава, а със задните части какво се случва…оставям на въображението:-)
    Преди много години почти стигнах до бой с една случайна гражданка на СССР – случи се на опашката пред “Василевския събор” в Москва – която, чувайки ме да говоря на българси ми направи забележка, че като представител на 16-та република (!!!) на СССР, съм длъжна да говоря на руски – побеснях – това нагло държание събуди патриотизма ми до степен, че едва ни разтърваха. Беше ми гадно от първосигналната ми реакция, но тя не приемаше никакви доводи – впоследствие разбрах, че това е всеобщо мнение.
    Едни казват – “Направи добро – ще ти се върне стократно!”, а други “Няма ненаказано добро!” – на кого да се вярва? – и понеже сме автокефали, ще си измислим наша философия…:-)

  4. Григор Says:

    @Рада: Ако напиша какво аз съм чувал в Русия (по-точно в СССР) по адрес на България и българите, ще стане един много дълъг запис, и повечето читатели тук надали ще повярват на поне две трети от него…

    А иначе, “възродителният процес” е най-малкото, което са преживели българските турци (а и помаците) от българската държава за последните сто и двайсет години. Имало е случаи, когато българската войска е изколвала цели села до крак без никакъв или почти никакъв повод. Споменът за такива случаи ме кара да потъвам в земята. И това какво се е случвало с българите по време на Османската империя (а и в първите години на младотурската република – Божо е прав, българите са били изселени от Източна Тракия със сила), не ми се струва оправдание за подобни неща…

    Време е да прекъснем реката от кръв, и да разградим стените от ненавист. Все някой трябва да започне, и да си разкървави ръцете от камъните. Все на някого трябва да се смеят, да му се подиграват, да го заплашват… Но да го направи. И да подсигури едно по-спокойно и щастливо бъдеще за децата си – и за децата на всички други, включително на тези, които са му се подигравали и са го заплашвали.

  5. Рада Says:

    @Григор: Знам, че съзнателно хиперболизираш – няма стени от ненавист между хората от селата и градовете със смесено население – те поколения наред са живели заедно, празнуват общо празниците си, даже и религиозните. “Обикновените”, отрудени хора са много по-мъдри от “всезнаещите” политици. Аз не се страхувам за бъдещето на децата си, защото знам как ги възпитавам и виждам, че много хора са проумяли простичката истина, че с омраза няма бъдеще. Все-по-голямата ни информираност и орварянето ни към света ще помогне много в тази посока:-).

  6. Кръстю Says:

    Много ми допада мнението на Рада .(има и рима) 🙂
    @Григор – Едно време зад повечето кръчмарските тезгяси, на видно за клиента място се е мъдрела една позабравена вече табела с надпис : “Уважение всекиму, вересия никому”.
    Да не забравяме, че едно време политиката ни се е нищела в нашенските кръчми….а се е решавала в европейските 🙂

  7. Илия Says:

    Много добра статия.
    Ако искаш, прати я на v.proanti@gmail.com да я публикуват в следващия брой.

  8. Кръстю Says:

    @Григор – И още нещо. Огромната част от тези, които би следвало да се извиняват за т.нар. възродителен процес са мъртви, но наследниците им продължават да карат влака …и през ум не им минава да се извиняват , а поръчковите медии и начуртените организацийки и синекури на Дьорд Шорош (Сорос ) ни размахват пръст и ни вменяват вина, че видите ли ,ние сме националисти ,нетолерантни и пр. “бионегативно сугестиране на подсъзнателно ниво”(нали така се казваше) 🙂
    А, има и живи, например Доган ефенди…Кой е той и за какво се бори, КОЙ и ЗАЩО регистрира тази антиконституционна партия (движение), с чия благословия ..и кое е първото в случая, яйцето ,или кокошката , той, или такива като Волен…
    Също не ми стана много ясно, за какво трябва да сме благодарни на Бисмарк, а може би и на Дизраели, или Дизрейли, и на мен английския ми е доста lost като на Уйлям 🙂

