“От икебана дървесата ги боли”

Духът на Валентина Хасан е жив!

Всъщност, като се замисли човек, песента не е кой знае какъв гавър. На текста символизмът му е дошъл малко в повече, и е трудно смилаем, но с подходяща музика и изпълнение можеше да стигне до слушателите. Поне до част от тях. Тази музика, и този стил изпълнение, обаче са вероятно най-неподходящите, които бих могъл да измисля.

С подобно впечатление е останал и още един човек, с бая повече музикален вкус от моя – Комата. По повод песничката получих от нея следното:

Излизам с концепция за новия им албум.
Заглавие – “Безцеремонно с чая!”

1. От оригами се оригват водораслите
2. От суши всички миди ожадняват
3. От карате аз рибата избих
4. От шинто става ми Аматерасу
5. Съклет пробужда гордото саке
6. Домо аригато добитъка рогато
7. Кауаиийй, сърби ме уииййй
8. Шогун оглозгал е игумен чер
9. Шиацу сецва кръстове горящи
10. Манга, аз ще бъда твоят манго
11. От хентай и пръч, и коч не трай
12. Сенсей ориз в небето ще посей

Бонус трак: От уасаби на митницата ще люти

След като се съвзех от смеха, не можах да се сдържа да не добавя подгряващо парче:

-1. Цунамита ще къртят мивки

15 Responses to '“От икебана дървесата ги боли”'

  1. Лита Says:

    много оригинално! препоръчвам разговор с мениджъра на братята – много ще спечелят от идеите ви 😉
    така отдавна не се бях смяла – благодаря 🙂

  2. Peter Says:

    Това интервюто е почти толкова култово, колкото и песента:
    http://www.novinar.net/news/pevetcat-deian-nedelchev-v-dneshno-vreme-vsichki-iskat-da-prilichat-na-homoseksualisti-video_MzE2Njsy.html

  3. Lotlorieb Says:

    Така се смях, че съседката ми по стая потропа на вратата д аме пита всичко наред ли е…. Мега добро!(*от гледната точка на японист първи семестър*)

  4. Григор Says:

    @Лита, Lotlorieb: Комата определено я бива! 🙂

    (Апропо, изтрих два коментара, които бяха попрехвърлили мярката.)

  5. Любо Николов Says:

    Смирено признавам, че изобщо не бях чувал за това парче, но погледнах линка и вече се кланям доземи на онзи, който е създал великия английски израз

  6. Любо Николов Says:

    … ох, съжалявам, разцепи се… Та, казвах, прекланям се пред автора на великия английски израз FROM IKEBANA THE WOOD HAVE PAIN и възкликвам възторжено: FROM LAUGH OF YOU I HAVE DEATH.

  7. ипотпал Says:

    Хаха. Кога излиза албума 😀 Ако трябва ще чакам ден и нощ да си го купя 😀

  8. Славо Says:

    Хахахахахахахахахахахаха. Хахахахахаха. Бях неспособен да работя поне половин час след като го прочетох. Браво! Хахахахахахахахахахахахаха.

  9. Ан4о Says:

    Отдавна не се бях смяла със сълзи :-).

  10. ellyst Says:

    Тъй като от известно време насам това парче се е вклинило в главата ми, знам текста наизуст. И колкото повече разсъждавам над него, толкова по-убедена съм, че той наистина има дълбок смисъл. Всичко е Фройд, в най-добрия случай- Юнг. Веднага мога да се обоснова. Ето, например, този куплет:
    „Дърветата са сякаш икебана,
    оазисник във ниското на шепите…“
    По-фройдистко от това, здраве му кажи. Ако подходим аналитично и асоциираме оазисник с растителност, съответно, „ниското на шепите“ да го съобразим анатомично, в отпуснато състояние дланите се намират в най-ниската си точка на нивото на таза. Следователно, оазисникът символизира интимно окосмяване, а „в“ иде да покаже, че лирическия герой го е зашепил, оазисника де.

