Наскоро един приятел, прочел записа за лозичката, ме попита на какво съм подпрял лозата на балкона си, и как се прави то.
Не е сложно.
Балконът ми е полу-лоджия – отчасти навън от сградата, отчасти навътре в нея. Хванал съм два здрави винкела за страничните стени на вътрешната част, и ги използвам като основа на скелето.
Подготовка на винкелите
Нужни са две парчета Г-образен винкел, дълги колкото трябва да е дълго напред скелето. Аз съм го съчетал – в предната част съм опънал телове за лозичката, в задната – въжета за пране. При дълбочина на балкона от около 1.50 м. съм издал скелето още половин метър пред него, така че винкелите ми са по 2 метра. Купени са от обикновен строителен склад – в София например на “Ботевградско шосе”, малко преди разклона за Кремиковци, има няколко такива магазина.
В магазина има различни размери винкели (тоест, колко са дълги двете части на Г-то). 3 см са достатъчни за всякакви обстоятелства, освен най-форсмажорни (надали биха се счупили дори под хвърлена от покрива на блока ви торба цимент).
Винкелът се захваща във вертикалната част на Г-то към стената. В хоризонталната ще се провъртят дупки, в които да се завържат теловете и въжетата. Отбележете на всеки винкел коя е вертикалната стена, и коя – хоризонталната – иначе рискувате да се окажете с 2 “леви” или “десни” винкела след провъртането на дупките.
Винкелът може да бъде поставен точно хоризонтално – така става най-красиво. Аз обаче предпочитам да е леко наклонен напред – така в предната му част достигам по-лесно скелето и пръчките на лозата, докато в същото време задната е достатъчно висока и не ми пречи.
За захващане към стената във винкела се провъртат няколко дупки, през които да минат болтовете към стената. Желателно е да са поне 3 – ако единият от 2 болта ви подведе, лошо. Ако са три, дори при скъсване на единия спокойно можете да го смените без големи ядове.
Дупките се отбелязват върху винкела, докато той е опрян до стената както когато ще бъде захванат. Трябва и най-външната да е поне на 10 см навътре от външния ръб на стената (при панел – при тухлена стена е добре да е дори по-навътре). Добре е да са на еднакво разстояние една от друга. Диаметърът им трябва да бъде колкото през тях да мине болтът, който ще ги държи – и нито милиметър повече. За стандартно скеле като моето 6 мм болт е добър размер.
На хоризонталната част на Г-то се отбелязват дупките, през които ще минават теловете и/или въжетата. Диаметърът им трябва да бъде колкото да мине през тях телът или въжето – може би съвсем мъничко повече, но не много. Става красиво, ако са на равни разстояния една от друга. За практиката разстояние от около 20 см. се оказа добро.
Ако ще слагате и напречни винкели в краищата, крайните дупки трябва да са големи колкото за болтовете, с които ще захванете винкелите един за друг. Ако не сте абсолютно сигурни, че никога и за нищо на света няма да сложите напречни винкели, по-добре за всеки случай оставете дупки като за тях. Не пречат.
Дупките се пробиват със свредел за метал със съответния диаметър. Добре е след пробиването им с малко по-голям свредел леко да бъде взето “ръбчето” на дупката, и от двете му страни, за да заглади мустаците – иначе те после дерат пръсти, скубят четки за боядисване и късат въжета.
След това винкелът се боядисва. Първо се минават 2 ръце със стандартен кафяв грунд за черни метали. (Този на Оргахим – Русе излезе добър.) Грундът се разрежда приблизително поравно с АМД или друг разтворител – добре е да е достатъчно рядък, за да бъде слоят тънък; иначе изглежда внушително, но с времето лесно се напуква и излющва. Боядисва се в топъл ден, на слънце. Оставя се да изсъхне поне 2 слънчеви дни (мрачни или дъждовни дни не се броят; ако е валяло, и е бил на дъжд, 2 дни след дъжда също не се броят). След това може да бъде боядисан с блажна боя по избор.
Пробиване на дупките
След изсъхването на винкелите отбележете местата за дупките в стената – поставете винкела ТОЧНО както трябва да бъде, накарайте някой да ви го държи, и надраскайте стената през дупките за болтове с нещо, което с пълна и точна гаранция няма да сбъркате. (Аз лично хванах пирон и чук, и “заковах” пирона в мазилката на панела така, че да остави ясно видими дупки.)