  9. Григор Says:

    @Илия: Ако искат да я публикуват, могат да си я вземат оттук. Под свободен лиценз е. 🙂

    @Кръстю: На Берлинския конгрес Англия е заявила на Русия, че няма да позволи нейно териториално разширяване на Балканите, на никаква цена. Русия съответно при това положение е била готова да върне България обратно на Османската империя, срещу дребни отстъпки в Европа. Бисмарк обаче се заинатил срещу тези отстъпки, и съответно Русия вече нямала лице да изостави България, без да получи нищо срещу това. Така и се стигнало до споразумението – повечето от България ще бъде върнато, ама някаква частичка ще стане васално на султана княжество.

    Иначе, който казва, че сме националисти, е прав. Уви – най-малкото защото националист и патриот са взаимноизключващи се понятия. Не ме вълнува Сорос ли е, Путин ли е, Обама ли е – реалността се променя според говорителя само в света на фантазиите ни. Така че нека си отдяламе тази треска, и килимчето на тези говорители ще се окаже дръпнато. 🙂

  10. Рада Says:

    @Кръстю: Благодаря за добрите думи:-).
    Естественото продължение на истерията по въпроса дойде от кмета на Пловдив и по-точно от хипер-неадекватната му реакция по повод изложбата на Давид Черни в този град.Не беше нужно да изкарва на такъв показ невежеството си спрямо изкуството, ама то си е казано : “Човешката глупост нанася по-големи поражения и от атомна бомба.”

  11. Кръстю Says:

    “На фона на общата резервираност на делегатите към представителите на пресата английският премиер лорд Биконсфийлд е безспорната звезда за кореспондентите, които неизменно го съпровождат при ежедневните му разходки. Вторият човек в британската делегация лорд Солзбъри признава, че острите сблъсъци с руските им колеги се дължат не толкова на обективната невъзможност да постигнат компромис, колкото на самия лорд Биконсфийлд, който „има най-неясната представа, за това, какво става… и си въобразява една вечна конспирация“. И докато неговият шеф театрално заплашва да напусне конгреса преди края на заседанията поради руската неотстъпчивост, Солзбъри се опитва да се договори с П. Шувалов, който пък се оплаква от суетността и непредсказуемостта на княз Горчаков”
    Medlico, W. N. “A Diplomatic Hisory of the Near Easern Selemen, 1878–1880”, London, 1938, p. 39, 57.

    “…..Самият председател на конгреса канцлерът Бисмарк, който често прекъсва опитите на малкото делегати, запознати със ситуацията на Балканите, да внесат яснота, демонстрира учудваща неинформираност. На предложението му противоречията около османското военно присъствие в Източна Румелия да се преодолеят чрез вкарването само на християнски войски в областта лорд Биконсфийлд реагира с ироничната забележка: „Въз­хитителна идея. Само че султанът няма такива”
    A Diplomatic Hisory of the Near Easern Selemen, 1878–1880″, London, 1938.
    (типичен английски хумор,нали?) 🙂
    ———————————————–
    И княз Горчаков и фон Бисмарк са биле на прага на физическите си възможности на тоя Берлински пазарлък, наречен за по-благозвучно конгрес , особено княз Горчаков, когото буквално са внасяли на заседанията…Русия, омаломощена от войната, не е имала нито сили нито воля за една война с Англия.
    И ако е станало това ,което е станало ,то е не поради някаки заслуги на Бисмарк ,а поради заслепението от лакомията на големите Англия и Франция , които в стремежа си да не допуснат създаванне на силна държава на балканите, правят вятър на Германия и не предвиждат това което става съвсем скоро , и се стига до първата св.война..
    И няма и 30 години след тоя…конгрес и гърнето , или барутния погреб “Балкатни ” завира, та и до днес.
    А за другото -заигравката и жонгльорството с думите национализъм, патриотизъм, патриотарство и тути кванти – не тябва да вменяваме вина на стадото, защото ,както казва поета :”Да, стада съм виждал много, ала все магарета ги водят”.
    Иначе който казва, че сме националисти НЕ е прав. Прав е който казва, че сме дупедавци и чуждопоклонници 🙂
    Ей ,това не мога да разбера, говори се все за разкрепостиеност, секса е едва ли не спорт и може да го правим без любов, но политика и бизнес без любовни обяснения и пасквили не можем и това е!!
    Не могат да разберат “магаретата” ни, че трябва да правят такава политика, че да не ни се налага да благодарим, или пък се извиняваме на някого за нещо 🙂

