Сървайвъри

Гледах преди ден-два парче от “Сървайвър” не знам си кой. Доповръща ми се.

Като начало, защото е просто един малко по-екзотичен Биг Брадър. Имам си свой живот за живеене. Не ща да живея лъсналия пред камерите живот на тоя или оня в някаква измислена среда. Повръща ми се от мисълта за такъв безполезен, скучен, тъп, празен, смотан, безсмислен, кух, задръстен живот. Моят е хиляди пъти по-хубав, на неговия фон бигбрадърските са вегетиране, даже сървайвърските. И си го правя сам, а не чакам да ми го налеят в главата от екрана.

А най-много заради същността на играта. Някои от задачите, които сервират на отборите, са интересни. Някои дори са изобретателни. Но това не променя същността на играта като цяло – “Сървайвър” е модерно име за “прееби-другарче”. Нещо като “ром” за циганин.

“Тайната” философия на играта е, че трябва да си колкото се може по-лицемерен и подъл. Да се сдружаваш с всеки пред лицето му, и да прецакваш всеки зад гърба му. Да се правиш пред другите на свестен, а всъщност да си най-големият боклук. Приятелството ти с някого да е единствено инструмент да прецакаш трети, и в момента, в който третият падне, да забиваш нож и в гърба на приятеля.

Това ли е храната, от която личността ми се нуждае? Която ще ме съгради като истински, достоен, ценен човек? Нещо не ми се вярва. Това ли ми е примерът за подражание, или антипримерът? Мерси. Не желая да стана подлец, лицемер, мръсник… с една дума, боклук. Защото образцовият “сървайвър” е това.

Повръща ми се от идеята да стана такъв “сървайвър”, било наистина, било за миг във въображението си, пред екрана. Не бих приел тази “ценност” срещу всички богатства на света.

Някой може да ми каже, че съм идеалист. Че независимо дали ми харесва или не, животът е такъв. Ще го пратя да го духа на слон, без извинение. Неговият живот може и да е такъв. Моят не е, и няма да бъде. Защото животът не е абстрактно понятие извън нас, защото той е не нещо, което се случва, а нещо, което всеки прави според себе си… А когато на слона му омръзне, ще подсетя нещастника да се огледа наоколо. Да види ще открие ли поне едно нещо, сътворено от “сървайвъри”. Построено, написано, изпълнено, посадено, сглобено, нарисувано, изваяно, проектирано, поддържано…

(Добре де, ще види. Закони, направени да пазят престъпниците от правосъдието и честните хора. Корупционни вериги, направени да ограбват свестните. Съсипани инициативи, от които би спечелило обществото. Та чак до отчупените ръце и глави на древни статуи, символ на красотата… Това е, което са “сътворили” боклуците. Защото те не могат да творят – могат единствено да покваряват и съсипват сътвореното. Не е вярно, че животът е такъв – такова е гниенето на боклуците. Животът е съвсем друг.)

Подлеците минават през живота като дим и изчезват без следа. Оставят следа в него свестните хора. Всичко струващи си около нас е сътворено от свестни хора, или дори от лоши хора, в свестните им мигове, или участия в свестни начинания. Това е, с което нещо е свястно – че остава, и помага на другите.

Други може да ми кажат, че си има причина “Сървайвър” да е такъв. Да, знам, защото хората били го искали такъв. Ако хората търсели свястно нещо, щял да бъде. И в другите нации бил същият, не е до българска лошотия. Че съм бил идеалист. И че независимо дали ми харесва или не, животът е такъв… Писах вече къде ще ги пратя. Дано се сетят, че истински свестните хора са като витамините, че и в най-добрите общества те са малък процент – но без тях като пример, без непрекъснато да ги сочи на всички, обществото хваща скорбут, и се превръща в загнил труп.

Повръща ми се от прееби-другарчести бигбрадъри. На който му харесват, трябва или да е наистина човешки отпадък, или ама наистина да се е предал като човек, и да е бил от не знам колко дълго време на душевна диета, без нищо свястно в нея… Уви, вторият тип е преобладаващ у нас. Иначе нелоши хора, но примирили се с калта, взели пример от свинете. И търсещи в себе си вината, че калта и лайната някакси не им дават истинско и пълно удовлетворение. Че им се иска нещо повече. А потърсят ли го, търсят повече кал и лайна – защото единственият им пример за “успех” са свинете, а те друг пример не дават.

