Наскоро Google обяви, че срещу китайския му сайт е била проведена кибератака. Че целта на кибератаката са били пощенските кутии на китайски, американски и европейски активисти в областта на човешките права. Намекна, че зад атаката стои китайското правителство. И отправи предупреждение, че може да спре да цензурира показваните от китайския му сайт резултати от търсения, и дори че може да прекрати дейността си в Китай.
Китайското правителство категорично отрече да е замесено в атаката. Контрааргументът му беше, че вероятно Google търси начин да се изтегли от Китай заради незадоволителни финансови резултати там. И декларира, че китайският Интернет е отворен и сигурен. За всички, които са съгласни да работят в него според китайските закони.
Подобно на доста хора, и аз си зададох въпроса какво стои зад всичко това. И източих дълга нишка полу-фокусирани размисли, с които смятам да задръстя базата данни на блога ми.
Като начало, истина ли е изнесеното от Google за атаки? Трудно е да се каже. Надали има как да се установи дали пощенските кутии на активисти наистина са атакувани. Няколко фирми по мрежова сигурност, работещи с търсачката-гигант, го потвърждават, така че съм склонен по-скоро да вярвам. А и китайското правителство е доста известно напоследък, ако и неофициално, със спонсориране на кибератаки срещу който не изнася на Китай. (С покровителство на киберпрестъпници, които помагат на службите му, е известно още отпреди това.) Така че си запазвам правото на съмнение, но засега бих повярвал на Google.
Въпросът тук е дали подобно нещо е логично да накара Google да се изтегли от китайския пазар. Вярно е, мотото на компанията е “Don’t be evil”, но в случая лошите са не те. А все пак са корпорация – интерес и цел номер едно просто трябва да са печалбите им, нямат изход. Заради тези печалби всъщност поддържаха тезата, че китайският пазар на търсенето без тях ще е още по-недемократичен… Да се изтеглят заради няколко хакнати пощи? Не ми се вярва.
Още повече не ми се вярва изтеглянето и спирането на цензурата да са само заплаха. Китайската търсачка Baidu (зад която стои правителството) държи в Китай около 60% от пазара в тази дисциплина, Google са втори с 30%, а след тях са Yahoo с около 8%. Изчезне ли Google, Китай няма да пострада икономически. Така че подобна заплаха е да плашиш куче с кокал. Още повече че кучето (в ролята – Baidu) от доста време агресивно лобира за прогонването на Google, и има всички необходими връзки.
Твърденията на китайското правителство, че не се занимава с кибератаки, както вече споменах, само ме веселят. Нещо да стане в Китай без участие на правителството им? Да, бе… По-интересен е намекът му, че Google се маха от Китай заради лоши финансови резултати. (Baidu го заявиха в прав текст.) Това обаче също не ми звучи убедително. Пазарът на Интернет реклами при търсене в Китай е около 1 милиард долара, тоест 30% дял означават 300 милиона – с пълна сигурност в пъти над разходите на Google в Китай, особено като се има предвид, че плаща там китайски заплати. Тоест, напускането ще означава за Google десетки, може би стотици милиони загуба. (Очакванията на финансовите пазари потвърждават тази хипотеза – при новината за напускането акциите на Google паднаха, а тези на Baidu рязко скочиха.) И това е сега – а пазарът на Китай е един от най-бързо развиващите се в света, и само до няколко години тези 30% дял ще значат в пъти повече брутни доходи, и още повече пъти по-високи печалби.
Какво тогава кара господаря на Интернет да се махне от Китай, и то с трясък – заявление, че няма повече да цензурира търсенията, тоест да спазва китайските закони? При положение, че се очаква от това да изгуби (преценено по процента на спадане на акциите му) над 100 милиона долара годишна печалба? Защо една от най-големите корпорации в света си ритва така юнашки интереса? Кой изоставя златна мина точно когато е прокопал до златната жила, и тя се е показала? И най-вече защо?
Преди няколко дни чух един интересен слух, който отлично се връзва с този наглед нелогичен ход на Google. До степен да смятам, че има сериозна вероятност ходът да потвърждава слуха. Което здравата ме тревожи, защото слухът е наглед далечен, но много страшен.
Твърди се, че до около месец-два Китай ще отреже изцяло външния Интернет. В някои версии се говори за пълно отрязване на IP свързаността на обикновения китаец към всичко извън Китай, и запазването й единствено за дейности, контролирани от комунистическата държава с желязна хватка – журналисти от масмедиите, големи бизнеси и т.н. Други версии споменават единствено отрязване на DNS резолвинга към домейни извън Китай. Всички версии обаче твърдят, че ще бъдат запазени връзките към Интернет провайдери (или DNS администратори), които подпишат договор с китайското правителство. Според правителствените твърдения, този договор ще е начинът “чуждите” да плащат за привилегията да са достъпни от Китай. Личното ми предположение обаче е, че в договорите ще има и друга клауза, и тя ще е далеч по-ключова – недопускането в съответните домейни / мрежи на информация, която не се харесва на Китайската компартия.
