Най-необичаното време. Във всички други успяваме да намерим красота – в зелената пролет, в жаркото лято, в бялата зима. А в есента толкова малко хора виждат привлекателност и естетика.
Такъв сезон е, ще кажеш. Но красотата е в очите на гледащия. И който не вижда красота в някой от сезоните, пропуска възможност да се наслади и зарадва. Защото много други неща могат да са добри или лоши и така изначално красиви или грозни. Сезоните обаче просто са себе си. И е добре да се научи човек да ги харесва и цени каквито са.
(Да, може би един ден лесно ще можем да превърнем есента в цъфнала пролет, и воя на хладния вятър в песен на славеи. Но дори тогава, мисля си, ще е по-мъдро вместо това да запазим есента, и да се научим да я харесваме и обичаме заради нея си.)
Би казал човек, че има лоши сезони, за да ценим хубавите. Но нужно ли ни е това наистина? Страната ни е благословена с четири сезона, всеки различен и по своему красив. Не е нужно да страдаме в един, за да се радваме на друг – докато ни омръзне красотата на единия, и вече идва следващ. И можем да му се радваме точно като на нов и хубав, ако и предишният да не е бил лош…
Оглеждам се наоколо, и се опитвам да възприема красотата. Не е трудно – ето я.
В царствените премени на дърветата – красиви са, ако и предзимни, ако и безжалостно преходни. Нима не сме преходни и ние? Защо тогава да не виждаме прекрасното в преходността? И да се радваме на танца на листата, на изящните им подскоци и спирали, сякаш създадени в балетна школа. (Апропо, гледали ли сте оригиналната “Фантазия” на Дисни? Ако не, пропуснали сте. Поправете се.)
В сивите облаци по небето, понесени от вятъра. В полутоновете и светлосенките им, изписани сякаш от майстор. В заоблените им очертания на фона на по-далечните, сякаш платна на кораби, понесли се из друг океан, безспирни летящи холандци с екипажи от птици и ванти от студени дъждовни струи.
В загърнатите минувачи по улиците, увили лица в яки, понесли своите късчета топлина. Сякаш срамежливи искри, бродещи по своите пътища, прекръстосващи ги, докосващи се, обменящи топлина и светлина насред студа. Уж чужди една на друга, а помагащи си, подкрепящи се дори само с вида си. Във внезапните им усмихнати случайни улични срещи, в добрата мисъл, с която носят товарите си.
В първите снегове по върховете на планините, и отблясъка им при случаен слънчев лъч по залез, червено-виолетов, прогледнал измежду облаците. И в неизстиналите още от горещите летни лъчи тротоари, упорито съхнещи след случайния дъжд, упорито топящи първите докосвания на снега. Сякаш самата земя казва: “Имам топлина. И не се скъпя да я дам.”
В увисналите жълтеещи гроздове по лозите, накичили панелни балкони, обадили се: “Лятото не е изгубено, лятото е в нас!”. И в упоритата зеленина на бръшляни и треви, напомнящи ни: “Не есента е намусена, мрачна и тъжна – мрачни и тъжни сте вие, защото така сте решили. Ние не сме, ние се радваме на красотата й – поучете се от нас, и ще се стоплите, и ще бъдете мъничко по-щастливи.”
Аз обичам зимата. Да е студено и да има голям сняг. Затова много се радвам на есента – като обещание за зима. А в сумрачните, хладни, дъждовни и ветровити есенни дни душата ми си отдъхва от блясъка, крясъка и бясното темпо на лятото.
Обичам лятото, защото е топло. Но всеки сезон, по свое му, носи своята красота. Човек се радва на света около себе си в зависимост от нагласата си. Много ми се иска, да имаме нагласа, която да позволява да се радваме и на малките, на пръв поглед, не значителни неща.
Ама как може да говориш така? Хората не обичали есента? Не го вярвам. Лично аз я обожавам, за мен септември, октомври и ноември са най-хубавото време от годината. Само през есента слънчевите дни са с най-синьото, невъзможно небе, а слънчевата светлина е мека, като от кинолента, и не изгаря, а гали. Цветовете са пищни, вълшебни, а шумът на падащите листа – очарователен. Обожавам да вървя из парка или гората и да се ровя в нападалите листа. Тиквено-оранжева, тополово-листопадно-жълта, червеникаво-кафяво-кестенна, есента е много, много вдъхновяващ сезон. Пълна с носталгия по лятото, с неохотно очакване на зимата – тя е опит да спреш мига, за малко да се завиеш в топлото, уютно одеало от спомени и да съзерцаваш красотата вътре и извън теб.
И аз да се присъединя към обичащите есента. За да не повтарям Ани, само ще кажа, че напълно съм съгласна с написаното от нея. Есента всъщност е много красива, дори повече от пролетта – според мен. Тази пищност откъм цветове я няма дори в пролетните цветя.
А есенното слънце е едно от най-приятните ми. Тази есен имах възможност цяла седмица да му се наслаждавам по цял ден и разликата с лятото е огромна – не се плескаш с мазила и не се потиш като на скара, а се излежаваш под лъчите му и се наслаждаваш на приятната топлина.
Всъщност всичките сезони са хубави, но ние не сме научени да им се наслаждаваме.
Чувал съм, че на всеки най му пасвал сезона ,през който е роден…Не съм мислил дали е така…защото аз съм роден сега….По начало всички сезони си имат своя красота. Напоследък обаче, като че ли четирите ни сезона се напъват да преминат в два 🙂
На скоро чух по радиото, че много лошо се отразявало на организма температурни колебания ,по големи от 7градуса /денонощие(в + и -). А на последк точно това се наблюдава ..
Есента е като равносметка в прекия и преносния смисъл…Прибира се реколтата, наливат се вината…полската работа свършва…
Исках да дам линк към Есен на Вивалди, но платформата го отхвърля 🙂
Есента е прекрасна !!!