Поредните напъни за достъп към личните ни тайни

Много добра статия. За мен си струваше четенето.

5 Responses to 'Поредните напъни за достъп към личните ни тайни'

  1. Кръстю Says:

    @ Григор – Статията наистина е добра. Предполагам, че си прочел и коментарите към нея. Някои от тях също са добри. По темата се е говорила много, за това ще кажа следното :
    -Увод -“Кадрите решават всичко” -знаеш кой го е казал, но това не го прави невярно. И най-добрата идея може да се изпорти на място, като се намеси “човешкият фактор”.
    1. Държавните институции и администрация, както и частните банки и концерни са местата, от които могат да “изтекат” личните ни данни, освен при директна кражба ,или загуба поради наша небрежност лична карта…
    2. Във връзка с това ,при добро желание може ДЪРЖАВНАТА администрация да се подбира ,посредством конкурси, не само по дипломи и документи, а чрез събеседване и то с психолози и пр. специалисти , а не да сложим лелиното момиче примерно.( За частните -въпросът е по-сложен)
    3. Аз, пък и предполагам повечето българи ,се страхуваме повече да не се окажем собственици на някаква фирма с големи задължения , без да сме я регистрирали, или да изплащаме някакъв заем ,без спомен да сме го теглили и не дай Боже да научим, че сме продали жилището си преди няколко месеца 🙂
    Това, че някой щял да прочете в пощата ни, че някой си пише с две любовници и един любовник едновременно (примерно) не вълнува особено голямата част…
    И на края , това, което ми е основната идея – ИЗБОРИТЕ…
    Имам предвид, че там става най-масовото “размахване” на лични данни и то пред най- разнородна публика.Може да не съм прав, но мисля, че там стават доста от фаловете…. Нека не бъда разбран на криво, и аз съм участвал в изборни комисии и зная, че има възможност там да са включени всякакви хора…”Един гледа сватба, друг -брадва”, както се казва.
    Не виждам какъв е проблема да се въведат изборни книжки , които ще решат по-добре проблема и с повторното гласуване.

  2. Пешо Says:

    безспорно безконтролен достъп на сульо и пульо до такива данни не трябва да има. Това наистина по-скоро би увеличило престъпността, защото изкушените да злоупотребят стават много повече. По тоя начин може примерно да си избереш кой да отвлечеш.
    Доколкото виждам основния мотив е бързината, но не виждам пречки бързина да се постигне и без безконтролен достъп. Примерно да има дежурен съдия, който решава при спешни молби за достъп – които могат да се правят по електронен път или дори устно и да им се отговори в рамките на минути или час. После обаче в съвсем кратък срок и двете страни да се отчетат писмено, поискалия – защо е поискал информацията и какво точно е направил с нея, ако е било ненужно (самата информация, или пък спешното и изискване) му влиза в досието и т.н., и съдията – защо е разрешил или отказал.

  3. Григор Says:

    @Кръстю: Това, че някой щял да прочете в пощата на някого за двете любовници и т.н., според мен би трябвало да те вълнува, и то остро. Защото освен че може да изнуди някого да му плати пари, може да изнуди някого (примерно работник в ЕСГРАОН) да му каже ЕГН-то ти, и ти да се събудиш с продадена къща и фалирала фирма, държаща милиони.

    Сума сумарум: дори ако дупката в торбата не е на естетически грозно място, тя продължава да е дупка.

    @Пешо: В повечето страни е точно така – има дежурни съдии и прокурори, които в 10-минутен срок дават или не разрешение. Само че, както сигурно се сещаш и без мен, въпросът НЕ Е как да борим престъпността… а как, примерно, да си избираш най-удобно кого да отвлечеш. (Да си видял напоследък по-едричък престъпник, който да не е първа връзка с по-едрички хора в МВР?)