Не е вярно, че робът се бори за свобода. Бори се да стане надзирател. Не защото е боклук по същност, а заради натрупаната горчилка и чернилка от робството. И защото да си надзирател и да плющиш бича по гърбовете на другите е единствената свобода, която е успял да види и оцени истински…

Само че аз не искам да живея сред хора, излъгани, че са свине, и опитващи се да надмогнат същността си и да станат свине. Сред роби, бленуващи да станат надзиратели, и най-гнусните измежду тях успяващи. Искам да живея сред истински хора – слънчеви, творящи, заливащи света с красота, лъчезарни със знание или с жажда за знание, сгряващи с доброта и желание за още повече доброта.

Да, има и по-свестни телевизионни предавания, ако и да са малко. Във “Форт Бояр” поне основната цел не е да прецакаш съотборниците си. Едновремешното “Какво? Къде? Кога?” ми пълнеше душата, ако и да разчиташе като че ли на знания малко повече, отколкото на мислене. Но “Форт Бояр” е от дъжд на вятър, и така или иначе екипната работа и работата с главата в него са редички, а “Какво? Къде? Кога?” отдавна вече го няма по българските екрани.

Едно предаване, което ми харесва донякъде, е “Ловци на митове”. Не толкова с пробите, които правят на митовете, а с изобретателността в съоръжаване на опитни постановки. Гледам го заради тях. За да виждам, че все още има хора, които използват главите си. Даже от време на време научавам по нещо.

Иска ми се да направя предаване, което да е антитеза на прееби-другарчестите бигбрадъри. Което да им завре девиза “Човек за човека е свиня” където си мисля. Знам, отначало ще пробие трудно. Който е свиквал цял живот на рядка помия, трудно ще оцени истинската храна. Но съм сигурен, че ще успее да събере аудитория – и че ще трупа все повече и повече.

Искам да видя дали дружина навитаци ще успеят в рамките примерно на 100 000 евро бюджет да направят и изстрелят в Космоса спътник. Като работят заедно и използват заедно всичките си умения и възможности.

Искам да гледам как изобретателни ентусиасти ще се опитат само със средства и технологии от времето на древния Египет да преместят 20-тонен каменен блок на един километър разстояние, и да го качат върху друг такъв блок. Да покажат, че с изобретателност може да се построи пирамида и без машини. И да пратят в историята някой и друг лъжеучен.

Искам да видя пак такива ентусиасти, пак със средства и технологии от това време, да се опитат да осъществят радиовръзка. Като за целта получат електричество и направят частите за радиостанции от материали и с инструменти, които са били достъпни там и тогава.

Искам да видя как изобретателни хора сглобяват елементарен изчисляващ уред, който обаче не използва електричество. (Като за по-трудно, може да се постави и изискване да няма движещи се части.) Или да направят с минимален бюджет или пък от купчина отпадъци плазмена резачка, или друг сравнително високотехнологичен уред.

Изобщо, искам да виждам как хора с ум, решителност и желание да впрегнат ума и силите си заедно постигат неща, които изглеждат невероятни. Как понякога се провалят, но често успяват, и възхищават хората наоколо, и ги запалват за същото… Искам и другите хора да го виждат, и да го виждат често. За да попива в тях малко по малко идеята, че подлостите и интрижките не са начинът да успееш. Че начинът са личните качества, и безкористната помощ и споделяне с другите.

… Добре де, излъгах. Не искам да гледам такова предаване. Искам да помагам то да се прави.

Защото не вярвам, че човек за човека е свиня. Смятам, че човек за човека трябва да е светлина.

33 Responses to 'Сървайвъри'

  1. Христо Блажев Says:

    Изумително прав си. Лошото е, че предавания като “MythBusters” и “Brainiac” се налага да се конкурират с такива от типа “Пич, оправи колата ми”, в които изобретателността се свежда до решаване на дилемата колко плазмени екрана да се вградят в седалките.
    Едновременно с това се бълват реалитата за випове, които станаха хранилка за нашенските известни (често с това, че са известни), които обиколиха ефирното време на всички национални телевизии.
    Хората искат да виждат конвенционални, лъскави светове, изпълнени с елементарни страсти. Защото към това се стремят.