Дали срокът реално е месец-два? Не зная. Ако предположението ми е вярно, този срок се определя от увеличаването на броя на Интернет потребителите в Китай (към момента са към 300 милиона), и на тези сред тях, които виждат в Мрежата източник и учител по свобода. Китайците са мъдри хора – знаят, че бацилът на свободата е изключително труден за изкореняване, и винаги дебне кога да надигне глава. Така че дали ще е до месец, два, година или пет (не ми се вярва да изчака чак пет години), но Китай наистина ще предприеме подобна мярка. Ако не го направи, вероятността Компартията да бъде съборена от власт ще расте непрекъснато. Дали заменилите я ще са добри за Китай и за света, не знам. Но с гаранция ще бъдат лоши за комунистическите мандарини.
(Между другото, по-тихички слухове подшушват, че и Русия обмисля подобна стъпка. Бих очаквал руските мандарини първо да изчакат да видят какви ще са резултатите от китайския експеримент, и тогава да действат, така че там това би се случило доста по-късно. Също, ако не настанат наистина черни времена, “стената” вероятно ще е далеч по-ниска и пореста. И най-сетне, предвиждам прилична вероятност тя да не се появи изобщо. Особено ако и свободните държави въведат по-драконовски мерки за контрол над Мрежата, и замязат и те на Русия…)
Затова и си мисля, че може би Google се готвят да напуснат Китай именно защото резултатите от търсенията им ще се превърнат за обикновения китаец в набор счупени линкове. Да, разбира се, сигурно биха могли да постъпят както ще постъпи Baidu – да предлагат търсене само в китайския и “удобния” Интернет, и да цензурират тежко резултатите. Но тогава вече принципът “don’t be evil” ще бъде стъпкан окончателно. Няма да имат вече оправданието, че търсенето в тях помага за свободата в Китай.
Пука ли й на голяма корпорация за свободата? Може би не. Но за печалбите – определено. А печалбите на Google се дължат именно на девиза “don’t be evil”. Да работиш за Google е доходно, но не повече от да работиш за Yahoo или Bing / Microsoft. Повод за гордост го прави прочутият девиз. Той е, който привлича към начинанието на Лари Пейдж и Сергей Брин най-добрите. Тези, на които се крепи технологичността и “бързината” на фирмата, които карат конкуренцията й да гълта праха. На които никъде няма да е проблем да получат повече пари, отколкото могат да изхарчат с кеф – и затова търсят в добавка и личностно удовлетворение. Да ритнеш този девиз означава тихичко, бавно, но сигурно да изгониш именно тези хора… Инвеститорите на Google са решили да си вложат парите в него, а не примерно в Blackwater, именно защото разбират този факт. Надали ще допуснат корпорацията да направи ключовата грешка.
Казано другояче, точно както именно личният интерес е научил най-умните измежду прадедите ни на честност и алтруизъм, така сега корпоративният интерес учи най-умните измежду корпорациите на достойни практики. Дали това изтегляне няма да се окаже загуба за Google на китайския пазар (може би временна), но безапелационна и окончателна победа на всички други пазари? Защото и Yahoo, и Bing / Microsoft обявиха, че ще следват китайските закони, тоест ще изпълняват волята на Партията…
… Да видим.
аз изказах съмнения, че Русия ще последва Китай в кастрирането на интернет… но си прав, тази практика миже да повлече крак именно в РФ. Само че там политическата пъстрота е по-голяма от китайската и починът по-трудно ще мине…
Впрочем, как стоят нещата с интернет в Иран?
Тези дни, иранците hijack-наха baidu.com и го пренасочиха към някакъв техен си сайт където пише “iranian cyber army”, “hacked” и тем подобни простотии. Китайците съответно “отвърнали на удара”, чупейки разни ирански правителствени сайтове.
http://www.gantdaily.com/news/36/ARTICLE/69547/2010-01-13.html
Айде сега дайте някаква теория на конспирацията, която да обясни този феномен 🙂
В повечето арабски държави цензурират определени сайтове.
Дори в Египет имаше случаи някои сайтове да не се “отварят” със съобщение, че са блокирани…
Относно това, че китайците искат ““чуждите” да плащат за привилегията да са достъпни от Китай.”, то те са си напълно в правото да го искат. Фирмата ICANN е изцяло американска, т.е. приходите отиват в САЩ. Зато това е глупост и нередно: Ами като регистрирам нещо_си.com, то този домейн се разпространява по всички DNS сървъри по целия свят, ама парите за регистрацията отиват само в една държава слънце. И не само това. Целият интернет се контролира всячески от САЩ, а Китай явно вече им е писнало от това.