  4. Кръстю Says:

    @ Григор — Естествено ,че може, ако ги имах и ако пък ги имах, имах неблагоразумието да си пиша като пубер с тях по мейла. Или, пък ми пукаше от това.Да не говоим, че след една определена възраст това вече се счита за престиж, а не за слабост , особенно като се има предвид състоянието на морала, но то е вече друго. Това е шега, разбира се 🙂
    Но като всяка шега си е и малко истина …Снощи гледах “Цената на истината” по НТв. Гледай някой епизод и си направи изводи…Там хората САМИ си вадят …всичкото , като обикновенно не печелят . Сигурен съм ,че ако погледнеш това …шоу ще напишеш нещо на тема “Що е истина и каква е цената и у нас” 🙂
    Просто се помъчих да поставя някакви приоритети, важещи за МЕН ,а и повечето “мирни” граждани 🙂
    В моята поща няма нищо ,което не бих извадил на показ без притеснение, но не отричам, че всеки знае себе си.
    И все пак, ако някой далавераджия е такв балък, че си върти игрите по пощата – какво да кажа…
    ————————–
    А , забравих – тези администратори, освен, че трябва да бъдат доста солидно заплатени, трябва да имат и големи задължения – клетва за опазване на тайтна , защо не и декларация за политическа необвързаност (гласуването е друго) ,както и при доказване на най-малката проява на нелоялност към гражданите – бърза процедура, уволнение и респективно съдебна отговорност.
    Защото ,мисля ще се съгласиш, че няма нормално мислещ човек, който да счита ,че може хем да бъде в някаква държава, гражданско общество и пр., хем да се радва на пълна анонимност….Или дето се казва :”Хем тая в оная, хем душата в рая” 🙂

  5. Григор Says:

    @Кръстю: Вярно е. Но с верността му обикновено се опитват да отрекат едно още по-вярно нещо – че ако нямаш прилична анонимност, това, в което си, трудно може да претендира да е някаква държава, гражданско общество и пр.

    Иначе, уверявам те, в пощата ти има купища неща, които би трябвало да се притесняваш да извадиш на показ.

    Може би от внимателното й прочитане може да се направи извод кога у вас няма никой (т.е. е подходящо за обир). Или пък, да кажем, че нямаш у вас оръжие и не си твърде силен физически – тоест, по всяко време у вас е подходящо за грабеж. Малко са домовете, в които да няма поне хиляда лева като скрити пари, ценности или полезни документи – тоест, статистически е изгодно да се обира наред.

    Може от пощата ти да може да се подразбере, че детето ти е много, много скъпо, а имаш личен апартамент (би платил откуп, и имаш как да го подсигуриш). Или че в такова положение е твой съсед, или приятел, или роднина. Или че детето ти е пръв приятел с детето на Гошо, който за пред теб може да е служител в някаква фирма, но всъщност е служител в един отдел на едни служби, и който (не) трябва знае това – и да пристрастят твоето дете към дрога е удобна възможност да пристрастят и приятелчето му, и после да изнудват таткото (това описание е базирано на случай, който познавам лично). Или че тая нощ си бил еди-къде си, и вероятно нямаш алиби за еди-кой си час, а пък иначе си подходящ кандидат за набеждаване в станало точно тогава убийство, и покриване на истинския убиец (е това е базирано на реален случай). Или че в момента си на границата да не можеш да изплащаш заема си към банката Х, и ако тя вземе точно сега да ти вдигне лихвата, ще получи хем почти всичките си пари, хем и ипотекираното ти жилище в добавка. Или… Да доизброявам ли?

    Всичко това са неща, които ги има в пощата на почти всеки. Така че, уверявам те, имаш в пощата си предостатъчно неща, които не би искал да извадиш на показ. Най-малкото защото вече у нас има “специалисти”, които добре преценяват по информацията от пощата за какъв вид “доене” е подходящ човекът, и взимат добри пари за подсетката си от изпълнителите (доколкото съм чувал, към една трета от изкараното)… Без коментар.

Leave a Reply