    По-голям проблем ми е за цветята дето са сакати:
    „Цветята ни приличат на сакати,
    отрежеш ли ги и от сърцето дишат.
    Със болка тялото окайва.
    Ще ми прости, но мога ли аз песен да напиша…“
    Това е апогея. Няма по-безумно в цялата песен. В началото се колебаех дали това за влажните клепачи не е по-култово, но не. Всичко е Фройд, казах ви, нищо че не е модерен. Ясно е, че цветята символизират фалоси. Ако цветята са фалоси(безспорно!), а лирическият герой е мъж(хм…), който пее за мъже, отрязването, символичното отрязване на фалоса, означава изчистване от сексуалността. Тогава пък ще ти остане само да обичаш със сърцето, нали така(понеже всички знаем и без Фройд, че мъжете обичали и мислели само с долната глава). Естествено, болката в четиристишието не е физическа, след отрязването на фалоса е останала само сърдечна такава. Демек физическия герой трудно се разделя с мъжествеността си, но приема това като личностно израстване. Всъщност, нека е и физическа, така му се пада.

    И върховния кулминационен момент е в последния ред на цитираното четиристишие. Песента се асоциира с възнасянето, с хвалебствен химн на израстналата личност, изчистена от пошлостта на посредствената сексуалност и тленни досадности. Само че условното „но мога ли аз“ означава не съмнение във способностите, щот очевидно е могъл, написал е тоз бисер, а по-скоро дали е достоен. Разбрахте ли?

    Колкото до кишата, пак по Фройд, тя символизира първичния бульон, плацента и сперма ведно, сълзи и сополи и всякакви телесни течности.

    Надявам се съм вдигнала малко булото от заблудените ви очи. Мога да говоря дълго по темата, но отивам да спя с чувство на изпълнен дълг. Мерси.

  11. komata Says:

    Григоре, абсолютно съгласна съм за това, че комичният ефект се дължи главно на чутовния дисонанс между текст, от една страна, и музика и изпълнение, от друга, ама за текста… Не, че символизмът му е дошъл малко в повече, това е един абсолютно некадърен, кух арт напън с големи претенции! Трябват само малко стихоплетски умения и речник, мааалко по-богат от средностатистическия, нищо повече. Такива мога да ги пиша по три-четири за половин час. Ей тия двете ги сътворих за двайсетина минути общо:

    ИКЕБАНА

    На Дидко

    Развъждаш ли в душата си пчели,
    за да отпия от меда на глухите?
    Аз знам, че хоризонтът ще боли,
    низвергнат във подмолите на кухото.
    Докосвам твойте болни дървеса,
    от жегата на слепите попарена.
    Саката като хиляди цветя
    се спъвам в твойте къдри,
    те изгарят ме
    и падам в ниското на твойте шепи
    оазисник да търся в дълбините.
    Но тичинките, зная, са свирепи –
    ще ме залее кишата на дните
    и аз от нея няма да изплувам.
    Ала надежда зрънце ми остана:
    със разума си аз ще се сбогувам
    и в мене ще поникне икебана.

    ОАЗИСНИК

    На Дидко

    Оазисник така и не открих
    сред всички тия ожаднели кактуси.
    Клепачите ми овлажнява стих.
    В пустинята препускат зрели лапсуси.

    Отдавна тука рими не валят,
    а пък в душата ми – такава киша!
    Линее босоногата ми плът,
    а мозъкът ми още по издиша

    и някакви отрязани цветя
    в предсърдията хъхрят и се мятат.
    Ти изпревари ме и ги възпя.
    Болят ме, ах, болят ме дървесата.

    Аман от пуйети и пуйезии!
    А “Цунамита ще къртят мифки” е мноого добро :)!

  12. Бранко Says:

    Тази песничка, меко казано, не мога да я търпя. Разсмях се на “бъдещите хитове” от албума, може ли да добавя и един мой? “От калиграфия хартията оризова сърби” 😛

  13. The Gaminator Says:

    Абе хора, според мен е очевидно, че всичко е на майтап и пичовете не се взимат насериозно.

  14. AntiKoma Says:

    Тъпа комплексарка си ти, Кома
    И защо се мъчиш, не става и не став

  15. Обективен Says:

    Ъ-ъ. Някой друг е комплексар и той пише коментари не по темата.
    Предложението за “албум” е забавно… но чак да се смеете със сълзи? Стига бе, хора. Ако на това се смеете със сълзи, съжалявам вашата ограничена представа за хумор.
    Вижте, коментарът на “Комата” повече ми допадна от “предложенията за заглавия на песни”. Рядко някой е дръзвал да прави тълкуване на текста на това…явление, а аз съм го показвал на много хора, повярвайте.
    Трябва да се признае обаче, че Деян Неделчев реагира по възможно най-зрелия и достоен начин на гаврите с него….в посоченото интервю някъде по-горе в коментарите. Смешен е, нелеп е…. но и няма претенции за нещо особено.

Leave a Reply