Ако просто опитаме

Наскоро бях на нещо като семинар, по покана на Калин и Габи. Този ден ме мъчеше зверско главоболие, и дори не разбрах нито за какво ме поканиха, нито за какво говореха на семинара. В един момент ми дадоха думата да разкажа нещо за ролята на Интернет по въпроса. Май говорих нещо. Като да не ми се смяха…

Случват се и такива моменти в живота.

Като се прибрах, изгълтах не ми се разправя какво и колко, и главоболието ме поотпусна. Опитах се да подредя в ума си спомените от деня. И внезапно от тях излезе нещо интересно.

Не успях да си изясня дали семинарът е бил именно за опазването на българската екология. Почти всичките ми спомени от него обаче са от тази тема. Бяха говорили най-различни хора, повечето от тях почти още деца в моите очи. Бяха разказвали какво са правили. Бяха отчитали неуспехи, а и постижения.

И когато се опитах да обобщя картината, се получи нещо невероятно. През следващите няколко дни хвърлях по едно око тук-там, да разбера вярно ли е. Оказа се, че е.

Тези дечица бяха водили схватка с де що има по-голямо погазване на екологията в България. Шепичка хора – на най-големите прояви са се събирали реално по двайсет-трийсет души, обикновено са били по четири-пет. Хвърчали са от едно място на друго. Правили са от нищо нещо, с пръдня боя, държали са се като донкихотовци без копия срещу съвременни вятърни ферми…

И най-често са побеждавали.

Оказва се, че в България има не повече от три-четири по-големи нарушения на екологията, които те не са успели да огънат и провалят – и продължават да воюват срещу тях. А битките, в които са успели и спечелили, са десетки. Почти всичките са удържани срещу едри мафиоти с милиони зад гърба си. Побеждавали са ги със смешните си, почти детски протести. Уплашвали са ги с присъствието си от няколко души и един-два фотоапарата. Принуждавали са ги да се откажат от препиране на милиони, просто с юнашкия си, невероятен, слънчев ентусиазъм.

Точните списъци и факти за победите им може би могат да се намерят на сайта на Зелените. Ако са си дали труда да ги сложат в ясен вид, събрани на едно място, така че всеки да може да се увери с очите си. Посъветвах ги да го направят. Не зная послушали ли са ме, не съм проверявал. Но знам, че битките са ги спечелили.

Оказва се, че има как. Че било достатъчно шепичка решителни, ако и неопитни хора да се заемат, и да се борят както могат и умеят. И започват да печелят една след друга битките си, да спасяват неописуеми количества българска природа (ако природата има как да се мери на количество). Оказва се, че действа ли човек, успява.

Не ми се впуска в пространни обяснения какви човешки отпадъци трябва да сме ние, останалите, за да не го правим. Много повече ми се иска да се замислим върху това колко лесно, по дяволите, е да го направим. Каква безподобна и нагла лъжа е “от мен нищо не зависи”. С колко малко труд и задружност колко големи победи можем да спечелим. Ако просто си дадем труда да опитаме… Тези деца ми го показаха на дело.

Да, чувал съм фолклора в стил “ако цапа гащи и мирише”, “ако Ботев беше с каска” и още там подобни. Зелените обаче май не са го чували. Защото се борят, и успяват.

Да, има ги между нас тези, които и да видят как другите успяват, няма да се борят. Гоше Мързеловците, патологичните лентяи. Тези, които си мислят, че с лафове като горните могат да прикрият злокачественото си лайнодушие – все едно клошар с червясали от мръсотията дрехи, излъчващ смрад като отходна яма, да се опитва да скрие, че не се е къпал и прал скоро.

Въпросът е дали ние искаме да сме такива. Дали искаме да се мъчим да убеждаваме другите, че не сме мърша, докато те се чудят къде да се дянат от смрадта ни. Или предпочитаме да посвършваме и ние по нещо, ако ще малко да е, ако ще от кумова срама да е.

Изборът си е наш. Примерът, че поискаме ли, можем, че размърдаме ли се, ще се измъкнем от блатото, е пред очите ни. Аргументът “от мен нищо не зависи” е стъпкан.

Да видим какво ще си изберем. Аз вече съм си избрал. 🙂

13 Responses to 'Ако просто опитаме'

  1. Калин Says:

    Материалите със зелените победи, загуби и настоящи борби, такова де, приключения са събрани на “За да остане природа“.