  12. Илия Says:

    @Григор,
    Нали някой трябва да ги подсети? 🙂 Ще им пратя линк.

  13. Илия Says:

    Мислите ли, че и Мидхат Паша може да влезе в списъка на Григор?

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%B4%D1%85%D0%B0%D1%82_%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0

  14. Кръстю Says:

    @Илия –Не знам защо ,но се ситих за списъка на Шиндлер. 🙂
    @Григор,(пък и всички) —“Аз съм българин от турски произход, и по-точно циганин”.-най вероятно така ще се представят 2/3 от поданиците тук след петдесетина години, ако продължаваме с тази далновидна политика и икономика 🙂

  15. Григор Says:

    @Илия: Мидхат е много противоречива фигура по отношение на България и българите. От една страна, е спомогнал немалко за развитието и свободите на българите в Османската империя. От друга, през 1854-57 гг. взима значително участие в потушаването на българските бунтове в Източна Румелия. От трета, вярно е, че тези бунтове са били по-скоро разбойнически, отколкото национални или пък още повече освободителни… Като цяло е на кантар. Може би по-скоро не, но не толкова заради него самия, а просто защото имаме предостатъчно други, по-безспорни имена.

    Освен другото, списъкът е за турци, а има подозрения, че Мидхат е по произход помак. Така че ще го мисля, когато започна да съставям списък на заслужилите помаци. 🙂

  16. Кръстю Says:

    Митхад паша, който става везир през 1861 г. и два пъти (1873-74 и 1876-77 г.) велик везир (премиер, министър-председател), заявява пред френското списание “La Revue scientifique de la France et etranger”, 8 juin 1878, Serie 2, № 49, р. 1152 следното: “Трябва да се отбележи, че сред българите има повече от 1 милион мохамедани. В това число не са включени нито татари, нито черкези. Тези мохамедани не са дошли от Азия. Те са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванието. Те са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, произлезли от същото това коляно. А между тях има една част, които говорят само български”.-
    Може би това е ,което кара някои да мислят, че е по произход помак, но данни за това няма …
    Докато има СИГУРНИ, че е масон и “брат” с Иван Ведър и много от нашите възрожденци и строители на съвременна България …както и Нова Турция 🙂
    Както и да е , масониерата спасява Русчук на времето от побеснелия аскер…
    Не си спомням източника , но предавам по памет : “Той (Митхад)ще се помни и с това ,че построи първата железница в България Варна – Русчук …камните за което взе от една стара крепост в Плиска , по-стара и от Христа…Абе, всичката му бе такава на него” 🙂

  17. Itilon Says:

    Статията е много вярна в изводите си – само ми се ще да вметна няколко неща по отношение на фактите (в текста и коментарите), които са леко объркани. Не е вярно, че Турция е била съюзник на България във всяка война – точно наопаки, единствено по време на Първата световна война страната ни е в един лагер с все още съществуващата Османска империя. През Втората световна война България е член на Тристранния пакт, а Турция е неутрална (вярно, накрая влиза във войната с Германия, но това става в края на април или началото на май 1945 г., така че не се брои за никакъв принос; дори тогава, обаче, не сме съюзници, защото България официално не е част от Антихитлеристката коалиция). След Втората световна война в продължение на много години с Турция сме в противоположни лагери. Единствената въоръжена операция, в която България участва в периода, е срещу Чехословакия – тогава турците определено не са редом с нас.