  2. Кръстю Says:

    🙂

  3. Любо Николов Says:

    Григоре, казваш всичко, за което ме боли и заради което мразя съвременната телевизия.
    Казват – ама това искат хората. Глупости! Естествено, че ще го искат, защото това им се предлага. Веднъж вече казах (може би тук), че ако разпространението на дрога започне да бъде поощрявано вместо наказвано, за нула време населението на страната ще се състои от 90% наркомани. И пак ще казват – хората си го искат. Лошото е, че духовната дрога е може би по-страшна от обикновения наркотик. Преди всичко защото не подлежи на наказание по закона.
    Колкото до “Сървайвър”, в началото той беше създаден именно като екипно състезание. Но много скоро се хлъзна към днешната форма. И само в една страна – Нова Зеландия – въведоха една разкошна поправка. В техния вариант се изключват едновременно двама – по един от всеки отбор. Само че след това двамата се състезават помежду си. Загубилият отпада, а спечелилият се връща в своя отбор и изхъврля когото пожелае. 🙂

  4. Gabo Says:

    Григоре, наистина ли мислиш че Сървайвър, Биг Брадър и прочее предавания са истински?
    Всички интриги, сдружавания и пр. са си плод на умела режисура. Трябва никога да не си участвал в ‘живо’ ТВ предаване, за да си представяш как едни хора си живеят правейки се че не забелязват камерите, а пък операторите така умело са се скрили, че и те самите не се забелязват. И всичко това оставено на волята на благородните състезаващи се ……… СМЯХ, смях 😉
    (признавам си, от всички тези предавания ми се събират към 10 мин общо гледане откакто ги има, но и това ми идва в повече много)

  5. Кръстю Says:

    @ Gabo — А най-умело са скрити баш режисьорите 🙂

  6. Григор Says:

    @Любо Николов: Поправката наистина е хитра. Но принципно ме вълнуват други състезания – тези, в които хората заедно се състезават срещу пречките.

    @Gabo: Дали са истински е без значение за този ми яд. Дори изцяло спонтанни да са, такива са условията на играта, че карат хората да кроят подлости един на друг зад гърба си, докато се преструват на съратници пред лицата си. Режисурата и прочее е ОК. Не е ОК това, че пълнят умовете и душите на хората с възгледа, че печели най-изкусното прееби-другарче. Че то е върховният победител, а не върховният загубеняк.

  7. Galarad Says:

    Off topic: ти, Кръстю, не се смей много, щото незнам дали се сещаш кой и защо е чупил ръцете и главите на древните статуи, горил е историята на цели култури и е нанесъл непоправима травма върху рационалното мислене на огромна част от човечеството. Същите тия, за които мирозданието е създадено за 6 дни и за които една книга, пълна със забавни митове и легенди е повод да се измъчват и убиват хора.

  8. Георги Иванов - Гонзо Says:

    Гледах преди време парче шахматна среща за световната титла. Доповръща ми се. Двама души седяха и се гледаха втренчено двайсет минути без да кажат нищо… Ебати темерутите.

    Гледах преди време парче от некава древно-незнам-си-каква си статуя… на некой си Аполон. Допорвъща ми се. Малък, мек, хуй в едър план. Ебати гея.

    Гледах преди време парче снимка от Серенгети. Доповръща ми се. Голям, мазен хуй в едър план! А, осъзнавам, че го духам!

    Те хората са си го казали началото на предният век, всеки с фиксациите и проекциите си, мили ми авторе.

    Много се кефя на такива псевдо-романтици като теб, дети сеят яко хейт, за да оправдаят дребните си комплексчета. Яко проекции братле, вплетени из дълбокомислените ви заключения и псевдо-идеали и зов за вършене на истинските неща.

    Смешници.

    Не, не за друго, позицията ти е добра. Наистина обаче изпълваш с простотата, която именно постоянно атакуваш. С псевдо-академичният си подход, хващаш парче от картинката и се изповръщаш на него. Не, не защото големият слонски хуй е в устата ти. Не за това… защото си слепец и фиксациите така те избиват, че от цялата картника на красотата на Серенгети седиш и се дзвериш в слонският хуй, заемащ няма и 1% от нея.

    Но всеки с фиксациите си.

    Аз лично съм гледал от досега завършилите три сезона, последните два на Сървайвър, тоест не претендирам за пълна изчерпателност.