Това “Особено ако и свободните държави въведат по-драконовски мерки” е нещо което си е факт. В Австралия, която е свободна държава въвеждат интернет филтър (новина от няколко месеца). В Корея се планира регистрацията на потребителите да не може да е анонимна. В Швеция, покрай Thepiratebay са стегнали много контрола за авторското право в интернет. Във Франция осъждат закон за наказация за файлообмен на защитени с авторски права материали. В България дават вече повче власт на полицията, за щастие вече леко поорязан – ех къде ни сложих и нас в списъка с белите държави. Така че драконовските мерки вече си се взимат.
Под “светлия лозунг” свобода на интернет, държавата САЩ контролираше изцяло целия свят. Моделът “дивият запад” вилнееше активно в интернет, където освен кражба на музика, могат да те хакнат окрадат или най-малкото блокират или злепоставят безнаказано. Това е модел в който печели най-силният, а това всички знаем че е САЩ. Е да ама в САЩ се появи икономическа криза и така останалия свят започна опитите да се освободи от “психологическо робство” – Китай са просто един малък пример, но не са единствените.
Относно Google и това: “Да ритнеш този девиз означава…” – да точно това е причината според мен!!! Негативното отношение към Google много се повиши в последната година, защото почната да навлизат в съвсем всичко (вече и в производството на хардуер), а и мисля че Google Chrome OS им беше грешна стъпка (като реализация, а не като идея да има подобен вид ориентирана OS).
Махането на Google от Китай е прецизен ход, с който се опитват да изчистят името си. Ще загубят някакви пари, но пък ще получат уважението (или по-точно да го наречем приклонението) на голяма част от американците и много хора от останалия свят. Нещо което е много важно в един динамичен интернет свят. Много по-лесно ще си смениш търсачката, отколкото примерно операционната си система – просто пише се друг адрес в браузъра и готово. Именно така изчезна “от лицето на Земята” страшно популярната търсачка altavista.com. Затова доброто име е нещо изключително важно! Защо Bing не може да прокопса, въпреки масираната си реклама – ами произведено е от алчната MicroSoft…
Аз лично съм много скептичен относно изнесеното в пресата. Снощи четох оригиналната хронология на няколко езика, за да си съставя това мнение. Според мен всичко е борба за преразпределение, облечена в правозащитни одежди. Борците срещу злото съвсем организирано притискат Китай за отстъпки. Съответно официалните китайски власти не поддават: отговорът им е всеки, който спазва нашите закони е добре дошъл да прави бизнес в Китай. Силно се съмнявам, че толкова години от Гугъл и от други компании са преглъщали направените от тях отстъпки във вреда на човешките права. Истината е, че те нарушиха демократичните практики с надеждата да се настанят трайно на китайския пазар, но не се получи. В момента Гугъл имат едва 17 % дял при търсачките. Това е убийствено малко в сравнение с други масови пазари, на които Гугъл присъства. Симптоматично е, че Гугъл едностранно отмени филтрирането на чувствителни за Китай въпроси в адреса си google.cn преди прословутите кибератаки и смея да мисля, че е точно, заради получаването на този прецедент. С другата си google.com те открай време имат проблеми при използването от китайци поради наложените ограничения от правителството на Китай, но това от Гугъл си го знаят много добре. Очаква се до 2013 броят на китайските потребители да достигне 800 милиона (което ще бъде почти двойно спрямо днешния им брой), а китайският език окончателно да измести английския, като най-използван език в интернет. Именно с това преразпределение са и организираните и подкрепени от САЩ атаки на американските играчи на пазара в Китай и всякакви морални и правозащитни императиви работят в защита на икономическите интереси на американските компании. Защото през 2013 г. няма да са в никаква позиция да изискват, каквото и да е.
тоя слух, че Китай ще отреже изцяло външния Интернет, ми се струва доста съмнителен. Би трябвало да са идиоти, ако го направят. Китай е най-големия износител и иска да стане още по-голям, как ще го направи без връзка с външния свят? Още повече, те не могат да останат вечно производител на евтини боклуци в колосални обеми, разбират го и се стремят да развият и високотехнологични индустрии. Това пък съвсем няма как да стане ако се затворят. Изобщо Китай дължи успеха си на отварянето си плюс евтиното производство. Затваряне ще има кофти последици в кратък срок.
Ситуацията с Гугъл е интересна, любопитно ми е какво ще стане. Печалбите на Google не се дължат на девиза “don’t be evil” (за който 90% от ползващите го изобщо не подозират), а на това че допада на потребителите, на правилната им стратегия и непрекъснатите иновации. С Google до необходимата ти информация се достига по-лесно и бързо, и докато това е така печалбите им не са застрашени, дори девиза им да беше be evil. В масовото съзнание Майкрософт примерно е голям и лош, но това никак не се отразява на финансовите им резултати.