След като свалите винкелите, направете “водещи” дупчици или вдлъбнатинки, точно в средата на отбелязаните места, така че свределът ви да влезе със сигурност точно на място. (Методът с отбелязването с пирона ми спести това.) Ако нямате подходящ инструмент, пробвайте с тънко свредло за бетон и ниска скорост на бормашината.
След това пробийте дупките. Диаметърът им трябва да бъде с около 2 мм повече от този на болтовете (при болт 6 мм направете дупка 8 мм). Ако са в бетон, трябва да са поне 10 пъти по-дълбоки от диаметъра си, иначе не ви съветвам да разчитате на тях. Ако са в тухла – колкото по-дълбоки, толкова по-добре. Съобразете го и с дължината на болтовете, които ще завиете – при “железен дюбел” дълбочината на дупката трябва да бъде с половин сантиметър повече от дължината на тази част на болта, която ще е вътре; при дървен – поне с 1 см повече.
Пробиването става с бургия за бетон, и включена на ударно действие бормашина. Следете каналът на дупката да е идеално перпендикулярен на стената. Ако пробивате железобетон, и случайно ударите на желязо (бормашината започва да “тресе” и отказва да влиза, а при изваждане бургията е ОК)… лошо. Можете да пробвате всякакви средства – от редуване на бургия за бетон с бургия за метал, до пробиване на дупката отново, този път леко под ъгъл, за да избегнете желязото.
Захващане за стената
Закрепването към стената трябва да бъде здраво – случва се какво ли не. Ако стената е тухлена, това не е лесно – най-добре използвайте колкото се може по-дълъг болт, и дюбели от по-меко дърво. Ако е панелна, използвайте т.нар. “железен дюбел”, или в краен случай дюбели от твърдо дърво (бук или дъб). НЕ използвайте пластмасови дюбели – за тази цел са боклук.
Във всички случаи закрепващите болтове трябва да са от неръждаем материал, дори ако не са изложени на непосредствено мокрене. Ако не са, след поставянето им ги боядисайте отгоре с грунд за черни метали. Ще е малко по-трудно да ги развиете при нужда, но ще е много по-лесно, отколкото ако са ръждясали. И няма в някой незнаен момент след години внезапно да ви предадат.
Ако ви се наложи да използвате дървени дюбели, най-добре си ги издялкайте сами. Дялат се с нож, по жилката на дървото – това да ги изрежете със замба е рецепта за беля. Дюбелът трябва да бъде идеално кръгъл като сечение (това не е лесно при дялане и изисква старание). Най-добре премерете с нещо колко точно дълбока дупка сте направили (след като изчегъртате от нея боклука), и направете дължината на дюбела според тази дълбочина. Дебелината на дюбела трябва да е колкото да влиза в дупката трудно – да не може да го набиете с ръка, но да се справяте не много трудно с чук. След като дюбелът влезе докрай, нищо от него не трябва да стърчи навън. Ако сте премерили дълбочината точно, ще е така. Ако не, отрежете стърчащата част с нещо остро, вместо да я размазвате с чука. Накрая пробийте точно в центъра на всеки дюбел малка (2-3 мм широка) и не много дълбока (макс. 1 см) дупчица с тънко свредло, или я чукнете с пирон – тя ще води отначало винта.
Ако ще закрепвате към бетон, търсете т.нар. “железни дюбели”. Биват 2 вида – ролплъгови клинове и анкерни болтове. При ролплъговите клинове болтът се навива като в гайка в дюбела, който се разтваря на края си. При анкерния болт главата е отвътре, а резбата навън, и на нея навивате гайка. За предпочитане са анкерните болтове – те не само ви позволяват да притиснете по-точно и здраво винкелите, но и колкото повече биват дърпани, толкова по-здраво затягат; по-скоро ще ги скъсате, или извадите заедно с парче бетон колкото юмрук, отколкото да ви предадат.
(Проверено е на практика. Една нощ съсед, живеещ доста етажи над мен, изхвърли на пияна глава хладилника си през балкона, право върху скелето ми. Винкелите се огънаха от удара, но болтовете, които ги държаха към стената, не мръднаха!)