    Във втория сезон победи едно момче стриптизьорче (къркорят ли из мозъка ти вкоренените ти клишенца или измамно те подмамва някоя проекциика?). Та, въпросното стриптизьорче цели петдесет и кусур предавания се смазваше в игрите, държеше се спокойно в останалото време, събра кръг от хора, които го уважаваха като силен противник и всеки от тях отпадна в директни битки с него… за да се изправи срещу ервопейската ни шампионка по лека атлетика Светла Димитрова и да спечели финала срещу нея. Светла, учудващо, имаше сходно поведение на неговото. Силен играч, който не се кнфронтира, нито пък крои сплетни…

    Третият сезон пък беше спечелен от Николай Мартинов. Човек, който въпреки началните му опити за някакви коалиции и сплетни се изправи бе отхвърлен сам срещу всички. Без да си сменя мнението и за няколкото седмици прекарани сам на отделен остров почти вдигна летище на него… Като го гледа човек да му се чуди, как може да не си обърне мнението и да не се нагъзи на някои от другите, като тая игра все пак те избират играчите в нея.

    Напреки всички игра до края и стигна на финал, но с непреклоността на мнението си и огромният му креативен труд там спечели уважението на другите, те взеха че гласуваха за него и спечели сезона.

    Набива ли ти се някакъв, как се казваше, pattern?

    Надали. Щото докато се фиксираш в слонският хуй, пропускаш извода,… не побеждават тия дето само мрънкат и се чудят несправедливият живот какво им е виновен. Нито пък тия дето постоянно се чудят каква интрижка да завъртят.

    Побеждават тия, дето печелят уважението на другите силни играчи, създават си отбор и имат силата накрая да победят същите тия хора в директните двубои. Правилата на играта…

    Същото е и в живота. За съжаление, ти звучиш 1:1 с отпаднал “Сървайвър”… Другите тва, играта онова… непсраведливостта друго…

    Айде със здраве.

  9. Григор Says:

    @Георги Иванов – Гонзо: Ще ти разкажа какво видях за тези 10 минути, които гледах.

    Хванах отначало някакво състезание, в което всички от един отбор си чупеха един на друг едни плочки, и който останеше последен с несчупена, получаваше имунитет от отпадане. Едно момиче, Ралица, се беше съюзило с Ива Пранжева. И в ключовия момент внезапно я предаде и счупи нейната плочка. И взе имунитета.

    А точно след това имаше отпадане. Ралица можеше да запази имунитета си, и да продължи с гаранция. Но вместо това го даде на Ива.

    След гласуването отпадна именно Ралица.

    Дотук нищо лошо. Вярно е, мисля си, че заради жеста си заслужаваше да остане. Но… случва се. Не това ме подразни.

    А че след отпадането всички анализираха грешките й, за да не ги повтарят. И всички се обединиха около едно – че най-голямата й грешка е, че е дала имунитета си на Ива. Иначе казано – че си е върнала дълга, и не я е прецакала докрай.

    Тълкувай го с каквито искаш фиксации и проекции.

    (Между другото, аз пиша тук под истинското си име. Това подсказва ли ти някаква разлика между нас? Без желание да те обидя. Честно.)

  10. Кръстю Says:

    @Galarad – Не знаеш защо се смея, и не е похвално това твое писание в стил “А вие защо биете негрите” . Не желая да превръщаме и този Григоров пост в теологичен спор. Не е нужно никому.Без да оправдавам простотиите (никой не е казал , че и в името Божие не са вършени такива) ,ще ти наблегна на факта ,че за няма и 300 години “хуманизъм” са изтребени много повече хора , от както е написана “една книга, пълна със забавни митове и легенди “(тук май цитираш ,или плагиатстваш някого 🙂
    То не бяха “велики” революции, то газови камери , атомни и “умни” бомби , то възраждане на робовладелството. Сметни ги, сега с Гугъл е лесно. А статуите сега не се унищожават, (поне у нас) – продават се за скрап 🙂

  11. Кръстю Says:

    http://www.infozoom.ru/wp-content/uploads/2009/03/comfort-elephant_1365784i.jpg

  12. emo Says:

    Гачев, виж какво са направили хората 🙂
    http://en.wikipedia.org/wiki/The_Colony_(TV_series)
    Разбира се въпреки претенциите, че не е режисирано, мисля че е 🙂

    Иначе, най-реалистичният сървайвр го играем всеки ден

  13. emo Says:

    *** хм, линка е заедно със скобите

  14. Един обикновен човек Says:

    “Искам да живея сред истински хора – слънчеви, творящи, заливащи света с красота, лъчезарни със знание или с жажда за знание, сгряващи с доброта и желание за още повече доброта.”
    И аз искам да живея сред такива хора и ги търся, но все по-рядко ги срещам. Изключвам приятелите си- те са точно такива. Говоря за нови хора, нови познанства- има ги, но ги няма описаните хора. А ми се иска те да са болшинството. Да са навсякъде около мен, защото, според мен, единствено добротата ще спаси света, но…явно още е рано.