    Не е и вярно, че Русия цели прякото присъединяване на българските земи по време на Освободителната война. Малко познат факт е, обаче, че Санстефанският мирен договор е нещо, което в наши дни бихме нарекли пи ар акция – той пряко противостои на договореностите между Руската и Австрийската империя отпреди началото на войната. Именно там е причината за Берлинския конгрес, а не в нежеланието на западните държави да видят свободна България. Btw, чел съм протоколите от конгреса и съм учил доста за него в университета, но нямам никакъв спомен Бисмарк да играе чак такава про-българска роля.

    Що се отнася до коментара на Божо, той само демонстрира незапознатост. Насилственото изследване на тракийските българи се провежда след Междусъюзническата война от 1913 г. и няма нищо общо нито с турската държава на Ататюрк (която тогава е на 9 години разстояние), нито с младотурското управление на Османската империя (което, ако не се лъжа, по това време вече е свалено от власт – btw, няма такова нещо като Младотурска република). Арменските кланета също нямат никаква връзка със съвременната турска държава. Това не променя факта, че отричането им е изключително неморално, де :).

    Иначе, аз мога да кажа само едно нещо. В Турция живеят десет пъти повече хора отколкото в България. Освен това тя има много по-добре подготвена, многобройна и добре въоръжена армия. Няма значение дали ги харесваме или мразим. Чисто геополитически ние ТРЯБВА да поддържаме добри отношения с тях, просто защото нямаме никакъв шанс да спечелим евентуална конфронтация. Затова за мен Волен е изключително опасен. Турците са добронамерени, но той упорито се опитва да ги превърне във врагове и ако успее именно собствените му страхове ще се сбъднат.

  18. Григор Says:

    @Itilon: Не съм напълно сигурен.

    В Първата световна България влиза чак през 1915 г.; тогава вече по същество старата османска система е свалена от власт, и политиците начело на Турция са със съвсем друго отношение към България и света. Във Втората световна България формално не е част от антихитлеристката коалиция, но де факто е: водила е през тази война военни действия единствено срещу Германия. И въоръжената операция в Чехословакия реално не е война: не е оказана въоръжена съпротива.

    Че Русия цели присъединяването на България в Руско-турската война е факт. Дори след като на Берлинския конгрес всички европейски сили са се обявили срещу него, реално политиката на Стамболов се оказва пречката, която го проваля. Пак заради тази цел Дизраели е толкова ултимативен в преговорите срещу Русия (е, и заради шанса да притисне Османската империя да му отстъпи Кипър).

  19. Jordan Says:

    Рада Says:October 11th, 2009 at 12:44 am
    “За съжаление тогава имаше простреляни и убити не само от турското население – позволиха да излезе “духа от бутилката” и в резултат няколко влака с невинни хора бяха взривени. Вметвам това само като пояснение, за да имаме цялата истина :-).”
    Преди да се цепиш кое е първо и кое второ, вземи и съпостави датите на атентатите и преименуването, защото това което си написала се нарича “промиване на мозъци”

  20. Itilon Says:

    @Григор,

    Отношението е едно, наличието на държава на име Турция съвсем друго нещо. През Първата световна война България е съюзник на Османската империя, в която, доколкото си спомням, по това време парламентът е разпуснат (самото разпускане, мисля, се случва през ’12 г.) и властта е еднолично в ръцете на султана (или може би на Великия му везир). В последните месеци на ВСВ ние воюваме срещу Германия вярно, но Турция не воюва с никой (пак казвам тя обявява формална война на Райха в последната му седмица или нещо такова). Забележката за Чехословакия е правилна, разбира се. Като се замислим България е участвала в една-единствена война след създаването на република Турция и в нея тя не ни е съюзник.