Помолете някой да задържи винкела на точното място и поставете болтовете, без да ги затягате. Уверете се, че всичко е точно, след това затегнете болтовете. Не ги оставяйте хлабави, но и не прекалявайте със затягането, за да не скъсате резбата. Най-добре първо ги натегнете всичките до плътно прилепване на винкела, и след това ги дозатегнете. Поставете и другия винкел по същия начин.
Напречни винкели (ако са необходими)
Ако скелето ще ви служи само и единствено за лоза, особено ако винкелите са дълги и/или на прилично разстояние един от друг, е добре да сложите и напречни винкели. Обикновено два са достатъчни, за двата края. Ако ще опъвате в задната му част въжета за пране, теловете между напречните винкели биха ви пречили.
Точността на дължината им е много важна. Най-добре поставете основните винкели, и след това премерете колко трябва да бъдат напречните с достатъчно дълга рулетка. Измерете дължината повече от веднъж, за пълна сигурност. При купуването носете в магазина същата рулетка.
Подготвят се точно като основните винкели, с една разлика – вместо дупки на вертикалната страна на Г-то, крайните дупки на хоризонталната страна се правят достатъчно широки за болт. (Тези на основните винкели трябва вече да са направени.)
Захващането им става с болтове с диаметър колкото оставената дупка. Чудесна идея е болтът да има поне 2 шайби, за над и под двата винкела, а по възможност и федерка (поставя се или първа, точно до главата, или последна, точно преди гайката). Добра идея е главата на болта да е шестогранна като гайката – така ще можете да затегнете болта по-добре. (Алтернативна на шайбите идея е да сложите втора гайка като контрагайка – но според мен не е толкова добра.) Не забравяйте да вземете неръждаеми болтове или да ги боядисате!
Поставянето на допълнителните винкели може да не е лесно, особено това на външния. Не поемайте абсолютно никакви рискове! Ако сте млади, здрави и ловки, можете да опитате и сами (като задължително се завържете със здраво въже през кръста за тръбата на радиатора или друго, което няма да се изтръгне при зверско дръпване). Задължително завържете винкела с въже за балкона, за в случай, че го изпуснете – на мен ми се случи (но все пак съм на втория етаж, над пуста градинка…). Ако се чувствате дори най-малко нестабилни, или просто наплашени, повикайте хора с опит.
Опъване на теловете
Предпочитам тел пред върви, защото лозата се захваща по-лесно за телта, и расте по-добре. Също така, телта е здрава и трайна.
Добра идея е да вземете поцинкована тел – тя не ръждясва с години. А още по-добра идея е да я боядисате след поставянето, пък нека си е поцинкована.
Отрежете парче тел, с около 20 см. по-дълго от разстоянието, което трябва да покриете. Завийте двата края на по около 10 см. от всеки край под прав ъгъл. Вкарайте така извитите краища в две срещуположни дупки на двата основни винкела, отгоре надолу. Доизвийте теловете така, че да не се откачат сами.
Хванете единия от двата свободни краища и го навийте здраво и плътно около частта от тела между двата винкела. Ако е необходимо, използвайте клещи за последните няколко сантиметра. Трябва да се получат поне десетина витки, по възможност повече. Извийте с клещи връхчето на телта така, че да не се бодете на него лесно.
На другия край хванете свободния край на телта с клещи и го изтеглете, докато хоризонталната част не се изпъне добре. Омотайте го около нея, точно както на първия край. Повторете процедурата с всички телове между двата основни винкела.
Направете същото с напречните винкели, като обаче преплитате телта между теловете, опънати между основните винкели. Телта трябва да минава ту над тел, ту под. Съседният тел трябва да минава над тези винкели, под които е минал предишният, и под тези, над които е минал предишният.
Опъване на въжета за пране
Най-добре използвайте едно непрекъснато въже. Завържете то за първата дупка на единия винкел, и го промушвайте и опъвайте между винкелите, докато не стигне до последната свободна дупка. Изтеглете го добре (иначе ще провисва дълбоко, и тежки мокри одеала или халища ще поддържат чистотата на балконската ви мозайка), и го завържете там. Оставете поне 30 см. резерва, преди да го отрежете – ако въжето се скъса, може да ви потрябва.
Е… честито скеле! 🙂