  15. Bohta Says:

    Григор не гледа телевизия, защото е безсмислена, а ако случайно зърне нещо от нея се възмущава колко е лоша.
    🙂

    Нали за това се ползва тв – за възпитание. И не я гледаме, защото осъзнаваме как възпитава…

  16. Григор Says:

    emo: Това определено е нещо по-идейно от “Сървайвър”! Да, с гаранция е режисирано – трудно ми е да си представя примерно кондензатор от фолио и стъкло, който би имал забележим капацитет. Но проблемът с прекаленото режисиране е лесно избежим. 🙂

    Според мен обаче има два недостатъка:

    1. Не се излъчва у нас, и не е ясно ще се излъчи ли някога (много сериозен недостатък). Нямам представа колко би струвало да го лицензираме у нас. Но ако не е скъпо, бих потърсил ентусиасти, с които да се пробваме да го направим.

    2. То показва какво хората могат да направят в труден момент. А на мен ми се иска шоу, в което хората правят неща, които за повечето хора изглеждат невъзможни. (И двата типа шоу са нужни, просто второто повече пасва на личния ми вкус.)

    @Един обикновен човек: Грешиш. За това никога не е рано, точно както никога не е и късно. Ако е трудно да се намират такива хора, те трябва да бъдат сътворявани. От не-такивата, чрез вдъхновяване и запалване.

    @Bohta: Ако телевизията беше безсмислена, наистина нямаше да я гледам. Уви, не е. Аз или ти можем да не я гледаме, но мнозинството я гледа, и ще я гледа, защото често е единственият източник на популярна духовна храна. Затова и ми се иска сред асортимента, който тя предлага, да има и истински неща.

  17. Божо Says:

    Подлеците минават през живота като дим и изчезват без следа.

    Де да беше така…
    Я да речем другарят Берия какви следи е оставил. Има да се помни поколения наред.

    (За който не знае, др. Берия още като ученик скривал вещи на едни съученици в чантите на други, после ги “изказвал” на учителя, в резултат на което получавал поощрения, а набедените “крадци” си го отнасяли. За по-късните “подвизи” на другаря няма нужда мисля да споменавам – повечето са добре известни)

  18. Григор Says:

    @Божо: Така е. Подлеците изчезват без следа – остават подлостите им.

    Свестните също изчезват, и остават делата им. Но свестните ги помнят с удоволствие и желание, а подлеците – с омраза. Затова и свестните ги помнят много по-дълго от подлеците, при еднакви по размер дела.

    Същата разлика можеш да видиш в делата им. Свестният е направил Венера Милоска, идиотът е отчупил ръцете й. Но е известна с красотата си, а не с отчупените ръце: хиляди други мраморни парчета, натрошени от природата или някой идиот, ще останат безименни завинаги. И всеки, който я гледа, съжалява, че ръцете й са отчупени, а не че не е начупена докрай.

    Някога е оставял следи другарят Берия. Сега ги оставя господинът Путин. Ще мине време, и повечето от следите на Путин ще се помнят с повече ужас от тези на Берия. Но ще мине още време, и Путин ще го помнят единствено с доброто му, колкото и малко да е. И това ще е последното доказателство, че подлостта минава като дим и изчезва, а добротата остава.

  19. mick Says:

    Въпрос: Каква е разликата между подлец и тарикат? 😉

  20. emo Says:

    mick, ами твърде различни неща са за да изброявам разлики
    Тариката е човек който целенасочено и често самоцелно действа, за да придобие предимство, чрез хитрост, арогантност, ако това му е присъщо – и подлост.
    Подлеца не е нужно да има за цел да придобие преднина, може да бъде мотивиран изцяло от мисълта да навреди на някого, без никаква пряка изгода за себе си. Може да е от завист, ревност, страх…. всичко.