    Това за Русия просто не е вярно. Като международник, на когото му се е налагало да учи упорито за дипломацията на XIX век и особено за тази преди, по време и след Освободителната война, съм минал през достатъчно документи от периода и достатъчно исторически съчинения за него, така че смятам мнението си за достатъчно меродавно. Не твърдя, btw, че не е имало хора в императорския двор или (значително повече) в пресата и панславистките среди, които не са се заигравали с идеята за окупация на България. Тя обаче никога не е била официална политика; за такава не се говори в никакви одобрени документи (включително тайни – вижте споразуменията от Райхщад и дипломатическите ходове на Русия преди войната – напр. във връзка с Лондонската конвенция). Нещо повече – подобна окупация не е възможна, тъй като би предизвикала война в коалиция от сили, с които Руската империя не би могла да се справи – и нейните дипломати са наясно с това, поне от 1856 г. нататък.

    Между другото открих още нещо неправилно в горните изказвания. Мидхад паша няма как да е потушил възстания в Източна Румелия през 50-те, тъй като област с такова име просто не е съществувала в този период.

  21. Кръстю Says:

    @Itilon — Така е, що се касае за Русия. Едно е имперски настроения някои дворяни, друго официална политика. Доколкото си спомням, ставаше въпрос за двугодишен период на пряко руско управление, което да подготви нашата администрация ?!
    Тук вече е ясно, как ще я “подготви” ..с проруски настроени кадри. 🙂
    Като международник вие вероятно знаете, че политиката в Европа след т.н. Велика френска революция се решава в масонските ложи, (щях да падна от смях като случайно в един средношколски учебник прочетох – републикански клубове) ,които в ХІХ век и началото на ХХ упорито работят за съсипване на империите и успяват. .
    А каква може да е политиката на масоните Стамболов и княз Батемберг и ….Захари и Симеон Радев и цели 17 !!! министър -председатели след това?! (в периода до 1940г, когато ясно какво става) 🙂
    Каква може да е политиката на Стамболов?! Много ясно. Защо се изгаври с Петко Киряков- щото е отявлен русофил . Друг е въпроса защо е изгонил по-късно и банкера Евлоги Георгиев. Нищо ново под слънцето , български работи 🙂
    ————————————————–
    И още нещо интересно, ново за мен : Най-изненадващото е, че създателят на съвременна светска Турция – Мустафа Кемал Ататюрк, произхожда от българомохамеданско семейство от с. Голо бърдо в Албания. Красавец, със славянски черти – рус, със сини очи. През 1914 г. Мустафа Кемал (тогава още не е Ататюрк) е военен аташе в София. Не случайно го изпращат в България, защото знае майчиния си език.Нещо, което упорито се отрича от турските власти. Тяхната версия е, че той е роден в Солун. В Солун е служил като офицер.Българомохамеданинът Талаат паша пък, роден в Одрин, по време на Първата световна война е външен министър на Турция и през 1917 г. е провъзгласен за велик везир.”
    ————–
    от– “Историческата съдба на помохамеданчените българи”, издание на Тракийското дружество от 2008 г.

  22. Ermand Says:

    Който е ходил в Турция, е видял достатъчно радушно посрещане от страна на местното население към българите: О, комшу, комшу. Това е показателно за отношението на турските граждани към българските, извън каквито и да било политически провокации.

  23. Кръстю Says:

    @Григор, — А за това, че е имало издевателства и мародерство над останалото тук турско население си прав. Но това са биле разбойнически актове, които не мисля , че са акт на национализъм. Даже е имало и организирани банди.Стигало се е до там, че на места турско население е търсило закрила от руснаците ….

  24. Verislav Angelov Says:

    да наистина интересно е написаното…..

  25. yordan Says:

    когато турция се извини за 500 години робство и зверства тогава аз ще се извиня за Възродителния процес.

  26. Григор Says:

    @yordan: Не разбрах нещо. Смяташ, че е правилно заради вражди отпреди 500 години да бъдат тормозени хора днес? Или мислиш, че Възродителния процес е някакъв вид отмъщение за тогавашни неща?

    Иначе казано – в затвора ли ти е мястото, или в лудницата?

Leave a Reply