Още за спама…

… под едно съвсем друго лице. А именно – опитът на хора да агитират чрез флъд и спамене в БГ-Мамма за мероприятие на политическа партия.

Коя точно е политическата партия според мен е без значение. Не мога да понасям БСП от почти 20 години насам, но признавам, ваксинирана срещу наглост партия няма. Поне в България.

Проблемът е друг. А именно – в България вече стигнахме дотам спамер, който е бил блокиран, да се опитва да се жалва по разни комисии. Шансовете да спечели са минимални, но самият факт на тая наглост вече говори, че сме стигнали много далече.

Как стигнахме дотам ли? С търпение. С търпение далече се стига. А, и с дървени философии на тема свобода на словото и каквото още смогне да роди глава с такива способности. С тях се стига дори по-далече – до въпроса “абе аз ли съм луд за връзване с вериги, или той?”…

Както и да е. Ядосан съм наполовина от случилото се, и наполовина от нещо, което тепърва ще се случи.

Днес се опитах да се свържа с повечето по-големи е-майл провайдери в страната. Успях само с един. Утре смятам да довърша начинанието. Това, което ще се случи, са отговорите, които ще получа.

Преди малко в един коментар заложих сървърите на фирмата ми какви ще бъдат тези отговори. А именно, в поне две трети от случаите ще са “ми хубаво, вие там се организирайте и направете нещо, пък ако стане, имате подкрепата ми”. Иначе казано, “дайте да дадеме”. Дали ще се организира нещо при тези обстоятелства според мен е въпрос, двоуменето над който би било за “Господари на ефира”.

(Поемам задължението да публикувам тук резултатите от разговорите. Ще спестя точните имена и отговори, но статистиката ще е точна. На кого следва да си дам сървърите, ако не позная, ме вълнува колкото и какво ще правя, ако утре слънцето изгрее от запад. Живял съм в България вече 44 години, трябва да съм изумително кръгъл идиот, за да не знам как реагират българите на подкани да помогнат за нещо. Дори ако то е за тях си. Д-р Никола Кръстников хубаво е описал как българите копаят окопи по време на война – скатават се, изпострелват ги после като кучета заради плитките окопи, и на следващата позиция отново се скатават, и така неограничен брой пъти.)

Е, тръгнах със спама, а стигнах до генерални изводи за българите. Уви, пътят е кратък. Друг подобен въпрос е примерно защо в България е организирана единствено престъпността.

А трети – дали България и българският народ ще ги има още дълго.

И дали свестните хора по света няма да си отдъхнат, когато този въпрос получи отговора си. 🙁

11 Responses to 'Още за спама…'

  1. Морфиус Says:

    Само една грешка, тук не говорим за типични спамери, а за партийни функционери, те са една друга категория, бият по наглост дори пиарите.
    Инак… си много прав.
    За съжаление.

  2. Виктор Says:

    Аз пък се сещам за спам, като си видя хартиената поща пълна с реклами. Може би това също трябва някак да се забрани…. На всичкото отгоре чат-пат и някои като Софийска вода и прочее ми пробутват реклами заедно със сметките.

  3. Григор Says:

    @Морфиус: Спамерите също ги бива по наглост. Уви.

    @Виктор: Хартиения спам поне го плащат предимно изпращачите, и това го поограничава като количество.

  4. Djgeorgie Says:

    Григор, аз предполагам, че ситуацията се дължи на нещо много просто. В България всички са на принципа на единичното спасяване. Всеки е учен, че трябва да се спасява сам, ако може индивидуално и ако може да натцака всички останали над и под него, за да може винаги той да е отгоре. Това е абсолютно на всякъде. Просто никой не е научен да е отборен играч. Докато не се научим, че трябва да играем в един отбор с другите и за другите – няма да прокопсаме. Обаче, по-лошото си мисля е нещо друго, вземи моето поколение. 1988-1989. Почти 80 % от съучениците ми с които завършихме през 2008 са на запад – Австрия, Германия, Холандия, Великобритания, САЩ. Останалите 5 % мислят да заминат и някои ще го направят до 1-2 години максимум и какво се получава, че от випуск да речем 250 човека, остават 20-30 човека в България? Сигурен съм, че това не е валидно само при нас, сигурен съм, че страшно много кадърни други хора правят и ще продължават да правят същото и колкото и да е трудно на Запад, всеки ще остане тук, отколкото в България. Ако бях просветен министър, бих предложил в повечето предмети системата да се измени така, че учениците още от малки да правят повече колективни неща – дори и повечето проекти и задания бих ги направил колективни с една оценка, така че, ако някой от отбора се издъни, да издъни целият отбор и всички да поемат отговорността. Също така бих направил така, че в университетите например, ако има някакъв краен срок за предаване да речем на някакъв coursework (простете ме, не съм наясно с академичното название на този тип материали и въобще не зная дори дали има такова нещо в Българските университети), да няма възможност за скатаване, а не като сега – ама бях болен, пихме с аверите цяла вечер и т.н.

  5. Djgeorgie Says:

    П.П. Часовника на блога ти е с един час напред.

  6. Григор Says:

    @Djgeorgie: Че сме научени да се спасяваме поединично е само част от проблема. Другата част е, че сме научени да не разбираме кога поединично можем единствено да потънем, кога спасяването е единствено заедно. И третата част е, че сме научени дори след като потънем произволно голям брой пъти, понеже сме се опитали да се спасяваме поединично, да продължаваме да не разбираме, че така не става.

    Иначе казано, научени сме в това отношение да вярваме, че законите на еволюцията не важат за нас. Какъв ще е резултатът не е трудно да се предположи. Въпросът единствено е колко време ще отнеме. (Дали някой ще съжалява после за България, най-вече от успелите да се спасят междувременно българи, също не е трудно да се предположи.)

    За часовника на блога – изобщо не ме притеснява. 🙂 Тревожат ме далеч по-сериозни неща.

  7. Djgeorgie Says:

    @Григор:
    Съгласен съм абсолютно. Поздравления за записите.

  8. Морфиус Says:

    Няма реклама която да я плаща поръчващия я, плаща я винаги клиента с крайната цена.
    Хартиения спам у нас хич не е малко, има седмици в които имам повече хартиен боклук в пощата от колкото електронен.

  9. Григор Says:

    @Морфиус: Уви, напълно си прав. Това е причината да избягвам да купувам неща, които се рекламират. 🙂

  10. Красимир Гаджоков Says:

    “… в България вече стигнахме дотам спамер, който е бил блокиран, да се опитва да се жалва по разни комисии.”

    Въобще не ме учудва – при тази ниска култура, в която биещи се в гърдите за най-големи “демократи” не знаят какво е свободата на словото.

    За тях тази свобода се изразява в задължение на всяка медия/сайт да публикува/да не изтрива каквото те искат да напишат там

    Когато пораснат, може да разберат, че една медия има свещеното право да решава какво да оставя и какво да отхвърля, защото частната собсвтеност е свещена. И най-вече – че в това няма никакво “нарушение” на свободата на словото.

    Защото свободата на словото е да защитава гражданите от *държавни* репресии срещу правото им на свободно мнение, а не да зашитава правото им да нарушават частната собственост.

    Ама трябват още поне 20 години.

  11. Григор Says:

    @Красимир Гаджоков: 20 години? Оптимист… А и при много от въпросните “демократи” става дума не за ниска култура, а за “номерът минава”…

Leave a Reply