  21. as Says:

    Не гледам телевизия от години. Не , че един нищожен Сървайвър може да манипулира съзнанието ми , а той има за цел точно това. Много ниска топка и отегчителна. Прозрачно същото е намерението и на Брадърите. Лошото е, че таз тенденция продължава упорито с години и няма изглед да се махне никога. Да се спасява всеки както може от негативизма и промиването на мозъци . Аз лично не гледам нищо, което ми създава лошо настроение и негативни чувства. Държа си телевизора само заради музикалните канали, естествено не сушам чалга. И новините не гледам, че и те са преднамерени. Всичко е най-обикновена лъжа и манипулация. Всичко е комерс, пари, материалност и няма далавера от мислещи хора. Тъпата маса, която се ръководи от рекламите е най-изгодната. Това, което се рекламира 100% от случаите не е най-доброто. Иначе одавна да сме здрави, да няма спин и рак, а електричеството ни да е безплатно. Авторът никъде няма да чуе истината и за строежа на египетските пирамиди и особено за какво всъщност са предназначени те. Записките и учениците на Тесла безследно изчезнаха, така, че нито някой има сметка вие да живеете добре и да се развивате духовно. Тъпата немислеща и нежива тълпа е най-добрият роб. Зомбираните мозъци са най-материално ефективните. Ще ви сложат бар-код и това си е! Събудете се.

  22. Lina Says:

    Добре де, как така почти всички тук, казвате че не гледате телевизия или гледате съвсем по-малко, а после коментирате и окачествявате кое е добро и кое е лошо. За да се изкаже мнение за нещо, то това нещо трябва да се познава. Излиза, че или си ги гледате тези предавания или говорите за неща, които не познавате.

  23. Longanlon Says:

    Ще ми се да обърна внимание на последната част от материала, където казваш какво ИСКАШ да гледаш в един сървайвър.

    Да, аз също искам да гледам интересено предаване за силни, умни и изобретателни хора. Но такова предаване противоречи на самата същност на риалити-формата, на това, което го прави успешен и популярен. Риалититата се различават от предаванията и филмите по това, че експлоатират не романтичната представа за човека (независимо дали е добър или лош, слаб или силен), а залагат на прозаичния, ежедневен образ.

    Истината е, че масата хора не са нито умни, нито силни, нито изобретателни. На тяхим е кофти да гледат хора, които ги превъзхождат. Иска им се морално утвържаване на недъзите им. Затова и “звездите” от риалититата са точно като тях – лицемерни, спаружените селски бекове и пипируди.

  24. Григор Says:

    @Lina: Не винаги е нужно да изядеш тенджерата до дъно, за да усетиш дали супата не е развалена.

    @Longanlon: Точно заради този начин на мислене преведох “Великият инквизитор”.

  25. Longanlon Says:

    прочее, малко подкрепа от тебе в темата за паметта на водата у блога ми няма да ми е излишна 🙂

  26. Lina Says:

    @Григор: Прав си. Още като вдигнеш капака на тенджерата и усещаш смрадта. Пък като вземеш и да я разбъркаш супата, вонята става непоносима.

    Аз гледам телевизия без да мога да кажа, че следя това или онова риалити и съвсем не се имам за експерт по каквото и да било, за да мога да заклеймя нещо като добро или пък като лошо. Това не означава, че нямам мнение по въпроса. Исках, всъщност, да обърна внимание на коментиращите върху един простичък факт: много е лесно да се открие дефект във всяко едно нещо, но в случая автора ни предлага алтернативен вариант. И какво се получи? Веднага се намериха разбирачи, които да кажат че нямало да стане, защото нямало вече читави хора??? По-скоро ще повярвам, че Сървайвър е хубаво предаване, но не и че читавите хора са свършили.

  27. Иван Says:

    @Григор,
    Преди време имаше едно предаване (може би по Discovery) където отборите трябва сами да си направят машините с които да се състезават, като използват части от скрап. Но откакто имам кабелна не съм го засичал.