    Нещо съвсем актуално от там – в сряда сутрин, м/у 9 и 10:30, сме пред Мин. съвет, по повод Рила. Ето повече.

    Първо обаче прочетете това.

    Ядосахте ли се? Порядъчно ли се ядосахте? От достатъчно висок порядък, че да си отложите работата с час или два в сряда?

    До скоро! 🙂

    (Гри – благодарностите за тоя ти пост оставям на Габи. Аз нещо съм станал сух конкретик напоследък… 😉 )

  2. Виктор Says:

    Ааа, аз много им се радвам на тия деца, викам им зелените комсомолци. Вярно, с почти нищо не им помагам, ама страшно им се радвам. Даже по един RSS им гледам подвизите и прочее, нещо май беше forthenature… Да знаете, деца, малко са тия възрастни, които ще направят нещо, ще дойдат на протести, но са много ония, които ви се радват и рано или късно ще ви подкрепят и с друго, освен с мисли. То наистина природата и животните ще ви бъдат по-благодарни от хората, та така, дерзайте.

  3. Кръстю Says:

    Благодаря ви момичета и момчета. Радвам се, че има и такива като вас. Не се отчайвайте и не спирайте. Тия хора са гъонсурати и на това разчитат…Дето се вика – изгонят ли ви през вратата ,влизайте през прозореца (Е, не буквално, де 🙂

  4. Калин Says:

    И стената ще изкъртим, ако е нужно… 😀

  5. Кръстю Says:

    А понеже все налитам да раздавам съвети, което значи май, че остарявам активно, ми се струва ,че тази ваша снимка :http://forthenature.org/gallery/37 ,е основа за чудесен плакат. Не подценявайте плаката като оръжие…За по-голямата част от хората (и за мен включително) зрителното въздействие е по-определящо от вербалното 🙂

  6. Георги Иванов Says:

    Преди около година и нещо по малките часове, един пиян чужденец викаше по улицата “slaves, slaves…” имаше и друго, но това много ме жегна, може би, защото беше вярно.

  7. Габче Says:

    Включване от Слънчевка 🙂

    Мили Гри,

    Благодарим, ама едно такова топло, огромно, прегръщащо 🙂

    Ти си Слънце 🙂 Благодаря ти, за този пост, за истинността и искренността и всичкото в него… цялото…

    Прекрасно е!…

    Да се видиш отстрани, да усетиш, че има хора, на които им пука, за борбите, които ежедневно водиш и за стените, пред които си изправен и трябва да събориш…

    Елате, ако можете – отделете половин час, да докажем, че ни пука за Рила, там стават наистина страшни неща – втория линк, даден от Калин.

    От мен Гри гуш и до скоро! 🙂

  8. Пешо Says:

    Зелените са ми симпатични и повечето неща за които се борят ми допадат. Не всичките, щото не можем да се консервираме в текущия си вид и да не развиваме повече примерно туризма – но това между другото.
    Така е и с повечето хора, положително настроени са към каузата, и дотам. Това изглежда като пасивност (и си е) , но все пак е голям потенциал който зелените изобщо не използват.
    Или, така да се каже, активно-зелените не използват пасивно-зелените. Докато не намерят начин да го направят, ще си останат шепа симпатяги на които телевизиите отделят по две минути месечно за да запълнят някоя емисия.

  9. Любо Николов Says:

    Ама Калине!
    Дай подробности, бе човек!
    Сряда – кога, къде точно и т .н.

  10. Любо Николов Says:

    Уф, извинявам се!
    Чукча писатель!
    Видях, видях.

  11. Калин Says:

    Дъждът и студът явно са по-убедителни фактори от ръчкането по съвестта, щото днес пред Министерски съвет бяхме има-няма 15 души, от които – нито един _необичаен_ заподозрян.

    Нищо де, ан уакх. 😉

    За утрешното гражданско присъствие “България – свободна от ГМО зона!” знаете ли?

    http://forthenature.org/actions/220

  12. Григор Says:

    @Калин: Аз, за срам и позор, се успах 🙁 Не съм чул часовника, и закъснях и за работа с повече от час…

  13. ssk Says:

    Хубава, положителна хипербола. 🙂 И все пак дано успеят.

Leave a Reply