Китай от много време налага IPv6, така че премахването на legacy IPv4 може да постигне същата цел.
За Гугъл. Според мен проблемът е комплексен. Според това което съм прочел, всяка чужда фирма в Китай открива че местите производители бързо ги копират и благодарение на държавните субсидии скоро завладяват пазара. А ако това не е достатъчно китайското правителство винаги може да промени правилата на играта, за да защити своите…
Ако не ми вярвате, кажете ми името на някоя западна фирма която да е спечелила от китайския пазар. Всички се стремят към него защото той се разраства, но китайското правителство е твърдо решено да запази този пазар предимно китайски, с всички средства (Потърсете “Rio Tinto” в гугъл).
Гугъл са в подобна ситуация. Техният конкурент се субсидира от държавата. Гугъл не печелят от търсене, а от реклама. Те не са от вчера там и имат ясна представа за пазара. Ако инвестициите им не генерира очакваните приходи, шансовете за бъдещо подобрение са никакви, и въпросното правителство е злонамерено, то за тях е по-изгодно да ограничат загубите си сега.
@Пешо: Слухът е доста драстичен, но ми се струва реалистичен. Китай – това е китайското правителство, всички други са безгласни букви. Правителството им иска да господарува над целия свят, но е тоталитарно правителство – ако не вземе драконовски мерки срещу свободата в Интернет, ще бъде свалено от власт и в Китай. По-добре да удържи Китай и да се бори от тази позиция да завладее света, отколкото, докато завладява света, да се окаже свалено от власт и в Китай, и най-вероятно ликвидирано (защото тези, които ще ги свалят, най-вероятно също няма да са велики демократи). Надали затварянето ще доведе до лоши последици дори в сравнително дълъг срок, не забравяй израза на Бил Гейтс – “ако такива като теб са един на милион, в Китай ще са хиляда и триста”…
Гугъл са на печалба в Китай, и то добра. Приходите им от реклама не са така луксозни, както примерно в САЩ, но пък и заплатите, които плаща, са китайски. Затова е и скарването между Ерик Шмидт и Сергей Брин. Първият е типичен мениджър, гледа хубавите печалби и не разбира защо да се маха оттам. Вторият е създателят на философията “don’t be evil”, която привлече в Гугъл всички свестни и кадърни хора, които го правят най-иновативен и правилен в стратегиите си. Благодарение на която той непрекъснато печели схватките срещу Майкрософт, въпреки че е смешен като размер и ресурси на фона на редмъндския гигант. (Апропо, Майкрософт изповядваха подобна философия през годините, в които изместиха всички останали от пазара и се превърнаха в монополист, допреди около петнайсет години.) Затова си мисля, че Сергей Брин е правият стратегически. Изхвърли ли тази философия, малко по малко кадрите му ще почнат да се срамуват от компанията си, и най-кадърните, които реално са я направили победител, ще идат в друга…
@Иван: Гугъл за момента са на печалба там. Въпросът е дали ще са на печалба и след като Китай реално блокира външния Интернет. Вероятно технически пак биха могли да бъдат, макар и на много по-малка. Но ще си изхвърлят това, което ги прави най-престижната за работа ИТ компания на света (виж по-горе за последствията).
@Григор: Да, точно. Като се говори за Китай не трябва да се забравя, че се говори за правителството. Ако то осети, че задухва вятъра на промяната ще затвори нета, а и не само него. Както и надали ще са впуснат във високотехнологична индустрия. Това значи по-образовани и начетени хора, а това вече си е проблем. Все пак за тях въпроса не е по-малка или по-голяма печалба, а всичо или нищо.
От друга страна това което се случва сега в Китай е доста сходно с времето на индустриализацията. Добре окопала се феодална класа с традиции, държаща властта и новосформирала се класа на забогатели бизнесмени, който имат малко по-различни интереси. Въпроса е, като вземат да си пречат, дали ще се стигне до военен конфликт за да си дойдат нещата на “мястото” (както 1-вата световна война) или все пак в третото хилядолетия ще съумеят да разделят баницата мирно и тихо без крайни малоумия. В САЩ едрия капитал, на който също толкова му пука за китайския народ, просто смята как е по печелившо (все пак една война ще е достта печеливша за щатите). В тоя ред на мисли, тезата че Гугъл са по-интелигентни от средното за една корпорация, звучи добре.
@ris: Съмнявам се да се стигне изобщо до конфликт. Просто в Китай феодалната класа, която държи властта, и класата на забогателите бизнесмени са една класа – няма как да си бизнесмен, ако не си във властта.