    Иначе от реалититата, мога да ти препоръчам две други.
    Едното е “Супер Бавачки” (Super Nanny) засичал съм го по TV7. Професионални бавачки отиват в домовете на трудни деца, за да оправят положението. В абсолютно всички случаи проблемът е в самите родители, и със смяна на подхода се постигат чудеса, дори в рекордно къси срокове (седмица, две).
    Другото предава е “Размяна на съпруги” (Wife Swap) даваха го по TV2 (сега PRO-TV) и мисля че беше US версията. В това шоу съпругите на две семейства живеят за две седмици в другото семейство. Първата седмица съпругата трябва да изпълнява всички дейности (без онази) така както ги е изпълнявала оригиналната съпруга. Втората седмица жената може да наложи свои правила и да накара семейството да живее по нейните виждания. Обикновено се избират семейства с коренно противоположни възгледи (ловци-вегетарианци, атеисти-фанатици, пуритани-гейове), в повечето случаи промяната на гледната точка има уравновесяващ ефект.
    Предаването вече има и БГ вариант, но мен не успя да ме грабне.

    И двете предавания очевидно не са нагласени, няма и нужда. Понякога ако възникне сериозен конфликт, режисьорите “извиват ръце” за да “успокоят” нещата и да се завърши серията, но това става рядко и ефекта е различен. Общо взето и от двете шоута показват неща които нормален човек не би направил пред камера, въпреки това членовете на семейството го считат за нормално и едва ли не за единствено правилния начин.

    И двете шоута са много поучителни в социален аспект.

  28. Tina Says:

    Боже, колко си прав! И на мен ми се повръща от Сървайвър, въпреки че работя за това “нещо” вече две години! Не бях чела толкова точен анализ за ” “образцовият сървайвър” и “прееби другарче”. За съжаление, този така нар. ТВ формат ще продължава да се прави по този начин, защото това е комерсиален продукт, както казва моят шеф! Повярвай ми, не искаш да работиш за СВ, защото няма да можеш да го промениш. Поздрави!

  29. Григор Says:

    @Иван: Уви, доста рядко имам време за телевизия. Но като чета описанията ти, тези двете вероятно биха ми били интересни. (А това със състезанията със саморъчно направени от скрап коли, може би още повече.)

    @Tina: Напълно ти вярвам, не искам да работя за “Сървайвър”. Бих обаче охотно работил за нещо като риалитито със състезанието с колите от скрап, или още повече за риалити от сорта на “The Colony”. Участниците ще са пак хора, със същите предимства и недостатъци. Но условията на играта – дали подтиква участниците към интригантство и “канибализъм”, или изцяло към сътрудничество и поддръжка – според мен правят огромна разлика, ако и не особено очеизвадна за зрителя.

    Опитвал съм да си се представя като участник в “Сървайвър” и в “Колонията”. В една и съща условна ситуация – идват въоръжени мародери, които искат да ни отмъкнат каквито измишльотини сме успели да приспособим. В “Сървайвър” логичното решение е опит за сражение, може би под формата на някакъв вид състезание, срещу тях (не защото продуцентите го искат – такава е вътрешната логика на играта). В “Колонията”, а и в реалния живот, аз просто бих поканил мародерите да видят всичко, което имаме. И след това бих им казал: “Искате ли да имате това, но нищо повече? Отмъкнете го. Искате ли да имате това, и понякога по още малко? Направете ни свои роби. Искате ли да имате това, и още много, и все повече? Присъединете се към нас.” Самите условия на шоуто правят това решение логичното… Може да дойде малко неочаквано на режисьорите, но не само участниците трябва да са адаптивни, нали? 🙂

  30. mom Says:

    Хей момчета, що не седнете на по една бира да се наприказвате?
    Сума време са ви отнели тези писания – никой ли не ви чакаше през това време в съседната стая за истинско общуване? И нито детенце – дребно или по-голямо – не драпаше за вашето внимание – поглед, дума, игра някаква – на “не се сърди човече” например? Повредили сте се с този интернет… мнооого интелектуално. Или сте толкова самотни че да общувате така и тук? Жал ми е за вас.

  31. Григор Says:

    @mom: Да си прекарва цялото време човек в стаята на детето за общуване определено е по-полезно, отколкото да го прекарва цялото тук. Но, поне според мен, още по-добре е човек да намира време и за детето, и за Интернет (а и за по бира 🙂 ).

  32. Божо Says:

    @mom – общуването е основна човешка функция. Дали ще е на бира, във Интернет форум или блог, каква е разликата.
    Това че е онлайн не го прави “неистинско”.

Leave a Reply